Определение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 15.02.2018 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на петнадесети февруари

през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                     Евгения Стамова

 

 

като разгледа докладваното от съдия            Ваня Богоева т.д. № 4

по описа за 2015 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид :

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

            „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260, със съдебен адрес ***, офис 7,  съдебен адрес ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В.В. е направило искане инкорпорирано в т. 2 от въззивна жалба вх. № 6914/26.09.2016 г. за изменение на решение № 34/ 26.08.2016 г., постановено на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по т.д.№ 4/ 2015 г. по описа на същия съд, като се присъдят в полза на молителя сторените от него разноски в първоинстанционното производство в общ размер на *** лева, както и сторените  в заповедното производство разноски п ч . гр. д. 57/2013 г. на КнРС в размер на *** лева д. т. и *** лева адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. 

            В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК  е постъпило писмено становище по молбата от насрещните страни Г.С.М., А.Б.С. и Р.Б.К. чрез адв. В.В.,*** конституирани като правоприемници на починалия в хода на делото ответник Б.С.М., действал в качеството си на ЕТ „Благой Серафимов” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Евлоги Георгиев” № 10, вх. б, ет. 3, ап. 2 за неоснователност на искането за изменение на решението и недължимост на сторени от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, доколкото същото е направено от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението, както и е представен списък по чл. 80 ГПК за претендираните разноски..Това искане е инкорпорирано в т. 2 на подадената от ищеца въззивна жалба против горепосоченото решение, като е възприето като такова за изменение на решението с определението за прекратяване на производството пред въззивната инстанция и връщане на делото на КнОС за осъществяване на процедурата по чл. 248 ГПК.

            Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

            Кюстендилският окръжен съд с решение № 34/ 26.08.2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил, постановено по т. д. № 4/2015 г. по описа на същия съд  е отхвърлил като неоснователни предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр.. чл.415, ал. 1 ГПК за признаване  за установено по отношение на ЕТ „Благой  Серафимов” със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Евлоги Георгиев” № 10, вх. б,  ет.3, ап. 2, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260  със съдебен адрес ***, офис 7 има вземане за сумата от *** лева представляваща главница  дължима за периода от 21.06.2012 г. до 09.01.2013 г и вземане за сумата от *** лева  представляваща дължима договорна  лихва, изтекла за периода от 21.05.2011 г. до 09.01.2013 г по сключения между страните Договор за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от *** лева считано от датата на подаване на заявлението  - 10.01.2013 г. до окончателното й заплащане ,за които вземания  е издадена заповед № 31 / 11.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 572013 г. на КРС.

            В производството по ч. гр. д. № 57/2013 г., образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 695/ 10.01.2013 г., заявителят е сторил разноски в размер на *** лева за д. т. и *** лева за адвокатско възнаграждение. 

             В производството по т.д.№ 4/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил ищецът  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260,  със съдебен адрес ***, офис 7 е сторил разноски по водене на делото в размер общо на *** лева, от които *** лева заплатена д. т., *** лева заплатено адвокатско възнаграждение /видно от договор за правна защита и съдействие – лист 252а/ и ** лева възнаграждение за в. л.изготвило ССчЕ .

            От ищеца е представен списък за сторените от него разноски в заповедното и исковото производство./л. 380 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, КОС от правна приема следното:

            Изменение на съдебното решение, като способ за неговото поправяне в частта за разноските се предприема, когато при произнасянето по въпроса за разноските е допусната някаква фактическа, техническа логическа и др. грешка.  В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Искането за присъждане на разноски е заявено с и. м.  Искането на ищеца по чл. 248, ал.1, пр. 2 ГПК е допустимо, предвид това, че е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.

            Искането на ищеца за присъждане на сторените от него разноски е неоснователно, а изложените доводи , с които същият обосновава същото, въпреки отхвърлените му искове не могат да бъдат споделени.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски се заплащат от  ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая обаче исковете на ищеца са изцяло отхвърлени, предвид което не е налице основание за възлагане  на ответника задължение за заплащане на претендираните от ищеца разноски, както за заповедното, така и за исковото производство. Не могат да бъдат споделени и доводите на ищеца, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, предвид обстоятелството, че плащане на визираната в заповедта за изпълнение сума била заплатена след образуване на заповедното производство. За ищеца е добре известно кои релевантни факти и обстоятелства са формирали изводите за неоснователност на исковете, включително и това, че е възприета липса на настъпила предсрочна изискуемост.Заповедното производство при предявен в последствие иск по реда на чл. 422 не може да се разглежда като самостоятелно такова.

            Освен това, не може да се приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото производство с извършеното от него след подаване

                                                                    - 2 -

 

на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК плащане на претендираните суми, тъй като сочената дата за извършено плащане е 23.05.2013 г., а исковата молба, с която исковете по чл. 422 ГПК са предявени е подадена на 02.02.2015 г. 

            Предвид изложеното искането за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като на ищеца бъдат присъдени сторените от него в заповедното и исковото производство разноски в горепосочените размери е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

            Воден от горното и на основание  чл. 248, ал.1, пр. 2  ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

            ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път”  № 260  със съдебен адрес ***, офис 7,  съдебен адрес ***  за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 34/ 26.08.2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по т.д.№ 4/ 2015 г. по описа на същия съд, в частта за разноските, като се присъдят в полза на молителя сторените от него в първоинстанционното производство по т. д. № 4/2015 на КнОС  разноски в общ размер на *** лева, както и сторените  в заповедното производство разноски п ч . гр. д. 57/2013 г. на КнРС в размер на *** лева д. т. и *** лева адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. 

            Определението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :