Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 260200 02.11.2021г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорския Окръжен съд, Гражданско
отделение, Втори състав
На втори ноември 2021 година
в закрито заседание, в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията
- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1075 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е на осн. чл.437, ал.1, пр.1, ал.3, пр.1 и 2 и ал.4 във вр. с чл.435, ал.2, т.2
от ГПК и във вр. с чл.96, ал.2 от ЗДБ за 2000г.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№ 53333/11.12.2020г. от длъжника ”Н.Т.”- ЕООД,
гр.С. против действията на ЧСИ Г.И.- С.З. по нейно изп.д.№ 20207650401666,
изразяващи се в налагане на запор върху наличните суми в банковата му сметка до
размера на 10 000 лв., за които твърди, че са несеквестируемо негово
имущество, понеже били превод от Министерството на икономиката/МИ/- С.,
представляващ безвъзмездна финансова помощ под формата на преки, безвъзмездни средства
съгласно „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в
условията на сегашния епидемичен взрив от Ковид-19 от 19.03.2020г.“ Между
Министерство на икономиката на Република България чрез Главна дирекция
„Европейски фондове и конкурентноспособност“ и „Н.Т.*“ ЕООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Иновации и конкурентносопосбност 2014-2020“,съфинансирана
от Европейския съюз по силата,на който са средства да се ползват за
принудително изпълнение. Поради което
моли да се отмени това изпълнително действие на ЧСИ Г.И., като й укажете да
вдигне наложения запор до посочената сума, със законните последици. Заявява, че
прилага и моли да бъдат приети от съда, като нови доказателства 4 бр.
документа- Отчет по сметка, Административен договор безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентносопосбност 2014-2020“, Декларация
съгласие и Декларации за съгласие пр.2.1 и пр.2.2.
Против
тази жалба в законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК е постъпило
писмено Възражение от взискателя ПИБ- АД, гр.С., в което той излага подробно
своите фактически и правни аргементи относно процесуалната недопустимост и
съответно материалната неоснователност на направените в жалбата оплаквания.
Моли настоящия въззивен съд да я остави без уважение, със законните последици
от това.
В
законния срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ Г.И.- С.З., рег.№ ** на КЧСИ е
представила писмените си Мотиви по нейно изп.д.№ 20207650401666, в които
подробно излага своите съображения относно направените в жалбата оплаквания.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като се потвърдят атакуваните нейни
изпълнителни действия.
След
като запознаване с направените в жалбата оплаквания, със становището на
взискателя, с мотивите на ЧСИ и с материалите по делото, въззивният ОС- С.З. констатира,
че към жалбата на длъжника не са приложени никое от посочените в нея 4 бр. нови
писмени доказателства, без наличието на които съдът не може да се произнесе по
съществото на направените в нея оплаквания. Още повече, че тези доказателства
не са публично достъпни за настоящия съдебен състав, поради което жалбата е
била оставена „без движение“, като на жалбоподателя- длъжник с постановено в
з.з. Определение от 17.09.2021г., връчено му на 19.10.2021г. е бил даден
законния 1- седмичен срок да представи по делото в оригинали или в официално
заверени копия изрично посочените в жалбата, но непредставени 4 бр. нови
писмени доказателства, с вписване на изричното предупреждение до жалбоподателя-
длъжник, че в противен случай делото ще се разглежда и решава при наличните по
него доказателства, със законните последици от това.
Предвид
което въззивният съд счита, че процесната жалба вх.№ 53333/11.12.2020г. от
длъжника ”Н.Т.”- ЕООД, гр.С. против действията на ЧСИ Г.И.- С.З. по нейно
изп.д.№ 20207650401666, изразяващи се в налагане на запор върху наличните суми
в банковата му сметка до размера на 10 000 лв., за които твърди, че са
несеквестируемо негово имущество, понеже били превод от МИ- С., се явява изцяло
неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, ведно със
законните последици от това. Още повече, че от правна страна „несеквестируемостта“
безспорно представлява забрана за кредитора да се удовлетворява от точно
определени имуществени права и имущество на длъжника- жалбоподател, като
разпоредбите на чл.442 от ГПК и съответно на чл.133 от ЗЗД прогласяват принципа
за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, като само някакъв специален
закон може да направи изключение от това общо правило. В конкретния случай по
делото такива законови изключения не са обосновани и не са доказани от страна
на длъжника- жалбоподател в рамките на това съдебно производство. Също така
паричните средства, които държавата отпуска във вид на помощ на предприятия по
мярката за подпомагане за справяне с кризата с Ковид- 19 са собственост на самото
дружество- жалбоподател, на което се отпускат и то свободно може да разполага с
тях за погасяване на свои задължения. Но тези парични средства са строго целеви,
и се отпускат едва след заплащане на суми на работниците и доказване на
обстоятелство, че средствата са платени на служителите- следователно работодателят- жалбоподател следва първо да
заплати сумите на работниците си и едва след това тези парични суми му се възстановяват
от държавата, като след възстановяване на средствата търговските
дружества/каквото е жалбоподателя/ могат свободно да разполагат с тях. В тази
връзка абсолютно всички оплаквания на жалбоподателя- длъжник са напълно
бланкетни, неконкретизирани и не са подкрепени с никакви писмени доказателства
от него, въпреки твърденията в самата му жалба.
Поради
което жалбата следва да се остави изцяло без уважение, ведно със законните
последици от това.
Това
въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви
и на осн. чл.437, ал.1, пр.1, ал.3, пр.1 и 2 и ал.4 във
вр. с чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и във вр. с чл.96, ал.2 от ЗДБ за 2000г., въззивният ОС- С.З.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 53333/11.12.2020г. от длъжника ”Н.Т.”- ЕООД,
гр.С. против действията на ЧСИ Г.И.- С.З. по нейно изп.д.№ 20207650401666.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :