Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря АЛИНА ТОДОРОВА и като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 1418 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищците С.В.А. и И.В.М. поддържат, че са съдружници в „Н.“ ООД, като притежават по един дял с
номинална стойност от 20 лв., а третият съдружник е Д.Д.
също с дял с номинална стойност 20лв. Твърдят, че при справка по ТР на
03.07.2018г. установили, че е подадено заявление по образец А4, с което e искано заличаването им като съдружници и промяна на правноорганизационната форма на дружеството – от ООД в
ЕООД, като към заявлението бил приложен протокол от проведено на 02.07.2018г.
извънредно общо събрание на съдружниците. Същото било проведено еднолично от
съдружника Д.Г.Д., като същият се позовава на получени на 30.03.2018г. покани
на нотариус М.Е.и изтичане на срока на предизвестията. Твърдят, че отразеното в
протокола от 02.07.2018г. не съответства на действителното правно положение,
тъй като на 19.04.2018г. пълномощник на ищците е получил електронно писмо от Д.Д., с което последният потвърждава, че до ОС са достигнали
уведомленията и от тримата съдружници по чл. 125, ал.2 от ТЗ и
поради това продължаването на дейността на дружеството се явява безпредметно и
затова е свикано и редовно проведено ОС на съдружниците на 27.04.2018г., с
което е прието решение дружеството да бъде прекратено и спрямо него да бъде
открито производство по ликвидация, като бъдат назначени за ликвидатори Д.Д. и И.М.. Твърдят, че до тях не е била отправяна покана за
участие в извънредното ОС на 02.07.2018г. съгласно изискванията на чл. 25 от
дружествения договор. Твърди се от една страна, че проведеното на 27.04.2018г.
ОС е дерогирало ефекта на отправените предизвестия от съдружниците, но дори и
да не се възприеме горното и да не е така, то съдружникът Д.Д.
по силата на отправеното предизвестие от 30.03.2018г. е с прекратено участие в
дружеството като съдружник към
30.06.2018г., която дата предхожда процесното извънредно ОС и следователно не е
бил легитимиран да вземе оспорваните решения. С оглед на гореизложените
съображения се претендира отмяна на описаните решения на ОС на дружеството от 02.07.2018г.
В допълнителната искова молба от 02.10.2018г. ищците оспорват твърденията на
ответната страна, като сочат, че взетите решения еднолично на 02.07.2018г. не
кореспондират с решенията на ОС за ликвидация на дружеството. Оспорват
твърдението на ответника, че предизвестието от Д.Д. е
от 27.04.2018г., като поддържат, че това се опровергава от съдържанието на
електронното писмо от 19.04.2018г., което са приложили към исковата молба. В
хода на съдебното производство поддържат исковата претенция чрез процесуалния
си представител адв. Д., като претендира уважаването им и присъждането на
разноски.
Ответникът „Н.“ ООД оспорва исковата молба по съображенията,
подробно изложени в постъпилия на 28.08.2018г.
отговор и допълнителния отговор от 02.11.2018г., подадени чрез
упълномощен от управителя Д.Д. процесуален
представител – адв. Д. и в хода на съдебното производство, като се излагат
доводи и в писмена защита. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като е предявен
от лица без процесуална легитимация, като се позовава на това, че И.М. и С.А.
са отправили предизвестия за прекратяване на участието си в дружеството,
получени на 30.03.2018г. и поради това с изтичане на срока им – 30.06.2018г. членствените им правоотношения са прекратени по право,
поради което от горната дата са престанали да бъдат съдружници и към
02.07.2018г. не са имали качеството на съдружници. Оспорва твърдението, че
решенията по протокола от ОС от 27.04.2018г. дерогират последиците на
отправените предизвестия по чл. 125, ал.2 от ТЗ. Твърди, че не е следвало да се
връчва покана на двамата съдружници за ОС на 02.07.2018г., тъй като членственото им правоотношение вече е било прекратено.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че двамата ищци и Д.Д.,
последният вписан и като управител, са съдружници при равни дялове в „Н.“ ООД, като притежават по един
дял с номинална стойност от 20 лв. Установява се от представените с исковата молба предизвестия, че ищците И.М. и С.А. са отправили уведомления за прекратяване на участието си
в дружеството по чл. 125 ал.2 от ТЗ, които са оформени като получени
чрез нотариус М.Е.на 30.03.2018г. на описания служите Не се спори, че такова е
отправил и управителя Д., макар същото да не е представено като документ по
делото нито от ищцовата страна, нито от ответника,
нито е поискано събирането на това доказателство, но по подаването на такова
предизвестие няма спор, спорен е моментът на получаването му. В приложен към
исковата молба в разпечатка имейл от управителя Д. от 19.04.2018г. се сочи, че
предизвестия са получени и от тримата съдружници, поради което той свиква ОС на
съдружниците на дружеството на 27.04.2018г. с описания дневен ред, а именно
приемане на решение за прекратяване на дружеството, откриване на производство
по ликвидация, определяне на срока й и избор на ликвидатор. Безспорно е и се
установява от представения протокол на стр. 19 и следващите, че на 27.04.2018г.
е проведено Общо събрание на дружеството, като на същото след констатиране, че
и тримата съдружници са подали предизвестия за напускане и като е посочено, че
е безпредметно продължаването на дейността, са взети единодушно следните
решения: дружеството да бъде прекратено и спрямо него да
бъде открито производство по ликвидация, като бъдат назначени за ликвидатори Д.Д. и И.М., бъде определен 10 месечен срок
за ликвидацията, оторизира се ликвидатора да подаде заявление за откриване на
процедурата по ликвидаия. Независимо от така
проведено събрание, без да са отправяни покани до съдружниците
М. и А., видно от приложения към исковата молба протокол и данните във връзка
със заявлението пред ТР се установява, че на 02.07.2018г. е проведено ОС на съдружниците на „Н.М.“ ООД, на което е присъствал само Д.Д., като са взети описаните в същия решения, а именно: по
т. 1/ имуществените отношения със съдружниците И.В.М.
и С.В.А. да се уредят съгласно разпоредбите на ТЗ, въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването; по т.2/дяловете
на напусналите съдружници И.В.М. и С.В.А. – общо два
дяла с номинална стойност 20 лева или обща номинална стойност 40 лв. / 66,66%
от капитала на дружеството/, да се поемат от съдружника Д.Г.Д., като стойността
на дяловете е заплатена на дружеството; по т. 3 – да се промени правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД с
едноличен собственик Д.Г.Д.; по т.4 – да се освободи от отговорност управителя Д.Д. за периода от учредяване на дружеството до вземане на
решението и по т.5 – за приемане на нов учредителен акт, обективираш
извършените промени.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник
или акционер може да предяви
иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението
на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава
на дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня
на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на
Общото събрание. С исковата молба, подадена на
05.07.2018г. се атакуват решения на извънредно ОС, проведено на 02.07.2018г. и
срокът за иска е спазен. В случая от ответника се оспорва активната легитимация
на ищците като се твърди, че към датата на процесното ОС – 02.07.2018г. те вече
не са съдружници, тъй като е изтекъл срокът на предизвестието им по чл. 125,
ал.2 от ТЗ и членството им е прекратено, поради което искът е недопустим. Съдът
не споделя доводите на ответника. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си
в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата
на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването по силата на разпоредбата на чл. 125,
ал. 3 ТЗ. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при
бездействие на дружеството, обаче е изключение от общото правило, че
освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага
бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението. За
да се установи прекратяването на участието на съдружника по чл. 125 ал.2 от ТЗ
следва да са налице кумулативните предпоставки: да е връчено надлежно
уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие от съдружника и да е
налице бездействие от страна на дружеството. Само тогава с факта на изтичане на
срока на предизвестието, ще се счита за прекратено по право участието на
съдружника. За напускането на съдружник не се изисква да са уредени
имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане
срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС,
обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и
много други. Именно бездействие на дружеството е единия от елементите на
фактическия състав, който води до осъществяване на прекратяване на
правоотношението на съдружника, освен отправеното предизвестие. В случая,
обаче, не е налице такова бездействие от страна на дружеството в рамките на
тримесечния срок на предизвестието, тъй като на ОС на същото от 27.04.2018г. е
взето решение дружеството да бъде прекратено чрез ликвидация, избрани са и
ликвидатори, определен е срок за ликвидацията и прочие. Съдът намира, че с
провеждането на ОС на 27.04.2018г., което е свикано именно с оглед постъпилите
предизвестия от тримата съдружници, което е безспорно
и се установява и от протокола от същото, е налице действие на основния орган
на дружеството, което следва да бъде отчетено и същото е дерогирало правните
последици на отправените предизвестия, тъй като вече не е налице изключението
на правилото на чл. 125, ал.2 от ТЗ, а е налице взето решение за прекратяване
на дружеството чрез ликвидация. Настъпил е нов и различен юридически факт, като
независимо от това, че откриването на ликвидацията не е обявено по ТР, това
решение е налице и задължително във вътрешните правоотношения на съдружниците и
показва общата им воля, че дружеството ще бъде прекратено изцяло, а не само
отделни съдружници да напуснат. Тук следва да се
отчита, че прекратяването на участието на съдружника по чл. 125, ал.2 от ТЗ е
изключение от принципа, че участието в дружеството, респ. прекратяването му се
извършва по решение на ОС. Така например, ако е подадено предизвестие само от
един съдружник, но дружеството не бездейства, а свика и проведе ОС, на което се
вземе решение във връзка с прекратяване на участието на този съдружник, то от
това решение настъпва факта и се пораждат правните последици, а не е необходимо
да се изчаква да изтече и тримесечния срок. Следва да се има предвид, че целта
на предизвестието по чл. 125 ал.2 от ТЗ е именно да се даде възможност на
дружеството чрез своите органи да вземе решение за начина на продължаване на
дейността си при изразената от съдружника воля да прекрати участието си, т.е.
как да организира дейността си при упражненото потестативно
право и именно това е направило ОС на 27.04.2018г., на което съдружниците са
взели единодушно решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Няма
данни това решение да е оспорено или отменено, същото е взето при изискуемия
кворум и мнозинство, а именно единодушно и то е последващ факт, който съдът
следва да отчете. С взимането на това решение правното действие на отправените
предизвестия е дерогирано, тъй като вече дружеството е взело решение във връзка
с тях и то е за общо прекратяване на дружеството. Предвид горното съдът не
споделя доводите на ответника, че към датата на проведеното от него еднолично ОС
от 02.07.2018г., на което той е решил да поеме дяловете на съдружниците
А. и М. и дружеството да продължи дейността си в друга правноорганизационна
форма – ЕООД, ищците не са съдружници, не може да бъде споделен. Не е налице една
от предпоставките за да се приеме, че към 30.06.2018г. тяхното участие като
съдружници е прекратено поради изтичане на срока на предизвестията, достигнали
до управителя на 30.03.2018г., а именно бездействие на дружеството. Тук за
пълнота следва да се отбележи, че не може да бъде споделен довода на ответника,
че предизвестието било неоттегляемо, още повече, че в
тази насока се е произнесъл изрично и ВКС, а именно с постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 7/14.03.2018г. по т.д.№ 926/2017г., І т.о. на ВКС.
Съдът приема, че с оглед правната характеристика
на прекратяването на участие на
съдружник по реда на чл.
125, ал. 2 ТЗ следва извод,
че упражняването на правото на
едностранно прекратяване на участието се
осъществява чрез волеизявление, което има адресат, но
не се нуждае
от приемане с насрещно волеизявление. Сочи се, че за едностранното волеизявление
за прекратяване на участието на
съдружник в дружество с ограничена отговорност законодателят не е предвидил изрично забрана за оттегляне
на предизвестието и неоттегляемост на волеизявлението не може да се
изведе от правилата на договорите, а както посочва изрично и ВКС до изтичане
на срока на предизвестието прекратяването на участието може да настъпи и на
друго основание по 125, ал. 1 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че
предвид изрично взетото единодушно решение на ОС на дружеството от 27.04.2018г.
действието на отправените предизвестия е дерогирано и не може да се приеме, че
ищците са престанали да бъдат съдружници само и единствено поради изтичане на
срока на отправените от тях предизвестия, тъй като в рамките на този срок
дружеството не е бездействало, а е взето общо и единодушно решение за
прекратяване на същото. Следователно до извършване на ликвидацията, за която е
взето решение и прекратяването на самото дружество, което е решено на ОС на
27.04.2018г. ищците се легитимират като съдружници и би следвало да им бъде
отправена покана при свикване на Общо събрание на дружеството. По силата
на чл. 139 от ТЗ, Общото събрание се
свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник
най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като законът
постановява, че в поканата се посочва
и дневния ред. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ответникът е този, който с оглед
възраженията на ищците следва да установи по безспорен начин, че те са били надлежно
поканени за процесното ОС и/или са присъствали, доколкото в протокола това не е
отразено, а същият не е и подписан от тях. Ответникът не е установил и да е поканил
ищците за процесното ОС, като не е представил отправена и връчена съобразно
изискванията на чл. 139 от ТЗ покана до С.А. и И.М., които съдът намира, че са
били съдружници към деня на провеждане на ОС. Предвид горното взетите на процесното
ОС решения са процесуално незаконосъобразни, тъй като не е спазена процедурата
по свикването му и дори само на това основание решенията следва да бъдат
отменени.
Доводите на
ответника по допълнителния отговор, че ищците С.А. и И.М. били съдружници в
друго търговско дружество / „С.“ ООД/, което осъществявало дейност, подобна на
процесното и това било поведение в нарушение на задълженията им по чл. 126,
ал.3 т.3 от ТЗ е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като в случая не е налице
решение на ОС за изключване на тези съдружници, за да се преценяват горните
обстоятелства.
Предвид горните съображения съдът
намира, че искът по чл. 74 от ТЗ следва да бъде уважен и процесните решения на
ОС да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора и изричното
искане по исковата молба разноски следва да се присъдят на ищците, като по
делото са налице данни за извършени такива за заплащане на държавна такса в
размер на сумата от 160лв. Действително ищците са представлявани от адвокат, но
няма данни и не са представени доказателства за уговорен и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение, поради което разноски за адвокатско възнаграждение
не се следват поради ненадлежно установяване да са извършени такива. С оглед
изхода на спора на ответното дружество не се следват разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по искови претенции с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, и И.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***, ателие 10 – адв. Д., срещу „Н.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***, оф.4 - адв. Д., решенията на извънредно ОС на съдружниците
на „Н.М.“ ООД от 02.07.2018г., а именно: по т. 1/ имуществените отношения със съдружниците И.В.М. и С.В.А. да се уредят съгласно
разпоредбите на ТЗ, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който
е настъпило прекратяването; по т.2 - дяловете на напусналите съдружници И.В.М. и С.В.А. – общо два дяла с номинална
стойност 20 лева или обща номинална стойност 40 лв. / 66,66% от капитала на
дружеството/, да се поемат от съдружника Д.Г.Д., като стойността на дяловете е
заплатена на дружеството; по т. 3 – да се промени правноорганизационната
форма на дружеството от ООД в ЕООД с едноличен собственик Д.Г.Д.; по т.4 – да
се освободи от отговорност управителя Д.Д. за периода
от учредяване на дружеството до вземане на решението и по т.5 – за приемане на
нов учредителен акт, обективираш извършените промени,
като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Н.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, и със съдебен адрес ***, оф.4 - адв. Д. да заплати общо на ищците С.В.А., ЕГН *********, с адрес ***, ********,
и И.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***, ателие
10 – адв. Д., сумата от 160 лв. / сто и шестдесет лева/ съдебно –деловодни разноски
по настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: