Решение по дело №1366/2018 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 73
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 2 май 2019 г.)
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20181440101366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №…

гр.Козлодуй, 26.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 20 март 2019 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Стела Димитрова

като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1366 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба н. А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тервел Янчев Кънчев подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., с която е предявен против В.Д.М., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено съществуване на вземането на ищеца присъдено в заповедно производство по ч.гр.д.№ 916/2018г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 789.10 лева, представляваща задължения по договор за стоков кредит от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД; договорна лихва в размер на 191.39 лева за периода от 20.08.2017г. до 9.03.2018г.;  мораторна лихва в размер на 25.81 лева за периода от 1.10.2017г. до 26.05.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 05.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира и съдебните разноски.

В съдебни заседания ищецът не изпраща представител.

     Ответника не се явява и също не изпраща представител, нито е подал писмен отговор на исковата молба.

     По делото са събрани писмени доказателства, които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа страна следните обстоятелства:

Претенцията на кредитора – ищец е очертана в заповедното производство по частно гражданско дело № 916/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй за парично вземане в размер на главница 789.10 лева, представляваща задължения по договор за стоков кредит № 279845 от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД; договорна лихва в размер на 191.39 лева за периода от 20.08.2017г. до 9.03.2018г.; мораторна лихва в размер на 25.81 лева за периода от 1.10.2017г. до 26.05.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, което вземане произтича от договор за стоков кредит № 279845 от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД и договор за цесия, т.е. вземането е за неплатени суми по договор за стоков кредит № 279845  от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД, което вземане е прехвърлено на кредитора с договор за цесия от 29.09.2017г.

Ищеца твърди и доказва, че ответника на 25.07.2017г. в гр.Враца е сключил писмен договор за стоков кредит с № 279845 с „БАНКА ДСК” ЕАД, по силата на който ответника е получил в заем сумата от 789.10 лева, от които 50.10 лева са застраховка, която се е задължил да върне заедно с уговорена лихва и такса на 12 месечни вноски, всяка по 80.75 лева, като падежа е на 25.07.2018г. Твърди и, че ответника не е погасил нито една вноска по кредита, поради което той е станал изцяло предсрочно изискуем.

 Доказва, че с договор за цесия от 29.09.2107г. „БАНКА ДСК” ЕАД му е прехвърлил своето вземане срещу ответника В.Д.М. по договор за стоков кредит с № 279845 от 25.07.2017г. Ответника не оспорва тези факти.

Освен това, по делото се установява и, че въз основа на подадено заявление от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* в РС – Козлодуй било образувано ч.гр.дело № 916/2018г. по описа на съда. По същото съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е разпоредил ответника да заплати на ищцовото дружество сумите, както следва: главница в размер на 789.10 лева, представляваща задължения по договор за стоков кредит от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД; договорна лихва в размер на 191.39 лева за периода от 20.08.2017г. до 9.03.2018г.;  мораторна лихва в размер на 25.81 лева за периода от 1.10.2017г. до 26.05.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените в процеса разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Заповедта не е влязла в сила и не е връчена на ответника длъжник, поради което след указание на съда и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.

    Ответника не е подала писмен отговор на исковата молба и не взема становище по делото.

    С оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:

    Предмет на спора е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД  признати в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Претенцията на ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът,предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът - че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането. Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 916/2018г. на Районен съд - Козлодуй, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в срок, по повод невъзможност заповедта да влезе в сила и да бъде връчена на длъжника, ищецът е предявил настоящия иск.

    С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на стоков кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Доколкото ответника не оспорва този факт – на съществуващ договор за стоков кредит, и на факта, че не е изпълнил изцяло задълженията си, съда счита за ненужно да излага доводи в този смисъл.

Така относно сключен договор за стоков кредит и относно изпълнение на задължението на „„БАНКА ДСК” ЕАД и усвояване на сумата от 789.10 лева от ответника не е налице спор между страните по делото. Не е налице спор и досежно валидното съществуване на договор за цесия, по силата на който ищеца е получил и встъпил в правата на кредитор спрямо ответника длъжник по същия договор за заем.

При това положение, в тежест на ответника е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди погасяване в срок на всички анюитетни вноски по договора за заем и не оспорва претендирания като главница техен размер, нито твърди условията по погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.

С оглед на така изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и основателен, поради което следва да признае за установено задължението на ответника.

С оглед изхода от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец  следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и с оглед разрешението дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата 225.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 25 лева платена държавна такса, 300.44 лева платено възнаграждение на особения представител и юристконсулско възнаграждение в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Д.М., ЕГН ********** с адрес *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тервел Янчев Кънчев вземането присъдено в заповедно производство по ч.гр.д.№ 916/2018г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: главница в размер на 789.10 лева, представляваща задължения по договор за стоков кредит от 25.07.2017г. сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД; договорна лихва в размер на 191.39 лева за периода от 20.08.2017г. до 9.03.2018г.;  мораторна лихва в размер на 25.81 лева за периода от 1.10.2017г. до 26.05.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 05.06.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.Д.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тервел Янчев Кънчев разноски, както следва: сумата 225.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 25 лева платена държавна такса, 300.44 лева платено възнаграждение на особения представител и юристконсулско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.

 

 

                   Районен съдия: