Определение по дело №734/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520100734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 7

 

07.01.2020г.

гр.Попово

 

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на седми януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

                                                                                                     

като постави за разглеждане гр.д. № 734/2019г. по описа на РС - Попово, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 140  ГПК.

            Предявени  са обективно съединени искове  от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к."Славейков" бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С. ПРОТИВ: Н.Б.П. с ЕГН: **********, с настоящ адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи  на ищеца  СУМАТА от лв., от които: лв. остатъчна главница и  лв. договорна лихва от 02.02.2017 до 18.04.2019  по Договор за потребителски кредит №0000517 от 02.02.2017г.,  лв.  остатъчна главница по т. I и лв. - главница по т. II (за „CMC известяване) по Договор за допълнителни услуги от 02.02.2017г.,  лв. - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 07.03.2017 до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Молбата е подписана от законният представител на ищеца. Приложени са писмени доказателства във връзка с  твърденията и исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

            В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът счита, след извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна  и предявените искове са допустими. Следва да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи  делото за разглеждане в открито заседание; да се съобщи проект за доклад по делото; страните  да бъдат напътени към медиация или друг начин за доброволно уреждане на спора, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси.

            Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ИСКОВАТА МОЛБА  е редовна и предявените искове са допустими.

НАСРОЧВА  първо публично съдебно заседание на 06.02.2020г. от 10.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА  ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:

1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за права на ищеца:  Ищецът  твърди, че е търговец, който осъществявал гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, с ЕИК *********, което пък било регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставяло потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги.

 

Между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и длъжника били сключени Договор за потребителски кредит №0000517 от 02.02.2017 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 02.02.2017 г., ведно с Общи условия към тях.

Между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК *********, като поръчител, бил сключен Договор от 02.02.2017 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги).

Съответно, на датата на подписване на посочените договори на длъжника била предоставена заемната сума в размер на в., а  длъжникът се е задължил да погасява разсрочено с краен падеж 05.02.2018 г., съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т. I от Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от  лв. на трето лице - поръчител „Гаранционен фонд България ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т. II от Договора за допълнителни услуги (се претендират такива за „CMC известяване“). По двата договора длъжникът извършвал следните плащания към дата 18.04.2019г.: 428,16 лв. главница; 145,56 лв. договорна лихва по договора за кредит; 602,39 лв. по договора за допълнителни услуги; 0,89 лв. лихва за забава по Договора за потребителски кредит. След 18.04.2019г. нямало извършени плащания.

Относно Договора за допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница:

Съгласно чл. 3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество-поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането от третото лице на поръчителството било срещу възнаграждение в полза на поръчителя, което било посочено като размер в чл. 3, ал.2 ДПК и което кредитополучателя се е съгласил да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство.

Сключен бил договор за поръчителство между кредитодателят, кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД - с който третото лице се задължава, срещу посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ.

Кредитополучателят заявил желанието си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД допълнителна услуга по договор, изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не било условие за предоставяне на кредита (чл.4.от ДПК), съответно извършването на разходите по тях не  били задължителни за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включва в „общите разходи по кредита" по см.на § 1, т.1 от ДР към ЗПК.

Поради това и въз основа на отделно Искане от длъжника с него бил сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД бил предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България" ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съгласно ДДУ, кредитополучателят следвало да заплаща на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК -съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислявала възнаградителна лихва.

Предвид просрочия на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД  упражнило правото си на вземане към поръчителя, като на 18.04.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на  лв., която била сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане.

На 18.04.2019 г., ищецът бил погасил към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл.74 от ЗЗД, ищецът, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, бил встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам бил станал кредитор на длъжника за същите суми.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Претендират  се разноски.

2. правната квалификация на правата на ищеца: обективно съединени  установителни искове по  чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 146 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК,  във вр.с  чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 146 от ЗЗД,  чл. 422 от ГПК, вр. чл. 138 , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД, и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 146 от ЗЗД.

3. кои права и кои обстоятелства се признават: няма такива;

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:  няма такива;

5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 146 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и Н.Б.П. са налице валидно сключени договор за кредит и договор за допълнителни услуги, че дружеството е изправен кредитор по договора за кредит  /предоставило е на заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора за кредит са изискуеми, наличието на валидно сключен договор за поръчителство, както и че ищецът е заплатил на кредитодателя претендираната сума.

По иска по чл. 422 от ГПК,  във вр.с  чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 146 от ЗЗД относно претендираната договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже, че е между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и Н.Б.П. е постигната уговорка за дължимост на възнаградителна лихва, нейният размер, наличието на валидно сключен договор за поръчителство, както и че ищецът е заплатил на кредитодателя претендираната сума.

По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 138 , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД   и Н.Б.П. е сключен валиден договор за поръчителство, в който е налична клауза за дължимост на възнаграждение, както и неговия размер.

По иска по чл. 422 от ГПК,  във вр. чл. 86, ал. 1  вр. с чл. 146 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, размерът на претендираната лихва за забава, наличието на валидно сключен договор за поръчителство, както и че ищецът е заплатил на кредитодателя претендираната сума.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че ще бъде извършена служебна проверка относно съответствието на Договор за потребителски кредит №0000517 от 02.02.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 02.02.2017г.. с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото заседание могат да изразят становище и да ангажират доказателства. 

ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д.  № 326 /2019г. на РС - Попово.

НАПЪТВА страните  към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и  им указва за възможността да постигнат споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: