Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10162/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** Н.И. от ВТАК, като пълномощник на З.М.М. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 298/ 05.06.2020 г. по НАХД № 391/ 2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1275-000189/ 11.02.2020 г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на З.М., за
извършено нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на
основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., и на основание Наредба № 1з-2539 на
МВР са й отнети 6 контролни точки. В касационната жалба се развиват съображения
за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение
на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Навеждат се
оплаквания за несъответствие на изводите на районния съд със събрания в него
производство доказателствен материал и за допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по издаване на АУАН и НП, ограничаващи правото на
защита на нарушителя в тази фаза на производството. Изтъква се, че в акта и
постановлението липсва коректно описание на мястото на извършване на
нарушението, което не е било установено и в хода на съдебното производство. По
същество се твърди липса на описаното от актосътавителя и АНО съставомерно
деяние, тъй като касаторът е говорил по телефона преди да се включи в
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и пл. „Център“ в гр. Велико Търново. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърденото
с него наказателно постановление. В съдебно заседание ксасаторът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В представени писмени бележки
заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в
нея и допълнителни такива, развити в писмените бележки. Навежда твърдения, че
пл. „Център“ в гр. Велико Търново и прилежащите му алеи не са част от
републиканската или общинската пътна мрежа, по същество този площад
представлява вътрешноведомствен паркинг и се използва за такъв, от което
следва, че М. е приключила разговора си преди излизането на улица. Оспорва и
изводите на районния съд относно смисъла на понятието „управление на МПС“.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивният съд е установил относимите към спора
факти, както и че не е налице претендираното от касатора съществено нарушение
на процесуални правила. Намира, че в АУАН и НП е извършено достатъчно точно
описание на фактическия състав и мястото на нарушението. По същество намира за
безспорно доказани съставомерните елементи на санкционираното деяние и дееца, а
решението на ВТРС за съответно на закона. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд е изяснил фактическата обстановка, като е приел за установено следното: На
22.01.2020 г., в 14:05 часа в гр. Велико Търново, на кръстовището на пл.
„Център“ и ул. „Христо Ботев“, З.М.М. управлявала собствения си лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № ***, като при приближаване към кръстовището откъм пл.
„Център“, използвала мобилен телефон, без наличие на устройство позволяващо
използването на телефона, без участието на ръцете й. На кръстовището З.М.
спряла, за да осигури предимство на преминаващи автомобили, като довършила
разговора. Това било възприето от служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР,
намиращи се извън спрян на ул. „Христо Ботев“, в близост до кръстовището,
патрулен автомобил. При навлизането на автомобила на касатора по ул. „Христо
Ботев“ в посока Южен пътен възел същите го спрели, след което на водача бил
съставен АУАН № 131563/ 22.01.2020 г. за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като
последният е вписал „имам възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били
подадени писмени възражения, с оплаквания за неяснота в описанието на
нарушението в АУАН и неверни констатации, че разговорът по телефона е проведен
по време на управление на автомобила. След извършване на проверка възраженията
са приети за неоснователни и въз основа на установеното в АУАН, от ВПД началника
на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 20-1275-000189/
11.02.2020 г., с което на З.М.М. е наложено посоченото по-горе административно
наказание и са й отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е било връчено
на санкционираното лице на дата 25.02.2020 г. и е обжалвано от него по съдебен
ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната
фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените
писмени доказателства, вкл. тези, представени от жалбоподателката в него
производство и показанията на свидетелите Ц.Ц./актосъставител/, и А.И.. В производството пред РС –
Велико Търново санкционираното лице е оспорило фактическите констатации в АУАН,
като е навело и доводи за формална незаконосъобразност на АУАН и НП, и
съответно допуснати в административното производство съществени процесуални
нарушения, идентични със сочените пред настоящата инстанция. Алтернативно е
поддържал приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изяснените по делото
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за
неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че извършеното
от М. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, и като такова е наказуемо по
административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи
посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални
изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализация на наложеното наказание вкл. за липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Свищов
решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
Неоснователно е направеното в
касационната жалба оплакване за наличието на отменителното основание по чл.
148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било
допуснато нарушение на процесуални правила. Обратно на поддържаното от
касатора, съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез събиране и приобщаване на допустими, и относими
доказателства. Видно от самия съдебен акт е, че при
постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност,
като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Решаващият състав на
РС – Велико Търново е формирал изводите си, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи. В мотивите на
решението са съобразени всички направени в жалбата пред въззивния съд
възражения, част от които се преповтарят и в касационната жалба. Това,
че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези
на касатора, без да е налице логическо противоречие с установените факти, не
съставлява нарушение на процесуалните правила. В крайна сметка, в производството пред ВТРС З.М.
не е оборила фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд не е
постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на
всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,
като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица
и в рамките на тяхната материалноправна компетентност, определена с чл. 189,
ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, т. 1.2. и т. 2.7. от Заповед № 81212-515/ 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи. Правилно решаващият състав е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Действително, при описания мястото на извършване на нарушението в АУАН е
допусната известна непрецизност, като не е посочен номер на ул. „Христо Ботев“
до който се намира кръстовището с пл. „Център“ в гр. Велико Търново или друг
специфичен белег с траен характер, който да индивидуализира по недвусмислен
начин въпросното кръстовище. В случая обаче въпросното нарушение на формата не
представлява съществено такова, доколкото въпросът е изяснен от АНО при
извършената проверка на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН проверка /докладни
записки от 04.02.2020 г. и от 11.02.2020 година. Но дори от наказващия орган да
не бяха предприети посочените действия, възраженията за некоректно описание на
мястото на нарушението биха били неоснователни, доколкото другото съществуващо
кръстовище на ул. „Христо Ботев“ с пл. „Център“ /съгласно представената пред
районния съд извлечение от „Гугъл мапс“/, е това при пл. „Марно поле“, а такава
индивидуализация не е отразена в АУАН и НП. От своя страна обстоятелството, че
кръстовището в района на което е извършено нарушението не е отразено във
въпросното извлечение „Гугъл мапс“, не променя факта, че такова кръстовище /по
смисъла на § 6, т. 8 от ДР към ЗДвП/ съществува поне от 2015 г., който е
ноторно известен за жителите на гр. В. Търново и околните населени места. Чрез
посочването в АУАН и НП на населеното място, наименованието на кръстовището при
навлизането в което се е движел управляваният от касатора автомобил и мястото
от където е идвал, в случая индивидуализира по достатъчно точен начин мястото
на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се има предвид, че отмяна
на основание допуснати процесуални нарушения или формални такива при
съставянето на акта и постановлението може да има само когато тези нарушения са
довели до невъзможност нарушителят да организира защитата си по фактите или по
правото в някоя от фазите на производството, какъвто очевидно не е настоящият
случай. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото наказателно постановление, като деянието е описано
достатъчно пълно и ясно. Не са налице
други нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и
ангажиране на съответната отговорност.
Както се посочи, в производството пред районния съд санкционираното лице не е оборило констатациите в акта за административно нарушение, като не могат да бъдат споделени наведените пред въззивния съд и пред настоящия такъв, твърдения за липса на противоправно поведение по сочения от АНО състав. Нормата на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана за водача на МПС да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Видно е на първо място, че в цитираната забранителна разпоредба законодателят не провежда формално разграничение дали към момента на неправомерното използване на мобилния телефон, управлението на МПС се извършва по пътища и улици отворени за обществено ползване, паркинги или друг вид крайпътна територия, или пък паркови алеи /където поначало е забранено движението на МПС/. Такова разграничение липсва и в съответната санкционна норма. Вън от това самият жалбоподател твърди, че пл. „Център“ в гр. Велико Търново се използва основно като паркинг, като не се спори, че същият е свързан с ул. „Христо Ботев“ посредством улица или път, по смисъла на § 6, т. 1 от от ДР към ЗДвП. Както отразяванията в АУАН и НП, така и свидетелските показания недвусмислено сочат, че именно по този път, в посока ул. „Христо Ботев“, се е движел управляваният от З.М. автомобил, докато е тя е използвала мобилния си телефон, провеждайки разговор. При така установените факти не може да бъде възприета тезата на касатора, че не са налице обективните елементи на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, като спирането на автомобила на кръстовището за осигуряване предимство на преминаващи автомобили, несъмнено е част от процеса на неговото управление /§ 1, т. 43 от ДР към ППЗДвП/. В хода на съдебното дирене е установено, че свидетелите са възприели визуално провеждането на телефонен разговор от М. още по време на движението на управлявания от нея автомобил към кръстовището, а също и в периода на коментираното спиране, при което районният съд правилно е преценил за установени както деянието от обективна и субективна страна, така и дееца.
Деянието осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 104а от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП. В случая е извършена правилна квалификация на нарушението и е наложено съответното за него наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Подобно поведение на пътя и особено в населени места, застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд правилно е приложил закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила
Решение № 298/ 05.06.2020 година, постановено по НАХД № 391/ 2020 година по
описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.