Р Е Ш
Е Н И Е № ....
гр. София, 05.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV -
Д състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди
и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Пепа Тонева
Мл. Съдия : Атанас Додов
При секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 15044/2013 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № І - 50 - 202/12.11.2012 г. на СРС,
50 с - в, по гр. д. № 45240/2009 г., съдът е признал за установено, по предявения от М.Д.Г. срещу П.Д.В., иск
по чл. 26, ал. 2, пp. II ЗЗД, че сключеният между М.Д.Г.,
чрез пълномощника й В.Д.Т., като продавач, и П.Д.В., като купувач, с нотариален
акт № 3/28.01.2004 г., том I, peг. № 269, н.
д. №3/2004 г. на нотариус № 425 - М. К. - С., вписан в Службата по вписвания
при СРС с вх. рег. № 1528/2004 г., че договор за продажба на следния
недвижим имот: апартамент № 78 в гр. ************ (стар № 10), вх. Г, ет. 4, с
площ 80,
Въззивното производство е образувано по жалба на
ответника П.Д.В., чрез особеният му представител,
назначен от СРС. В жалбата се излагат доводи, че решението в частите, касаещи
искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е недопустимо постановено в нарушение
на правилата на родовата подсъдност и следва да бъде обезсилено, тъй като
съгласно данъчната оценка на имота, делото по този иск е подсъдно на СГС.
Излагат се и доводи за нищожност на решението в частта по иска по чл. 108 ЗС,
поради преюдициалност с иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, без конкретни съображения.
Ако не се приемат тези доводи се твърди, че решението е необосновано
и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Не са дадени
указания на ответника относно разпределението на доказателствената тежест, не е
изяснено делото от фактическа страна. Излагат се редица съображения за
„несъстоятелност” на твърденията на ищеца, както и такива, които нямат
отношение към същността на спора. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемата страна – ищцата М.Д.Г.,
чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че решението е постановено
при правилна преценка на събраните по делото доказателства и в съответствие с
материалния и процесуален закон. По делото се доказват по категоричен начин
твърденията на ищцата, че до датата на разпоредителната сделка с имота й -
28.01.2004 г., не е подписвала пълномощно и не е давала съгласие за продажбата
на собствения й апартамент. Този извод се подкрепя от заключението на СПЕ –зи
приета пред СРС. От свидетелските показания и СПЕ се установява, че подписът
под № 2 в оспореното пълномощно принадлежи на ищцата, но е положен след
28.01.2004 г., а не преди изповядване на сделката за покупко – продажба на
имота. По делото се установява, че атакувания договор е нищожен на
претендираното основание и ответникът владее имота без правно основание. Моли
жалбата срещу решението да се остави без уважение, като същото се потвърди
изцяло. Не претендира разноски в производството.
Софийският градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :
Според
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата
на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба.
Съдът служебно
има правомощие да провери само
спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, като в рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира,
че решението е валидно постановено. Възраженията на ответника за неговата нищожност са
неоснователни.
Ответникът във въззивната жалба е направил и възражение
за родовата подсъдността на спора по чл. 26 ЗЗД.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК възраженията за родова
подсъдност могат да се правят до приключване производството във въззивната
инстанция, както и да се повдигат служебно от съда. Въззивният съд намира
възражението на представителя на ответника по въззивната жалба за основателно.
Съгласно нормата на чл. 104, т. 4 от ГПК заявената претенция по чл. 26 от ЗЗД е с цена определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. По иск за съществуване и
действителност на договори цената е стойността на договора, чиято нищожност се
цели да бъде прогласена, а в случаите, когато договорът има за предмет
прехвърляне на вещни права – по т. 2 от чл. 69 ГПК – цената е данъчната оценка на
имота, ако няма такава – пазарната цена на правото. Практиката на съдилищата и
на ВКС по този въпрос е последователна и непротиворечива.
В случая от доказателствата пред СРС се установява, че
данъчната оценка на имота, предмет на договора за продажба, който се атакува
към момента на завеждане на иска е 27 819, 50 лв., което предполага цена
на иска над 25 000 лв. – и подсъдност на СГС по смисъла на чл. 104, т. 4 ГПК. От друга страна, съгласно чл. 104, т. 3 претенцията по чл. 108 ЗС е
подсъдно на СРС.
Предвид изложеното възражението за родова неподсъдност на
спора по иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е основателно и следва да се уважи. По този
иск производството е следвало да се прекрати и да се прати по подсъдност на
СГС, по чл. 118, ал. 2 ГПК. СРС е разгледал недопустимо иск, който не му е бил
подсъден.
В тази част, решението подлежи на обезсилване на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК и прекратяване на делото. По разпореждане на процесуалния
закон, делото по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ГПК следва да се образува
за произнасяне пред СГС.
Тъй като искът по чл. 108 ЗС е подсъден на СРС, решението
в тази част не е недопустимо. Доколкото обаче основателността на иска по чл.
108 ЗС изцяло зависи от основателността на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за
нищожност на договора за продажба, с който ответникът се легитимира като
собственик на имота и който се оспорва от ищцата, с твърдения, че не е породил
вещно - прехвърлително действие, въззивното производство по този иск пред СГС
не може да приключи, преди произнасянето по главния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД от
родово компетентния СГС.
Предвид изложеното до момента в частта, в която СРС се е
произнесъл по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД решението на СРС е недопустимо
постановено и следва да се обезсили, а производството да се прекрати.
За процесуална икономия по искка по чл. 26, ал. 2 ЗЗД копие
от цялото дело заедно с исковата молба и всички доказателства и други документи
по него, следва да се докладва за образуване на ново производство и
разглеждането му от СГС.
В частта, касаеща иска по чл. 108 ЗС, на основание чл.
253 ГПК настоящият състав следва да отмени определението си от съдебно
заседание на 30.10.2014 г., с което е даден ход на делото по същество и делото
пред въззивният съд да се спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до
приключване на производството по иска по чл. 26, ал. 2 ГПК с влязло в сила
решение на СГС.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, решение № І - 50 - 202/12.11.2012 г. на СРС, 50 с - в,
по гр. д. № 45240/2009 г., в частта, в която е признато за установено, по предявения от М.Д.Г.
срещу П.Д.В., иск
по чл. 26, ал. 2, пp. II ЗЗД, че сключеният между М.Д.Г., чрез пълномощника
й В.Д.Т., като продавач, и П.Д.В., като купувач, с нотариален акт №
3/28.01.2004 г., том I, peг. № 269, н. д. № 3/2004 г. на нотариус № 425 - М. К.
- С., вписан в Службата по вписвания при СРС с вх. рег. № 1528/2004 г., че договор за продажба на следния
недвижим имот: апартамент № 78 в гр. ************ (стар № 10), вх. Г, ет. 4, с
площ 80,
ДЕЛОТО, след изготвяне на копие от него – в това число от
исковата молба и всички документи в него, да се докладва на зам.
председателя на СГС, за администриране, образуване по подсъдност на
производство и разпределяне на състав на СГС за разглеждане на иска по чл. 26,
ал. 2 ГПК, на основание чл. 104, т. 4 ГПК, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т.
2 от ГПК.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК,
определение от съдебно заседание на 30.10.2014 г., с което е даден ход на
делото по иска по чл. 108 ЗС и
СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството пред настоящият състав по иска по чл. 108 ЗС, до
приключване на производството по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД с влязло в сила
решение.
УКАЗВА, при образуване на производството пред СГС и разпределянето му на
състав, да се уведоми настоящия състав за номера на делото и състава пред който
е образувано, с оглед постановеното спиране и последващите процесуални действия
по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която се обезсилва
решението на СРС по чл. 270, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която производството
е спряно има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщено, че изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.