РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Кърджали, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20225140200128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0238-000379 от
22.11.2021г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали,
с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на А.П.Г. от гр. К., с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съдът да го отмени
изцяло. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба,
в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали.
1
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2021г. против А.П.Г. бил съставен АУАН № 79 затова, че на
26.01.2021г. в 13:41 часа, в общ. Кърджали, на път I-5 /Е85/ км. 332+600м., до
разклона за с. Патица, обл. Кърджали, управлявал в посока от с. Черноочене
към гр. Кърджали товарен автомобил „Ф.” с рег. № *******, който не бил
регистриран по надлежния ред. Нарушението било установено след направена
справка, че същото е дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация
на 22.10.2020г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на
жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без
възражение.
На 22.11.2021г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1
от ЗДвП.
От приетата по делото справка по история за ПС марка „Ф.” с рег. №
*******, се установява, че на 21.08.2020г. е регистриран договор за покупко-
продажба на горецитирания автомобил, а на 22.10.2020 г. е отбелязано
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Регистрацията е възстановена
след установяване на нарушението – на 25.02.2021 г., когато е променен
номера на автомобила.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие- показанията на
свидетелите Е.К. и М.Х.; Акт за установяване на административно нарушение
от 23.02.2021г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Справка за собственост на МПС марка „Ф.” с рег. № *******;
История на МПС „Ф.” с рег. № *******. При оценка на гласните
доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.К. и
2
М.Х., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се с писмените
доказателства, и установяват по безспорен начин релевантните по делото
факти. Свидетелите сочат, че след извършена служебна справка
констатирали, че МПС било със служебно прекратена регистрация.
Причината за това била, че след придобиване на автомобила от
жалбоподателя, той не го бил регистрирал в срок. Прекратяването на
регистрацията се правило от системата автоматично. За това нарушение бил
съставен акт срещу водача, като собственик на автомобила по договора за
покупко- продажба, който подписал акта без възражение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на
жалбодателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 26.01.2021г.
в 13:41 часа, в общ. Кърджали, на път I-5 /Е85/ км. 332+600м., до разклона за
с. Патица, обл. Кърджали, жалбодателят управлявал товарен автомобил „Ф.” с
рег. № *******, след като регистрацията на това МПС била прекратена по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
3
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Процедурата по
прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация от
чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, като не се предвижда уведомяване на собственика за
това обстоятелство и той не може да се позовава на незнанието си за неговото
настъпване.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната
страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице
административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление,
трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Макар доказателствата да сочат, че деянието
не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина
непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, като правоспособен водач и собственик на моторното
превозно средство, който трябва да познава правилата, установени със ЗДвП.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за
нарушението по чл.140 от ЗДвП/. Ето защо, правилно е реализирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение. С оглед на изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените
от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
4
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено. Правилно е определен и
субекта на нарушението, доколкото Г. е реален собственик на закупеното
МПС. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения
на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и
наказателното постановление. Доказано е нарушението, както от обективна,
така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Като
собственик на моторното превозно средство, именно жалбоподателят е имал
задължението да го регистрира в двумесечен срок от придобиването, което не
е сторил. Затова според настоящата инстанция той е бил напълно наясно със
статута на собствения си автомобил, вкл. и това, че не го е регистрирал в срок.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
5
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0238-000379 от
22.11.2021г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали,
с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на А.П.Г. от гр. К., с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.П.Г. от гр. К., ул. „Р.”****, с ЕГН **********, да заплати
на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6