№ 179
гр. Габрово, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото Ч. ИБР. АЛ. срещу Решение
№260011/02.07.2021г. по гр.д.№130/2020г. по описа на Районен съд Дряново.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и противоречало на
действителното правно положение, като при постановяването му не били разгледани и
обсъдени всички доказателства по делото, поради което решението било неправилно и
необосновано. Жалбоподателката счита, че в докладната записка на ответницата била
оклеветена, като ответницата целенасочено се опитала да урони авторитета и престижа й
пред колектива и работодателят, разгласявайки невярна информация. Съдебната практика
била категорична относно фактическия състав на престъплението клевета, а по делото било
установено наличието на всички предпоставки, като подробно излага доводи в тази насока.
Неправилно първоинстанционният съд бил квалифицирал действията на ответницата като
упражняване на нейни конституционни права на информираност и свобода на
словото.напротив същата била осъществила състава на престъплението клевета по чл.147
НК. Безспорно в производството били доказани и неимуществените вреди претърпени от
жалбоподателката. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск,
като присъди в полза на жалбоподателката обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 600лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на
непозволените увреждани и направените поделото разноски. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатения от ответницата адвокатски хонорар и
моли същият да бъде намален до минималния размер.
Ответницата по жабата и по делото не са подали отговор на жалбата оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение, като присъди
направените по делото разноски, като в случай, че съдът уважи подадената въззивна жалба
прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателката адвокатски хонорар.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
1
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение РС Дряново е отхвърлил предявеният от жалбоподателката иск
за заплащане на сумата от 600лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на доброто име на ищцата, злепоставянето й пред работодателя
и колектива, стрес, душевни болки и страдания, вследствие на изнесени от ответницата
неверни твърдения в изготвената от нея докладна записка, депозирана на 30.09.2019г. до
Управителя на ДПЛПР, с.Радовци и до Директора на КСУВХ гр.Дряново, ведно със
законната лихва от датата на деликта - 30.09.2019г. до окончателното изплащане и е осъдил
ищцата да заплати на ответницата сумата от 500лв.- разноски по делото.
За да постанови решението си съдът приел следното :
И двете страни по делото работят по трудови правоотношения в ДПЛПР с.Радовци,
общ.Дряново към КСУВХ гр.Дряново.
На 30.09.2019г. ответницата била изготвила и депозирала “докладна записка“ до
Управителя на ДПЛПР, с.Радовци и до Директора на КСУВХ гр.Дряново. в докладната
записка ответницата била задала въпрос защо хора, които отсъстват от работа получават
пълно възнаграждение и купон. Посочени били дни, в които трето неучастващо по делото
лице не е била на работа, а относно ищцата, ответницата написала следното: “Другият, който
не си спазва работното време е Ч.А.. На 10.09.2019 . е трябвало да бъде на работа. Тя дошла
на 13.09.2019г. И на 27.09.2019г. дойде на работа в 07,00ч. и си тръгна с личен превоз към
09.30ч. На 30.09.2019г. също отсъства“. В заключение ответницата изразила желание да бъде
уведомена от Управителя на Дома за взетото решение във връзка с изложеното в докладната
записка.
От свидетелските показания било установено, че служителите в ДПЛПР разбрали за
докладната записка същия ден. Св. В.Д. била запозната със съдържанието й от ответницата,
след което се обадила на ищцата и я информирала за докладната записка и какво касае
същата. На 11.12.2019г. ищцата депозирала жалба до адресатите надокладната, в която
посочила, че е запозната с изготвената докладна записка, в която били изложени неверни
факти и обстоятелства, целящи да уронят доброто име и престиж на ищцата, както и
евентуално да понесе дисциплинарна отговорност по КТ. Тъй като до този момент нямало
решение по докладната записка и не били предприети мерки “за преустановяване на
подобни грозни и манипулатиени действия от страна на работници, на които това не е част
от служебните задължения“, ищцата възприела това действие на ответницата, като
„провокирано от някой от колектива, за да бъдат „ударени“ някои от тях. На 09.01.2020г.
св.М.- управител на ДПЛПР отговорила писмено на жалбата на ищцата, като посочила, че
не било част от служебните задължения на ответницата да отчита явяването и неявяването
на работа на другите служители и тя е предупредена да не се занимава с подобни доноси.
Написаното в докладната записка било с невярно съдържание, още повече че самата
ответница от 02.09.2019г. до 13.09.2019г. вкл. била в платен годишен отпуск и не се
намирала на територията на институцията. Освен това съгласно трудовия договор
продължителността на работното време на ищцата било седем часа, а действително тя
работела по осем часа на ден, поради което следвало да почива три дни в месеца, които дни
се уговаряли с управителя на дома и котролирали от него. След направена справка с
присъствената форма, управителят установил, че ищцата няма пълен работен месец, тъй
като в периодите 02.09.2019г. - 05.09.2019г. и 10.09.2019г. - 17.09.2019г. била в болнични, а
от 18.09.2019г. до 20.09.2019г. в платен годишен отпуск.
От събраните по делото доказателства било, видно, че за периода от 02.09.2019г. до
13.09.2019г. вкл. ответницата била в платен годишен отпуск, а ищцата била в отпуск поради
болест за времето от 02.09.2019г. до 05.09.2019г. и от 10.09.2019г. до 17.09.2019г. През
периода от 18.09.2019г. до 20.09.2019г. вкл. била в платен годишен отпуск.
От свидетелските показания било установено, че на 13.09.2019г., когато ищцата била в
отпуск поради болест, се е явила на работа за времето от 8,30ч. до 14,30ч. След уговорка и
разрешение от заместника на управителя, като компенсация за явяването си на работа на
13.09.2019г., ищцата не била на работа на 30.09.2019г.
В показанията си св.М.- управител на ДПЛПР с.Радовци установила, , че макар
работното време на ищцата да било 7 часа, тя работела по 8 часа на ден, тъй като
транспортът, с който се извозват служителите от гр. Дряново до с.Радовци и обратно, бил
съобразен с работния им график и нямало възможност да се организира извънреден
2
транспорт, с който ищцата да се прибере един час по-рано. Отработените от ищцата в повече
часове през съответния месец се компенсирали, като тя ползвала дни, в които не се явявала
на работа, но се водели присъствени. Така при месец с 22 работни дни, на ищцата се
полагали 3 работни дни, които ползвала през същия месец след уговорка с управителя на
дома. За ползването на тези дни не се издавала заповед от директора на дома. Св.М.
разрешавала на ищцата да ползва тези дни, тъй като така й било обяснено и устно наредено
от бившия директор на КСУВХ. Било й обяснено, че това се налагало, тъй като ищцата
работела повече от 4 часа на ден с хора с психични разстройства, но макар другите
служители в дома, в това число и трудотерапевтите, също работели повече от 4 часа на ден с
хора с психични разстройства, този принцип на компенсация се прилагал единствено по
отношение на ищцата, което водело до недоволство и пораждало конфликти в колектива.
От показанията на св.Д., служител в отдел “Човешки ресурси“ било установено, че
ищцата работела на седемчасов работен ден, на основание чл.3, т.3 от Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, тъй като
работи с лица с психични разстройства. При сключване на колективния трудов договор от
01.01.2017г., бил приложен списък на длъжностите, които имат право на намалено работно
време. В този списък били включени длъжността на ищцата – психолог, както и
длъжностите на медицинския персонал – фелдшер, санитари и трудотерапевти, които пряко
работят с психично болни. Всички тези служители, освен ищцата, работели на смени по
график, при сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане 6 месеца.
Ищцата не била включена в тези графици, което се установява и от приложения правилник
за вътрешния трудов ред в КСУВХ, гр.Дряново, в който било посочено, че психологът
работи редовна смяна, на 7-часов работен ден. Ако служителите, работещи по график, при
сумирано изчисляване на работното време, надвишат продължителността на смените си, им
се заплащал извънреден труд. Свидетелката заявила, че между ищцата и директора на
комплекса за социални услуги, гр.Дряново имало устна уговорка, че вместо уговорените в
трудовия й договор 7 часа, ще работи 8 часа на ден, като отработените в повече часове ще
компенсира с дни, в които няма да се явява на работа, а тези дни ще се съгласуват и ползват
с разрешение на управителя на дома. Д. отчитала явяването на работа на служителите, като
попълвала типова /присъствена/ форма №76, свидетелката установила и че няма издадена
заповед на работодателя, по силата на която положения от ищцата извънреден труд – по
един час на ден, да се компенсира с неявяване на работа в други дни.
От показанията на св.М. и св.Д. било видно, че за всеки присъствен ден на служителите
се полагали купони за безплатна храна. За дните, които ищцата ползвала като компенсация и
не се явявала на работа, същата получавала купони за безплатна храна, тъй като тези дни
били отчитани като присъствени. Останалите служители, дори и при положен извънреден
труд, получавали купони само за реално отработените присъствени дни.
От предоставената справка от КСУВХ, гр.Дряново било видно, че служителите в дома в
с.Радовци получават безплатна храна на основание чл.2, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №11 от
21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея, като работещи на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на
работното време и в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за
хранене. Редът и начинът за предоставяне на безплатната храна се определят със Заповед на
Директора на комплекса за социални услуги, като за м. септември 2019г. ищцата получила
безплатна храна за 6 работни дни в размер на 19,09лв.
В показанията си св.Д. установила, че ищцата не била възприела много добре
изложеното в докладната записка. Станала мълчалива, затворена в себе си и доста време не
комуникирала с колегите си, но самата свидетелка заявява, че ищцата не й била споделяла
нищо.
От правна страна първоинстанционният съд приел следното : противоправното поведение
на ответницата се основавало на нарушение на чл.147 от НК, а именно състава на
престъплението "клевета". При клеветата деецът разгласява позорно обстоятелство,
свързано с личността на пострадалия, което е укоримо от гледна точка на общоприетите
морални норми, или му приписва извършването на престъпление. Позорното обстоятелство
трябва да е неистинско, лъжливо, да не е извършено от оклеветения. То трябва да накърнява
доброто име на лицето в обществото, да компрометира честта и достойнството му, да го
характеризират негативно, да уронва авторитета му и оценката на околните за него. Ако
изнесените обстоятелства са верни, деянието не е противоправно, дори и фактите да са
позорящи. От субективна страна деянието трябва да бъде извършено умишлено. Деецът
3
трябва да съзнава неверността на разгласените обстоятелства и въпреки това да ги
разпространява. Разгласяването може да стане непосредствено, в присъствието на лицето,
както и чрез печата, по телефона, чрез писмо, чрез трето лице и др. По делото безспорно
било установено, че на 30.09.2019г. ответницата изготвила и депозирала “докладна записка“
като задала въпрос защо хора, които отсъстват от работа получават пълно възнаграждение и
купони. Цитирани били имената на две лица, едното от които е ищцата, за която дни и
часове на отсъствия от работа. В заключение ответницата е изразила желание да бъде
уведомена от Управителя за взетото решение във връзка с изложеното в докладната записка.
Районният съд приел, че с депозирането на “докладната записка“ ответницата е
упражнила законните си права, регламентирани в чл.39 и чл.41 от Конституцията на РБ да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, като
е подала сигнал до прекия си ръководител и работодателя за констатирани от нея
нередности, а именно, че на служители, които отсъстват от работа им се изплаща пълно
трудово възнаграждение и купони за безплатна храна. Правото да се изразява и
разпространява мнение, да се търси, получава и разпространява информация, не е
абсолютно. Същото е ограничено в чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ, които не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане правата и доброто име на
другиго, както и от чл.57, ал.2 от КРБ, който не допуска злоупотреба с права, както и
упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другия. Съдът приел, че
със зададения въпрос “Защо хора, които отсъстват от работа получават пълно
възнаграждение и купон?“ ответницата, като служител се е възползвала от правото си да
изрази свободно мнението си, като изиска от работодателя информация, касаеща конкретни
факти, които са били от значение за служителите в дома. Зададеният въпрос не представлява
злоупотреба с права, доколкото по делото е установено, че на ищцата действително са
изплащани трудово възнаграждение и купони за безплатна храна за дни, в които не е била на
работа, но са отчитани като присъствени, като компенсация за положен от нея извънреден
труд – по един час на ден. Този принцип на компенсация се е прилагал само по отношение
на ищцата, без заповед на работодателя и без да е предвиден в КТД, а единствено въз основа
на устна уговорка с бившия управител на комплекса за социални услуги в гр.Дряново, което
създавало напрежение в трудовия колектив. Обстоятелството, че в подкрепа на изразеното
становище, ответницата е посочила конкретни дати, на които твърди, че ищцата не е била на
работа, по никакъв начин не обуславял извод за неправомерно предприета дейност от страна
на ответницата и в частност “шпиониране“ и “следене“ на колеги, доколкото страните имат
едно и също работно място. От събраните по делото доказателства не се установила
неистинността на изложените в “докладната записка“ обстоятелства, на посочените в
докладната записка дати ищцата не била на работа, като в накои от дните ищцата била
отпуск, а на 30.09.2019г. е отсъствала от работа, макар деня да е отчетен като присъствен.
Първоинстанционният съд приел, че с депозираната докладна записка и отразеното в нея
ответницата не е осъществила от обективна и субективна противоправно деяние, в частност
престъплението "клевета" и да е разгласила позорни, неистински обстоятелства за ищцата,
които да накърнят доброто й име и да компрометират честта и достойнството й.
Ответницата се възползвала от правото си да изрази мнение и да сигнализира работодателя
си за нарушение, като в подкрепа на това е посочила и конкретни факти, които не съдържат
невярна информация. Дори и да се приемело, че горното обстоятелство не е истина, за да е
налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат установени конкретните
неимуществени вреди, което в случая не било сторено. Не се събрали и доказателства за
твърденията на ищцата, че ходела на работа притеснена, че ответницата продължава да я
следи, постоянно се озъртала и си мислела, че е под наблюдение, още повече, както беше
посочено и по-горе, действията на ответницата не могат да бъдат квалифицирани като
“шпиониране“ и “следене“ на колеги.
Въззивният съд намира изводите на районния съд за правилни.
От събраните по делото доказателства се установява, че по устна договорка между
ищцатга и предишния директор на Комплекса за социални услуги в Дряново ищцата, която
била на седем-часов работен ден работела по осем часа, като горницата часове
компенсирала, като ползвала почивни дни, които били отчитани, като присъствени.
Установява се и че т.нар купони за храна се изплащали на база присъствени дни, като на
ищцата били начислявани за всички дните, които й се водели присъствени. Такова
изключение от правилата не било допускано за други служители в дома. Установено е и че
на 10.09.2019г., когато по график ищцата е следвало да е на работа не се е явила, тъй като
ползвала болничен, на 13.09.2019г., въпреки отпуска за временна нетрудоспособност се
4
явила на работа за няколко часа, а на 30.09., когато отново по график следвало да е на работа
не се е явила. Следователно отразеното в докладната на ответницата не е невярно.
Излагането на факти, които отговарят на истината не може да се приеме, че съставлява
неправомерно поведение.
Правилно в жалбата си процесуалния представител на жалбоподателката е очертал
фактическия състав на престъплението клевета, като е посочил че един от елементите му е,
че разгласените позорни обстоятелства следва да са лъжливи(неистински), неправилен е
извода му относно наличието на всички елементи и в частност, че разпространената
информация е лъжлива и неистинска. Извода на първоинстанционния съд, че с подаване на
докладната ответницата е упражнила конституционното си право на сигнали и жалби и
изразяване на мнение до компетентните органи за констатирани от нея нередности е
основателен. Това право е неотменимо, но същото следва да бъде упражнявано при спазване
принципа за добросъвестност и забраната да се вреди другиму. При упражняване на правото
си ответницата се е съобразила с тези ограничения. Посочените от ответницата нарушения и
поставени въпроси не може да се преценят като злоупотреба с право, тъй като по делото се
установи, че отразеното в докладната не е неистина, а напротив отговаря на
действителността, т.е. от субективна и обективна страна не е осъществен състава на
престъплението клевета. По тези съображения не може да се приеме, че ответницата е
извършила противоправно деяние.
Не се доказано твърдението на жалбоподателката, ме същата е претърпяла
неимуществени вреди в следствие на подадената от ответницата докладна. Действително се
установява, че ищцата била възмутена и обидена, а св.Д. заявява, че жалбоподателката била
станала мълчалива и не комуникирала с колегите си, но не и че е претърпяла стрес, не е
могла да спи, да се храни нормално и т.н. Неоснователно е твърдението в жалбата, че било
доказано наличие на промяна в поведението на ищцата след докладната, поради което е
доказано, че същата е претърпяла неимуществени вреди. В исковата молба изрично е
посочено, че в следствие на процесното деяние е "...получих силен стрес. Около седмица не
можех да започна нормално работа. Не можех да спя, да се храня нормално, да съм
пълноценна в семейството си. ходя на работа притеснена, че тази Р.П. със съмнението, ме
продължава да следи мен и колегите ми, постоянно се озъртам, мисля си, че съм под
наблюдение. Цялата ми среда : семейство, приятели, работа беше пострадала от това ми
състояние, тъй като стресът ми беше дал отражение и на нея." Не се съдържа твърдение, че
ищцата е станала мълчалива, не комуникирала с колегите си, нито че е променила
поведението си. тези твърдения са наведени едва в хода на устните състезания и във
въззивната жалба, което е недопустимо.
Предвид изложеното по-горе предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Поради оставянето без уважение на подадената въззивна жалба на жалбоподателя не
следва да се присъждат направените в настоящото производство разноски.
Жалбоподателката следва да бъде осъден ада заплати на ответницата сумата от 300лв.-
разноски в настоящото производство.
Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално
представителство по граждански дела с материален интерес до 1000лв. е в размер на 300лв.
Предявеният иск е с цена 600лв., поради което дължимото адвокатско възнаграждение е в
размер на 300лв., каквото е и заплатеното от ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260011/02.07.2021г. по гр.д.№130/2020г. по описа на
Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА Ч. ИБР. АЛ., с ЕГН ********** от гр.Дряново, *********************** да
заплати на Р. СТ. П., с ЕГН от гр.Дряново, ************************ сумата от 300лв.
5
(триста лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6