РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Девня, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100470 по описа за 2022 година
Предявена е от „Eнерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, искова молба против С.
Ж. К. с ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че С. Ж. К. дължи сумата от 485,74 лв., представляваща главница по
фактури, издадени за периода 19.08.2020 г. – 18.05.2021г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Девня, кв. „ Р. Д. „ №*** и сумата от 48,99 лв., обща стойност на мораторната лихва,
върху главницата от падежа на съотв. фактура до 14.01.2022г. , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като не е
заплатил стойността на потребената ел. енергия и мрежови услуги за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ енергийното предприятие - краен снабдител,
каквото е и „Енерго Про Продажби АД, осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от
ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен
снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ. С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия е въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител освен цена за
потребена ел. енергия, но и цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
1
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР/сега
КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. С Решение Ц-29 от
01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е била определена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника
в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. Посочената цена важи и за процесния
период. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен
подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху
количествата действително изразходвана електрическа енергия. При потребление за
небитови нужди, каквото е осъществявано в обекта на ответника, цената за достъп е
определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването,
независимо от количеството потребена електрическа енергия. Според дефиницията,
съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за
достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от
ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със
заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп до
разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В
този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не.
Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след
присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при
прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа. През периода, посочен в процесните фактури, е
предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта,
който се стопанисва от физическото лице – ответник, цената на която се дължи на крайния
снабдител независимо от потребеното количество ел. енергия. За процесния период
ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като съществуващото
правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ
2
(ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.07.2020 г. с последното
изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички
небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това
прави невъзможно оставането на регулирания пазар на обекта на ответника за небитови
нужди - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия,
което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при
общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.07.2020г. не могат да
бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.
57 от 2020 г„ в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020
г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл, 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ (т.е. лицензия
за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 ( крайният снабдител, но при
условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по
регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов
договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30
юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката
на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката. За процесния обект няма сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020
г, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД
на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). На основание горната законодателна
промяна от 01.07.2020 г. обекта на ответното дружество, служебно преминава от "Енерго-
Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик
„Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Съгласно чл.
31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща
дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор. Сумите, дължими от
ответника за предоставени мрежови услуги, се начисляват от "Енерго - Про Продажби АД
на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец. Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението си в срок
обуславя и настъпването на негативни последици за същия - натрупване на мораторна лихва
върху задължението. Размерът на мораторната лихва е определен като сбор от лихви по
посочените в настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по съответната фактура до 14.01.2022г. Дължимостта на лихви в
случай на забавено плащане е уговорена между страните, какгго в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и
намира законова опора в чл. 86 ЗЗД. Видно от всичко изложено, към настоящия момент
ответната страна дължи и лихва за забава.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира
3
сторените в производството разноски
В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани и прието по делото е експертно
заключения на вещите лица Б. П. и Я. Л. по назначената от съда комбинирана съдебно –
техническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза.
Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в
предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими. Разгледани по същество
съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно експeртното заключение задължението по процесните фактури е начислено
по цени на ел. енергията, утвърдени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от
01.07.2020 г. Определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови
потребители е в размер на 0,2053 лв./kW на ден. Съществуват просрочени, неплатени
задължения по фактури, издадени периода от 19.08.2020г. - 18.05.2021г. от страна на
ответника за обект на потребление в гр. Д., кв.”Р. Д.”, № *** по клиентски № ********** и
абонатен № 1743054 в общ размер на 485,74 лв. Размерът на мораторната лихва върху
процесините фактурите, за които се установи, че са незаплатени, считано от датата на
падежа за всяка една от тях до 14.01,2022г. е 48,99 лв. Към датата на проверката по
счетоводни данни на „Енерго Про Продажби” АД експертизата констатира, че ответникът
не е заплатил главниците и лихвите по процесиите фактури. Процесният обект на
потребление е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение. Електромерното табло, в което е монтиран електромер ADD АХ, тип NP73E. 1-
2-1 с фабричен № 1125 0812 1053 7535, измерващ и отчитащ консумираната електроенергия
на обект гр. Девня, кв. „Р. Д.“ № *** с абонатен № 1743054 и клиентски № ********** е
монтирано на фасадата на ТП-17 Девня. При изслушването на вещите лица в о.с.з. се
установи, че електромерното табло, в което е монтирано СТИ, измерващо и отчитащо
консумираната електроенергия на процесния обект, е монтирано на трафопост, който се
намира в затворен охраняван комплекс срещу портала, който затворен комплекс и сградите
в него, не са представени доказателства, а и се отрича от С. Ж. К. да е собствен на
ответника.
Видно от представените по делото копия от фактури за процесния период от
19.08.2020г. до 18.05.2021г. на ответника е начислена само и единствено цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, липсва фактурирано количество
доставена ел.енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се
измерва със средства за търговско измерване / СТИ / - собственост на преносното или на
съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на
потребителя. Също съгласно разпоредбата на ал. 5 от Наредба №6/24.02.2014г.
електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента. Както е
обяснено в Решение № 75/25.03.2013г. по гр. 864/2012г. на ВКС понятието „граница на
собственост върху електрическите съоръжения” по смисъла на чл.120,ал.2 от ЗЕ вр.
4
чл.28,ал.1 от Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е
различно от понятието „граница на имота на потребителя” по смисъла на чл.120,ал.1 от ЗЕ,
първото визира границите между електрическите съоръжения, които са собственост на
разпределително предприятие и тези, които са собственост на потребител на електрическа
енергия, а второто визира границата на имота, който е собственост на потребителя, в който
се доставя електрическа енергия. Понятието „граница на имота на потребителя” няма
определение в ЗЕ и следва да се разбира в смисъла, който се използва във вещното право и в
правото по устройството на територията (например чл.28 ЗС, пар.5.т.2, т.11,т.12 от ДР на
ЗУТ) и се отнасят до границите (външните очертания) на недвижимите вещи, които са обект
на собственост, които ги обособяват от околните имоти и от части от терена и
инфраструктурата. Както вече се посочи електромерното табло, в което е монтирано СТИ,
измерващо и отчитащо консумираната електроенергия на процесния обект, е монтирано на
трафопост, който се намира в затворен и охраняван комплекс, който затворен комплекс и
сградите в него не са представени доказателства да е собствен на ответника. Следователно
СТИ, измерващо и отчитащо консумираната ел. енергия за обекта на ответника и
електромерното табло,в което се намира, не са били монтирани на границата на имота на
клиента, в който се доставя ел.енергия. Налице е съдебна практика на ВКС - Решение №227
от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г., съгласно която с оглед специфичното предназначение
на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Следва също да се има впредвид, че съгласно представените по делото копия от фактури и
справка за потреблението през последните 12/24/36 м. няма начислена реална ползвана ел.
енергия от ответника, както и такса достъп за период извън процесния. Небитовите клиенти
за разлика от битовите клиенти дължат заплащане на такса достъп не съобразно ползвано
количество ел. енергия, а цената се определя от ангажирания за обекта капацитет на
мрежата. По делото не бяха обаче представени доказателства, че ответникът е небитов
клиент по смисъла на § 1 т.33а ДР ЗЕ за процесния обект на потребление. Дали енергията е
за небитови нужди, следва да се преценява съгласно нуждите, които ще задоволяват със
закупената ел. енергия за обекта, а не само от предназначението на обекта, за който ще я
закупи. Обстоятелството ответникът да е собственик на недвижимия имот в гр. Девня кв. „
Р. Д. „ №. ***, представляващ Зеленчукова градина, само по себе си не е равносилно на
осъществяване на търговска дейност или упражняване на професионална дейност, като няма
данни относно дали и как горния обект функционира.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
5
между страните, че С. Ж. К., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ Б. К. “ №**, дължи на ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна, Варна Тауърс- Г , бул. “ Вл. Варненчик “
№258, сумата от 485,74 лева / четиристотин осемдесет и пет лева и 74 стотинки /,
представляваща главница по фактури, издадени за периода 19.08.2020г. – 18.05.2021г. за
обект на потребление гр. Д., Зеленчукова градина, с аб. №1743054, кл.№**********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 26.01.2022г. до окончателното плащане и сумата от
48,99 лева / четиридесет и осем лева и 99 стотинки/ мораторна лихва върху главницата от
485,74 лева за периода от падежа на всяка една от фактурите до 14.01.2022г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №48/2022г. на РС
Девня.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6