№ 1035
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100102077 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. К.“ № * чрез
адв. Здравко Христов Жильов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“
№ 18, ет. 2 против ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски град“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, ЕИК
*********, с която са предявени претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв., от настъпило на 06.07.2022г.
ПТП, от което ищецът е увреден, ведно със законната лихва върху търсената
сума от 02.05.2023г. /датата на изтичането на срока за произнасяне по
извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователната
претенция/ до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 1178,57лв. – направени разноски за
проведено лечение, ведно със законната лихва считано от горната дата до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.07.2022г. около 09:30ч. в гр. Поморие
управлявал мотоклицета си марка „Дукати“ модел „Монстър М4“ с рег. № А
4999 К по ул. „Солна“ по посока на кв. „Свобода“. Движел се с около 50км/ч.
по дясната лента за движение. Бил с поставена каска на главата, мотоциклета
му бил в много добро техническо състояние. Времето било ясно, слънчево,
суха пътна настилка в добро състояние, прав пътен участък на платното за
движение. Непосредствено срещу базата на „ЕВН ЕР – ЮГ“ водачът Я. Т.,
управлявайки товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. № А
6827ММ движещ се срещу него, извършил грубо нарушение на правилата за
1
движение по чл. 25 ал. 1, 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, правейки маневра завой
наляво, като не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет и реализирал
ПТП. В резултат на ПТП ищецът получил множество сериозни увреждания.
Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадало лице №320р-
8462/02.08.2022г. и било образувано досъдебно производство № ЗМ-517/2022г.
по описа на 01 РУ на МВР Поморие. Било сключено споразумение по НАХД
№ 221/2023г. по описа за 2023г. на Районен съд – Поморие на 01.12.2023г.,
съгласно което водачът Я. Т. бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал. 1 б „б“ вр. чл. 342, ал. 1 , вр. чл. 25, ал. 1, чл. 25
ал. 2 изр. 1 и чл. 37 ал. 1 изр.1 от ЗДвП, като на основание чл. 78а от НК му
било наложено административно нарушение глоба в размер на 900лв.
След настъпване на ПТП ищецът бил откаран в УМБАЛ- Бургас“ АД в
ЦСМП. Бил с множество охлузни рани по лявата мишница, ляв лакът, лявата
част на корема, над дясното коляно, по дясното ходило и по пръстите на
лявото ходило. Оплаквал се и от болки в гърба и гръдния кош и в главата,
прорезна рана по лявото коляно. Изписан бил за домашно лечение и му била
сложена яка на шията. Поради продължаващи болки в гръбнака и гръдния
кош, ищецът направил допълнителни изследвания - образно изследване на
13.07.2022г. в МБАЛ „Лайф Хоспитъл“ ЕООД, при което било установено, че е
получил и фрактура на 4-то и 5-то ребро в ляво, както и фрактура на 4-ти и 5-
ти торакални прешлени на гръбначния стълб. Получените травми били
описани от съдебния лекар като временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Ищецът посетил неврохирург д-р Северин Чавдаров, който след
прегледа го информирал, че подлежи на оперативно лечение или поставяне
на корсет, който трябва да носи в продължение на шест месеца. Ищецът
избрал корсет поради опасността от оперативна интервенция. Закупеният от
него корсет бил на цена от 560лв.
Последиците от ПТП били приети от ищеца изключително тежко.
Ежедневно търпял негативи от преживяното. Работил като строител на частна
практика и преживяното довело до ограничаване на работния му процес.
Синът му бил студент във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Варна, като
в последната година разходите в семейството покривала единствено съпругата
на ищеца. Отделно поради сложения корсет трудно заспивал от болка и
започнал да страда от безсъние. И към момента на подаване на исковата молба
ищецът изпитвал силни болки.
Към датата на ПТП за товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“ с
прег. № А 6827 ММ и с рег. № А 4988 КА, имал валидна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД с полица
BG/22/122001809072, валидна от 28.06.2022г. до 27.06.2023г. С писмена молба
2
на основание чл. 380 КЗ на 01.02.2023г. ищецът заявил извънсъдебна
претенция до ЗК „Лев Инс“ АД за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. В
застрахователното дружество била образувана преписка № 100003 23 70
83/01.02.2023г. С писмо изх. № 1215/02.02.2023г. отказало да изплати
застрахователното обезщетение.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва основателността на
исковете. На първо място посочва, че към датата на ПТП ищецът не бил
здравно осигурен. Също така, видно от лист за преглед на пациент №
020112/06.07.2022г. на ищеца му били назначени образни изследвания, като
било заключено, че следва да бъде хоспитализиран незабавно с необходимост
от продължително лечение. Въпреки това ищецът напуснал болничното
заведение. Поради това било невярно твърдението му, че бил освободен за
домашно лечение. Невярно било и твърдението, че му била сложена яка на
шията. По делото липсвали данни за назначена терапия. Поддържа се, че
ищецът отказал и оперативно лечение. Поддържа се, че ищецът е напълно
възстановен от катастрофата.
На следващо място се посочва, че претендирания размер на обезщетение
за претърпените вреди е прекомерен.
Не се спори по настъпването на ПТП. Спори се по механизма на
настъпването му. Според ответника ищецът е управлявал мотоциклета със
скорост над допустимата за конкретния участък, съответно с несъобразена с
пътните условия и интензивност на движението. Именно високата скорост
била пречка мотоциклета да спре и да предотврати ПТП. Също така го
управлявал без включени светлини, без каска и защитно облекло и не
съобразил започналата от водача на МПС „Ивеко“ маневра. Всичко това
водело до съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
мотоциклета. Въвежда се възражение, че ищецът е съпричинил вредоносния
резултат и поради пропуски в оздравителния процес, тъй като напуснал
УМБАЛ и предприел пътуване до гр.Бургас, отказал извършване на
оперативно лечение, с което забавил лечението и възстановяването си, не
извършил контролни прегледи и рехабилитация.
Заявява се, че ПТП е настъпило на 06.07.2022г., но едва на 13.07.2022г.
било извършено образното изследване, като до тогава липсвали данни за
осъществено лечение. Едва на 14.07.2022г. на ищеца било предписано
оперативно лечение, като ответникът изразява съмнение, че именно в този
период ищецът е могъл да получи посочените по-горе увреждания. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се
доказателства.
3
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 40 000 лв., ведно с обезщетение за забава от 02.05.2023г.
/датата на изтичането на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция
за определяне и изплащане на застрахователната претенция/ до
окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 1178,57лв. – направени разноски за проведено
лечение, ведно със законната лихва считано от горната дата до окончателното
изплащане на сумата.
Няма спор между страните, че на 06.07.2022 г., около 9.30 часа е
настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, ДК
№ А 6827 ММ, управляван от Я. Т., и мотоклицет марка „Дукати“ модел
„Монстър М4“ с рег. № А 4999 К, управляван от ищеца И. Д..
Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска
отговорност“ за моторното превозно средство – товарен автомобил.
Със споразумение, одобрено на 01.12.2023 год. по НДАХ № 221/2023
година по описа на Pайонен съд - Поморие, обвиняемият Я. Т. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1 б „б“ вр. чл. 342, ал. 1
, вр. чл. 25, ал. 1, чл. 25 ал. 2 изр. 1 и чл. 37 ал. 1 изр.1 от ЗДвП, като на
основание чл. 78а от НК му било наложено административно нарушение
глоба в размер на 900лв. От съдържанието на споразумението се установява,
че изпълнителното деяние, осъществило състав на престъпление от НК, се
изразява в извършване на маневра „завой на ляво“, при която Я. Т. не
пропуснал насрещно движещия се мотоклицет марка „Дукати“ модел
„Монстър М4“ с рег. № А 4999 К, управляван от И. Д., като в резултат на
възникналото ПТП по непредпазливост е причинена средна телесна повреда
на ищеца, изразяваща се в счупване на торакални прешлени (4-ти и 5-ти),
довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 4 – 6 м. при
обичаен ход на оздравителния процес.
По делото са изготвени две съдебно-автотехнически експертизи, които
по различен начин интерпретират механизма на настъпване на
произшествието.
Според експертизата, изготвена от в.л. Стоянов, ПТП е настъпило на Т-
образно кръстовище в гр.Поморие, при предприета маневра „ляв завой“ от
товарния автомобил, при навлизане в лентата за движение на мотоциклета и
4
последвал удар между двете ППС в лентата за движение на мотоциклета.
Според това заключение, водачът на мотоциклета видял възникнала опасност,
активирал лостовете за предна и дясна спирачка, изминал път от 7,3 м., след
което последвал удар в дясната страна на предната броня и преден десен
калник на товарния автомобил. От удара тялото на мотоциклетиста паднало на
земята, последвало блъскане в джантата на предна дясна гума, суркане около 3
м. по асфалта и удар в задното колело на „Ивеко“. Според заключението,
телесните повреди на водача са нанесени в резултат на удара в автомобила и
плъзгане тялото на мотоциклетиста по грапавия терен на платното за
движение.
Според заключението, изготвено от в.л. Пашов, при предприетата от
товарния автомобил маневра „завой на ляво“ с навлизане в платното за
движение на мотоциклета, „Ивеко“ е заел половината от ширината на
насрещната лента. Тази маневра била изненадваща за ищеца, който предприел
аварийно спиране, изгубил контрол, мотоциклетът паднал на лявата си страна
и започнал да се плъзга по платното за движение. Неуправляемият
мотоциклет се блъснал с предната си дясна част в предното дясно колело на
автомобила, а водачът му се насочил към задното колело, плъзгайки се по
асфалта.
Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Пашов, тъй като то е
съобразено, както със следите, видими в снимковия материал по делото, така и
със състоянието на мотоциклета, възприето лично от вещото лице Пашови
извършения нарочен оглед. Намерените следи от задирания на терена и
пораженията по мотоциклета – скъсване на рамата в предната й лява част,
счупване на кормилото от двете страни, деформации по предните амортисьори
и счупена странична стъпенка, са дали основания на вещото лице да заключи,
че преди удара с товарния автомобил мотоциклетът се е плъзгал по платното
за движение на лявата си страна. Според него, скъсването на рамата е в
резултат на силен удар в автомобила с предните амортисьори и предното
колело в здрава, масивна част на товарния автомобил, най-вероятно в зоната
на закрепващите болтове на предно дясно колело. В съдебното заседание в.л.
Пашов е пояснил, че технически правилното поведение на водача на
мотоциклета е било да се предприеме аварийно спиране, а не заобикаляне на
превозното средство, препречило лентата за движение. Според него не може
да се даде категоричен отговор дали, при запазване на контрола върху
мотоциклета, ударът в товарния автомобил би бил избегнат чрез аварийно
спиране.
Съдебната практика последователно приема, че обвързващата сила на
присъдата (или на приравнен на нея акт на наказателния съд), винаги
предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което
5
е предмет на доказване в исковия процес. При влязла в сила присъда
гражданският съд е длъжен да изясни кое е конкретното проявление на
изпълнителното деяние, по което се е произнесъл наказателния съд и което е
обхванато от законовия състав на престъплението, за да определи обективните
предели на задължителната за него присъда (решение №170/23.10.2024 год. по
т.д.№1938/23 год. І т.о. ВКС).
В конкретния случай изпълнителното деяние представлява нарушение
на правилата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.2, изр.1 от ЗДвП, чл.37 ал.1 изр.1
от ЗДвП, в частност предприемане на маневра „завой на ляво“, без да бъде
пропуснат насрещно движещия се мотоциклет, в резултат на което е
настъпило ПТП. При тази установени от наказателния съд фактически
действия на водача на товарния автомобил, в причинна връзка с настъпилото
ПТП, с които настоящия съд е изцяло обвързан на осн.чл.300 от ГПК, не могат
да бъдат обсъждани по същество възраженията на ответника, че
произшествието е било предотвратимо от водача на мотоциклета в случай на
по-добри умения, при правилно предприето аварийно спиране с предната и
задната спирачки и запазване на контрола върху превозното средство.
Съобразявайки се с нормата на чл.300 от ГПК съдът приема, че прекия
иск против застрахователя е доказан по основание.
От заключението на СМЕ и от медицинската документация се
установява, че ищецът е получил в резултат на процесното ПТП следните
телесни увреждания: множество охлузни рани по тялото и крайниците – лява
мишница, ляв лакът, лява долна трета от корема, дясно ходило, 3-ти, 4-ти и 5-
ти пръст на ляв крак, връх на палеца на ляв крак; порезни рани по ляво
коляно; фрактури на телата на 4-ти и 5-ти гръдни (торакални) прешлени с
оформяне на гибус на гръбначния стълб и фрактури на напречните израстъци
на същите прешлени двустранно; фрактури на 4-ти и 5-то ребра вляво и 2-ро
ребро вдясно.
От заключението се установява, че за ищеца е издаден фиш за спешна
медицинска помощ и амбулаторен лист от Спешно отделение. Вещото лице е
уточнила, че в деня на произшествието са били назначени ренгенографии на
гръден кош и бял дроб, на колянна става, на лумбални прешлени, на таз и на
торакални прешлени, при които не са открити травматични промени. Вижда се
от заключението, че на графиите са били обхванати от 6-ти до 12-ти
прешлени, а счупените 4-ти и 5-ти прешлени не са обхванати, поради което
фрактурите не са отчетени. На 13.07.22 год. е била направена КТ на торакални
прешлени, при която е установена фрактура на телата на 4-ти и 5-ти прешлени
(Тх 4 и Тх5), без данни за стеснение на канала, фрактура на 4-то ребро вляво,
фрактура на проц.тренсверзус на Тх4, Фрактура на 5-то ребро вляво.
Допълнително при изготвяне на заключението си вещото лице е установила,
6
че според КТ са налице и фрактури на напречните израстъци (процеси
трансверзи) и на 4-ти и 5-ти прешлен двустранно – вляво и вдясно, както и
фрактура на 2-ро ребро вдясно. Според заключението, фрактурите на ребрата
могат да се получат от директен удар с твърд тъп или върху твърд тъп
предмет. Фрактурите на прешлените в дорзалната им част могат да се получат
също от директен удар, но не може да се изключи механизъм на удар по
надлъжната ос на гръбначния стълб при флектирана шия. Охлузните рани са
вследствие на триенето по настилката, а раните по лявото коляно са получени
от остри предмети, каквито са стъклата от фара на мотоциклета.
Според медицинската документация и заключението, на ищеца е било
предложено оперативно лечение – транспедикулярна стабилизация, но той е
отказал и е предпочел консервативно лечение с корсет. Вещото лице е
пояснила в съдебното заседание, че корсетът е изписан след като е направен
скенер, като в амбулаторния лист от 14.07.22 год. е записано „да носи..“ и
изречението не е завършено, като според вещото лице единственото логично
продължение е да носи корсет. Пояснила е също, че оперативното лечение се
смята за по-модерно, но в случая не е било задължително, тъй като няма
контузия на гръбначния мозък и неврологична симптоматика. Освен това е
пояснила, че оперативното лечение е много по-скъпо, тъй като трябва да се
поставят импланти, които се заплащат от пациента, а не от Здравната каса.
Видно е също от заключението, че лечението на ребрата се изразява в щадящ
двигателен режим и обезболяващи средства за период от 20-30 дни.
Обикновено корсетът се носи около 3 месеца, но може срокът да се удължи до
6 м.
Въз основа на заключението и медицинската документация съдът
приема, че уврежданията на ищеца са причинени именно от процесното
произшествие. Действително, както се уточнява и от вещото лице, при
първоначалния преглед в Спешното отделение не са установени травми на
ребрата и гръбнака, а за периода от 6-ти до 13-ти юли други изследвания не са
правени, но това не изключва причинно-следствената връзка на увредите с
процесното произшествие. Отново следва да се настои върху нормата на
чл.300 от ГПК и на установеното от наказателния съд съставомерно деяние,
при което на ищеца са били причинени счупване на торакални прешлени (4-
ти и 5-ти), довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 4 –
6 м. при обичаен ход на оздравителния процес. Освен това от в.л.
Турсунлийска изрично е уточнено, че счупванията на прешлените и ребрата е
на едно и също място, т.е. от едно събитие, от което следва извода, че и
фрактурите на ребрата са в резултат на процесното ПТП.
Според вещото лице, ищецът се е възстановил напълно от уврежданията
си, без никакви усложнения в хода на оздравителния процес. При личен
7
преглед тя е установила, че не се очакват неблагоприятни последици за
здравето му. Направената контролна рентгенова графия показва достатъчно
калусообразуване на счупените прешлени с малък гибус (гърбица) на мястото
им, който е само от естетичен характер. Вещото лице е пояснила в съдебното
заседание, че в резултат на счупването на прешлените има кифоза поради
сплескването на двата от тях, но тя не е тежка.
Ангажирани са свидетелски показания за последиците от
произшествието и търпените от ищеца болки и страдания.
Според свидетеля С., който посетил произшествието незабавно след
обаждане от ищеца, пострадалият лежал на мястото на инцидента, бил в шок,
дишал тежко, оплаквал се от болки. Линейка го отвела в Спешно отделение на
УМБАЛ Бургас, където на ищеца направили рентген и му казали, че няма
видима увреждания и сериозни наранявания. Ищецът преценил, че е по-добре
да се прибере у дома си. След 3 -4 дни дишал все по-трудно, болките и отока
на гърба не минавали, поради което ищецът посетил болнично заведение,
където му направили скенер. Установили два счупени прешлена и две счупени
ребра и му предложили операция или корсет с метални шини, като ищецът
избрал второто и носил корсет 8 месеца. Според свидетеля, носенето на корсет
причинило на ищеца неудобства, било трудно да се спи с него, поне 3 месеца
не можел да се движи. Свидетелят изнася, че болките били силни и ищецът
вземал лекарства, след като свалил корсета не можел да работи физическа
работа и започнал работа като продавач в магазин, за да издържа семейството
си и сина си – студент. Свидетелят твърди, че ищецът не е напълно
възстановен, като вдига тежко му изтръпват ръцете и целия гръб.
Съдът не приема с пълна вяра показанията на св.С. поради
противоречието им с медицинската документация и заключението на вещото
лице, според което ищецът е напълно възстановен и няма никаква
неврологична симптоматика. Съдът обаче кредитира свидетелските показания
в частта относно претърпените от ищеца болки и страдания по време на
настъпване на травмата и по време на възстановителния период. Както се
установява от заключението на в.л. Турсунлийска, травмите са били много
болезнени, а освен това счупването на един от прешлените е било
многофрагментно, което е наложило продължително носене на корсет
(протокол от съдебно заседание на 25.09.24 год.), свързано със значителни
битови неудобства.
Претърпените от ищеца болки, физическо и психическо страдание,
силни негативни изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти
след произшествието на 06.07.2022 год. представляват неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от
КЗ.
8
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така
решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
От съдебно-медицинската експертиза и от документацията се
установява, че в болнично заведение са третирани единствено порезните рани,
а всички други наранявания са лекувани консервативно, но продължително –
поне 6 м. Възстановителния период е протекъл гладко, няма данни за
усложнения, функцията на снагата е изцяло съхранена и няма никакви трайни
последици за здравето на ищеца.
Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са
ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са
били особено интезивни след катастрофата (поне 20 дни – СМЕ). Освен болка,
телесното увреждане са причинило на ищеца силен шок и психическо
страдание. Влошило е съществено качеството му на живот, тъй като в
продължителен период от време той се е нуждаел от чужда помощ и грижи
при ежедневния си тоалет, бил е ограничен в социалните си контакти,
изолиран от приятелски кръг и познати. Наложило се е да смени работата си,
за да не натоварва снагата до пълното й възстановяване, което е довело до
несигурност за издръжката на семейството му и обслужването на
задълженията му.
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените
от ищеца болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и
психически сътресения, а от друга - младата възраст на пострадалия и пълното
му възстановяване, и като взе предвид икономическата конюнктура и
постоянно нарастващите застрахователни лимити, Бургаският окръжен съд
намира, че на И. следва да се определи обезщетение за неимуществените
вреди в размер от 40 000 лв.
Възражението за съпричиняване на вредите съдът намира за частично
основателно.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или
е способствало за неговото настъпване, дори и да не е протИ.правно (т.7 от ТР
№1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение
№37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
9
Възраженията могат да бъдат групирани в две посоки – пропуски във
връзка с оздравителния и възстановителния процес от една страна и пропуски
при управлението на мотоциклета.
Първата група възражения са неоснователни, тъй като от заключението
на в.л. Турсунлийска не може да се направи извод за пропуски при лечението.
Категорично се заявява от вещото лице, че в Спешно отделение никакви
травматични увреждания не са били установени и че закъснялото лечение е
поради късното откриване на фрактурите. Освен това липсват данни за
възпрепятстване на оздравителния процес поради избрания консервативен
начин на лечение, който при това е в пъти по-евтин от операция с метални
импланти.
Липсват доказателства, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена скорост. Вещото лице Пашов допуска, че ударът на мотоциклета с
товарния автомобил е бил със скорост от около 20 – 30 км/ч. Тези изводи той
прави като изхожда от получените наранявания, които при скорост по-висока
от 30 км/ч. биха били много по-съществени. Освен това вещото лице се е
запознал с видеозапис от кръстовище, намиращо се на 285 м. от мястото на
инцидента, през което мотоциклетът е преминал със скорост от 50 км/ч.
Установява се от заключението, че първата следа от протриване на гума
(спирачна следа) е приблизително на 7 м. от мястото на удара, което означава,
че ищецът е задействал спирачната система и е намалил скоростта си на
движение. При така установените факти съдът приема, че ищецът се е движил
в рамките на допустимата за населеното място скорост от 50 км/ч, след като е
възприел опасността е предприел аварийно спиране, но е изгубил контрол над
ППС и падналият мотоциклет е продължил движението си със скорост от
около 20 -30 км/ч, с която се е блъснал в товарния автомобил.
Ответникът, който носи тежестта да докаже възражението за
съпричиняване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си,
че ищецът е управлявал мотоциклета без включени светлини.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не съобразил
поведението си със започналия маневра товарен автомобил, тъй като
зависимостта е обратна – водачът на товарния автомобил е следвало да
съобрази поведението си с мотоциклетиста.
Основателно е обаче възражението, че ищецът е способствал за
настъпването на вредите, тъй като е управлявал мотоциклета без предпазно
облекло. Еднозначно по делото е установено, че ищецът е бил по плажно
облекло и по джапанки, единственото обезопасяване за него е била каската.
Вещото лице Пашов пояснява в съдебно заседание, че предпазното облекло за
мотоциклетиста е кожено яке от телешки бокс със специални протектори.
Това предпазно облекло не е задължително по закон, но вредите могат да
10
бъдат съпричинени и с действия, които не са непременно противоправни.
Съдът счита, че при управление с предпазно облекло ищецът би бил
значително по-защитен и би получил по-леки наранявания, като със сигурност
би избегнал охлузните рани по корема и ръцете и може би би избегнал
фрактурите на ребрата, които според СМЕ са получени от удар с твърд тъп
или върху твърд тъп предмет. Поведението на ищеца е способствало в
значително по-малка степен неговото увреждане спрямо поведението на
водача на товарния автомобил, ето защо съдът приема, че определеното
обезщетение следва да се редуцира с 20 %, колкото е приноса на пострадалия
и като краен резултат да се присъди сумата от 32 000 лв.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая лихви върху обезщетението за неимуществени вреди се
претендират от по-късен спрямо деня на уведомяването на застрахователя
момент – 02.05.2023 год. и следва да се присъдят така, както са поискани.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, е частично основателна. Тя е уточнена
изрично с молба на л.59 от делото и от същата е видно, че освен лекарства,
превързочни материали, реклинационен корсет и изследвания, от ищеца се
претендират и разходи за съдебно-медицински удостоверения (общо 70 лв.) ,
които не са във връзка с неговото лечение и не следва да се обезщетят от
застрахователя. Останалите разходи са направени за лечението и
възстановяването на ищеца (СМЕ) и следва да му се присъдят – 1108,57 лв.,
като след редукция от 20 % окончателния размер на обезщетението придобива
стойност от 886,86 лв. Върху този размер на обезщетението също следва да се
присъди лихва от 02.05.2023 год.
В обобщение ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва от
02.05.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 886,86 лв., ведно със законната лихва от
02.05.2023 год. до окончателното изплащане на обезщетението, а в останалата
част до предявените размери претенциите следва да се отхвърлят.
11
И двете страни имат право на разноски съразмерно на
уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищецът е представляван от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Здравко Жильов възнаграждение, определено по реда на Наредба
№1/09.07.2004 год. на ВАС върху уважената част от исковете, както следва:
3210 лв. по първия иск и 400 лв. по втория, или в общ размер на 3 610 лв.
Ответникът е поискал разноски по списък от общо 2 200 лв. – за
възнаграждение на адвокат и за възнаграждение на вещи лица. От така
претендираните разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете на
ответника се следват 440 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1315,47 лв., както
и съразмерно разноските, заплатени от бюджета на съда – 915 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски град“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, ЕИК
*********, представлявано от Валентин Валентинов Илиев и Владислав
Василев Милев, да заплати на И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„М. К.“ № * по сметка BG07****************** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 32 000 (тридесет и две хиляди) лв., от
настъпило на 06.07.2022г. пътно-транспортно произшествие, от което ищецът
е увреден, ведно със законната лихва върху търсената сума от 02.05.2023г.
/датата на изтичането на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция
за определяне и изплащане на застрахователната претенция/ до
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 886,86 (осемстотин осемдесет и шест 0.86) лв.
– направени разноски за проведено лечение, ведно със законната лихва,
считано от горната дата – 02.05.2023 год. до окончателното изплащане на
сумата, като претенциите в останалата част до предявените размери
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев да заплати на адв.
Здравко Жильов възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на И. Д. при условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№2077/23 год.
12
в размер на 3 610 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. К.“ № *
заплати на ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски съразмерно на
отхвърлената част от претенциите в размер на 440 лв.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна
такса в размер на 1315,47 лв. и разноски за експертизи в размер на 915 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13