Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1115 Година 20.07.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 461 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.82 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Арайс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 7, представлявано от
управителя М.Д. И., със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „С. и
партньори“ против решение № РР-4125/02.02.2021г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“. Счита решението за постановено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и прави искане да бъде
отменено и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район,
редовно уведомен, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде
оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
„Арайс“ ЕООД е титуляр разрешително за водовземане от
минерална вода № 31610115/13.11.2018г. издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ (л.93-93 от делото), връчено на
16.11.2018г. съгласно приложеното известие за доставяне (л.91 от делото). С
разрешителното на дружеството
е предоставено правото да водовзема минерална вода с цел на водовземането „за всички други цели“ от находище за
минерална вода „Павел баня” - № 54 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона
за водите, от сондаж № Сз-8, с разрешен среднонощен дебит 0.5л/сек и разрешен
годишен воден обем 15768 м3/годишно за обект Балнеохотел
„Севтополис“, находящ се на територията на ПИ с идентификатор 5502.501.1599 по
плана на гр.Павел баня, община Павел баня, област Стара Загора.
От Директора на БД „ИБР“ е
изготвен доклад с изх. № КД-09-18(1)/26.06.2020г.
(л.82-90 от делото) до министъра на околната среда и
водите с обобщена информация и анализ на
действащите разрешителни за водовземане от находище за минерална вода -
изключителна държавна собственост „Павел баня“, община Павел баня, съгласно който
титулярите на 5 броя разрешителни за сондаж № 8, сред които и „Арайс“ ЕООД не
са присъединени, а водопроводите за минерална вода не са изградени. В т.III.13 от доклада е посочено, че титулярът има изграден обект на
присъединяване/хотел, няма изграден водопровод и не е присъединен
водоползвателя.
Констативен протокол № Сз-260/16.09.2020г.(л.80-81
от делото) е съставен за извършена проверка на „Арайс“ ЕООД, обект „Балнеохотел
Севтополис“ с предмет – присъединяване на обекта с минерална вода от сондаж №Сз-8,
находище от минерална вода „Павел баня“.
Установено е, че около водоизточника
сондаж Сз-8 в момента на проверката се извършват строително-монтажни дейности
по изграждане на стоманобетонова подземна шахта, в която все още не са
монтирани помпени агрегати, измервателно устройство и смукателни и нагнетателни
тръбопроводи, както и че е изграден довеждащият водопровод за минерална вода от
водоизточника до тласкателя от помпена станция при сондаж №3.
Със заповед
№ РД-769 от 24.09.2020г. на министъра на околната среда и водите (л.79 от
делото) е наредено да се сформира работна група, която да извърши проверка по
документи и на място във връзка с предприемането на действия от страна на БД
„ИБР“ по отнемане на разрешителни, при което е установено ползване на по-малки
от разрешените им годишни водни количества (т.1), по-големи от разрешените им
годишни водни количества (т.2) и неизползването на изградена водно стопанска
система за срок от една година (т.3).
В изпълнение на заповедта е изготвен доклад с изх.№ РД-08-16/19.10.2020г.
(л.76-78 от делото), в т.3 от който са обективирани констатации за установено неизползване на изградена водно стопанска
система за срок от една година от страна на „Арайс“ ЕООД по издадено
разрешително №*********/13.11.2018г. за сондаж № Сз-8. На място е установена
изградена шахта за изграждане на отклонение от водовземното съоръжение, но
липсва присъединяване към обекта на водоснабдяване. Докладът е изпратен на МОСВ
с писмо изх.№05-08-2633/27.10.2020г. (л.75 от делото), за процедиране и предприемане
на действия по отнемане на разрешителното, при което е установено
неизползването на изградена водно стопанска система за срок от една година и е
резолиран на 28.10.2020г. за изпълнение (л.75-гръб от делото).
С писмо
изх.№ РР-15-10/04.11.2020г. на директора на БД „ИБР“ (л.63-64 от делото), на
основание чл.26, ал.1 вр. чл.34 от АПК, „Арайс“ ЕООД е уведомен за образуване
на административното производство. Писмото е получено на 05.11.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне (л.65 от делото).
