Р Е Ш Е Н И Е №410/22.6.2018г.
гр. Ямбол, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова адм. дело № 300/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Инмат Ямбол” ООД-гр.Я. против Заповед № *** от *** г. на Кмета на Община „***”. Твърди се, че с нея е определено обезщетение в полза на Г. Й. Г. в размер на 351 лв. за причинени вреди от „Инмат Ямбол” ООД-гр.Я., с управител И. Г. П., стопанисващо животновъден обект в с.А.. Административният орган не е установил извършването на административно нарушение от дружеството. Липсва деяние /действие или бездействие/, което то да е извършило чрез своите органи, което да е причинило вреди на трети лица, да е в причинна връзка с евентуалните вреди, вредите да са посочения в заповедта размер. Жалбоподателят не е причинил вредите виновно. Назначаването на комисията по чл.20, ал.1 ЗОСИ е станало със Заповед № *** г. на кметския наместник на с.А., която е нищожна, т.к. компетентен за издаване на такава заповед е само кмет, а не и кметски наместник. Поради това се иска заповедта да бъде отменена и да се присъдят направените разноски.
В хода на производството жалбата се поддържа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по жалбата заявява, че същата е неоснователна, а обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден в съответствие с материалния закон, и са спазени процесуалните правила за издаването му. Направено е искане да се присъдят разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно упражняването от жалбоподателя на животновъдна дейност в с.А., където притежава животновъден обект.
По делото е изпратена административната преписка по издаване на процесната заповед, с писмо изх.№ *** г. от кмета на общината. В нея се съдържа Докладна записка вх.№ *** г. от И.Б.-*** до кмета на Община „***”, издадена по повод на жалби от група граждани-собственици на имоти в регулацията на селото и земеделски земи извън регулация, досежно нанесени щети от животните на И. П. през нощта на *** г.- унищожени градини, насаждения, поливни системи. Поискано е съдействие за назначаване на комисия за установяване на щетите, за да се обезщетят пострадалите.
До кмета на Община „Т.” е подадена Жалба вх.№ ***г. от Г. Й. Г. от с.А. ОСЗ-”***”. В нея се сочи, че на 10.07.2017 г. този жалбоподател е установил, че в посевите му от кориандър са влизали животните на И. П., поради което моли да бъде обезщетен от собственика им за вредите.
В Констативен протокол от 04.08.2017 г. на комисия, включваща представители на общината, кметския наместник на селото и агроном, е удостоверено, че на 15.07.2017 г. същата е извършила оглед на земеделски земи и дворни места в с.А. и е установила щети на различни насаждения, нанесени от животните, собственост на И. П., стопанисващ животновъдна ферма в близост до засегнатите имоти. По жалбата от Г. Й. Г. е посочено, че са унищожени 6 дка кориандър в нива в м. „***” в размер на 351 лв.
Протокол за извършения оглед на 15.07.2017 г. от същата комисия е издаден и от кметския наместник на селото И.Б., в който са изброени щетите, нанесени в периода от 20.06.2017 г. до 10.07.2017 г., като на последната дата се сочи, че стадото от овце и кози е унищожило 6 дка кориандър в нива в м. „***”, от 120 дка, на Г. Й. Г. Изложен е методът на изчисление на дължимото обезщетение: при очакван добив от 130 кг/дка, по 450 лв./т, т.е. 351 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по агрономическата експертиза,
добивът от кориандър в региона на с.А. е около 100 кг/т., а средната пазарна
цена за
Процесната заповед е издадена от кмета на общината и с нея е определено обезщетение в полза на Г. Й. Г. в размер на 351 лв. за причинени вреди от „Инмат Ямбол” ООД-гр.Я., с управител И. Г. П., стопанисващо животновъден обект в с.А. Посочено е като правно основание чл.25, ал.2 Закона за опазване на селскостопанско имущество. Издаването на заповедта е обосновано с постъпилата жалба от пострадалото лице, Заповед № *** г. за назначаване на комисия на Кметски наместник на с.А., Протокол за извършена оценка на щетите и Констативен протокол на комисия.
Указана е възможност за обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта пред ЯРС. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.01.2018 г., видно от отбелязването на гърба й. Жалбата е подадена на 17.01.2018 г..
Заповед № *** г. на кметския наместник на с.А. е неотносима към спора.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл.25, ал.2 Закона за опазване на селскостопанско имущество /ЗОСИ/. Съгласно разпоредбата, когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващият орган, която може да бъде обжалвана по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й.
Подадената жалба е допустима, тъй като към датата на подаването й не е изтекъл посочения срок за обжалване, считано от връчване на оспорения акт. Подадена е от страна в административния процес, т.е. налице е активна процесуална легитимация.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна.
Съдът следва да извърши проверката за законосъобразност по реда на ГПК.
Т.е. предметът на спора е очертан от изложеното в сезиращата го жалба. В нея се
сочи, че административният орган не е установил извършването на административно
нарушение от дружеството. Това обстоятелство обаче не прави заповедта
незаконосъобразна. Съгласно чл. 24 ал.2 от ЗОСИ в случай, че вредите са
причинени виновно, административнонаказващият орган налага и съответното административно наказание на причинителя. Следователно наличието на административно нарушение е
предпоставка за издаване и на друг акт, освен заповедта за обезщетение по чл.
25 ал.2 вр. чл.24 ал.1 т.3, но не е част от
фактическия състав за издаване на последната, за която изрично се сочи в чл. 25
ал.2, че се издава, когато няма основание
за налагане на административно наказание.
Жалбата се основава и на липса на деяние /действие или бездействие/, което дружеството да е извършило чрез своите органи, което да е причинило вреди на трети лица, и да е в причинна връзка с евентуалните вреди. По делото се установи, че е подадена жалба от посоченото в заповедта физическо лице, установило на 10.07.2017 г. увреждане на посевите си от кориандър. Същият факт е установила и комисия, направила оглед на посевите на 15.07.2017 г., за което е съставила протокол по чл. 20 ал.2 от ЗОСИ. Вредите са причинени от стадо животни, каквото в селото отглежда дружеството-жалбоподател. Това, че в протоколите, докладната записка, находящи се в административната преписка, се сочи за собственик на животните управителят на ООД И. П., не означава, че се касае за друг причинител, доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва управителят като физическо лице да притежава друг животновъден обект, различен от този на дружеството. Следователно не се касае за издаване на заповед срещу трето лице, нямащо отношение към причинените вреди. Като собственик на животните дружеството е следвало да осигури отглеждането им по такъв начин, че да не навлизат в земеделски имоти на трети лица.
В жалбата се оспорва и размера на вредите, посочен в заповедта. По делото е назначена агрономическа експертиза, съгласно чието заключение вредите са в общ размер, надвишаващ посочения в заповедта- 479,40 лв., включващи 288 лв.- пропуснати ползи и 191,40 лв.- разходи за създаване на посева. Следователно определеният от административния орган размер на обезщетението не надвишава действителните вреди.
Жалбоподателят основава искането си за отмяна на заповедта и на обстоятелството, че не е причинил вредите виновно. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 24 ал.2 от ЗОСИ виновното причиняване е основание за административна отговорност, за налагане на административно наказание, наред с отговорността към увреденото лице.
Последното обстоятелство, на което се основава жалбата, е, че
назначаването на комисията по чл.20, ал.1 ЗОСИ е станало със Заповед № *** г.
на кметския наместник на с.А., за която се твърди, че е нищожна, т.к.
компетентен за издаване на такава заповед е само кмет, а не и кметски
наместник. Тази заповед не е представена по делото, но не се спори относно
издаването й, като е цитирана в атакуваната процесна заповед. Чл. 20 ал.1 от
ЗОСИ регламентира назначаването от кмета на района или кметството на едно, а при сложни случаи и повече компетентни лица, които установяват характера
и размера на вредите, определят размера на обезщетението, изясняват други обстоятелства
във връзка с деянието. Съгласно
чл.46а ал.3 от ЗМСМА органи на изпълнителната
власт в населеното място, което не е административен
център на кметство, са
кметските наместници, назначени от кмета на общината. Пълномощията
им съгласно ал.4 се определят от
общинския съвет и кмета на общината, а могат да им се възлагат
и други функции със закон или
друг нормативен акт. Т.е. в процесното населено място, което не е административен център
на кметство, единствен орган на изпълнителната власт е кметския
наместник. В случая той е поискал съдействие за назначаване на комисията от
кмета на общината, който е определил участващите в нея лица-служители от
общинската администрация. В резултат е назначено повече от едно лице,
компетентно да установи вредите. Следователно същите са установени по реда на
чл. 20 ал.2 от ЗОСИ.
Изложените допълнително доводи от жалбоподателя, вкл. и в писмената защита, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са наведени извън преклузивния срок по ГПК за заявяване на обстоятелствата, очертаващи спорния предмет на делото.
Въз основа на изложеното съдът счита, че постановеният административен акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Искането на ответната страна за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инмат Ямбол” ООД-гр.Я.,
ул.”***” № ***, представлявано от управителя И. Г. П., ЕИК ***, против Заповед
№ *** от *** г. на Кмета на Община „***”, с която е определено обезщетение в
полза на Г. Й. Г. в размер на 351 лв. за причинени вреди.
ОСЪЖДА „Инмат Ямбол” ООД-гр.Я., ул.”***” № ***,
представлявано от управителя И. Г. П., ЕИК *** да заплати на Община „***” –гр.Я.
направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.
25 ал.3 от ЗОСИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: