Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 12.09.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Ахинора Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№355/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявен от В.Г.М., ЕГН:********** ***, чрез пълномощника
си адв.П.С. - АК - Монтана против С.К.М., ЕГН:********** *** иск с правно
основание по чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 8000.00 лева / осем хиляди лева /, представляващи обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 1922.00 лева / хиляда
деветстотин двадесет и два лева /, представляващи обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, в резултат на извършено от ответника престъпление по
чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1 от НК и по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление, ответникът е признат за виновен с Присъда,
постановена по НОХД №309/2018г. по описа на РС – Оряхово, влязла в законна сила
на 15.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане – 26.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства - заверен препис от
Епикриза и от фактура №**********/05.06.2018г..
В исковата молба се
сочи, че ищецът в продължение на повече от три месеца е изпитвал силни болки,
не е можел да си отваря и затваря устата, не е можел да се храни и говори,
както и, че е изпитвал силни болки в областта на гръдния кош.Твърди се, че не е
можел да спи, страхувал се е, че отново ответникът ще влезе в дома му и ще
упражни насилие спрямо него.Отразено е, че в следствие на счупването на
челюстта му, се е наложило оперативно лечение в УМБАСАЛ „ Н.И.Пирогов „,
гр.София, като за операцията била платена сумата от 1922.00 лева.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил такъв.
В откритото съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.П.С. ***.Същите поддържатизцяло
предявенияиск.
Ответникът също се явява лично.Заявява, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че е имал всеки ден болки, като от хората разбрал, че
даже пиел ракия.Заявява още, че оспорва исковата молба, тъй като отразеното не
било вярно.Също така свидетелят не е верен, тъй като когато го осъдили, не е
имало свидетели и делото било приключило.В хода на устните състезания сочи, че
е съгласен единствено със сумата от 1922.00 лева.Заявява, че не е съгласен с
размера, който се претендира за неимуществени вреди от 8000.00 лева, тъй като
сумата била голяма, а той е безработен.Прави възражение за прекомерност и на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По делото е разпитана свидетелката Фани Стоянова Костова.
По делото от процесуалния представител на ищеца е представена писмена
защита.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със влязло в сила на 15.05.2019г.
споразумение по НОХД №309/2018г. по описа на РС - Оряхово, ответникът С.К.М. е
признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.129, ал.2,
алт.8, вр.ал.1 от НК, а именно за това, че на 26.05.2018г.1
по неустановено време, около 01.00 часа, в с.Селановци, обл.Враца, в частен дом,
находящ се на ул.” К..П. В. „ №18, е причинил другиму – на В.Г.М. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, като му е нанесъл удар с
дясната ръка, свита в юмрук.На основание чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1, вр.чл.55,
ал.1, т.2, б.“ Б „ от НК, ответникът С.К.М. е осъден на „ Пробация „, със следните пробационни мерки
– задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 / две / години, която
съгласно чл.42б, ал.1 от НК е с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 / две / години.
Със същото споразумение ответникът С.К.М.
е признат за виновен и в извършване на
престъпление от общ характер по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно, че на
26.05.2018г., в ранните часове на деня, около 01.00 часа, в с.С., обл.. през нощта, е влязъл
в чуждо жилище – в частен дом, находящ се на ул.” Кап.Петко Войвода „ №18, като
е употребил за това сила – счупил е входната врата на къщата, като е ударил
същата с длани.На основание чл.170, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, ответникът С.К.М.
е осъден на „ Лишаване от свобода „, за
срок от 9 / девет / месеца.На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнеието на наложеното наказание „ Лишаване от свобода „
за срок от 3 / три / години.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на
ответникът е определено едно общо най – тежко наказание, а именно „ Лишаване от
свобода „, за срок от 9 / девет / месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнеието на наложеното наказание „ Лишаване от свобода „
е отложено за срок от 3 / три / години.
Св.Ф. К. живее в близост до дома на ищеца, с
когото са приятели.Сутринта, непосредствено след деянието, ищецът й се обадил и
я е помолил ако може да отиде при него веднага, тъй като го били пребили.Ищецът
едва говорел, като свидетелката трудно успяла да го разбере.След като отишла в
дома му, го намерила в окаяно състояние – не можел за говори нормално, фъфлел,
лявата му буза била подута.Ищецът попитал св.Костова дали има зъб, тъй като
нещо му пречи, свидетелката му казала да си отвори устата и тогава
констатирала, че от долната му челюст в ляво стърчи кост.Посъветвала го да
отиде на лекар, тъй като според нея бил за операция.Свидетелката постояла при
ищеца около час време.Тъй като същият не можел да си намери място от болки му
дала обезболяващи.
На 30.05.2018г. ищецът бил приет на лечение в УМБАЛСМ „ П.„ ЕАД, гр.С., с диагноза закрито счупване на
долна челюст и придружаващи заболявания артериална хипертония втора степен,
инсулт и болест на Бехтерев.Бил е приет адекватен,
контактен, без отпадна неврологична симптоматика, в ясно съзнание и добро общо
състояние.Имал е лицева асиметрия поради отворена захапка и девиация
на средна линия, болка при палпация на долна челюст,
ограничено отваряне на устата.Лекуван е оперативно под обща анестезия – наместване
на фрагментите и метална фиксация, като е лекуван и
медикаментозно.Постоперативен статус – спокоен, с оплаквания от умерени болки.
Изписан бил на 05.06.2018г. без оплаквания, в добро общо състояние, изход
на заболяването – с подобрения, с препоръки за хигиенно – хранителен режим –
според инструкцията на клинична пътека №231.Бил назначен контролен преглед на 12
и 19.06.2018г..
От УМБАЛСМ „ П. „ ЕАД, гр.С. била издадена фактура
№**********/05.06.2018г., видно от която ищецът за лечението заплатил сума в
размер на 1922.00 лева.
След като бил изписан от болницата ищецът сам си правел превръзките и се
оплаквал на св.Костова, че много го боли и не можел да се храни както
трябва.Тъй като от мястото, където му била направена операция започнало да тече
гной, през два-три месеца ходел в гр.София на прегледи.След операцията ищецът
се хранел със сламки, приемал повече течности, като не можел да се храни
нормално, тъй като го боляло.
И към момента ищецът имал дупка под челюстта и се оплаквал на св.К., че го боли и, че мястото му е
постоянно изтръпнало, поради което непрекъснато се пипал по лявата буза, като
обяснил, че все едно, че са му сложили упойка, която не е преустановила
действието си..
Полученото телесно увреждане и трудностите, които имал във връзка с него,
дали отражение на общото му физическо и психическо състояние.В първите дни след
побоя изпитвал силни болки в областта на устатата, като в продължение на три
месеца не можел да си отваря и затваря устата, не можел да се храни с твърда
храна и изпитвал затруднения при говорене - когато говорел фъфлел.Дори към
момента в говора му се забелязвала промяна от говора му преди извършеното
спрямо него деяние.Преживял силен стрес и уплаха, които се отразили и на
психическото му състояние – бил депресиран, страдал от безсъние и тревожност,
че отново ответникът ще влезе в дома му и ще упражни насилие спрямо него.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане се основава
на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица.Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са, както следва:
-
деяние – действие или бездействие;
-
вреда;
-
противоправност на деянието;
-
вина;
-
причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, т.е. без неговото поведение, те не биха
настъпили и то е единствената причина за настъпването им;
Вредата по смисъла на чл.45 от ЗЗД е
всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения, които тя може да засяга.Обезщетението за причинените от
непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения, като това е лицето,
чието лично благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е
непозволено увреждане.
Неимуществените вреди включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален
дискомфорт за определен период от време.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й
сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.От друга страна,
установяването на претърпените неимуществени вреди, интензитета на преживяванията,
продължителността им и отражението им върху психиката на пострадалото лице, в
случая ищеца, е в негова тежест.
В случая, от приложеното наказателно
дело се установява, че в приключилото производство по него не е бил разгледан
граждански иск за обезщетяване на причинени от извършеното деяние вреди.Също
така, ответникът нито твърди, нито представя доказателства да са платени суми
на ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в резултат на извършеното престъпление.
Видно от гореизложеното, ответникът
е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.129, ал.2,
алт.8, вр.ал.1 от НК – средна телесна повреда и по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК.Извършеното
престъпление по чл.129 от НК представлява форма на неправомерно въздействие
върху личността на пострадалия, свързано с обективиране
на намерение за извършване на непозволено от закона посегателство спрямо
телесния му интегритет.
Съдът намира, че в настоящия случай
ищецът, като пострадал от престъпление, извършено от ответника, е претърпял
неимуществени вреди.В случая вида, обема, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
В тази връзка следва да се кредитират
взаимно свързаните и съдържащи конкретика от значение
за изследваните факти показания на св.Костова и съдържащите се в представената
по делото епикриза на УМБАЛСМ „ П. „,ЕАД, гр.С.– ЛЧХ/ИЗ 20414 данни за характера на
увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката,
интензитета и продължителността на болката, интензитета и продължителността на
конкретните физически и емоционални страдания и неудобства в ежедневието,
последици от увреждането.
С оглед характера на телесното
увреждане, същото е създало на ищеца неудобства, дали отражение върху нормалния
му начин на живот, правейки невъзможно нормалното хранене с обичайна храна –
хранел се е със сламка и лишавайки го от възможност за адекватна речева
комуникация в оздравителния период, а и след това, дори и към настоящия момент,
довело до негативно отражение в емоционално отражение – страх и
безпокойство.Също така нараняването е било нанесено на видимо място, наложила
се е оперативна намеса и е имало болничен престой.За ищецът е настъпила една
принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на установения му ритъм на
живот и утвърдени ежедневни навици – възстановителният процес е бил свързан с
много страдания, а именно болки в областта на нараняването, продължителен дискомфорт
от затрудненията в говора и храненето, като в следствие ограниченията в
движението на челюстта и дъвкателната способност,
ищецът е имал непълноценно хранене.
Всичко гореописано е поставило
ищецът в положение на физически и психически / емоционален / дискомфорт, който
следва да бъде адекватно обезвъзмезден.
От друга страна следва да се обсъди
и обстоятелството, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда и за
престъпление по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК.От анализа на доказателствата по
делото се установява, че средната телесна повреда на ищеца е нанесена през
нощта, в дома на същия и то след като ответникът е проникнал в дома му през
нощта и то като е употребил сила – счупил е входната врата на къщата, като я е
ударил с длани.
Престъплението по чл.170, ал.2,
вр.ал.1 от НК, само по себе си покрива и признаците на деликт
по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като деецът виновно и противоправно е причинил
на ищеца неимуществени вреди, които са в причинно – следствена връзка с
неговото поведение и изразяващи се в накърняване на личната му чест, престиж и
лично достойнство.Влизането в чуждо жилище нощем, без покана и без съгласието
на собственика е противоправно и морално укоримо.Съдът в случая, макар и да не
е претендирано изрично обезщетение за това
престъпление, следва да отчете и негативното отражение на разбиването на
входната врата на жилището на ищеца чрез употреба на сила и предхождащо
нанасянето на побоя върху психологическото състояние на последния – страхът,
който продължава да изпитва, ответникът отново да не влезе принудително в дома
му.Следва да се вземе предвид и силната първоначална уплаха и ужас, изпитана от
ищеца вследствие насилственото нахлуване в дома му и нанасянето му на побой.
От гореизложеното съдът намира, че в
резултата на ненадейното среднощно нахлуване на ответника в дома на ищеца,
последвало от нанасяне на средна телесна повреда, ищецът е имал изключителни
негативни преживявания, изпитал е страх и силна уплаха, бил е подложен на
стрес, като тревожното му състояние поради страха, с който живее преживяното да
не се повтори, продължава и към настоящия момент.
При определяне на
паричния еквивалент на обезщетението съдът в съответствие с критерия
справедливост по чл.52 от ЗЗД приема за достатъчна претендираната сума от 8000.00
лева.
Досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – заместващото
обезщетение, съобразно действително причинените на ищеца неимуществени вреди,
да отговаря на законоустановения критерий за справедливост.
В контекста на
нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на вредите трябва да се определи съобразно
принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни
случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира
подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, вида и продължителността
на лечението и понесените болки и страдания.Не е необходимо обезщетението за
неимуществените вреди да се разделя или присъжда отделно за болки и страдания
от една страна и за стрес и емоционална потиснатост от друга, защото като цяло
тези вреди, независимо от вида, степента и характера си, произтичат от един общ
правопораждащ факт - процесният деликт,
който се явява основанието за възникването им.
Изложеното по – горе обосновава
извод за основателност и доказаност на исковата
претенция в размер от 8000.00 лева / осем хиляди лева /, който размер съдът
счита за справедлив и отговарящ на действително причинените неимуществени
вреди, на техния вид и степен на засягане.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД,
лихвите се дължат от деня на забавата.При непозволеното увреждане лихвите са компесаторни, а не мораторни и те се дължат като
допълнение на обещетението от деня на събитието,
защото съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане,
което по начало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и
без покана.Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, от когато вземането му е станало
изискуемо съгласно чл.69 от ЗЗД.Следователно, деликвента се счита в забава без покана / т.е. от датата на
увреждането - 26.05.2018г./ и в този случай присъждането на законната лихва е
последица от уважаването на главния иск за обезщетението.
Наред с претенцията за неимуществени
вреди, е предявена и друга такава, произтичаща от същото основание, но с
различен предмет - за причинени с деянието имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за ползвани медицински услуги в следствие на уврежданията.Към
исковата молба са приложени съответни платежни документи в тази връзка за
извършени прегледи, лечение и предоставени здравни услуги, които по размер
изцяло доказват претенцията за сумата от 1922.00 / хиляда деветстотин двадесет
и два лева /.Писмените доказателства не са оспорени в срока за отговор, в съдебно
заседание ответникът заявява, че е съгласен с претендираната сума, като от
съдържанието на писмените доказателства може да обоснове извод относно доказаност на размера на претенцията.Всички тези разходи са
направени след деянието и във връзка с лечението на травмите, поради което
разноските в тази насока се намират в пряка причинна връзка с настъпилото
увреждане и са били наложителни за преодоляване на неговите последици.В този
смисъл и вторият иск се явява изцяло доказан по основание и размер и следва да
се уважи така, както е предявен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение по настоящето дело с оглед цената на иска за
неимуществени вреди е в размер на 730.00 лева / седемстотин и тридесет лева /,
а съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящето
дело с оглед цената на иска за имуществени вреди е в размер на 364.54 лева /
триста шестдесет и четири и петдесет и четири лева /.С оглед проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца по
делото, както и предвид сложността на същото, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение в размер на претендирания такъв от 830.00 лева / седемстотин и тридесет
лева / не се явява прекомерно.
Характерът на претенцията освобождава
ищецът от държавна такса, поради което с оглед изхода на процеса, ответникът
следва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса с оглед уважения
иск.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди
ответникът да заплати държавна такса по сметка на РС – Оряхово, както следва -
върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди - в размер на
320.00 лева / триста и двадесет лева /, а върху уважения размер на гражданския
иск за имуществени вреди в размер на 76.88 лева, както и пет лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45,
ал.1, вр.чл.52 от ЗЗД С.К.М., ЕГН:********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
НА В.Г.М., ЕГН:********** ***, сумата от 8000.00 лева / осем хиляди лева /,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат
на извършено от ответника престъпление по чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление, ответникът е признат за виновен с одобрено
споразумение, постановено по НОХД №309/2018г. по описа на РС – Оряхово, влязло
в законна сила на 15.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане – 26.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на РС – Оряхово, сумата от 320.00 лева / триста и
двадесет лева и нула стотинки /, представляваща дължимата държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск предявен от В.Г.М., ЕГН:********** *** за
причинените от престъплението по чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1 от НК неимуществени
вреди, както и 05.00 лева / пет лева / в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание
чл.45, ал.1, вр.чл.52 от ЗЗД С.К.М., ЕГН:********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
НА В.Г.М., ЕГН:********** ***, сумата от 1922.00 лева / хиляда деветстотин
двадесет и два лева и нула стотинки /, представляващи обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди в резултат на извършено от ответника престъпление по
чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1 от НК, в извършването на което престъпление,
ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение, постановено по НОХД
№309/2018г. по описа на РС – Оряхово, влязло в законна сила на 15.05.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане –
26.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на РС – Оряхово, сумата от 76.88 лева / седемдесет
и шест лева и осемдесет и осем стотинки /, представляваща дължимата държавна
такса
върху уважения размер на гражданския иск предявен от В.Г.М., ЕГН:********** ***
за причинените от престъплението по чл.129, ал.2, алт.8, вр.ал.1 от НК
имуществени вреди, както и 05.00 лева / пет лева / в случай на служебно издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН:**********
***, да заплати на В.Г.М., ЕГН:**********
***, сумата от 830.00 лева / осемстотин
и тридесет лева /, представляваща сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: