О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№……/…...04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
529 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. "Панайот Волов"
No 29, ет. 3,
действащо чрез ю.к.Д.Александрова, срещу разпореждане № 7194/18.02.19г.,
постановено по ч.гр.д. №607 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, в която е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. А. Т. за
сумата от 255,60лв, претендирана като такси и
комисионни за допълнителни услуги, от които 20лв такса за оценка на досие и
235,60лв такса за услуга Кредит у дома.
В частната жалба се твърди, че
разпореждането е неправилно
и необосновано. Счита, че в
производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, като
заявителят не е длъжен да приложи доказателства за това, като спора относно претендираното вземане следвало да се реши по исков ред.
Счита, че в съответствие с чл.10а, ал.1 от ЗПК е претендираната
такса за допълн.услуга, като след като длъжникът бил
заплащал месечните такси , то очевидно било извършване на услугата по тяхното
събиране. Моли
да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение за претендираните такси и комисионни.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №607/2019г. на Районен съд
Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* , за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И.А.Т.,
за следните суми: 286,75лв- главница по договор за кредит от 31.03.17г.;
36,75лв – догов.лихва, 255,60лв-такси и комисионни за
допълн.услуги, 8,15лв – морат.лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, придобити от
него по силата на Приложение №1 от 01.10.2018г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния
кредитор – цедент „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” АД, ЕИК
*********.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел, че заявлението в частта относно
претенцията за такси и комисионни противоречи на закона и добрите нрави,
възможността за каквато преценка е обосновал с нормата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК
законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Извършването на предварителна оценка на
кредитоспособността на потребителя е дейност, възложена от закона (чл.16 от ЗПК) на кредитора. Дори да се приеме, че договарянето на такса за тези
предхождащи сключването на договора действия на кредитора, чието заплащане се
дължи от потребителя, е сторено по ясен и недвусмислен начин, в съответствие с
разпоредбите на чл.10а от ЗПК, то не може да се приеме, че претендираното
вземане за „такса за оценка на досие”
е надлежно индивидуализирано като ликвидно към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съобразно дадените от
кредитора по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК пояснения, тази такса е уговорена
във фиксиран размер от 20 лева,
изначално определен в б.Б, стр.1 от договора за потребителски кредит,
като с цел улеснение на кредитополучателя страните са
постигнали договореност същата да се заплаща на части, включени в седмичните
погасителни вноски. Като съобразява твърденията на самия заявител (т.12 от
заявлението), че длъжникът е извършвал плащания по договора в общ размер на 283
лв., не би могло да се приеме, че към датата на подаване на заявлението това
вземане е ликвидно в пълния договорен размер от 20 лева. При липса на твърдения за конкретните неплатени седмични
погасителни вноски и диференциране на включените в тях главница, лихви и такси,
то размера на това вземане се явява неопределяем,
поради което искането следва да бъде отхвърлено в цялост.
По отношение на другото вземане - такса за услуга „Кредит у дома”.
Твърди се, че тази такса е уговорена предварително във фиксиран размер от 363,20 лева, изначално определен в б.Д, стр.1 от
договора за потребителски кредит, като се формира от два
компонента – първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим за предоставяне на
заемната сума по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, съставляващ 70%
от сумата, е свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на
клиента. С цел улеснение на кредитополучателя цялата
цена е била разпределена на равни части, включени в седмичните погасителни
вноски. Твърди се също така, че услугата „Кредит у дома” представлява цялостна допълнителна услуга
към договора като дължимостта на уговорената глобално
такса за нея се поражда при подписването на договора за кредит. Въз основа на
твърденията на самия кредитор, изложени в заявлението и уточн.молба
, обосновано би могло да се приеме, че уговарянето на тази такса противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като касае действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Дори да се приеме противното, т.е. че
договарянето на въпросната такса за
услуга „Кредит у дома” е валидно и допустимо от закона, не би
могло да се направи обоснован извод, че това вземане е надлежно
индивидуализирано като ликвидно и изискуемо към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Както сам жалбоподателят
сочи в жалбата си, дължимостта на таксата е свързана с извършването на
плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се
дължи тя. В конкретния случай кредиторът не е обосновал каквито и да било
твърдения за извършените от него услуги, включени в пакета „Кредит у дома”.
Напротив, в т.12 на заявлението е посочено, че още при подписването на договора
заемната сума е била преведена по банкова сметка ***. При това положение да се приеме, че претендираната такса се дължи въпреки липсата на реално
предоставена услуга противоречи на закона. Обосновано в случая би могло да се
приеме, че по същество така уговорената такса поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, съставляващ близо
90% от предоставената в заем сума (400 лв.), без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК).
Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че е налице хипотезата на чл.411,
ал.2, т.2 ГПК и заповед за изпълнение за горепосочените парични вземания не
може да бъде издадена. Ето защо обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7194/18.02.19г., постановено по
ч.гр.д. №607 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление вх.№3664/17.01.19г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. "Панайот Волов"
No 29, ет. 3, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.А.Т. , ЕГН **********,
за сумата от 255,60лв, претендирана като такси и
комисионни за допълнителни услуги, от които 20лв такса за оценка на досие и
235,60лв такса за услуга Кредит у дома.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: