Решение по дело №15437/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260056
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330115437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260056

 

гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, V- ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15437 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е.Д.И. срещу Д.С.Г., с която се претендира ответникът да заплати на ищцата на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер от 5 000 лв., частично от претенция в общ размер от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществен на 13.01.2018г. от ответника акт на физическо и психическо домашно насилие спрямо ищцата, за което е налице постановено Решение № 2796/ 13.07.2018г., по гр.д. № 1505/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, влязло в законна сила на 23.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване деянието- 13.01.2018г. до окончателното й изплащане ( горепосочената претенция е описана след заявено от ищеца увеличение на частичния иск, сторено в открито съдебно заседание от 16.12.2021г. – л. 176 гръб от делото ).

В исковата молба се твърди, че през 2014 г. ищцата заминала за ****с цел да си намери по – доходоносна работа. Пребивавала в гр. ****до 2018 г., като на 18 януари същата година се прибрала в България. По време на престоя си в ****се запознала с ответника, като живяла с него във фактическо съжителство считано от м. септември 2016 г. На 13 януари 2018 г. ищцата се прибрала от работа около 14: 00 часа, а ответникът около 16.00 часа, бил видимо изнервен. Ищцата му предложила да се разходят до магазина, тъй като имала да остави една пратка, като той през целия път бил мълчалив. Прибрали се и след вечерята около 22,00 часа, ищцата се изкъпала. Излязла от банята и установила, че е загасено, а ответникът си е легнал. Приближила се към него, за да вземе дистанционното и усетила юмрук в корема си. Привита отишла във всекидневната и седнала на дивана.  В този момент ответникът връхлетял върху нея и й нанесъл побол, като я удрял с юмруци и ритници по главата и тялото. Тя плачела и го молила да спре, но той продължавал. След като осъзнала, че той няма да спре, събрала сили и успяла да се измъкне и се насочила към телефона, като му крещяла, че ще се обади на полиция. Той спрял да я гони. След случилото се, ищцата се обадила на ****си, който също живеел в ****, като той дошъл и заедно отишли в полицията, където падала сигнал. След подаването на сигнала успяла да си изнесе багажа. След няколко дни от полицията се обадили и казали на ищцата, че Д. е хванат и е направил пълни самопризнания. След този случай ищцата се прибрала в България, тъй като се чувствала зле физически и психически. На 22.01.2018 г. ищцата посетила съдебна медицина в гр. Пловдив, където били констатирано, че вследствие на побоя са й нанесени телесни увреди. След случилото се, на 29.01.2018 г. ищцата подала молба за незабавна защита от домашно насилие, като с влязло в сила решение на ответника били наложени мерки по ЗЗДН за максимално определения в закона срок. Посочва, че от амбулаторен лист от 31.01.2018 г. се установява, че болките и страданията вследствие на уврежданията продължават, но освен това са налице и последици в здравословното състояние на пострадалото лице, които са в пряка причинно – следствена връзка с първоначалното увреждане. Твърди, че от основната диагноза се установяват последиците от повърхностната травма на главата и наличието на мозъчно сътресение. Констатиран е на 31.12.2018 г.  и намален слух, главоболие и кръвотечение на носа, вследствие на травмата на главата. Освен физическите болки, ищцата се чувствала и нестабилна психически, като се наложило да потърси и професионална помощ в тази връзка. Ищцата посочва, че вследствие на побоя е развила и психическо заболяване – остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Ищцата посочва, че след побоя я било страх да остава сама, като се страхувала за себе си и за ****си, както и за други свои близки роднини, включително и ****си. Мислила, че е следена, като дори била приета в психиатрична клиника. Описва подробно всички преживявания, вследствие на случилото се, като моли претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена. Претендират се сторентие разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск  по основание и размер.  Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка, като сочи, че липсват доказателства за твърденията на ищцата. Моли искът да се отхвърли, а в случай, че бъде уважен да бъде определен по – малък размер на обезщетението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

От представените доказателствени материали се изяснява, че с Решение № 2796/ 13.07.2018г., по гр.д. № 1505/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, влязло в законна сила на 23.07.2018г. е прието за установено, че ответникът Г. на дата 13.01.2018г., е осъществил спрямо ищцата актове на физическо, емоционално и психическо насилие, изразяващи се в удари в областта на главата и тялото и вербална агресия. На основание чл. 297 ГПК, влязлото в законна сила решение е задължително не само за съда, който го е постановил, но и за всички съдилища в Р. България. От това следва, че за настоящия съдебен състав е задължително да се съобрази с приетото в него, а именно, че на дата 13.01.218г. ответникът е осъществил спрямо ищцата актове на домашно насилие. Предвид това, не съществува необходимост в рамките на настоящото производство, което третира репарирането на вредите от деянието, ищцата отново да доказва авторството, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено вредоносното действие.

От приетата по делото комплексна съдебно- медицинска. психиатрична и психологична експертиза / л. 155- 170 / се изяснява, че вследствие на деянието на 13.01.2018г. на ищцата й е причинено кръвонасядане и оток в дясна лицева половина, кръвонасядане и охлузване на гръдния кош, кръвонасядане на дясна предмишница, кръвонасядания и охлузване на двете подбедрици. Отразено е и че е налице причинно- следствена връзка между описаните телесни увреди и нанесените на ищцата удари от ответника при инцидента от 13.01.2018г. Продължителността на оздравителния процес е около 15 дни, след което видимите белези от травматичните увреди са отшумели. Посочено е, че причинените на ищцата болки и страдания са довели до разстройство в адаптацията, което представлява състояние на субективен стрес и емоционално разстройство. Това негативно състояние нарушава социалното функциониране непосредствено след травматичното събитие и води до нарушение в адаптивните способности на ищцата. В заключението е отразено, че не са налице данни вследствие на събитията от 13.01.2018г. ищцата да е развила остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Отразено е, че причините за посоченото психичното заболяване могат да бъдат генетични, неврологични и психични, но в конкретния случай, не се установява пряка връзка между причинените на ищцата на 13.01.2018г. травматични увреди и развитото от нея психично заболяване.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещите лица, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ищцата, че заключението не е изследвало задълбочено връзката между събитията от 13.01.2018г. и развитите от ищцата халюцинаторно- параноидни симптоми и параноидно- афективни синдроми. В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2021г. / л. 175 гръб- л. 176 /, в.л. К. подробно разяснява причините, поради които не се извежда връзка между процесния инцидент и развитата от ищцата психоза. Вещото лице изтъква, че самата психоза не е свързана с упражнените актове на домашно насилие, а с твърдения на ищцата за преследване от тайни служби, проследяване, чипове и др. подобни. Експертът посочва и че преживян стрес изключително рядко отключва заболяването шизофрения. Дори и това да се случи, то заболяването следва да се прояви до няколко дни след преживения стрес. Вещо лице К. изтъква, че в случая признаците на заболяването са проявени три месеца след деянието от 13.01.2018г. Предвид гореизложеното, съдът счита, че експертите задълбочено са проследили психичния статус на ищцата и тяхното заключение е в достатъчна степен мотивирано, за да бъде кредитирано в своята цялост.

            От показанията на св. Б. / л. 125 гръб- л. 126/ се изяснява, че е ****на ищцата. Поддържа, че след упражнените актове на домашно насилие, ищцата е била във влошено физическо и психо- емоционално състояние. Едва се е придвижвала, изпитвала е силни болки в гърдите, не е можела да диша спокойно и да говори, тъй като челюстта й е била пукната. Имала е и синини по лицето и тялото. Изпитвала е непрестанен страх, че ответникът може отново да й посегне- ищцата не е можела да спи, не е искала да остане сама, да излезе извън дома на свидетелката и да се срещне с близки и познати. Свидетелката изтъква, че ищцата е преустановила всякакви социални контакти и се е затворила в себе си. Впоследствие е започнала да развива параноидни преживявания- твърдяла, че постоянно я следят, че я наблюдават чрез телевизора и телефона. Така се достигнало до *****г., когато ищцата на кръстовището на бул. „****“ и бул. „****“ в гр. ***** ****?“. Свидетелката сочи, че впоследствие ищцата била приета за лечение в клиника по психиатрия при УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив, където й поставили диагноза „шизофрения с остро полиморфно разстройство“. Свидетелката поддържа, че дори и след като ищцата била изписана от болничното заведение с подобрение, тя продължавала да не контактува с близки и приятели и да изпитва страх, че ответникът ще иска да се върне при нея и че отново ще се повторят събитията от 13.01.2018г.

            Съдът кредитира изложеното от свидетелката, с изключение на твърдението й че вследствие на нанесените удари от ответника, челюстта на ищцата е била спукана. Данни за подобна травматична увреда не са налице по делото- обстоятелство, което е констатирано и от експертите, изготвили приетата по делото комплексна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като за да бъде основателна ищцовата претенция, то следва при условията на кумулативност, да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Както вече бе посочено от фактическа страна, във връзка с процесното деяние е постановено Решение № 2796/ 13.07.2018г., по гр.д. № 1505/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, влязло в законна сила на 23.07.2018г. С цитирания съдебен акт е прието, че на дата 13.01.2018г. ответникът е осъществил спрямо ищцата актове на физическо и психо- емоционално насилие. Предвид изложеното, съдът счита за установено, както авторството, така и естеството на осъществените на процесната дата актове и тяхната виновност и противоправност.

Предвид това, то спорът се концентрира върху размера и обхвата на вредите, и причинно – следствената им връзка с деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен мащаб. В процесния случай, от показанията на св. Богоева и приетото по делото експертно заключение безспорно се изясни, че вследствие на процесното деяние, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – физически и психо- емоционален дискомфорт. Предвид упражнената физическа агресия и причинените на ищцата физически увреди в областта на лицето и тялото, последната е изпитвала в продължение на около 15 дни болки и страдания. След изтичането на период от 15 дни ищцата е успяла да се възстанови физически от нанесените й удари, но негативните преживявания от деянието са оставили траен отпечатък върху съзнанието й като дори и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, ищцата не е превъзмогнала случилото се. Съвсем резонно, това е породило силно притеснение у нея. Допълнително, насилието е извършено от близък до пострадалата човек ( фактическият й съжител ) и това поражда трайно чувство на страх, че събитията може да се повторят. Макар и от експертизата да се установява, че развитото от ищцата остро полиморфно разстройство със симптоми на шизофрения, да не е отключено от процесния инцидент, то безспорно пострадалата е била поставена в състояние на изключително силен стрес и безпокойство. Съдът счита за нужно да посочи, че негативните възприятия на ищцата за процесното събитие са твърде силни и това води до драстично засягане на възможността й да се адаптира към променената среда непосредствено след инцидента. Това създава чувство на безпомощност и малоценност, като за ищцата е трудно да преодолее тези негативни емоции. Впрочем, непрестанното притеснение и преживеният стрес, са се отразили негативно върху социалния живот на ищцата- тя се е затворила в себе си, загубила е желание да общува със своите близки и приятели. Изпитаните от ищцата отрицателни емоции са довели до драстични промени не само в личния й живот, но и във възприятията й досежно заобикалящата я среда.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от ищцата неимуществени вреди (физически болки, стрес и притеснение), възлиза на сума в размер от 5 000 лв. Предявеният частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД възлиза точно на сумата в размер от 5000 лв. ( след заявеното увеличение ), поради което и следва да бъде уважен изцяло.

Върху сумата от 5 000лв., следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на деянието / 13.01.2018г. / до окончателното й изплащане.

            По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лв. С исковата молба ищцата претендира и заплащане на адвокатски хонорар, но по делото не е представен договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лв.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на разноски за особен представител и за изготвянето на експертизата,  то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 982 лв. ( 100 лв. възнаграждение за особения представител и 882 лв. – разноски за изготвяне на допуснатото по делото експертно заключение ).

Така мотивиран, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН: **********, на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер от 5 000 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществен на 13.01.2018г. от ответника акт на физическо и психическо домашно насилие спрямо ищцата, за което е налице постановено Решение № 2796/ 13.07.2018г., по гр.д. № 1505/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, влязло в законна сила на 23.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване деянието- 13.01.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.С.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН: **********, сума в размер на 50 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.С.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 982 лв., представляваща възнаграждение за назначен особен представител и разноски за изготвяне на експертно заключение по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Н. Г.

 

Вярно с оригинала.

К.К.