№ 15183
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112746 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3127,38 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, за
периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 501,19 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3127,38 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 06.07.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 46,43 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет.
5, ателие № 9, за периода 01.06.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
21.07.2022г. до окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,53 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 46,43
лв. за периода 31.07.2019г. – 06.07.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул.
„Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, тъй като ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
1
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника чрез назначения от съда
особен представител, с който предявените искове се оспорват, като се въвежда възражение за
давност. Сочи се, че исковата претенция била определена на базата на неверни данни от
разпределителното дружество. Не били представени доказателства за действително
потребената енергия в процесния имот.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От Нотариален акт № 179 от 13.10.2006г. за покупко-продажба е видно, че на същата
дата ответникът Г. Р. е придобил недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бул.
„Цар Борис III” № 119, ет. 5, ателие № 9.
От удостоверение от ГИС се установява, че горепосоченият адрес съвпада с адреса на
процесния имот, а именно: гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5,
2
ателие № 9.
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период от Г. Р. е имал
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
3
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Констатира се, че по делото не е бил представен от третото лице помагач протокол за
непредоставен достъп до имота за периода 2019г./2020г. /от м.05.2019г. до м.04.2020г./
Същото се извежда от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ.
Чл. 70. от Наредба № е-рд-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването гласи:
(1) Количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението.
(2) Всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите
за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или
лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път
годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет.
(3) Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до
имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично
известните общи условия по чл. 150 ЗЕ.
(4) На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово
разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не
се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.
Следователно, за да се начисли ТЕ при условията на неосигурен достъп, същият
следва да бъде доказан. Неосигуреният достъп се доказва чрез нарочно изготвен протокол. В
тази хипотеза при липса на протокол за периода 2019г./2020г. не следва да се начислява
топлинна енергия по правилата на горепосочената разпоредба/“служебно“/ и тези
4
разпоредби, към които препраща, както е сторило ищцовото дружество и вещото лице по
СТЕ.
При това положение съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и
главно доказване количеството потребена през периода 2019г./2020г./по-точно от 05.2019г.
до 04.2020г./ топлинна енергия. Ето защо за този период искът подлежи на отхвърляне. За
непредставянето на този документ ищцовото дружество би могло да търси обезщетение за
причинените му вреди от ТЛП на осн. чл. 192, ал. 3 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
От Таблица № 1 към СТЕ се извежда, че за остатъка от процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. за ТЕ се дължи сумата от 2162,78 лв. /2162,80 лв.-ССчЕ/ От тази
сума следва да се приспадне сумата от 82,89 лв. за уравнение, при което остава дължима
сумата от 2079,89 лв., до която следва да се уважи искът.
Сума за дялово разпределение се дължи единствено за съответния период от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. Съгласно таблица на стр. 4 и 5 от ССчЕ възнаграждението за
дялово разпределение за този период е в общ размер от 24,54 лв., до която сума следва да се
уважи искът.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
извършени плащания.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност. Действително има погасени по давност вземания от м.05.2019г. до
м.06.2019г., обаче, тъй като исковете за този период са отхвърлени, възражението е
неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
Лихва се дължи единствено върху сумите за ТЕ също за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г. Дължимата лихва, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, е 282,63 лв., до която
сума следва да се уважи искът.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
5
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни
ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде
отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането
на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното изплащане –
законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 9,53 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 3684,53 лв., Уважена част: 2387,06 лв.; Отхвърлена част : 1297,47
лв.
Разноски на ищеца: ДТ заповедно- 73,69 лв., ДТ исково- 201,41 лв.; Депозити за
експертизи – 550 лв.; депозит за особен представител – 668,45 лв. и юрисконсултско
възнаграждение определено в минимални размери за исковото и заповедното от 150 лв. на
осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 1643,55 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника в размер на 1064,79 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г. П. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие
№ 9, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането
съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.11.2022г.
по ч.гр.д. № 39291/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
6
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2079,89 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, за периода от
01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2079,89 лв. до пълния предявен размер
от 3127,38 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 282,63 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2079,89 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2020г. – 06.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 282,63 лв. до пълния
предявен размер от 501,19 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 24,54 лв.– представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, за
периода 01.06.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 24,54 лв. до пълния
предявен размер от 46,43 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че Г. П. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Красно село“, бул. „Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.11.2022г. по ч.гр.д. № 39291/2022г. по описа на
СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, с основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,53 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от 46,43 лв. за периода 31.07.2019г. – 06.07.2022г.
ОСЪЖДА Г. П. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бул.
„Цар Борис III” № 23, ет. 5, ателие № 9, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1064,79 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8