РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Сандански, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200511 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Р. В., ЕГН – **********, с адрес – гр. С.,
ул.“Р.п.“ №*, против Наказателно постановление № 42-
0002652/01.09.2022г. на Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя,
за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, във вр. с чл.31, ал.1 от същата Наредба, на основание
чл.53 ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата си В. оспорва издаденото НП като незаконосъобразно.
Твърди, че същото е недоказано и издадено в нарушение на процесуалните
правила. Излагат се съображения за маловажен случай. Иска от съда да
отмени НП изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя - не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно
и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на
1
становището си.
За административно-наказващият орган – своевременно призовани,
както и за Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, - се не явяват представители и не изразяват становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 27.06.2022 година около 13.00 часа в с. Л., местност Б., във връзка с
писмо рег. № 11-47-3998/13.06.2022г., при извършване на комплексна
проверка в КТП „АР ВИ ЕН-ГРУП“ ООД, притежаващ Разрешение №
1802/19.02.2020г. за извършване на периодични технически прегледи на ППС,
контролните органи установили следното:
В Контролно-технически пункт в с. Левуново на 11.03.2022г.
техническият специалист Н. В., в качеството на член на комисията по
протокол № 28144444, с начало 14.57ч. не е извършил преглед на МПС „В.
******“ с рег. № ******** от кат. N3, съгласно изискванията на част II,
Раздел V от Методиката по приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-
32/16.122011г. на МТИТС, като не е използвал измервателния уред
/калибъра/, за да провери степента на износване в заключващото устройство
на седловото устройство на седловия влекач. Нарушението е установено при
преглед на пълния видеозапис от прегледа на МПС в гр. София ул.“Гурко“ №
5 на 06.06.2022г., от който е видно, че от начало на прегледа до края му, към
влекача е прикачено полуремарке, което не позволява използването на
калибъра. За това нарушение, обуславящо състав на административно такова
по чл.44, ал.1, т.3, б.“б“ във вр. с чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.
на МТИТС, на жалбоподателя Н. В. е съставен АУАН Серия А-2012 №
324612, като същия го подписал без възражения.
Въз основа на този акт, на 01.09.2022г., Директор РД „АА“ – София, е
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002652, с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.“б“ във вр. с
чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.53
ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Г. Г. и В.
2
Д., които поддържат констатациите, отразени в АУАН и твърдят, че лично са
установили извършеното нарушение в рамките на проверката и след преглед
на видоезаписа, съхранен в системата и базата данни на ИА "АА" - гр. София
във връзка с описаният в акта технически преглед на процесната дата и място.
Акта бил съставен на място и връчен на жалбоподателя лично, като за
съставянето му е изпратено и нарочно известие на жалбоподателя.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Г. и Д., като
взе предвид, че същите са последователни и хронологически издържани, и
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Чрез
показанията си свидетелите възпроизвеждат пряко възприети от тях
обстоятелства, релевантни към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените
писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената
съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени
доказателства се установяват детайли за извършената на жалбоподателя
проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около
съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
23.09.2022г., а жалбата е депозирана пред АНО на 06.10.2022г.), и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е
3
съставен от компетентно лице на основание чл. 51, вр. чл. 49 от Наредба Н-32
от 16.11.2011г. на МТИТС, а НП е издадено от компетентен орган,
упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП със Заповед № РД-08-
30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
С представена по делото Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД "АА" – София, се удостоверява
материалната компетентност на съставителя на процесният АУАН при
извършване на проверки за нарушения в обхвата на контрол на ИА "АА". От
своя страна, компетентността на издателя на обжалваното НП се установява с
представената по делото Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта и информационните технологии, с която на ръководителят на
РД"АА" е делегирано правомощие за издаване на НП при констатирани
нарушения.
Въпреки това, в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Фактическото обвинение, повдигнато с АУАН е неясно и неточно.
В АУАН и НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при
които е осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени
твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на състава
на нарушението, в частност, кои конкретни изисквания са нарушени. Всички
обстоятелства, имащи отношение към нарушението, освен че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко същото,
като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира
върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна
и категорична, а не да се презюмира.
На следващо място, приложената санкционна разпоредба има бланкетна
диспозиция и обвързването й с друга такава, каквато е разпоредбата на чл.44,
ал.1, т.3, б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, без да
се посочат конкретните изисквания към средствата за измерване, винаги има
4
за последица необоснованост, а от там и незаконосъобразност на санкционния
акт.
Допуснатите процесуални нарушения са от такова естество, че правят
невъзможна преценката за материалноправната законосъобразност на
атакуваното НП.
Освен това, по съществото на спора следва да се отбележи, че в случая
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение, за което на
основание чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП да бъде наложено административно
наказание.
Съгласно санкционната норма на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП, въз основа на
която е наложено наказанието на жалбоподателя, субект на нарушението е
техническият специалист, който не провери изправността на оборудването,
частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките
на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на
техническата изправност, по методите, определени с Наредбата по чл.147,
ал.1.
Същевременно, с разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б. "б" от Наредба Н-32
от 16.11.2011г. е регламентирано, че при извършването на периодичните
прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство: със съоръжения и средствата за измерване и в материална
база, които отговарят на изискванията, определени в наредбата.
От своя страна нормата на чл.31, ал.1 от същата Наредба регламентира,
че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността
на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на
движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и
изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при
спазване на методиката по приложение № 5.
Съдът намира също, че процесните АУАН и НП са издадени при
нерегламенитерани и порочни действията на длъжностните лица, възприели
като законов начин, констатирането на конкретното нарушение чрез ползван
видеозапис, от който са извлечени датата и мястото на извършване на
нарушението и описанието на обстоятелствата, при които е било извършено.
5
Остава неясна волята на АНО по какъв начин е изведено и изпълнителното
деяние, което според актосъставителя е установено на 27.06.2022г., около
13.00ч. в с.Л., м.Б., във връзка с извършена тематична проверка, въз основа на
писмо с рег. № 11-47-3998/13.06.2022г., в КТП „АР ВИ ЕН“ ООД,
притежаващ Разрешение № 1802/19.02.2020г. за извършването на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, категория III, при
което се установява евентуалното нарушение в КТП в с. Л. на 11.03.2022г.
Твърди се също както в АУАН, така и в НП, че жалб.Н. В., в качеството му на
технически специалист от Комисията по Протокол №28144444 с начало
14.57ч. не е извършил прегледа на МПС от категория №3 – „В.******“ с рег.
№ *******, съгласно изискванията на част II, Раздел V от Методиката по
приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 на МТИТС,
като не използвал измервателния уред /калибъра/, за да се провери степента
на износване в заключващото устройство на седловото устройство на
седловия влекач, което е възприето за установено при преглед на пълния
видеозапис на прегледа на МПС в гр. София, на ул.“Гурко“№5 - на
06.06.2022г., от който видеозапис е видно, че от началото до края му, към
влекача е прикачено полуремарке, което не позволява използването на
калибъра.
Безспорно, от показанията на свидетелите Г. и Д., както и от писмените
доказателства, се установява,че жалбоподателя не е присъствал по време на
установяване на нарушението, и по-конкретно: извършения преглед на
видеозапис, приложен по делото, както и не присъствал при снемането на
информацията от процесния диск и установяването на фактическата
обстановка, описана в АУАН и пренесена изцяло в НП.
Отразеното в акта не може и да се обективира като установено по
предвидения специален ред нарушение, за да бъде квалифицирано като
противоправно действие, вменено на посочения нарушител, скрепено с преки
възприятия на длъжностно/и/ лице/а/ при законово определените способи или
от извършена проверка на място. В НП се сочи момент за актосъставяне –
27.06.2022г. около 13.00ч., което е основано на преглед от страна на
контролните органи – свидетелите Г. и Д. на видозапис, обаче към дата –
06.06.2022г. и далеч след посочения момент на нарушението – 11.03.2022г. –
14.57ч., респ. - не почива на възприети на място обективни
данни/доказателства/ за евентуалното ангажиране на съответната
6
административнонаказателна отговорност на виновното лице по законов ред и
установени вътрешни правила за снемане на видоезаписи, за да се възприеме
извършването на допустими действия в такава насока. В този смисъл
актосъставителя и административнонаказващия орган съвсем порочно са
възприели за редовно установена изложената фактическа обстановка, за да
изведат и последващата й неправилна правна квалификация като състав на
извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС във вр. с чл.31, ал.1 от същия нормативен акт. Така
изложена фактическата обстановка, и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението е недопустимо, и е свързано единствено с
информация от посочения видеозапис към 11.03.2022г. Съответно: снетите и
възприети от контролните органи кадри/на дата 06.06.2022г/ са с неизвестно
съдържание - от разстояние и в отсъствие на нарушителя, което е
процесуално недопустимо като възможност за извършване на проверка,
съгласно действащата нормативна уредба и нарушава правото на защита на
нарушителя да разбере кой е същинския меродавен момент на извършване на
нарушението и неговото установяване. Освен това, съставеният
„дистанционно“ констативен протокол, посочен в АУАН съдържа неясно
описание на нарушението и е подписан само от длъжностни лица -
контролните органи, без участието на нарушителя - жалб.В., както и без да му
е предявен за запознаване със съдържанието му. Следователно, препращането
към него е недопустимо и не може да замести липсващия реквизит на АУАН
по чл.42 т.4 от ЗАНН. В случая не е извършено адекватно установяване на
фактите от обективната страна на твърдяното нарушение по време и място на
извършване, ведно с подробно описание на обстоятелствата, при които е
извършено и на доказателствата, които го потвърждават, както и липсва
точното разграничаване на конкретната законова хипотеза от съответния
фактически състав на определено нарушение. Липсват и годни доказателства
относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното
наказателно постановление, което е в противоречие с процедурата по
неговото издаване.
В разглежданото административнонаказателно производство освен акт
за установяване на административно нарушение и констативен протокол не са
посочени други релевантни доказателства, а актът за административно
нарушение няма доказателствена сила и констатираните с него обстоятелства
7
не се считат за установени до доказване на противното.
Административнонаказващият орган обаче не е обсъдил други доказателства
в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, с оглед на което административното нарушение, за което
жалбоподателя е санкциониран не може да се приеме за доказано по
безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на посочения акт, при което са
допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат не само
законосъобразността на действията на актосъставителя, но и на
административнонаказващия орган.
Изложеното съдържание в съставения акт не може да служи за
надлежно сезиращ наказващия орган документ, доколкото в него се откриват
съмнителност на констатациите и възможно несъответствие с действителните
факти и лица, имащи отношение по случая. Той не извежда в какво точно се
изразява нарушението на нарушителя, задоволявайки се единствено с
посочването на избраната дата и разпоредбата на чл.44 от Наредба №Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС и два различни момента на актосъставяне и
неговото установяване от разстояние, което не покрива императивните
елементи от нарушението - вида и количеството извършени действия и др.
Същите не извеждат в достатъчна степен обстоятелствата и мястото на
нарушението, и съответно – неговото субсумиране в НП и с хипотезата на
чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че са налице съществени
процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване
на процесното НП, и тъй като актът за административно нарушение поставя
началото на административнонаказателното производство и нарушителят
следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил, кога е установено и конкретния
законов текст, който е бил нарушен, всичко това възпрепятства
организирането на адекватна защита. Посочените данни и квалификацията на
нарушението в съставения АУАН и в издаденото НП не са основани на
действителна и обективно установена фактическа обстановка на място към
посочената дата, която да е в резултат на действия на длъжностните лица / с
материална компетентност/. Подобно разминаване в момента на констатиране
8
и отразяването на обективните критерии на съставомерността на нарушението
отново възпрепятства адекватната защита на лицето, което се твърди, че е
нарушител. Освен това от съдържанието на обжалваното НП не могат да
бъдат извлечени по безспорен и несъмнен начин законово предвидените
задължителни елементи в чл.57 от ЗАНН, т.е. липсва изложение, относно
обстоятелствата, при които е извършено евентуалното нарушение,
доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно, което обуславя неговата абсолютна
незаконосъобразност и необоснованост.
Горното обуславя извод и за недоказаност на санкционираното с НП
нарушение.
Предвид изложеното и като прие, че с атакуваното наказателно
постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, съдът намира, че същото следва да се отмени.
Доколкото съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, то и изследването на предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН е безпредметно.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя
прави искане за присъждане на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, за направени
по делото разноски. Представен е договор за правна помощ, от който е видно,
че жалбоподателя е направил разноски в административнонаказателното
производство в размер на 500 лв. за изплащане на адвокатски хонорар за
правна помощ. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски. Съдът намира за неоснователно
възражението на АНО в тази насока, тъй като направения разход за
адвокатско възнаграждение не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002652/01.09.2022г. на
Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя Н. Р. В., ЕГН –
9
**********, с адрес – гр. С., ул.“Р.п.“ № *, за извършено нарушение по чл.44,
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, във вр. с чл.31,
ал.1 от същата Наредба, на основание чл.53 ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр.
София да заплати на Н. Р. В., ЕГН – **********, с адрес – гр. С., ул.“Р.п.“
№ * деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград
в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10