РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Пловдив, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330104833 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, против З. Г. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на
сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на имот,
находящ се в гр. *********************************************, имал качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение на задължението си
в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството
си на продавач, доставило на ответника топлинна енергия за битово-гореща вода, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща
стойност 195.41 лева, през периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г., която същият не заплатил.
Предвид забавата в плащането се дължала и сумата от 9.83 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.02.2021 г. – 16.01.2022 г.
Ищецът твърди, че главницата в общ размер на 195.41 лева, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. е
формирана от следните компоненти: топлинна енергия за БГВ – 36.93 лева, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – 137.98 лева, услуга за разпределение – 20.50
лева.
Сочи също, че на ответника са издадени: фактура № ********** за периода
01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. на стойност 72.53 лева и фактура № **********, за периода
1
01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. на стойност 72.53 лева, като с кредитно известие № **********
на стойност 83.57 лева е прихваната фактура № ********** на стойност 79.42 лева и част от
фактура № ********** за сумата от 4.15 лева.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 656/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV бр. състав, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от 25 лева – платена държавна такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.01.2022 г., до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, със становище за
неоснователност на предявените искове, които оспорва само по основание. Заявява, че не
оспорва исковете по размер. Не оспорва размера на начислените количества топлинна
енергия през процесния период. Счита, че същите са определени правилно по количество и
стойност.
Твърди, че не дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 565/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Оспорва обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника З. Н. за доставка и продажба на топлинна енергия и БГВ за
процесния недвижим имот, находящ се в гр.
*******************************************.
Твърди, че с Решение № 1344/09.04.2019 г. по гр.д. № 19052/2017 г. по описа на ПРС,
влязло в законна сила на 18.12.2020 г., Нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело №
***/**** г. на Нотариус при ПРС, с който ответникът е придобил 4/6 ид.ч. и редом с
притежаваната от него по наследство 1/6 ид.ч. е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор № *********, е
обявен за недействителен /нищожен/, като противоречащ на добрите нрави. В тази връзка
сочи, че на ответникът му е редуцирано правото на собственост до размер на ½ ид.ч.
Останалата ½ ид.ч. от процесния имот по наследство от родителите му, се твърди, че се е
собственост на Н.Г.Л. (негова ******). Затова счита, че доколкото не е единствен
собственик или ползвател на имота през процесния период от време, той следва да отговаря
за задълженията на своя наследодател, вкл. и към ЕВН, до размера на наследствения си дял
– ½ ид.ч. от процесния имот.
Твърди още, че повече от 10 години живее в с. *********, а процесният имот се
ползва от неговата ****** – Н.Г.Л., на която бил възложен в изключителен дял на
16.04.2021 г. с нотариален акт за доброволна делба № ***, том *, рег. № ****, дело №
****/*** г. на нотариус **************.
Поддържа, че не е налице валидно облигационно правоотношение по чл. 150 ЗЕ
между страните, както и че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот,
респ. не е клиент на ищцовото дружество.
Заявява, че не е искал доставката на топлинна енергия и БГВ, нито е подписвал
документи за откриване на клиентска партида и започване на продажба, поради което счита,
че претендираните суми са за непоискана доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 62
2
ЗЗП.
Счита, че не е налице валидна и действаща облигационна връзка по чл. 139б ЗЕ
между ответника и дружеството – топлинен счетоводител, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Ответникът твърди, че не е сключвал договор с такова
дружество нито е подписвал съгласие по чл. 139б, ал. 2 ЗЕ за сключването на такъв.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 565/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2022 г. З. Г. Н., за
следните суми за начислена топлинна енергия: 195.41 лева – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
************************************, за периода 02.02.2019 г. – 30.04.2021 г., както и
сумата от 9.83 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.02.2021 г. до
16.01.2022 г., ведно със законна лихва от 17.01.2022 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. ******, публикувани в местен
ежедневник - вестник „*********“ - ********* от 24.12.2007 г. и в национален
всекидневник – вестник „*********“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като
купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
По делото като писмени доказателства са приети: Удостоверение за наследници на
Г.З.Н.. (поч. на ********* г.) и оставила за свои наследници: З. Г. Н. (****) и Н.Г.Л.
(******) /л.36/; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.
№ *****, дело № *** от ******* г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № ***, том **, с
вх. рег. № ***** от ******* г. в Службата по вписванията – Пловдив /л.37-38/; Нотариален
акт за доброволна делба на недвижими имоти № **, том **, с вх. рег. № ***** от 16.04.2021
г. на Нотариус при ПРС, вписан под Акт № ***, том *, вх.рег. № ***** от ****** г. в
Службата по вписванията – Пловдив /л.39-40/; Заявление за услуга – Смяна на клиент за
топлофициран обект /л.55-56/ и Заявление – Декларация за започване на продажба на
топлинна енергия, депозирани от Н.Г.Л. до ЕВН България Топлофикация ЕАД на 11.05.2021
г., за смяна на титуляр за обект с ИТН ********* – апартамент в
**************************.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля
Н.В.Б. /по искане на ответника/. Свидетелят сочи, че с ответника - З. Н. живеят на семейни
начала от 2011 година, когато се запознали и заживели заедно. Твърди, че през 2011 г.
ответникът живеел първоначално в с. *********, където се грижел за **** му и **** му.
Впоследствие започнал да остава при свидетелката в
********************************************. През 2014 година, свидетелката решила
и тя да отиде да живея при него в с. *********. Подали документи за приемно семейство,
като от 2015 г. двамата били с адресна регистрация в с. *********. Имали настаняване на
3
деца от 2015 г. и оттогава живеели в с. *********. Твърди още, че през 2017 г. починал
********* на ответника, както и, че последният останал да се грижи в с. ********* за
неговата ****, а свидетелката дошла в гр. Пловдив през 2018 г., за да се грижи за ***** си.
Сочи, че от 2020 г. е в жилището на ***** й, находящо се в *******************, където е
и настоящият адрес на свидетелката. Твърди още, че не са оставали да живеят в апартамента
на З. - в *******, в която до 2016 г. живеела ******та на З. Н., с двете си ****. Твърди, че са
ходили само на гости, при ***** му в апартамента в ****, където живеела ****** му и
семейството й, както и ***** му. Последната починала 2017 г., до когато ответника е ходил
там, тъй като, според свидетелката, след смъртта й ответникът не бил стъпвал в този
апартамент. Твърди още, че тъй като ответника имал здравословни проблеми, и се наложи
да се лекува и да се регистрира на адреса на свидетелката - на *******************. Твърди
още, че докато живеели в с. ********* и си говорили с ****** и ********* на ответника,
преди да починат, последните искали един от етажите в къщата в ********* да остане на З.,
а ****** му - да получи апартамент, който е дарен. Сочи също, че брата и ******та имали
после проблеми с жилищни въпроси, не били в добри отношения, съдили се, но доколкото й
е известно са постигнали споразумение, като къщата в с. ********* останала на З., а
апартаментът - на ****** му. На свидетелката не й е известно, ответникът да е плащал
сметки за апартамента в гр. *********.
С оглед релевираните от ответника възражения, основният спорен по делото въпрос е,
дали ответникът се явява клиент/потребител на ищцовото дружество, съответно задължено
лице за доставената в процесния недвижим имот, находящ се в
**********************************************, топлинна енергия за процесния
период: 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г.
Страните по делото не спорят, че процесния недвижим имот, находящ се в
**********************************************, а и от Удостоверението за
наследници, безспорно се установява, че като наследници на Г.З.Н.. (поч. на ******* г.),
неговите деца: ответникът З. Г. Н. (****) и Н.Г.Л. (******), са придобили същия по силата
на наследственото правоприемство.
От служебно извършена справка се установява и, че с влязло в законна сила на
18.12.2020 г., Решение № 1344/09.04.2019 г. по гр.д. № 19052/2017 г. по описа на ПРС, е
допуснато да се извърши съдебни делба между З. Г. Н. и Н.Г.Л. на съсобствени недвижими
имоти, вкл. и процесния имот, находящ се
**********************************************, при квоти по ½ идеални части за
всеки от тях.
От приетите по делото писмени доказателства, безспорно се установява и, че с
Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № **, том **, с вх. рег. № *****
от 16.04.2021 г. на Нотариус при ПРС, вписан под Акт № ***, том *, вх.рег. № ***** от
****** г. в Службата по вписванията – Пловдив, в дял на Н.Г.Л. се поставя и същата е
станала изключителен собственик на процесния недвижими имот, находящ се в
**********************************************, като за същият е подала до ищцовото
дружество Заявление за услуга – Смяна на клиент за топлофициран обект и Заявление –
Декларация за започване на продажба на топлинна енергия, за смяна на титуляр за обект с
ИТН ********* – апартамент в **************************, на 11.05.2021 г.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че за процесния
период от 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г., З. Г. Н. и Н.Г.Л. са били съсобственици на процесния
имот, при квоти по ½ идеални части за всеки от тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е бил титуляр на вещното право на
½ ид.ч. от собствеността на имота, за периода, през който се твърди да е начислена ТЕ, при
което е имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
4
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по
силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в
ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на
дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че
общите условия са произвели действие.
Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на
ищцовото дружество, съответно задължено лице за начислената топлинна енергия,
доколкото последният не е бил фактически ползвател на процесния имот. Дали ответникът
фактически е ползвал процесния имот е ирелевантно за спора.
Съгласно приетите в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по
описа на ВКС, ОСГК, постановки, собствениците, респ. съсобствениците, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
съсобственост и когато ползващият съсобственик сключи писмен договор при публично
известни Общи условия с топлопреносното предприятие, с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата, притежавана от другия
съсобственик идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, съсобствениците дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо, че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено
само на единия съсобственик. Макар фактически имота да се ползва само от един от
съсобствениците или от трето лице, по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие, клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат всички съсобственици по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че след
смъртта на наследодателя Г.З.Н.. - ******* г. ответникът е бил съсобственик, заедно със
5
****** си Н.Г.Л. на топлоснабденото жилище, находящо се
**********************************************, до 16.04.2021 г., когато Н.Г.Л. е
станала изключителен собственик на процесния имот, за който на 11.05.2021 г. е подала до
ищцовото дружество заявление за смяна на партидата на имота.
Ето защо и съдът приема, че за процесния период от 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г.,
ответникът като съсобственик на процесното жилище, находящо се
**********************************************, е бил титуляр на вещното право на
собственост на имота, при което е имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл.
153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че в
процесния период, ответникът е притежавал ½ ид. част от топлоснабдения имот.
Ето защо и, предвид постановките в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ВКС, ОСГК, че съсобствениците дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо,
че ползването на топлоснабденото жилище е само от единия съсобственик, то съдът намира,
че ответникът като съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот, дължи ½ от цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за същия.
Страните по делото не спорят, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са
отделени за безспорни обстоятелствата, че доставената в процесния недвижим имот,
находящ се в **********************************************, топлинна енергия за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 195.41 лева /виж протоколно определение
от о.с.з. от 08.11.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
По делото са представени: препис – извлечение от сметка на ответника за процесния
период, както и фактури, в които е отразено, че задълженията са за сградна инсталация,
отопление и за услуга разпределение. /л.5-6/, както и, че същите са в размер на 195.41 лева–
главница за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г., както и обезщетение за забава в размер
на 9.83 лева за периода от 02.02.2021 г. – 16.01.2022 г.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи
информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата
дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена
стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от
Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че
потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки
в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите
условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинна енергия.
По делото не се твърди, а и не са представени доказателства, че претендираната сума за
главница в размер на 195.41 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в ************************************, за периода
02.02.2019 г. – 30.04.2021 г., както и сумата от 9.83 лева – представляваща обезщетение за
забава за периода от 02.02.2021 г. до 16.01.2022 г., са заплатени.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по
основание. Относно техните размери, както се посочи и по-горе, ответникът дължи ½ от тях,
съобразно с дела си в съсобствения топлоснабден имот.
6
Ето защо и иска за главното вземане е основателен за сумата в размер на 97.70 лева,
а за разликата до пълния претендиран размер от 195.41 лева – ще бъде отхвърлен, а иска
относно обезщетението за забавено плащане е основателен за сумата от 4.92 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 9.83 лева – ще бъде отхвърлен.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху
главницата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от общо 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
От разноските от общо 225 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се
дължат 112.50 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 75 лева – ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. По съразмерност се дължат 37.50 лева.
Ответникът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на – 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
от които по съразмерност на ответника се дължат 150 лева.
За исковото производство е направил разноски в размер на 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
По направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят по определения
начин, съобразно размера на материалния интерес. В конкретния случай, съдът намира, че
материалният интерес по делото се формира от общия размер на предявените искове и той
възлиза на 205.24 лева, като сбор от цената на двата иска.
При така определения интерес на делото, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (действаща към датата на сключване
на ДПЗС), е в размер на 300 лева.
Предвид обстоятелството, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и същото следва да бъде редуцирано до предвидения
минимален размер от 300 лева за исковото производство.
За исковото производство на ответника, следва да му се присъдят по съразмерност
разноски в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Г. Н., ЕГН:
**********, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата от 97.70 лева /деветдесет и седем лева
и седемдесет стотинки/ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в ************************************,
за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4.92 лева /четири лева и деветдесет и
две стотинки/ - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.02.2021 г.
до 16.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2022 г. – дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 97.70 лева до пълния претендиран размер от 195.41 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над 4.92 лева до пълния претендиран размер от 9.83 лева, за
които суми е издадена Заповед № 347/19.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 565/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА З. Г. Н., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от общо 150 лева /сто и
петдесет лева/ - разноски, от които сумата от 37.50 лева – деловодни разноски за
производството по частно гр. дело № 565/2022 г. по описа на ПРС и сумата от 112.50 лева –
деловодни разноски по настоящото гр.д. № 4833 по описа за 2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
„Хр. Г. Данов“ № 37 да заплати на З. Г. Н., ЕГН: **********, сумата от общо 300 лева
/триста лева/ - разноски, от които сумата от 150 лева – деловодни разноски за
производството по частно гр. дело № 565/2022 г. по описа на ПРС и сумата от 150 лева –
деловодни разноски по настоящото гр.д. № 4833 по описа за 2022 г. на ПРС.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8