На
10.11.2020г. от служители на БД „ИБР“ е
изготвен протокол за предоставяне на административната преписка по образуваното
административно производство на управителя на „Арайс“ ЕООД (л.61-62 от делото).
На
31.12.2020г. е постъпило становище от дружеството с вх.№ РР-15-10 (1) (л.56-58 от делото).
На
25.11.2020г. от „Арайс“ ЕООД е подадено заявление до БД „ИБР“ (л.8 от делото), за осигуряване на достъп до шахта
на Сондаж №Сз-8, гр.Павел баня, за осъществяване на подвързване на трасе на
минерална вода във връзка с изпълнение на водопровод по разрешително за
водовземане № 31610115/13.11.2018г. Съгласно писмо изх.№ КД-05-1806(2)/03.12.2020г.
искането не е уважено, предвид започнала процедура по чл.73а, ал.1, т.1 и т.4
от ЗВ (л.9 от делото).
С решение №
РР-4125/02.02.2021г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ (л.50-54 от делото), на
основание чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ е отнето разрешително №31610115/13.11.2018г. за водовземане от минерална вода, с цел
на водовземането „всички други цели“ за водоснабдяване на обект Балнеохотел
„Севтополис“ от находище за минерална вода „Павел баня” - № 54 от Приложение №
2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, от сондаж № Сз-8, с разрешен среднонощен
дебит 0.5 л/сек и разрешен годишен воден обем 15768 м3/годишно, с
титуляр „Арайс” ЕООД, гр.Бургас.
Решението е връчено на „Арайс“ ЕООД на 04.02.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.55от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 1913/19.02.2021г. (л.2-7 от
делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
По делото са разпитани като
свидетели В.В. и ИванЦ..
Свидетелят
В., главен експерт „Стопанисване“
в Дирекция „Контрол“ към Басейнова дирекция сочи,
че е посещавала сондаж №8 няколкократно, като за пръв път това се е случило на
16.09.2020г., за което има съставен констативен протокол. Посочва, че на
25.11.2020г., когато е поискан достъп до сондажа също е била на място и към
този момент помпите са били извън шахтата т.е няма инсталирана инсталация, като се е пристъпвало към монтирането им. На
17.12 също е била на място, но оглед не е извършван и няма впечатление какво е
било състоянието на инсталацията.
Свидетелят ИванЦ., сочи, че той е
подал исканията за осигуряване на
достъп до сондажа, като през декември месец 2020г. дружеството е имало
готовност за направа на връзка между тръбата, която влиза в шахтата на сондажа,
която представлява тръбен път от порядъка на 1-1,5м. който да свърже сондажа с
водопровода, но това не се е реализирало поради започната процедура по отнемане
на разрешителното на дружеството.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в изготвеното заключение по
която вещото лице сочи, че строеж „Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална
вода от сондаж №8 до връзка с тласкател от сондаж №3 към СПА и Балнеохотел
„Севтополис“ гр.Павел Баня, е изпълнен изцяло към дата преди 15.12.2020г., но
без връзката на помпената шахта със сондажа. Вещото лице посочва, че ако тази
връзка на помпената шахта със сондаж № 8 е била осъществена към датата
27.11.2020г., както е поискано в заявлението на „Арайс“ ЕООД, гр.Бургас с
изх.№22/25.11.2020 г. за осигуряване на достъп за направа на връзката, то в
период от не-повече от четиринадесет дни след направата ѝ, и след
провеждането на задължителните 72-часови проби на помпите и при липса на
пропуски и дефекти в тях, е имало условия да се съставят акт обр.17 за
проведени проби при експлоатационни условия, а след това и да се състави акт
обр.15 за установяване годността за приемане на строежа, съответно след това да
се процедира за приемане и въвеждане в експлоатация на строежа.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Решение № РР-4125/02.02.2021г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ е издадено от компетентен
орган, съобразно правомощията предоставени му с нормата на чл.79а, ал.1, т.4 от
ЗВ, във връзка с чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ и при спазване на установената писмена
форма.
В хода
на административното производство по издаване на обжалваното решение не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
Производството
е образувано във връзка с доклад с изх. № КД-09-18(1)/26.06.2020г.
на директора на БД „ИБР“ до министъра на околната
среда и водите, в който се съдържа обобщена информация и анализ на действащите
разрешителни за водовземане от находище за минерална вода - изключителна
държавна собственост „Павел баня“, съгласно който „Арайс“ ЕООД - титуляр на
разрешително за сондаж № 8 има изграден обект на присъединяване/хотел, няма
изграден водопровод и не е присъединен водоползвателя. Извършена е проверка на
място, за която е съставен констативен протокол №Сз-260/16.09.2020г. при която
е установено, че около водоизточника сондаж
Сз-8 в момента на проверката се извършват строително-монтажни дейности по
изграждане на стоманобетонова подземна шахта, в която все още не са монтирани
помпени агрегати, измервателно устройство и смукателни и нагнетателни
тръбопроводи, както и че е изграден довеждащият водопровод за минерална вода от
водоизточника до тласкателя от помпена станция при сондаж №3. При проверката е
присъствал представител на дружеството, който е подписал съставения протокол.
До дружеството е изпратено писмо изх.№
РР-15-10/04.11.2020г., с което на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34 от АПК, то е уведомено, че започва процедура, като е предоставен и 7-дневен срок
за запознаване със събраните доказателства и информация, че има възможност да
изрази становище по тях, да представи писмени искания и възражения. Писмото е
получено от дружеството на 05.11.2020г., и в указания срок са предоставени
копия от събраните по преписката доказателства на управителя, видно от съставения
протокол от 10.11.2020г.
От дружеството са подадени писмени възражения с вх.№
РР-15-10(1)/31.12.2020г., които са обсъдени при издаване на процесната заповед.
Решението е издадено в
съответствие с материалноправните норми на закона, като то е мотивирано с оглед
изложените в него фактически и правни основания.
За да издаде обжалваното
решение, административният орган е приел, че са налице основанията по чл.79а,
ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ.
В мотивите на решението е
прието, че от дружеството към момента на проверката – 16.09.2020г., не са
монтирани помпени агрегати, измервателно устройство и смукателен и нагнетателен
водопроводи, не е изграден и довеждащият водопровод за минерална вода от
водоизточника до тласкателя от помпена станция при сондаж № 3. Прието е, че липсата
на водомер обосновава нарушение на т.1.1 от приложението към разрешителното да
монтира водомер в 15-дневен срок от влизане в сила на разрешителното. Липсата
на водомер представлява освен неизпълнение на т.1.1 от приложението, но и на
програмата за мониторинг, определена с разрешителното. Посочено е, че нарушаването
на условията в издаденото разрешително води до неговото отнемане, в хипотезата
на чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Правилно административният
орган е приел, че в случая са налице основанията по чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ за
отнемане на издаденото разрешително.
Съгласно чл.79а, ал.1, т.3 от
ЗВ, органът по чл.52, ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за
водовземане или ползване на водния обект при нарушаване на условията на
разрешителното.
На „Арайс“ ЕООД е издадено разрешително за водовземане от минерална вода №
31610115/.13.11.2018г., като в него срещу „Условия,
при които се предоставя правото на водовземане“ е посочено „Съгласно приложението, неразделна част от
разрешителното“.
Съгласно т.1.1 от приложението към разрешителното за
водовземане от минерална вода, титуляра на разрешителното е длъжен „Да монтира водомери за измерване на
ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане, на местата
определени в това разрешително, не по-късно от 15 дни след влизане в сила на
разрешителното“.
Разрешителното е изпратено на жалбоподателя с писмо
изх.№ РР-14-14(5)/13.11.2018г. и е получено от него на 16.11.2018г., съгласно
приложеното известие за доставяне. По делото липсват твърдения и не са
ангажирани доказателства, че разрешителното е обжалвано по административен или
съдебен ред, поради което следва да се приеме,че то е влязло в законна сила на 01.12.2018г.
и от тази дата започва да тече срока по т.1.1 от приложението, в който
дружеството е било длъжно да монтира изискващия се водомер.
От събраните по делото доказателства, не се установява
дружеството да е изпълнило това си задължения в предвидения 15-дневен срок,
който изтича на 17.12.2018г., тъй като 15.12.2018г. е събота, неприсъствен ден.
Водомери не са били монтирани и към момента на
извършване на проверката, за която е съставен констативен протокол на
16.09.2020г.
Видно от т.3.1 от приложението, дружеството има
задължението да уведоми писмено БД „ИБР“ за монтирането на водомерите по т.1.1
и готовността същите да бъдат пломбирани. По делото липсват доказателства както
да е извършено изискващото се писмено уведомяване за монтиране на водомерите,
така и за тяхното пломбиране, поради което следва да се приеме, че по делото не
се установява, те да са били монтирани както към момента на издаване на
обжалваното решение, така и към настоящия момент.
С оглед на изложеното и след като дружеството не е
изпълнило задължението си по т.1.1 от Приложението, което е неразделна част от
разрешителното за водовземане и към което е налице изрично препращане, относно
условията за предоставяне на правото на водовземане, правилно е прието от
административният орган, че са налице основанията по чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ за отнемане на издаденото
разрешително.
Правилно е прието от
административният орган, че са налице и основанията по чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ
за отнемане на издаденото разрешително за водовземане
от минерална вода.
За да приложи тази разпоредба
административният орган е приел, че „Арайс“ ЕООД е
бездействало и не е осъществило правото си на водовземане за един достатъчно
дълъг период от време.
Съгласно чл.79а, ал.1, т.4 от
ЗВ, органът по чл.52, ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за
водовземане или ползване на водния обект при неупражняване на права,
предоставени с разрешителното, в определения в него срок.
Съгласно т.12.1 от
приложението, дружеството има задължението да упражни правото на водовземане от
сондажа в обекта на водоснабдяване не по-късно от 1 година от началния срок на
действието на разрешителното, като не надвишава разрешения дебит и годишен
воден обем.
В случая, издаденото разрешение
е влязло в сила на 01.12.2018г. и едногодишния срок по т.12.1 от приложението
изтича на 01.12.2019г. В този срок дружеството не е упражнило правото си на
водовземане, по издаденото разрешително, доколкото от събраните по делото
доказателства, включително и заключението на вещото лице, се установя, че до
изтичане на този срок не е била изградена необходимата за това „Помпена станция
и тласкателен водопровод за минерални води от сондаж № 8 до връзка с тласкател
от сондаж № 3 към СПА и Балнео хотел „Севтополис“ град Павел баня. За нея е
издадено разрешение за строеж № 01/08.01.2020г. на главния архитект на община
Павел баня, съответно за извършеното строителство са били съставени актове
протоколи обр.19 от 24.11.2020г. и 15.12.2020г.
С оглед на изложеното, след
като в предвидения едногодишен срок от влизане в сила на разрешителното, не са
били изградени необходимите съоръжения за водоползване, то няма как дружеството
да е извършвало в този срок и изискващото се водовземане.
Дружеството е подало заявление
с изх.№ 22/25.11.20250г., с искане да се осигури достъп до шахта на Сондаж №
Сз-8 на 27.11.2020г. за осъществяване на подвързване на трасе на минерална вода
във връзка с изпълнение на водопровод по издаденото разрешително, по което е
получило отказ изх.№ КД-05-1806(2)/03.12.2020г., тъй като е започнала процедура
по отнемане на разрешителното. С оглед така подаденото заявление, според вещото
лице, в периода от 25-27.11.2020г. строежът е бил извършен, тъй като
дружеството за първи път е поискало да му се осигури достъп до сондажа за
свързване.
Видно от изложеното, в периода
от влизане в сила на разрешителното 01.12.2018г. до започване на
административното производство по издаване на процесното решение – 04.11.2020г.
(датата на изпращане на уведомлението по чл.26 от АПК), дружеството не е
извършвало дейности по водовземане, за период от близо две години. Ето защо,
правилно от административният орган е прието че са налице основанията по
чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ за отнемане на издаденото разрешение за водоползване.
Обстоятелството, че дружеството
към 27.11.2020г. е било в готовност да предприеме действията по свързване със
сондажа и последващото водоползване, не би могло да доведе до извод различен от
изложения, тъй като ако това водоползване се осъществи, то би касаело бъдещ период
и не би могло да преуреди отношенията и съответно не би довело до изпълнение на
задълженията за започване на водоползването в предвидения в разрешението едногодишен
срок.
Нормата на чл.56, ал.2, т.4 от ЗВ изисква в
разрешителното да се впише и начален срок на упражняване на правото на
водовземане, като в случай, че дружеството не е било съгласно с определения за
това срок, е можело да го обжалва. Също така, по делото не се твърди и не се установява, да са били
налице факти и обстоятелства, които да са поставили в невъзможност дружеството
да изпълни заложените в разрешителното условия за започване на водоползване, в
определения едногодишен срок. Не се установява и дружеството да е предприело
действия по изменение на разрешението по реда на чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ, поради
което то е обвързано с първоначално поставените в него условия, включително
било е длъжно и да започне да упражнява предоставените му с разрешителното
права, в определения за това срок.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че доколкото на 01.11.2019г. е било депозирано заявление вх.№
АГ-05-57 за съгласуване и одобряване на КППИ-ПУП план схема и инвестиционен проект,
на основание чл.150, ал.3 от ЗУТ, титуляра на разрешителното е предприел
действие по осъществяване на правото си на водовземане на тази дата, преди
изтичане на едногодишния срок.
Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗВ, „водовземането“
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.
Предприемането на действия по одобряване на ПУП, съответно по издаване на
разрешение за строеж и извършването на строителството, не са дейности по
водовземане, по смисъла на даденото от законодателя легално определение. За да
бъдат такива едни дейности е необходимо те да са пряко свързани с отнемането на
води от водни обекти, а не да са дейности свързани със строителството на
необходимите за това сгради, съоръжения и техническа инфраструктура.
Обжалваното решение е издадено и в
съответствие с целта на закона - охрана на обществения интерес. Правото на
водовземане на минерални води се предоставя за профилактика и лечение. Съгласно
чл.49, ал.1, т.1 от ЗВ, обществени интереси се нарушават, когато в
резултат на водовземане или ползване се създава опасност от ограничаване на
общото водовземане или ползване. Правата на водовземане, предоставени на
отделни лица безспорно ограничават достъпа до обществен ресурс, който е
публична държавна собственост, поради което тяхното упражняване подлежи на
контрол, включително и върху началния момент на ползването им. В случая, е налице такова ограничаване на
общото водоползване, тъй като посредством издаденото разрешение и
неизвършването на разрешеното с него водовземане на минерални води се стига до
запазване на воден ресурс в интерес на дружеството-жалбоподател, тоест в частен
интерес, което е недопустимо. Ето защо, след като от „Арайс“ ЕООД, не е
спазен определения начален срок и не е започнало водоползване в период от почти
2 години от влизане в сила на издаденото разрешително, правилно и в
съответствие с целта на закона е образувано административното производство по
неговото отнемане и е издадено процесното решение.
С оглед на изложеното жалбата
на „Арайс“
ЕООД против решение № РР-4125/02.02.2021г.
на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е неоснователна и на основание чл.172, ал.2
от АПК, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно,
поради което следва да му се присъди в размер на 100,00 лева, определено на
основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Арайс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър
Стамболийски“ № 7, представлявано от управителя М.Д.И. против решение №
РР-4125/02.02.2021г. издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
ОСЪЖДА „Арайс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 7, представлявано от
управителя М. Д.И. да заплати в
полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: