РЕШЕНИЕ
№
194/ 18.06.2018год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 16.05.2018год. / шестнадесети май през през две хиляди и осемнадесета година /
в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове :
Рени Ковачка
Радост
Бошнакова
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 207 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 42/25.01.2018год., постановено по гр.дело
№ 06300/2017год., Пeрнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от „Афилити
Корп“ ЕООД гр.София, в качеството му на цисионер по Договор за цесия от
30.01.2017год., сключен с „Хидсрострой“ АД- цесионер по Договор за цесия от
25.07.2016год., сключен със „СК-13 Пътстрой“ АД срещу Община Перник, с който се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4 115.73лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор №. 141/01.12.2010год
за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, за
което е издадена фактура № 2389/15.02.2011год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-27.07.2017год. до окончателното й изплащане , за които суми е
издадена Заповед № 4012/28.07.2017год. по ч.г.дело № 04833/2017год. по описа на
ПРС.
Със същото решение съдът е осъдил „ Афилити Корп“
ЕООД гр.София да заплати на Община Перник
сумата от 300 лева, направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът
в първоинстанционното производство, която го обжалва изцяло в законоустановения
срок. В жалбата се твърди, че в разрез
със събраните по делото доказателства районният съд е направил извод, че липсва
признание на дълга от страна на Община Перник, което да е довело до прекъсване
на давността, поради което процесното вземане не е погасено по давност и предявеният
от него установителен иск неправилно е отхвърлен като неоснователен. По
изложените в тази връзка съображения жалбоподателят моли обжалваното решение да
бъде отменено и постановено ново за уважване на иска, ведно с прозтичащите от
това последици.
Въззиваемата Община Перник е депозирала писмен отговор,
в който е изложила доводи за неоснователност въззивната жалба и е направила
искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждание.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Районният съд е
разгледал иск, предявен от „ Афилити Корп“ ЕООД гр.София, с който е
поискано да бъде признато за установено по отношение на Община Перник, че му
дължи сумата от 4 115.73 лева, представляваща неизплатено възнаграждание
по Договор от 01.12.2010год. за възстановяване асфалтова настилка на ВГМ след
преминаване на газапровод, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска- 25.09.2017год. до окончателното й изплащане. В
исковата молба ищецът е посочил, че
процесното вземане представлява незаплатена част от стойността на извършени СМР-та по сключен между Община
Перник и „СК-13 Пътстрой“ АД на 01.12.2010год. договор за възстановяване асфалтова
настилка на ВГМ след преминаване на
газопровод СМР-та, за които е издадена
фактура № 2389/15.02.2011год. Посочил е също така, че с договор за цесия
от 25.07.2016год. изпълнителят по горецитирания договор- „СК-13 Пътстрой“ АД е
цедирал своето вземане на „ СК Хидрострой„ АД, който от своя страна го е
прехвърлил на ищеца по настоящото дело с
договор за цесия от 30.01.2017год. Именно с
последния договор за цесия ищецът обоновава и активната си легитимация
по иска.
Ответната Община е оспорила иска с твърдения, че
процесната сума не се дължи, тъй като работата по договор № 141/01.12.2010год.
с предмет „Възстановяване асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на
газопровод“ не е приета по надлежния ред, както и че същата е изцяло заплатена
на изпълнителя. Направила е възражение за погасяване на процесното вземане по давност,
както и възражение за нищожност на договорите за цесия поради липса на предмет-
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Районният съд
е приел за доказано по делото наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор № 141/01.12.2010год. за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ
след преминаване на газопровод , въз основа на което Община Перник има непогасено задължение към „СК-13
Пътстрой“ АД в размер на 4 115.73 лева. Приел е за доказано и наличието на
валидно облигационно правоотношение и по договор за цесия от 25.07.2016год. и
по договор за цесия от 30.01.2017год., по силата на които ищецът е придобил
незаплатеното от ответника вземане в размер на 4 115.73 лева, за което е
издадена фактура № 2389/15.02.2011год., но е отхвърлил иска поради погасяването
на вземането по давност. В тази връзка е приел, че не е налице признание на дълга
от страна на Община Перник, което да прекъсва давността на основание чл.116,
б.“а“ от ЗЗД.
По делото е представен Договор № 141/01.12.2010год.,
по силата на който Община Перник, в качестното си на възложител е възложила на
„СК-13 Пътстрой“ АД в качеството му на изпълнител възстановяване асфалнова
настилка на ВГМ след преминаване на газопровод. Общата стойност по договора е
88 728 лева с ДДС, а срокът за изпълнение- 30 календарни дни, считано от
датата на подписване на договора. В
договора не е уговорен срок за плащане на извършената работа, но в чл.4
е предвидено, че отчитането на извършената работа ще става с протокол обр.19 .
По делото е представен протокол от 15.02.2011год., с който са установени и подлежащи
на запащане СМР-та на обща стойност
88 728 лева с ДДС, който протокол е подписан от представители на
възложителя и изпълнителя. За горната сума е съставена и фактура №
2389/15.02.2011год., която е получена от възложителя. С писмо изх.№ 15/СЛУ-678
от 28.01.2015год., Община Перник е
поискала от „СК 13 пътстрой“ Ад
гр.Перник потвърждание на салдата по разчетите промежду им към 31.12.2014год.,
в което е посочено че съгласно представените фактури задължението на Община
Перник към „СК -13 Пътстрой“ АД е в размер на 59 115.73 лева. Писмото е подписано от Директор „СБФ“ и от
Кмета на Община Перник. С потвърждение
от 04.02.2015год. „СК-13 Пътстрой „ АД е
потвърдило, че съгласно считоводството на дружеството задължението на Община
Перник възлиза в посочения в писмото размер- 59 115.73лева. Потвърждение
за наличие на задължение на Община Перник към „СК -13 Пътстрой“ АД към
31.12.2014год. в размер на 59 115.73лева и такова към 31.12.2015год. в
размер на 4 115.73 лева се съдържа и в две отделни писма, приложени по
делото.
С договор за цесия от 25.07.2016год. , „СК-13
Пътстрой“ АД е прехвърлил на „СК Хидрострой“ АД гр.София парично вземане против Община Перник,
представляващо незаплатен остатък по фактура № 2389/15.12.2011год. по сключен между цедента и Община Перник Договор
№ 141/2010год. с предмет: „Възстановяване асфалтова настилка на ВГМ след
преминаване на газопровод“, което вземане е в размер на 4 115.73 лева. С
писмо с обратна разписка, връчена на 14.02.2017год., Община Перник е уведомена
от „СК-13 Пътстрой“ АД гр.Перник за извършената цесия.
С договор за цесия от 30.01.2017год., „СК Хидрострой“
АД гр.София е прехвърлил свое парично вземане срещу Общин Перник в размер на
4 115.73 лева, което представлява незаплатен остатък по фактура №
2389/15.12.2011год. по сключен между цедента и Община Перник Договор №
141/2010год. с предмет: „Възстановяване асфалтова настилка на ВГМ след
преминаване на газопровод“. „СК Хидрострой“ АД гр.София е уведомил Община
Перник за извършената цесия на 18.04.2017год., и това е видно от представеното
по делото писмо с обратна разписка.
От изготвената по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява, че предвид извършени на 27.06.2013год. и 03.09.2014год.
частични плащания, задължението на Община Перник към 31.12.2014год. към „СК-13 Пътстрой“ АД по договор № 141/2010год.
към 31.12.2014год. е възлизало на 59 115.73 лева. Вещото лице е установило
, че на 18.03.2015год. и и 13.05.2015
год. са извършени и други частични плащания, поради което задължението на
Община Перник е редуцирано и към
31.12.2015год. е било в размер на 4 115.73лева. При проверка в
счетоводствата на „СК -13 Пътстрой“ АД, Община Перник и „Афилити Корп“ ЕООД
вещото лице е констатирало, че остатъчното неплатено вземане в размер на
4 115.73 лева е било осчетоводено в счетоводството на „СК-13 Пътстрой“ АД
в сметка 411 „Клиенти“ и контрагент Община Перник, като такова вземане по
договор за цесия от 30.01.2017 год. е отразено и в счетоводството на „ Афилити
корп“ ЕООД. При проверката си в Община Перник вещото лице е констатирало, че по
сметка 401 „ доставчици“ е осчетоводено задължение към „ Афилити Корп“ ЕООД по
договор за цесия по фактура № 2389/15.02.2011год. в размер на 4 115.73 лева.
Вещото лице не е установило плащане на горната сума, а и такива доказателства не се представят от Община Перник.
Горните доказателства налагат извода, до който е
достигнал и районния съд, а именно че е доказано по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор № 141/01.12.2010год. за възстановяване
на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, въз основа на
което Община Перник има непогасено задължение към „СК-13 Пътстрой“ АД в размер
на 4 115.73 лева, както и че е
доказано наличието на валидно облигационно правоотношение и по договор за цесия
от 25.07.2016год. и по договор за цесия от 30.01.2017год., по силата на които
ищецът е придобил незаплатеното от ответника вземане в размер на 4 115.73
лева, за което е издадена фактура № 2389/15.02.2011год.
Неоснователни са доводите на Община Перник,
поддържани в първоинстанционното производство за нищожност на договорите за
цесия от от 25.07.2016год. и
30.01.2017год. поради невъзможен
предмет- чл.26, ал.2 , пр.1 от ЗЗД. С договорите за цесия, уредени в чл.99 и
следв. от ЗЗД кредиторът на едно вземане прехвърля същото на друго лице като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено друго. Предмет на цесията може да бъде всяко вземане -
парично или не, произтичащо както от договор, така и от извъндоговорен
характер. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност, доколкото забрана за
последното в чл.99 от ЗЗД не се съдържа. Ето защо, дори и хипотетично да се
приеме, че вземането по двата цесионни договора е погасено по давност към
момента на тяхното сключване, то същите не биха били нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като вземането е
прехвърлимо и респективно представлява годен предмет на договор за
цесия.
Неоснователно е възражението на Община Перник, че доколкото
не е надлежно уведомена за извършените цесии, то последните нямат действия
спрямо нея. По делото са представени обратни разписки, от които е видно, че на
14.02.2017год. и съответно на 18.04.2017год.
Община Перник е получила пратки с подател от „СК-13 Пътстрой“ АД и „СК
Хидрострой“ АД –цедентите по двата цесионни договора. Същевременно, от
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на Община Перник е осчетоводено задължение към цесионера „Афилипи
корп“ ЕООД по договор № 114/01.12.2010год. и договор за цесия от 25.07.2016год. и договор за цесия от
30.01.2017год. Осчетоводяването на
задължението към новия кредитор, цесионер по втория договор за цесия,
предпоставя знание в длъжника, в случая Община Перник, за прехвърляне на
вземането, което, преценено в съвкупност с цитираните по –горе обратни разписки,
дават основание на съда да приеме, че с
тях са получени от Община Перник именно уведомленията за извършените цесии.
Община Перник нито твърди, нито установява по делото, че с цитираните обратни разписки е
получила от цедентите други документи, различни от уведомленията за извършената
цесия. Уведомяването не е опорочено от късното, според Община Перник, получаване
на уведомлението за извършената на 25.07.2016год. цесия /получено едва на
18.04.2017год/, тъй като законът не обвързва и не обвързва редовността на уводомяването
с извършването му в конкретен срок.
Гореизложеното
налага извод, че ищецът в първоинстанционо производство има вземане против
Община Перник на посоченото от него основание и в претендирания от него размер.
Противно на възприетото от районния съд, настоящият състав намира, че процесното
вземане не е погасено по давност, тъй като давностния срок е прекъснат с
признание на дълга от страна на Община Перник, направено с писмо изх.№
15/СЛУ-678/28.01.2015год., в който смисъл са и твърденията на жалбоподателя във
въззивната жалба. В цитираната от районния съд съдебна практика е прието, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116,
б.“ а“ от ЗЗД, същото трябва да е заявено в рамките на давностния срок, да е отправено от длъжника
до кредитора и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда. В случая е налице отговарящо на
горните характеристики признание и това признание е обективирано в писмо изх.№
15/СЛУ-678/28.01.2015год. Същото е подписано от Кмета на Община Перник,
отправено е и е получено от кредитора на
вземането към 31.12.2014год.- „СК-13 Пътстрой“ АД и съдържа недвусмислено изявление, за това че
Община Перник има задължение към „СК-13 Пътстрой“ АД в размер на
59 115.73лева, което е надлежно
осчетоводила. Изразът в писмото, че „съгласно представените фактури
задължението ни към ВАС е 59 115.73лева“ съставлява ясно и недвусмислено
признание на задължение в конкретен размер и към конкретен кредитор. Видно от
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, задължението на Община
Перник към „СК-13 Пътстрой“ АД към 31.12.2014год. по Договор № 141/2010год. е
именно в посочения в писмо изх.№ 15/СЛУ-678/28.01.2015год. размер от
59 115.73 лева, в който размер задължението е осчетоводено в счетоводството
на Община Перник. Тоест, това е задължението, което към 31.12.2014год. Община
Перник е имала към „СК -13 Пътстрой“ АД и за
което е поискано потвърждение в цитираното по-горе писмо. При тези данни и
липсата на твърдения и доказателства за съществуване към този момент на друго
по основание и размер задължение на Община Перник към „СК-13 Пътстрой“ АД се
налага извода, че признанието в писмо изх.№ 15/СЛУ-678/28.01.2015год.
касае неизплатената част от
възнаграждението, което дължи Община Перник на „СК -13 Пътстрой“ по договор №
141/01.12.2010год., част от което, равняваща се на 4 115.73 лева, е
цедирано на ищеца в първоинстанционното производство с договора за цесия от
30.01.2017год. Безспорно по делото е установено, че процесната сума от
4 115.73 лева съставлява неизплатената към настоящия момент част от
съществувалото към 31.12.2014год. задължение в размер на 59 115.73 лева,
поради което признанието на едно и също по основание, макар и в по-голям размер
задължение, имплицитно съдържа признание на задължението и в по-малкия му
размер.
Безспорно в съдебната практика е застъпено виждането,
че счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор и
частичните плащания по издадена от кредитора фактура не съставляват признание
на дълга по смисъла на чл.116, б.“ а“ от ЗЗД. До този извод би се стигнало и по
конкретното дело, в случай че бе установено осчетоводяване на поцесното вземане
в счетоводството на Община Перник и/или в случай, че бе установено извършване
на частичното плащане от длъжника. В случая обаче е налице едностранно
изявление на длъжника- писмо изх.№ 15 СЛУ-678/28.01.2015год., което съставлява
признание на дълга, с което давността е прекъсната. От 29.01.2015год. е
започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 27.07.2017год. не е изтекла. В този смисъл,
вземането на „Афилити Корп“ ЕООД гр.София към Община Перник, произтичащо от
Договор за цесия от 30.01.2017год. не е погасено по давност, поради което предявения
иск за признаване за установено вземане
на „Афилити Корп“ ЕООД към Община Перник в размер на 4 115.73 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение по договор № 141/01.12.2010год. за възстановяване на
настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, за което е издадена фактура №
2389/15.02.2011год. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Достигайки до противен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново за уважаване на
иска по чл. 422 от ГПК, ведно с произтичащите от това последици. Върху сумата
от 4 115.73 лева е дължима лихва и такава следва да бъде присъдена считано
от датата на предявяване на иска - 25.09.2017год., тъй като така е поискано и
съдът е обвързан с това искане.
Предвид изхода от спора, обжалваното решение следва
да бъде отменено и в частта му за разноските, като на жалбоподателя се присъдят
направените пред двете съдебни инстанции разноски, които възлизат на сумата от 1354.62
лева. Неоснователно е възражението на Община Перник за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на „Афилити Корп“ ЕООД пред двете съдебни
инстанции. Видно от приложените договори за правна защита и съдействие , „
Афилити корп“ ЕООД е представлявано пред двете съдебни инстанции от адвокат,
при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждание от 520 лева за всяка една
съдебна инстанция. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
надвишава максималния размер за конкретния вид дело, определен съгласно чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
събразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 42/25.01.2018год.,
постановено по гр.дело № 06300/2017год. по описа на Пернишкия районен съд като
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Афилити Корп“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул.“
Иван Денкоглу“ № 2, ет.3 против Община Перник с Булстат ********* със седалище:
гр.Перник, пл.“ Свети Иван Рилски“ № 1 А, че ответникът дължи на ищеца, в
качеството му на цесионер по Договор за цесия от 30.01.2017год., сключен с „СК Хидсрострой„
АД гр. София- цесионер по Договор за цесия от 25.07.2016год., сключен със „СК-13
Пътстрой“ АД сумата от 4 115.73 лева, представляващо неизплатено
възнаграждение по договор № 141/01.12.2010год. за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване
на газапровод, за което е издадена фактура № 2389/15.02.2011год., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 25.09.2017год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4012/28.07.2017год. по ч.гр.дело №
04833/2-17год. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Община Перник с Булстат ********* със
седалище: гр.Перник, пл.“ Свети Иван Рилски“ № 1 А ДА ЗАПЛАТИ на „Афилити Корп“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, ул.“ Иван Денкоглу“ № 2, ет.3 сумата от 1354.62 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.