Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 07.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №1 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. чл.118 ал.3 от КСО, образувано по жалба на М.М.К., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат Д.Д.при ШАК, против Решение №2153-27-239/12.12.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен в частта, с която е отхвърлена жалбата и
срещу Разпореждане №РВ-3-27-01193570 от 13.09.2022 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ град Шумен, с което на основание
чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
полученото парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за
отглеждане на малко дете за 2017 г. и за 2018 г. в общ размер на 8 511.93 лв.,
ведно с лихва върху сумата в размер на 4 170.48 лв. или обща сума за
възстановяване в размер на 12 682.41 лв.
Жалбоподателката твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон и
неговата цел. Излагат се аргументи, че е била добросъвестна при получаване на
сумата в размер на 8 511.93 лв., представляваща парично обезщетение за
бременност и раждане, и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода 2017 г. и 2018 г. Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.46 ал.3 от КСО, тъй като не е полагала пазарно ориентиран труд в периода 2017 г. – 2018 г.
поради факта, че има издадени медицински документи относно полученото от нея
обезщетение. Излагат се и аргументи, че не е нарушена и нормата на чл.114 ал.1
от КСО, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение
№2153-27-239/12.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен в частта, с
която е отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане №РВ-3-27-01193570 от 13.09.2022
г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ град Шумен.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ гр.
Шумен, редовно призована, за нея се явява главен юрисконсулт Л. И., редовно
упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
жалбата да бъде отхвърлена като такава.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма
спор между страните, а това се установява и от приложеното писмо
изх.№РД-12-02-574-2/23.04.2020 г. на ОД “Земеделие“ гр.Шумен, ведно с
приложените към него Анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин, че
жалбоподателката М.К. е регистрирана като земеделски производител в ОД „Земеделие“
гр.Шумен на 19.02.2016 г., както и е пререгистрирана на 21.10.2016/2017 г. и на
20.11.2017/2018 г. Съгласно приложените Анкетни карти и Анкетни формуляри
жалбоподателката е обработвала зеленчукови градини под наем с обща площ 0,0100
ха, засети с градински домати, находящи се в с.Черноглавци. Съгласно
представените Договори за наем на земеделска земя от 15.02.2016 г., от
20.10.2016 г. и от 17.11.2017 г. жалбоподателката е наела съответно: дворно
място с площ 700 кв.м., находящо се в землището на с. Черноглавци, с ползвана
площ 0,100 дка; дворно място с площ 750 кв.м., находящо се в землището на с.Черноглавци,
с ползвана площ 0,100 дка; недвижим имот с площ 1330 кв.м., находящ се в землището на
с.Черноглавци, с ползвана площ 0.100 дка.
По делото са представени Удостоверения Приложение
№9 към чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване, ведно с приложените към тях болнични
листове, установяващи изплатени обезщетения на жалбоподателката поради общо
заболяване, за бременност и раждане за 2016 г. Спорът в настоящото производство
не касае тези обезщетения, тъй като с процесното Решение Директорът на ТП на
НОИ е отменил Разпореждането в тази част, поради изтекла погасителна давност.
Безспорно от приложените болнични листове от 05.10.2016 г. и 14.11.2016 г.,
ведно с Удостоверение Приложение №9 към чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 вх.№Р14-27-000-00-**********/21.11.2016
г. се установява, че жалбоподателката е родила на 02.10.2016 г. детето си А.
Х.В..
От жалбоподателката е подадено Удостоверени
с вх.№Р14-27-000-00-**********/20.02.2017 г. Приложение №11 към чл.11 ал.2 в ТП
на НОИ гр.Шумен с данни и декларирани обстоятелства относно правото на
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл.50 ал.1 и чл.51 от КСО, считано от 03.01.2017 г. за детето
А. Х.В., родено на *** г. В това удостоверение е декларирано, че
жалбоподателката е самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин,
със срочна регистрация до 28.02.2018 г., както и към датата на исканото
обезщетение е осигурена за общо заболяване и майчинство.
С вх.№Р14-27-000-00-**********/26.10.2017 г.
и вх.№Р14-27-000-00-**********/02.03.2018 г. в ТП на НОИ гр.Шумен са представени
за жалбоподателката Удостоверения Приложение №11 с данни относно правото на
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, считано
от 05.10.2017 г. до 25.09.2018 г. В посочените удостоверения оспорващата е декларирала,
че е самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, със срочна
регистрация до 28.02.2018 г. и със срочна регистрация до 28.02.2019 г., както и
към датата на исканото обезщетение е осигурена за общо заболяване и майчинство.
Няма спор между страните, а и от приложената
справка от ТП на НОИ град Шумен се установи, че за периода от месец януари 2017
г. до месец септември включително 2018 г. на жалбоподателката са изплатени
парични обезщетения за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО и парични
обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО общо в размер на
8 511.93 лв.
При извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване от контролен орган при ТП на НОИ град Шумен,
възложена със Заповед №ЗР-5-27-01138491 от 30.05.2022 г. на Ръководителя на ТП
на НОИ гр.Шумен, приключила с Констативен протокол /КП/ №КВ-5-27-01160704 от 07.07.2022
г., е установено, че жалбоподателката М.К. не е упражнявала трудова дейност
като земеделски стопанин по смисъла на КСО и същата не е осигурено лице за риск
за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на осигурителното
събитие. Въз основа на така извършената проверка и издадения КП са дадени
Задължителни предписания №ЗД-1-27-01160727 от 07.07.2022 г. от контролен орган
на ТП на НОИ да се заличат данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на
М.М.К. за периода от 19.02.2016 г. до 24.09.2018 г., с вид осигурен 13,
декларация образец №1. Няма наведени доводи от жалбоподателката да е оспорила
тези Задължителни предписания, като от приложеното по делото Удостоверение от
ТП на НОИ град Шумен се установи, че Задължителните предписания са влезли в
законна сила на 30.08.2022 г. и са били връчени по реда на чл.110 ал.4 от КСО
на 15.08.2022 г. Подадените данни са заличени служебно от НОИ на 12.09.2022 г.
На основание извършената проверка и влезлите
в сила задължителни предписания е издадено процесното Разпореждане №РВ-3-27-01193570/13.09.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр.Шумен, с
което на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО на жалбоподателката е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение
за отглеждане на малко дете за периода от 11.04.2016 г. до 25.09.2018 г. общо в
размер на 17 157.86 лв., от които 11 295.15 лв. главница и
5 862.71 лв. лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на настоящото разпореждане. Разпореждането е мотивирано с констатациите
по КП №КВ-5-27-01160704 от 07.07.2022 г. и издадените Задължителни предписания
№ЗД-1-27-01160727 от 07.07.2022 г., които са влезли в сила и са изпълнени
служебно от НОИ. Въз основа на тях е направен извод, че лицето не е упражнявало
дейност, респективно същото не се явява осигурено лице. Контролният орган е приел,
че жалбоподателката е действала недобросъвестно, като неправилно е удостоверила
правото си на парични обезщетения от фондовете на ДОО, в резултат на което
недобросъвестно е получила осигурителни плащания.
Процесното Разпореждане е връчено на оспорващата
на 31.10.2022 г. и несъгласна със същото е подала жалба на 14.11.2022 г. срещу
него до Директора на ТП на НОИ гр.Шумен. С Решение №2153-27-239/12.12.2022 г.
Директорът на ТП на НОИ гр.Шумен е приел жалбата за частично основателна като е
отменил установените с Разпореждането суми за 2016 г. в размер на 4 475.45
лв., от които 2 783.22 лв. главница и 1 692.23 лв. лихви, поради
настъпила погасителна давност по чл.115 ал.1 от КСО. По отношение установените
с Разпореждането суми за 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 12 682.41 лв.,
от които 8 511.93 лв. главница и 4 170.48 лв. лихви административният
орган е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил Разпореждането в тази
част. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган от
извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на разпореждането е
изложил, че оспорващата знае, че не е осъществявала дейност като земеделски
производител. Същата, въпреки че е била наясно с това, е внасяла осигурителни
вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица с декларация обр. 1,
които са послужили за изплащане на паричните обезщетения по чл.50-51 и чл.53 от КСО. Административният орган е посочил също, че знанието от страна на
жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуване правото на обезщетение и получаването му, а именно, че не е започнала
и не е осъществявала дейност като земеделски производител, за която да подлежи
на осигуряване, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което
получените суми подлежат на възстановяване, ведно със законната лихва по чл.113
от КСО.
Няма данни по преписката кога Решението на
Директора на ТП на НОИ град Шумен е връчено на жалбоподателката, но жалбата
срещу него е депозирана чрез административния орган на 22.12.2022 г., т.е. в
14-дневния срок от постановяване на Решението – същото е постановено на
12.12.2022 г.
От приложеното по делото писмо от 10.06.2022
г. на ТД на НАП Варна, офис Шумен се установи, че жалбоподателката няма внесен
авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; няма подадени
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; няма данни за
регистрирани фискални устройства и подадени касови отчети за 2016 г., 2017 г. и
2018 г.; не е упражнила правото си по чл.29 от ЗДДФЛ.
От приложеното по делото писмо от 07.06.2022
г. на ОДБХ град Шумен се установи, че няма издадени Удостоверения за
регистрация по чл.12 от ЗХ на обекти за производство и/или търговия с храни с
ползвател лицето М.К., както и че същата не е вписана в Националния регистър на
бизнес-операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24
от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци,
извършващи дейност на територията на област Шумен.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение на Директора
на ТП на НОИ - гр.Шумен, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по
реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на
14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес,
поради което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество и при спазване на
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Процесното решение е постановено по жалба
против разпореждане на контролен орган за възстановяване на неоснователно
получени плащания по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл.117
ал.1 т.2 б."д" от КСО определя ръководителя на ТП на НОИ, какъвто се
явява директорът на същото, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден от Директора
на ТП на НОИ гр.Шумен, с което е изпълнено императивното изискване за
материална и териториална компетентност на издателя на обжалвания акт.
Потвърденото с него Разпореждане също е издадено от компетентен административен
орган, доколкото е постановено от ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ гр.Шумен, съгласно Заповед
№1015-27-79/25.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр.Шумен по реда на чл.114
ал.3 от КСО. Решението съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване, както и не
се констатират съществени пороци на акта, поради което съдът приема, че
оспореният акт е издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения
на процедурните правила.
Съдът приема, че актът е постановен и в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл.114 ал.1 от КСО,
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно
необходима законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното
решение разпореждане е констатирано от административния орган недължимо
получено осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен.
Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата
на чл.114 ал.2 от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица с
изключение на случаите, изчерпателно изброени в чл.114 ал.2 т.1-3 от КСО, в
които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение,
както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Спорът в настоящото производство се свежда
именно до това дали жалбоподателката е действала добросъвестно при
получаване на въпросните суми.
В случая административният орган е приел, че
по отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл.114 ал.3 във вр. с
ал.1 от КСО, тъй като от датата на заявяване на дейността й като земеделски
производител, същата не е упражнявала дейността, за която е била регистрирана и
не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, съответно не е имала
качеството на осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, като
въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на
осигурените лица, които са послужили за недължимо изплащане на обезщетение.
Според легалната дефиниция, дадена в §1 ал.1
т.3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а
ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно
чл.10 ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4 ал.1 от КСО, а в ал.3 -
тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост
и за смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4 ал.4 от КСО дава възможност за
регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство.
По силата на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО, регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред. Съгласно чл.5 ал.2 от КСО
"самоосигуряващ се" е физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски за своя сметка. В чл.1 ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Според ал.2 на същата разпоредба, при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се
лице подава подписана от него декларация по утвърден образец от изпълнителния
директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен срок
от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3
т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец,
утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Следователно "осигурено лице" по
смисъла на КСО, е това лице, което реално осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и е регистрирано по
съответния ред. Наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, поради което лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или
животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по
установения ред, не може да има качеството на "осигурено лице",
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски.
С
оглед посочената законова регламентация и събраните по делото доказателства,
съдът намира за правилни и обосновани изводите на административния орган, че
към настъпване на осигурителния риск жалбоподателката не е била осигурено лице,
тъй като същата не е осъществявала дейност като земеделски производител. Видно
от доказателствата по делото, както е установено и от административния орган,
жалбоподателката
няма внесен авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; няма
подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; няма данни
за регистрирани фискални устройства и подадени касови отчети за 2016 г., 2017
г. и 2018 г.; не е упражнила правото си по чл.29 от ЗДДФЛ; няма издадени
Удостоверения за регистрация по чл.12 от ЗХ на обекти за производство и/или
търговия с храни с ползвател лицето М.К., както и че същата не е вписана в
Националния регистър на бизнес-операторите и на обектите за производство и
дистрибуция с храни по чл.24 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците
на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област
Шумен.
Въз основа на събраните доказателства и след
анализ на приложимите правни норми съдът приема, че правилно Директорът на ТП
на НОИ – гр.Шумен е приел, че оспорващата не се явява "осигурено
лице" в периода 2017-2018 г. предвид неизвършването на дейност като
земеделски стопанин. Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй
като не попада сред изброените в чл.4 ал.3 т.4 от КСО във вр. с §1 ал.1 т.5 от
ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице,
регистриран земеделски стопанин, са некоректни и подлежат на заличаване, в
какъвто смисъл са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-27-01160727 от
07.07.2022 г. от контролен орган на ТП на НОИ. В хода на съдебното производство
жалбоподателката не ангажира доказателства, оборващи така установената фактическа
обстановка в процесния административен акт. Не са налице никакви доказателства,
които да установяват по безспорен начин, че оспорващата е осъществявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция,
предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани,
заявените от жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска
продукция. С оглед на това не е налице една от задължителните предпоставки, за
да се счита едно лице "осигурено", а именно – да упражнява дейност,
за която подлежи на осигуряване. След като по делото не се установява
жалбодателката да е започнала и е осъществявала заявената трудова дейност като
земеделски производител, то в случая е без значение обстоятелството, дали е
внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Внасянето
на осигурителни вноски, без да е упражнявана трудова дейност, не е достатъчно,
за да се признае правото на исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството "осигурено лице"
като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и
са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които
реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като
земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното
физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба (каквото е изискването на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО),
не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по чл.50-51 и чл.53 от КСО. Към момента на изплащане на
паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице
предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези
осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството "осигурено
лице". В този смисъл е и установената трайна и непротиворечива практика на
Върховния административен съд, цитирана в обжалвания административен акт, която
настоящият съдебен състав споделя.
Твърдението на жалбоподателката, че е
добросъвестна, тъй като причината за неосъществяване на трудова дейност от
нейна страна, са издадените медицински документи – болнични листи, въз основа
на които е получавала обезщетение, съдът намира за неоснователно. Напротив,
представените болнични листове, които действително установяват, че
жалбоподателката е имала здравословен проблем с протичане на бременността, са
доказателства за липса на реално осъществявана трудова дейност. Първият
болничен лист е издаден на 11.04.2016 г., почти непосредствено след
регистрацията на жалбоподателката като земеделски производител - 19.02.2016 г.,
като в рамките на тези два месеца няма доказателства жалбоподателката да е осъществявала
трудова дейност като земеделски производител.
Гореизложеното
води до извода, че изплатеното на М.К. обезщетение в процесния период е
неоснователно получено и е било недължимо. Знанието от страна на
жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване
на правото му на осигурително плащане.
Както бе посочено по-горе жалбоподателката
се е регистрирала като земеделски производител на 19.02.2016 г., като до датата
на предявяване на първия болничен лист, въз основа на който й е изплатено
парично обезщетение, същата не е осъществявала заявената дейност като
земеделски производител. Този факт е известен на оспорващата и въпреки това
същата е предявила документи за изплащане на обезщетение. Очевидно е, че
регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за
ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което
прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като
субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни
елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от
действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че М.К. е била недобросъвестна, като неправомерно е заявила
регистрация като самоосигуряващо се лице - земеделски производител.
Презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение важи и в случая. Съдът приема, че сумите за осигурителни плащания са
получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки,
предвидени в чл.114 ал.1 от КСО те да бъдат възстановени от същото, ведно с
лихвата по чл.113 от КСО. Като е потвърдил в тази част Разпореждането, с което
на жалбоподателката е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените суми
за парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50-51 от КСО и за парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода за 2017 г. и
за 2018 г. /от месец януари 2017 г. до месец септември 2018 г. включително/,
ведно със законната лихва, Директорът на ТП на НОИ гр.Шумен е постановил
материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на закона.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че процесното Решение на Директора на ТП на НОИ
гр.Шумен е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при
липса на съществени нарушения на административно производствените правила.
Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материално правните
предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. В този смисъл Решението е
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
От ответната страна няма искане за присъждане
на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.К., с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-27-239/12.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен
в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане №РВ-3-27-01193570
от 13.09.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ
град Шумен, с което на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност
и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за 2017 г. и за
2018 г. в общ размер на 8 511.93 лв., ведно с лихва върху сумата в размер на 4
170.48 лв. или обща сума за възстановяване в размер на 12 682.41 лв.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: