№ 131171
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110151735 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на ФИРМА срещу Л. М. за заплащане на суми в съответен размер по договор за
потребителски кредит, сред които 428,51 лв. - неплатени дължими такси съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от ФИРМА и 1341,48 лв. – неустойка по чл.
6.2 от процесния договор.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се
касае за претендирани такси съгласно горепосочената тарифа на цедента ФИРМА
свързани с неизпълнение на задължението за плащане на сумите по договора. Поради
това уговорката за заплащане на такива такси е нищожна като противоречаща на
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Процесната клауза за заплащане на такси
противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй
като предвижда заплащане на такси с необичайно висок размер с оглед на размера на
основното задължение по договора за потребителски кредит, а именно сумата от 1 000
лв.
По същите съображения е нищожна и претендирана неустойка, свързана с
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при сключване на
процесния договор – касае се за сумата от 1 341,18 лв., надвишаваща повече от 1 път
отпуснатия кредит за сумата от 1 000 лв. Поради това процесната клауза за заплащане
на неустойка противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане на неустойка с необичайно висок размер с
оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в горепосочената
част на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 30,29 лв. за държавна
такса и над сумата от 6,92 лв. за юрисконсултско възнаграждение при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 15 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
ФИРМА срещу Л. М. В ЧАСТТА за сумата от 428,51 лв. - неплатени дължими такси
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ФИРМА и 1341,48 лв. –
неустойка по чл. 6.2 от процесния договор, както и В ЧАСТТА за разноските за
разликата над сумата от 30,29 лв. за държавна такса и над сумата от 6,92 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2