МОТИВИ към присъдата по
НОХД №2044 по описа на
Варненски районен съд за 2019 г., ХХІХ
наказателен състав
Варненският районен
прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия И.П.С.
по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.4
вр. 194 ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. И.П.С. :
В периода от 13.07.2018 г. до
16.07.2018 г., в гр. Варна, чрез използване на неустановено техническо средство
отнел от владението на Нури Ахмедов Ибрямов и Мелиха Ахмедова Ибрямова без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 1
бр. телевизор марка „JTC", модел „DVD - PS140010HCAS" 40 инча на
стойност 210 лева, 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER", модел „ASPIRE 5920 G" на стойност 100 лева, климатик на стойност 360 лева - собственост на А.М.А. и Е.Я.А.,
чифт маратонки „Найк" на стойност 35 лева, чифт
маратонки „Адидас" на стойност 35 лева -
собственост на Я.Е.Я. - всички вещи на обща стойност 740 лева.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище,
че тъй като производството е проведено по правилата на предварителното
изслушване /чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде приложен чл.58а от НК, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено
с 1/3.
Защитникът на подс. С.
моли съда да се наложи наказание, което
да бъде намалено с 1/3.
Подс.
С. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Подсъдимият С. не
разполагал със средства за препитание и търсел възможност да отнеме вещи и пари
от някоя къща. През месец юли 2018 г. С. се спрял на къщата, обитавана от
съпрузите А.М.А. и Е.Я.А. и синът им Я.Е.Я.,***. С. познавал свидетеля Я.Я., двамата дори били приятели и С. често ходел на гости в
дома им. На С. му било известно и че от известно време цялото семейство било
извън страната и в къщата нямало никого. От време на време там отивали майката
и бащата на А. - свидетелите Нури Ахмедов Ибрямов и Мелиха Ахмедова Ибрямова,
да я наглеждат. Така за последно св. Ибрямов на 13.07.2018 г. отишъл да провери
дали всичко по имота е наред. Не установил нередности. Подсъдимият решил да
проникне в къщата и отнеме каквото може. Подготвил торба, в която да сложи
взетите вещи. Така в изпълнение на взетото решение в периода между 13.07.2018
г. до 16.07.2018 г., с неустановено в хода на разследването техническо средство
преодолял ключалката на входната врата на къщата и влязъл. От стая в къщата
взел 1 бр. телевизор марка „JTC", модел „DVD
- PS140010HCAS" 40 инча на стойност 210 лева,
1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER", модел „ASPIRE 5920 G" на стойност 100 лева, климатик на стойност 360 лева. Климатикът
все още не бил монтиран, състоял се от две части - външно и вътрешно тяло.
Телевизорът, компютърът и климатикът били собственост
на съпрузите А.М.А. и Е.Я.А.. Също така взел и чифт маратонки „Найк" на стойност 35 лева и чифт маратонки „Адидас" на стойност 35 лева. Двата чифта маратонки
били собственост на пострадалия Я.Е.Я.. В торбата, която носел със себе си
сложил телевизора, лаптопа и двата чифта маратонки и отишъл да го продаде. Тъй
като знаел, че в имота няма никого, решил да се върне за климатика
по-късно. Така, с вещите, които носел в торбата отишъл при свидетеля Ерджан
Сали Хюсеин и му предложил да му ги продаде. Изсипал торбата с вещите пред
него. Свидетелят Хюсеин се съгласил да закупи телевизора марка „JTC", модел „DVD - PS140010HCAS" 40 инча и преносимия компютър /лаптоп/ марка „ACER", модел „ASPIRE 5920 G". Подсъдимия му ги продал за сумата от 120 лева. Маратонките продал на
друго лице. След като продал вещите от торбата, подс.
С. се върнал в къщата на пострадалите и взел двете тела на климатика.
Разглобил ги и продал частите. На 16.07.2018 г. свидетелката Мелиха Ахмедова
Ибрямова отишла при къщата и установила, че входната врата била отворена, а от
къщата липсвали описаните вещи. Веднага съобщила на съпруга си - св. Нури
Ахмедов Ибрямов, който на следващия ден уведомил органите на Трето РУ в ОД на
МВР - Варна. Свидетелят Хюсеин предал закупените от него вещи на органите на
реда, за което бил съставен протокол за доброволно предаване, които
впоследствие били предадени на Е.А., за което била съставена разписка.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не се събират доказателства относно тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е
обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при постановяване на
присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието
на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. И.П.С.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
В периода от
13.07.2018 г. до 16.07.2018 г., в гр. Варна, чрез използване на неустановено
техническо средство отнел от владението на Нури Ахмедов Ибрямов и Мелиха
Ахмедова Ибрямова без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои
чужди движими вещи - 1 бр. телевизор марка „JTC", модел „DVD - PS140010HCAS" 40 инча на
стойност 210 лева, 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER", модел „ASPIRE 5920 G" на стойност 100 лева, климатик на стойност 360 лева - собственост на А.М.А. и Е.Я.А.,
чифт маратонки „Найк" на стойност 35 лева, чифт
маратонки „Адидас" на стойност 35 лева -
собственост на Я.Е.Я. - всички вещи на обща стойност 740 лева.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането
на движимите вещи,
чрез прекъсване владението им от пострадалите от деянието свидетели.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- отнемането на вещите е
извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено
опасните последици. Имал е за цел да се облагодетелства от отнетите вещи, като
се разпореди с тях за собствени нужди.
квалификацията по чл. 195 ал.1 т.4 от НК
се определя от следното се
определя от обстоятелството, че за да отнеме вещите подсъдимия е използвал
техническо средство..
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства –чисто съдебно
минало.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини за извършване на
деянието са ниската степен на правна култура
у подсъдимия,
стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита
законоустановения ред в страната.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Относно
обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че С. e не осъждан към момента на извършване на деянието.Тези
обстоятелства обаче в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид никата степен на обществена опасност на подс.
С. и високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние,
съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно
чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс.
С. при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца над минималния предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.4 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс. С. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година. При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът
съобрази, че не е налице законова пречка
по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, както и че за изпълнение на целите на
наказанието не е наложително определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът
прие, че целите на наказанието и най-вече целите за индивидуалната
превенция биха се постигнали с посоченото по-горе наказание Лишаване от свобода
като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно
съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена
опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимия.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: