РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № *0225000600013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260026/30.11.2021 г. по НОХД № 194/2021 г. на
Пазарджишкия окръжен съд подс. Д. Г. П. е признат за виновен, както следва:
В това, че на 30.09.2019 г. в обитавано от него хале с канцеларии,
преустроени в жилищни стаи и коридор, в с. *, обл. *, ул. „*“ № *,
противозаконно, в нарушение на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното
наследство е държал оръдие - метал детектор, марка „*“, модел „*", за което е
знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което
и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2 и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН НА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
В това, че на 30.09.2019 г. в обитавано от него хале с канцеларии,
преустроени в жилищни стаи и коридор, в с. *, обл. *, ул. „*“ № * е държал
повече от три археологически обекта, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за
културното наследство /ЗКН/, с категория „Национално значение“ по смисъла
1
на чл. 146, ал. 3 от ЗКН, притежаващи качества на движими културни
ценности, по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответният ред, регламентиран в чл. 97
от ЗКН и чл. 4, ал. 1 - ал. 3, раздел II, чл. 8 - 19 и раздел III, чл. 20 - 23 от
Наредба № Н - 3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и
воден на Регистъра на движимите културни ценности, а именно: общо 41
археологически обекта на обща стойност 703 лв., от които 31 броя монети и
10 броя предмети, подробно описани в присъдата, поради което и на
основание по чл. 278, ал. 6, пр.3 и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН НА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2000 лева
платима в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.
В това, че на 30.09.2019 г. в обитавано от него хале с канцеларии,
преустроени в жилищни стаи и коридор, в с. *, обл. *, ул. „*“ № * е държал 28
броя боеприпаси, както следва: 4 бр. ловни патрони, 12-ти калибър, различни
марки, заводски снаряжени и 24 бр. патрони /т.нар. „Стоп патрони“/, 12-ти
калибър, с гумени съчми[1], заводски снаряжени, всички годни да се
използват по предназначение - да произвеждат изстрели и да поразят жива
сила, без да е имал за това надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл.
50, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл. 339,
ал.1 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимия Д. Г. П. е
определено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към което е присъединено наказанието
ГЛОБА в размер на 2000 лева, платими в полза на Държавата по Бюджета на
Съдебната власт.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така
определеното общо наказание лишаване от свобода на подс. Д. Г. П. за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
По отношение на веществените доказателства с присъдата е
постановено: Метал детектор, марка „*“, модел „*" се отнема в полза на
Държавата; 46 броя монети и предмети иззети с Протокол за претърсване и
2
изземване от 30.09.2019г. и подробно описани в заключението на КИАНОАЕ
да се отнемат в полза на Държавата и да се предадат на съхранение на
Регионалния исторически музей гр. *, а 28 броя боеприпаси иззети с
Протокол за претърсване и изземване от 30.09.2019г. и описани в
заключението на БЕ да се отнемат в полза на Държавата и предадат на служба
* гр. *.
Подсъдимият Д. Г. П. е осъден да заплати направените разноски,
съответно - в полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – *
сумата от 687,64 лева за експертизи, както и сумата от 150 лева по Бюджета
на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Д.П., който
чрез защитника си – адв. Л.В. от АК – *, е подал въззивна жалба и
допълнение към нея, спрямо наказателно-осъдителната й част за
престъпленията по чл. 277а, ал.7 от НК, по чл.278, ал.6 от НК и чл.339, ал.1 от
НК, тъй като е било допуснато нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила.
Основните съображения на защитата са липсата на достатъчно
убедителни доказателства за съпричастността на подсъдимия спрямо
вменените му инкриминирани деяния. Излагат се доводи за непроизнасяне в
мотивите по възраженията, че инкриминираните вещи не са били във
владението и фактическата власт на подсъдимия, по отношение изясняването
на тяхната характеристика като предмет на престъпленията и липсата на
съставомерно деяние. Възразява се срещу заключението на изготвената по
делото комплексна, историко-археологическа, нумизматична експертиза,
която се явява несъобразена с нормативните изискванията за идентификация
на движимите културни ценности, визирани в наредбите към ЗКН. В тази
връзка се иска отмяна на присъдата и подсъдимият да бъда оправдан по така
повдигнатите му обвинения.
На ОП – Пазарджик са били изпратени преписи от постъпилата
въззивна жалба и допълнението към нея, но не е взела отношение.
Във връзка с възраженията на защитата по отношение на направените
изводи в заключението на изготвената на досъдебното производство
комплексна, историко-археологическа, нумизматична експертиза, настоящият
състав проведе съдебно следствие, като допусна преразпита на вещото лице
3
В.Т..
Представителят на АП - Пловдив изразява становище, че подадената
жалба е неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена, като
обоснована, законосъобразна и справедлива.
Подсъдимият П., лично и със защитника си адв. В. заявяват, че
поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения за липсата на
съставомерност на инкриминираните деяния.
По обвинението по чл.277а, ал.7 от НК за противозаконно държане на
металдетектор, предназначен за търсене на археологически обекти, считат че
всеки може да държи в дома си подобен уред. Отделно от това същият е
негоден по предназначението си, което е било констатирано от вещото лице.
По обвинението за престъпление по чл.278, ал.6 от НК се акцентира на това,
че вещото лице не е съумяло да убеди съда за значимата културна, научна или
художествена стойност на древните монети. Не е установено, че подсъдимият
ги е държал повече от 7-дни, в нарушение на задължението си да ги предаде
на надлежните органи. В сградата преди да бъдат открити монетите са
влизали полицейски служители, за да може бившата съпруга на подсъдимия
да вземе лични вещи. Отделно от разпита на едното от поемните лица се
установява, че не си спомня добре какво е било открито и иззето, което внася
съмнение в достоверността на извършените процесуално-следствени
действия.
За третото обвинение по чл.339 от НК отново не е установено, че
помещението, в което са открити е било използвано само от подсъдимия, тъй
като достъп е имала и неговата бивша съпруга. Обръща се внимание и на
обстоятелството, че повечето от инкриминираните боеприпаси са стоп -
патрони, които нямат същото въздействие като бойните патрони. Затова се
иска подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Алтернативно за всички инкриминирани деяния считат, че са налице
условията за квалифицирането им като маловажен случай и с оглед на
събраните за подсъдимия многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като предлагат да се намали наложеното наказание.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подс. П. е неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен
обвинителен акт срещу подс. Д. Г. П. за извършени престъпления по чл.277а,
ал.7, пр.2 от НК; по чл. 278, ал.6, пр.3 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.
Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д.П. от съвместното си съжителство със св. Б. К. има три
деца, като към месец септември 2019 г. живеели в хале с канцеларии,
преустроени в жилищни стаи, стопански постройки и дворно място,
намиращи се в с. *, ул. „*“ № *, съвпадащ с адрес: с.*, местността „*“ № *,
4
общ. *. По документи имотът бил собственост на св. Б. К., тъй като майката
на подсъдимия П. - св. Р. Х., й го била продала през 2012 г.
Отношенията им се влошили, поради което след като уведомила
подсъдимия П., на 27.09.2019 г. в присъствието на полицаи св. Б. К. започнала
да си събира багажа от жилището и се изнесла да живее с децата в гр. *. Тъй
като не успяла да събере всички вещи на 30.09.2019 г. отново отишла в с.* в
присъствието на полицаи.
На 30.09.2019 г. служители на ОД на МВР - *и РУ - МВР * извършили
съвместна проверка в хале с канцеларии, преустроени в жилищни стаи,
стопански постройки и дворно място, ползвани от подс. Д.П., намиращи се на
горепосочения адрес в с.*. В екипа бил и св. В. Д. – разузнавач в група „*“ в
РУ МВР - * Дежурната оперативно следствена група, в условията на
неотложност извършила претърсване на така описаните обекти. При това
процесуално следствено действие, по надлежния процесуален ред били
открити и иззети следните предмети и вещи: 1 бр. металотърсач, поставен в
гардероб в северозападната стая; 1 бр. кутия, съдържащи общо 46 бр.
старинни монети и старинни предмети, открита в шкаф на коридора; 1 бр.
кутия, съдържаща 24 бр. патрони с гумени сачми, открита в шкаф, в
западната част на халето и 3 бр. ловни патрони, открити в шкаф в централната
част на халето и 1 бр. ловен патрон, поставен на етажерка в северозападната
стая.
За извършеното процесуално-следственото действие бил съставен
протокол от 30.09.2019 г., ведно с фотоалбум, които са приложени по делото.
Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с определение №
494/01.10.2019 г. на ОС Пазарджик по ЧНД № 375/2019 г. по описа на съда /с.
11 и сл. от ДП/.
Подсъдимият Д.П. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, със
заповед от 30.09.2019 г. /стр. 20 от ДП/.
Иззетите веществени доказателства – 46 броя монети и предмети били
обект на заключението по назначена по делото комплексна съдебно
историческо – археологическа, нумизматична и оценителна експертиза, с в.л.
В.Т. – гл. уредник в отдел „*“ към Регионален исторически музей * /с. 50 – 57
от ДП/.
Вещото лице е посочило, че монетите и предметите от № *0 до № *3 и
5
№ 32, описани в обстоятелствената част на експертизата, не притежават
качествата на движими културни ценности и не представляват
археологически обекти, по смисъла на ЗКН.
Относно останалата част от вещите, а именно монетите от № 1 до № 19
и предметите от № *4 до № 31, описани както следва:
1. Монета, Юстиниан I (527-565 г.), фолис, бронз, Л. D.N.VSTINI -
ANVS РР AVG. Бюст в анфас, с шлем и броня, държи глобус с кръст отгоре,
кръст вдясно. О. Голямо М между A/N/N/O и числа представляващи годината
на царуване, кръст отгоре, служебна буква отдолу, CON най-отдолу.
Диаметър 3,8 х 3,95 см; тегло- 22,78 г, добро състояние, покрита с корозионни
продукти и калцирана почва. Няма консервационна намеса. Автентична,
притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 30 лв.
2. Монета, Юстин II (565-578 г.), фолис, бронз, Л. D.N.VSTINVS РР
AVG. Юстин вляво, София вдясно, седнали на двоен трон, и двамата с нимби.
О. Голямо М между A/N/N/O и числа представляващи годината на царуване,
кръст отгоре, служебна буква отдолу, CON най-отдолу. Диаметър 3,2 х 3,4 см;
тегло - 13,83 г, добро състояние, покрита с корозионни продукти и калцирана
почва. Няма консервационна намеса.
Автентична, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 30 лв.
3. 2 бр. монети, Византия VI - VIII в., бронз Л. Неясно изображение.
Нечетим надпис. О. Голямо К. Нечетим надпис. Диаметър 2,2 см; 1,75 х 2,2
см. Тегло - 5,11; 6,04 г, лошо състояние, покрити с калцирана почва. Няма
консервационна намеса. Автентична, притежава качества на движима
културна ценност, представлява археологически обект по смисъла на ЗКН.
Стойност: 10 лв.
4. Монета, Византия, бронз Неясни изображения от двете страни.
Нечетими надписи. Диаметър 2,2 х 2,35 см; тегло - 5,86 грама, лошо
състояние. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава качества на
движима културна ценност, представлява археологически обект по смисъла
на ЗКН. Стойност: 5 лв.
5. Монета, Алексий III Комнин (1195-1203 г.), бронз Л. Бюст в анфас на
6
Св. Георги, държи копие и дръжка на меч. О. Алексий в анфас, държи военно
знаме и глобус. Диаметър 2,00 см.; тегло - 5,11гр. Добро състояние, покрита
със зелена патина. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава
качества на движима културна ценност, представлява археологически обект
по смисъла на ЗКН. Стойност: 20 лв.
6. Монета, Константин I (307-337 г), бронз Л. IMP
CONSTANTINVSAVG. Глава над. с лавров венец. О. SOLIINVICTO…Сол
наляво, държи глобус. Пред него ТЕ, зад него звезда. Диаметър 1,85 см; тегло
- 3,23 г. Много добро състояние, покрита със зелена патина и калцирана
почва. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава качества на
движима културна ценност, представлява археологически обект по смисъла
на ЗКН. Стойност 20 лв.
7. Монета, Диоклетиан (284-305 г.), антониниан, бронз Л. IMP
DIOCLETIANVS AVG. Бюст на императора с лъчеста корона, над. О. IOVI
CONSERVAT. Юпитер, нал. държи мълния и скиптър. Диаметър 1,9/2,1 см;
тегло - 1,75 гр. Добро състояние, на места нарушен монетния ръб, покрита със
зелена патина и калцирана почва. Няма консервационно-реставрационна
намеса. Автентична, притежава качества на движима културна ценност,
представлява археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 30 лв.
8. Монета, Диоклетиан (284-305 г.), антониниан, бронз Л. IMP С.С. VAL
DIOCLETIANVS AVG. Бюст на императора с лъчеста корона, нал. О.
CONCRDIA MILITVM. Диоклетиан, над., получава Виктория върху глобус от
Юпитер, стоящ нал. Диаметър 2,1/2,25 см; тегло - 3,60 г. Добро състояние,
покрита със зелена патина и калцирана почва. Няма консервационна намеса.
Автентична, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 40 лв.
9. Монета, Диоклетиан (284-305 г.), антониниан, бронз Л. IMP С.С. VAL
DIOCLETIANVS AVG. Бюст на императора с лъчеста корона, нал. О.
CONCRDIA MILITVM. Диоклетиан, над., получава Виктория върху глобус от
Юпитер, стоящ нал. Диаметър 2,1/2,8 см; тегло - 2,36 гр. Добро състояние,
покрита със зелена патина и калцирана почва, леко подгъната в единия край.
Няма консервационна намеса. Автентична, притежава качества на движима
културна ценност, представлява археологически обект по смисъла на ЗКН.
Стойност: 40 лв.
7
10. Монета, Диоклетиан (284-305 г.), антониниан, бронз. Л. IMP С.С.
VAL DIOCLETIANVS P.F.AVG. Бюст на императора с лъчеста корона, над.
О. CONCRDIA MILITVM. Диоклетиан, над., получава Виктория върху глобус
от Юпитер, стоящ нал. Диаметър 2,1/2,75 см; тегло-3,48 гр. Добро състояние,
покрита със зелена патина и калцирана почва. Няма консервационна намеса.
Автентична, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 40 лв.
11. Монета, бронз, Констанций II (337-361г.) Л. CONSTANTIVS AVG.
Бюст над, с перлена корона. О. CLORIA EXERCITVS. Двама войника до
знаме Диаметър 1,5 см.; тегло - 1,83 гр. Добро състояние, покрита с калцирана
почва. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава качества на
движима културна ценност, представлява археологически обект по смисъла
на ЗКН. Стойност: 10 лв.
12. Монета, бронз, Константин IВелики (307-337 г.) Л. VRBS ROMA.
Бюст на Рома с шлем и императорска броня, нал. О. Няма надпис. Вълчица,
нал., кърми Ромул и Рем. Диаметър 1,6/1,7 см.; тегло - 1,92. Добро състояние,
покрита с благородна патина и калцирана почва. На места нарушен монетен
ръб. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава качества на
движима културна ценност, представлява археологически обект по смисъла
на ЗКН. Стойност: 20 лв.
13. Монета, бронз, антониниан на Клавдий II (268-270 г.) Л. IMP
CLAVDTVS AVG. Бюст над., с лъчеста корона. О. Силно изтрито
изображение. Диаметър 1,7/1,9 см.; тегло - 2,59 гр. Лошо състояние, покрита с
хетерогенни наслоявания. Няма консервационна намеса. Автентична,
притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност 10 лв.
14. 3 бр. монети, бронзови, Римска империя, III-IV в. Лошо състояние,
покрити с хетерогенни наслоявания. Не личат изображенията. Няма
консервационна намеса. Размери: диаметър - 1) 1,85 см.; 2) 1,8/1,9 см; 3)
1,7/1,8 см. и тегло - 2,43; 1,82; 1,63 гр. Автентични, притежават качества на
движими културни ценности, представляват археологически обекти по
смисъла на ЗКН. Стойност 15 лв.
15. 2 бр. монети, бронзови, ½ тетартерон, Византия. Лошо състояние,
покрити с хетерогенни наслоявания. Върху реверса на едната монета личи
8
монограм на монетарницата. Размери: диаметър - 1) 1,2/1,4 см. 2) 1,35/1,4 см.
и тегло - 1,38; 1,30 гр. Няма консервационна намеса. Автентична, притежава
качества на движима културна ценност, представлява археологически обект
по смисъла на ЗКН. Стойност 20 лв.
16. 3 бр. монети, бронзови, Констанс (?) и Констанций II (?), IV в.,
Римска империя. Лошо състояние. Покрити с хетерогенни наслоявания. Няма
консервационна намеса. Не личат добре изображенията. Размери: 1) 1,3 см; 2)
1,3 см; 3) 1,1/1,3 см. и тегло -2,54; 2,01; 2,54 гр. Автентични, притежават
качества на движими културни ценности, представляват археологически
обекти по смисъла на ЗКН. Стойност: 30 лв.
17. 5 бр. монети, бронзови, IV в., Римска империя. Лошо състояние.
Покрити с хетерогенни наслоявания. Няма консервационна намеса, не личат
изображенията. Размери: 1) 2,2 см; 2) 1,5 см; 3) 1,6 см; 4) 1,35 см; 5) 1,2 см. и
тегло - 4,86; 1,46; 1,36; 1,02; 1,09 гр. Автентични, притежават качества на
движими културни ценности, представляват археологически обекти по
смисъла на ЗКН. Стойност: 15 лв.
18. Монета, бронзова, Филип II (359 336 г. пр. Хр.) (?) Много лошо
състояние, силно изтрита, корозирала. Изображенията почти не личат. Няма
консервационна намеса. Размери: 1,6/1,9 см. ; тегло - 3,67 гр. Автентична,
притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 5 лв.
19. 3 бр. монети, бронзови, Византия (?). Много лошо състояние, силно
изтрити, корозирали. Изображенията не личат. Няма консервационна намеса.
Размери: 1) 2,1/2,55см; 2) 1,85/2,00 см; 3) 1,9/2,00 см, тегло - 4,94; 4,97; 4,02
гр. Автентични, притежават качества на движими културни ценности,
представляват археологически обекти по смисъла на ЗКН. Стойност: 3 лв.
20. 2 бр. пръстени, бронз, със затворена халка, преминаваща в плочка,
върху която е гравиран орел в хералдична поза. Върху раменете врязвана
украса. Датировка - IX-XI в. Състояние: покрити със зелена патина и
хетерогенни наслоявания, деформирани (единият силно деформиран). Няма
консервационна намеса. Размери: 1). - 2,6/1,3 см.; 2).-2,4/1,1 см. Автентични,
притежават качества на движими културни ценности, представляват
археологически обекти по смисъла на ЗКН. Стойност: 60 лв.
21. 2 бр. фрагменти от бронзови пръстени. На единия е запазена
9
плочката, върху която е гравиран пентаграм и раменете. На другият е
запазено едно рамо и част от плочката, върху която личи част от гравиран
орел в хералдична поза. Върху рамото има гравирана чрез врязване 6-лъча
звезда. Датировка IX-XI в. Лошо състояние, покрити с хетерогенни
наслоявания. Няма консервационна намеса. Размери: 1). 2,4/1,4 см.; 2). 1,4/1,3
см. Автентични, притежават качества на движими културни ценности,
представляват археологически обекти по смисъла на ЗКН. Стойност: 15 лв.
22. Пръстен, бронз, лят, затворена халка, преминаваща в плочка с
елипсовидна форма и врязана украса. Врязани линии очертават раменете на
пръстена. В долната част на халката има следи от ливника. Датировка XIII -
XV в. Добро състояние. Покрит със зелена патина и хетерогенни наслоявания.
Не личи консервационна намеса. Размери - халка-2,00 см; плочка - 1,35/0,75
см. Автентичен, притежава качества на движима културна ценност,
представлява археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 100 лв.
23. Пръстен, фрагмент, запазени рамене и плочка с овална форма,
оформена като касета за инкрустиране на камък (камъка липсва), по средата
на раменете оформен релефен ръб, бронз, лят. Датировка ХIII-XV в. Покрит
със зелена патина и хетерогенни наслоявания. Не личи консервационна
намеса. Размери – диаметър -2,3 см.; плочка-1,45/0,95 см.
Автентичен, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 10 лв.
24. Кръст, плосък, бронз. Отлят заедно с халката за окачване, която е
със страничен отвор. Раменете са с разширени краища, с по-дълго отвесно
рамо. На четирите рамене и на кръстовището има украса - тип „птиче око“ (на
долното вертикално рамо има следи от неправилно нанесена украса,
изместена към началото на рамото). Датировка – IX - XI в. (първо
десетилетие). Размери — 3,4/1,85 см. Много добро състояние. Покрит с
благородна патина и хетерогенни наслоявания. Няма консервационна намеса.
Автентичен, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 100 лв.
25. Апликация за ремък, лята, бронз, елипсовидна форма, с релефна
украса, на обратната страна частично запазени два шипа за прихващане.
Датировка - средновековие. Размери - 1,00/1,5 см. Състояние добро, покрита с
благородна патина и хетерогенни наслоявания. Няма консервационна намеса.
10
Автентична, притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 10 лв.
26. Кабърче, бронз, полусферично тяло и прегънат шип за прикрепяне.
Добро състояние. Покрито с хетерогенни наслоявания. Няма консервационна
намеса. Размери - диаметър 1,1 см. Датировка - средновековие. Автентично,
притежава качества на движима културна ценност, представлява
археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност 5 лв.
27. Връх на стрела, четиристенна, желязо, запазено острие и шип.
Сравнително добро състояние. Корозирала, няма консервационна намеса.
Размери - дължина 7,2 см. дебелина острие-0,55/0,65 см. Датировка - VIII-XI
в. Автентична, притежава качества на движима културна ценност,
представлява археологически обект по смисъла на ЗКН. Стойност: 10 лв.
За тези монети и предмети експертът е заключил, че притежават
качествата на движими културни ценности и като такива имат културна и
научна стойност и представляват археологически обекти по смисъла на чл. 53
ЗКН с категория „Национално значение“, по смисъла на чл. 146 ал. 3 ЗКН.
Предметите, идентифицирани като движима културна ценност представляват
музеен интерес и подлежат на идентификация и регистрация по предвидения
в закона ред. Според вида и състоянието си те нямат белези на колекция и не е
представена регистрация за такава, съгласно Наредба № Н - 3 от 03.12.2009 г.
за извършване на идентификация и за водене регистър на ДКЦ и чл. 97 от
ЗКН.
Вещото лице е посочило още, че всички предмети, идентифицирани
като движими културни ценности имат хетерогенни наслоявания и промени,
вследствие корозионни процеси, настъпили в резултат на дългото
престояване в земните пластове. Предвид това, най-вероятно същите са били
извадени при незаконни археологически разкопки, при които е нарушен
културния пласт на археологическия обект, като това е довело и до загуба на
ценна научна информация. Определило е и стойността на всеки един от
изследваните обекти – движими културни ценности, като е заключил, че
общата им оценка е 703,00 лева.
Предметите, обект на експертизата, не са били регистрирани от
държателя им П. по ЗКН и Наредба Н - 3/03.12.2009 г. за реда за извършване
на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,
11
издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г.
Законът за културното наследство дава определение на понятията
„идентификация и регистрация”. И двата процеса са предпоставка за опазване
на културното наследство. Идентификацията и последващата регистрация са
необходими предпоставки за извършване на сделки с културни ценности и за
издаване на сертификат. Иззетите от дома на подс. П. вещи е трябвало да
бъдат идентифицирани и регистрирани, в изпълнение нормите на Глава 6
Раздел II от ЗКН - чл. 96, чл. 97, ал.1, ал.2, ал.3 ал.4 и ал.7, чл. 98 - чл. 107, §5
и § 6 от ЗКН и чл. 4 ал.1- ал.3, Раздел II чл. 8 - чл. 19 и Раздел III – чл. 20 - чл.
23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на Регистъра на движими културни ценности.
В тази връзка, в хода на разследването е изискана информация от
директорите на Главна дирекция „*“ при Министерство на културата, на
Регионален исторически музей * и на Археологическия музей „*“ *, дали
подсъдимият е регистрирал описаните монети и предмети. В отговорите е
посочено, че не са постъпвали документи и заявление за идентификация,
регистрация и вписване на движими културни ценности от лицето Д.П. и
същият не фигурира в регистъра на движимите културни ценности /с. 29 – 32
от ДП/.
Иззетият металдетектор, марка „*“, модел „*“ е бил обект на назначена
съдебно техническа експертиза, по която са били изготвени заключение,
ведно с фотоалбум /с. 34 - 46 от ДП/.
Вещото лице е посочило, че се касае за уред марка „*“, модел „*“,
произведен от австрийската компания „*“. При тестване, устройството е
показало нормална работоспособност като метал детектор, комплектован със
сонда. Устройството може да бъде използвано за извършване на теренни
археологически проучвания. С него могат да бъдат търсени обекти като
обработено и самородно злато, сребро, мед, бронз, алуминий, стомана,
желязосъдържащи метеорити, хром – никелови сплави, керамика.
В съдебно заседание вещото лице К. е допълнило, че металдетекторът е
пуснат в производство месец октомври 2005 г. Той работи с вградена батерия
в него или с външен модул, осигуряващ захранването. Обикновено се носи
или на кръста, или в раница. В случая на гърба на уреда има отделение, в
което се поставя фабричната батерия. В момента тази батерия липсва. Когато
12
му е бил представен металдетекторът за изследване, уредът нямал фабрична
батерия.
За да направи изследването му, присъединил захранване и го
инспектирал. Констатирано е, че на дъното на гнездото за батериите с остър
предмет е изчертано плюс и минус. Според експерта най-вероятно е бил
ползван с външна батерия, за да не се обърка, защото при оригиналната
батерия не може да се обърка и да се завърти.
Уредът не запазва в себе си информация затова, кога последно е бил
използван. Включва се, ползва се, в момента на изгасването, той спира да
работи. Производителят не е оборудвал уреда с някаква памет, която да
помни когато работи. Експертът е изпробвал уреда на открито. Захранил
уреда с външно захранване, което означава, да удължи кабела, колкото си
пожелае и да излезе навън и да го направи. Захранването на уреда не е от
значение. Уредът може да се използва навсякъде и за други приложения,
защото е детектор за метал. Ако на някой му се наложи да работи в неговата
професионална сфера, би си го купил за тази цел. Без захранване или без
батерия, този уред няма как да работи.
Легалното определение за техническо средство е дадено в §4 т. 2 от
ЗКН - специални технически средства са геофизична апаратура и други
технически средства, използвани при теренните археологически проучвания
за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на
сушата и под вода. Намереният в жилището, ползвано и обитавано от подс. П.
металдетектор е вещ, която може да се използва за противозаконно търсене
на археологически обекти и следва да се определи като „оръдие”, чрез което
могат да се извършват определени дейности и което е предназначено за
търсене на археологически обекти. Понятието „оръдие” законодателят е
използвал като определение в широкия смисъл на думата. Същевременно е и
техническо средство, по смисъла на ЗКН. Това обстоятелство се е знаело от П.
и същият го е ползвал по предназначение - за търсене на археологически
обекти, каквито са открити в жилището му.
По повод на открития в държане на П. метал детектор, в хода на
разследването е изискана информация от директорите на Главна дирекция „*“
при Министерство на културата, на РИМ - * и на АМ „*“ - *. В получените
отговори от тях е посочено, че лицето Д.П. не е заявило вписване и не е
13
подало заявление за регистрация на специални технически средства – метал
детектор и др., т.е. не е вписан в регистъра на Министерството на културата
като лице имащо право за използва СТС за извършване на теренни
археологически проучвания, респ. не са издавани съответните удостоверения
/с. 29 – 32 от ДП/.
За 28 бр. боеприпаси, иззети при претърсванията в жилището и
прилежащите части, ползвано и обитавано от подс. Д.П. те също са били
обект на назначена по делото съдебно балистична експертиза /стр. 61 от ДП/.
От представеното експертно заключение е видно, че представените за
изследване 4 бр. ловни патрони са от различни марки, 12-ти калибър,
заводски снаряжения. Вещото лице е посочило, че същите са годни да се
ползват по предназначение - да произвеждат изстрели и да поразяват жива
сила. Останалите 24 бр. патрони са предназначени за жандармерия и полиция
т. нар. „стоп патрони“. Патрона е с 12 гумени сачми, като диаметърът на
сачмата е 7,5 мм, а началната скорост е 450 м/сек. Същите са годни да се
използват по предназначение - да произвежда изстрели и да поразяват жива
сила.
От справката в РУ на МВР - *, служба * е установено, че на лицето Д.П.
няма издадени валидни разрешителни за извършване на дейности с
огнестрелни и неогнестрелни оръжия и боеприпаси, съгласно чл. 50, ал. 3, вр.
ал. 2 от ЗОБВВПИ /с. 24 от ДП/.
Описаните като веществени доказателства по делото монети, предмети,
метал детектор, 21 бр. боеприпаси – патрони и 7 бр. гилзи са предадени на
домакина на РУ МВР - *, с протоколи от 01.09.2020 г.; 20.11.2019 г. и
02.10.2019 г. /стр. 13-15 от ДП/, а понастоящем са предадени в ОС -
Пазарджик, с протоколи от 12.07.2021 г. и 28.09.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка, обосновано е приета за
установена по несъмнен и безспорен начин частично от обясненията и
показанията на подсъдимия П. и св. Р. Х., изцяло от показанията на
свидетелите Б. К., В. Д., К. Т., Р. П., от заключенията на изготвените,
комплексна съдебна, историко-археологическа, нумизматична и за оценка на
автентичност, съдебно-техническа и съдебно-балистична експертизи,
писмените доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК
и иззетите веществени доказателства.
14
Основателно не са възприети за достоверни част от обясненията на
подсъдимия П., които в известна степен са подкрепени единствено от
неговата майка – св. Х. по отношение на това, че няма нищо общо с
намерените в дома му, противозаконно държани инкриминирани вещи -
археологически обекти, боеприпаси и металотърсач. Изложените от тях
версии, за това че монетите подс. П. ги е видял около седмица преди
откриването им от полицията, защото децата му си играели с тях, за това че
не знае от къде са се взели боеприпасите, както и че металотърсачът се
намирал в жилището още от 2000 година, за да се търсят кабели, тръби,
заради котелното, не само са нелогични, но и са в противоречие с останалите
доказателства. В тази връзка правилно е отбелязано, че обективно е
невъзможно металотърсачът да се е намирал в тях от 2000 година, тъй като е
установено от вещото лице К., че е произведен през 2005 г., а и да се твърди,
че е използван за търсене на метални тръби и кабели, като същевременно с
това не е бил оборудван с батерия и не работел.
В показанията на св. Д. се установява, че е присъствал при
провеждането на претърсването и изземването на инкриминираните вещи от
дома на подс. П. , когато същият е обяснил, че металотърсачът е негов, докато
патроните били останали от охранителна фирма, която преди време
стопанисвала имота, т.е. се опровергава неговата теза затова, че няма нищо
общо с държането на тези вещи.
В показанията на св. К. Т. се установява, че е присъствал като поемно
лице при извършеното претърсване и изземване на 30.09.2019г. в обитаваното
от подсъдимия жилище, когато са открити и иззети инкриминираните вещи.
Св. Б. К. е разказала, че в периода от 2007 г. до 29.09.2019 г. е живяла на
съпружески начала в процесния имот с подс. П., с който имат три деца.
Описала е, че са касае за земеделски имот, като къщата им се е състояла от
едно голямо хале, вътре в което има жилищна част от три стаи – предходна и
две спални, нещо като кухня и една баня. Другата по-голяма част от халето са
я използвали, за да си вкарват там колите, както и за склад. Имотът бил
първоначално собственост на подсъдимия и родителите му, като се водел на
фирмата им. От 2012 г. имотът формално се е водел на нейно име, тъй като
майката на подсъдимия – св. Х. й го е продала, понеже банките ги били
„притиснали“, за да не й го вземат. След раздялата им подсъдимият е завел
15
дело, за да си получи имота обратно. Въпреки промяната в собствеността,
през цялото време подсъдимият си е живеел на това място. Имали са преди
време работници, но те рядко са влизали в жилището. Не знае преди това дали
в обекта е имало охранителна фирма. Поради влошаването на
взаимоотношенията им, двамата с подсъдимия са се разделили, като децата са
останали при нея. По подаден от нея сигнал, на 27.09.2019 г. е потърсила
съдействието на полицията, за да може да вземе своя и на децата багаж от
съвместното им до този момент жилище в с.*. За втори път е ходила с
полицаи до имота на 30.09.2019 г., за да вземат останалите вещи на децата,
като тогава са открити и иззети инкриминираните вещи. Категорична е в
показанията си, че още в началото на съвместното им съжителство е виждала
подс. П. да държи в имота оръжие, което е криел от децата. Виждала го е
също така, че държи в имота отдавна патрони и старинни монети, както и че е
излизал навън с металотърсача, но какво е търсел не е знаела.
Свидетелката Р. П. е дъщеря на подсъдимия и св. К.. В показанията си
също посочва, че е виждала от отдавна в жилището на родителите си в с.* в
един шкаф, наличието на старинни монети, с които с другите деца са си
играели, както и патрони. Знае за наличието на металотърсача и как се
използва, но отрича да е виждала това да го прави баща й.
Въз основа на извършения анализ на показанията на свидетелите Д., Т.,
К. и П., окръжният съд обосновано е преценил, че следва същите да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите кореспондират помежду си и
съответстват на събраните по делото писмени доказателства, както и на
заключенията на изготвените по делото експертизи.
Настоящият състав не прие за основателно възражението на защитата за
наличието на съмнения за правилността на изготвената по делото
комплексна, историко-археологическа, нумизматична и за оценка на
автентичност експертиза с вещо лице В.Т., която беше преразпитана на
проведеното въззивно съдебно следствие и убедително изложи
съображенията си във връзка с депозираното на досъдебното производство
заключение. Същата има нужната квалификация, и професионален опит, за да
се възприеме с пълно доверие нейното становище. Изискванията за
комисийно извършване на идентификация на културните ценности от трима
музейни специалисти, според посочения ред в чл.96 – 98, вр. чл. 107 от ЗКН
16
касае процедурата, която се инициира от директора на съответния музей за
постъпващите вещи културни ценности, както и от физически и юридически
лица, които са легални собственици на такива вещи и няма отношение спрямо
инкриминираните такива, които са обект на изследване в наказателното
производство.
В този смисъл, събраните по делото допълнителни доказателства не
доведоха до промяна на възприетите от окръжния съд фактически
обстоятелства относими към изясняването на случая и преценената
съставомерност на инкриминираните деяния.
По отношение на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на основния състав се
изразява в държане на археологически обект, който не е идентифициран и
регистриран по надлежния ред, като е предвиден и квалифициран състав,
когато се държат повече от три археологически обекта.
Действително се касае за типично продължено престъпление, което се
осъществява чрез деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност от
действие и бездействие, реализирано непрекъснато през определен период от
време - от възникване на задължението да се извърши дължимото действие,
от което деецът се въздържа до прекратяването му.
Окръжният съд в мотивите към постановения съдебен акт, макар и
накратко е анализирал, събраните по делото доказателства за държаните от
подсъдимия процесни вещи, от които 31 бр. монети и 10 бр. предмети или
общо 41 броя притежават качествата на движими, културни ценности и
техния статут на археологически обекти с категория от „Национално
значение“ по смисъла на чл. 53, т.1 и чл.146, ал.3 от ЗКН. Безспорно е
установено, че тези вещи не са били регистрирани като археологически
обекти и идентифицирани, съгласно изискванията на чл.97, ал.1, вр. чл.96,
ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от ЗКН и чл.4, ал.1 - ал.3, чл.8 и сл., чл.20 и сл. от
Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и
водене на Регистъра на движими културни ценности.
Настоящият състав счита за нужно да допълни към мотивите на
окръжния съд и обстоятелството, че археологическият обект по смисъла на
вменения спрямо подсъдимия квалифициран състав на чл.278, ал.6, пр.3 от
НК реално се явява разновидност на културната ценност, визирана в
17
предходните алинеи на същата законова норма[2]. И това е така, защото в
чл.2, ал.1 от ЗКН е посочено, че нематериалното и материално недвижимо и
движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са
носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или
културна стойност, са обхванати от общото понятие културно наследство. В
чл. 146, ал.1 от Глава седма „Археологическо културно наследство“ на ЗКН е
дефинирано понятието „археологически обекти“ - всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на
сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните
проучвания. А в ал.3 от същия текст е посочено, че недвижимите и
движимите /според чл.53, т.2 от ЗКН, такива са откритите в земята, на
повърхността й или под водата и свидетелстващи за отминали епохи и
цивилизации, които са обект на археологията/ археологически обекти имат
статут на културни ценности с категория национално значение или
национално богатство.
Подсъдимият П. и защитника му адв. В. не отричат обстоятелството, че
той, като физическо лице не е поискал идентификация по горепосочения ред
на откритите в дома му инкриминирани вещи, съставляващи археологически
обекти, което според тях обаче не е било необходимо, тъй като
доказателствата по делото не сочат държането им от негова страна да е било
за срок по-голям от 7 дни, защото това е било осъществявано от предишната
му фактическа съпруга – св. К., която е била собственик на имота.
Тази теза е опровергана не само от нейните показания, но и от
депозираните такива на дъщеря им – св. П. /с разяснени права по чл.119 и
чл.121 от НПК/, от които е видно, че процесните археологически обекти са
били държани от него продължително време, докато са имали съвместно
съжителство в процесния имот до момента на откриването им от надлежните
органи в един от шкафовете на дома им. Вярно е, че св. К. е била във влошени
семейни отношения с подс. П., поради фактическата им раздяла и водените
дела за родителските права на децата, но това обстоятелство само по себе си
не би могло да създаде някакво съмнение в достоверността на нейните
показания. Още повече, след като е установено, че къщата и прилежащите
помещения са били използвани основно от подсъдимия П., преди, по време и
след преустановяване на съжителството им, като свидетелката с децата им е
18
била принудена да се премести с тях на друго място и да потърси
съдействието на полицията, за да влезе там отново и да си получи обратно
личните им вещи. По този начин фактическата власт на подсъдимия върху
археологическите обекти не е била прекъсвана само поради факта, че за
домакинството се е грижела св. К. и е имала към инкриминираната дата
документ за собственост върху същия имот. Подсъдимият не би могъл да се
позовава на разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗКН, според която деецът е длъжен
в 7-дневен срок да запази откритата културна ценност и да я предаде на
компетентните органи, по аргумент от изискването на чл.278, ал.1 от НК.
Съдебната практика сочи също така, че когато е установено държане на
културна ценност, която притежава характеристиките на археологически
обект и същият не е бил идентифициран и регистриран по съответния ред, не
е от значение кога е бил придобит предметът – в горепосочения срок или
извън него. В този случай не е задължително да се установява времето на
възникване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираните
вещи и продължителността на упражняването й[3].
На следващо място, защитата счита деянието за несъставомерно, защото
Наредба № Н-3/03.12.2009 г. е отменена с Наредба № 1/16.02.2021 г. за реда
за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за
воденето на регистри на движимите културни ценности, обн. ДВ бр. 17/2021
г., която определя по-либерален режим спрямо идентифицирането и
регистрацията им.
В настоящия казус по време на извършване на инкриминираната
деятелност от подс. П. през 2019 г. е била действаща и относима
първоначалната наредба за идентификация и регистрация на движимите
културни ценности, която в чл.5 т.1 - 3 определя изрично, кои движими вещи
от категорията по чл.4, ал.1, археологически обекти, монети и монетовидни
предмети, не подлежат на идентификация, като сред тях не попадат
посочените в обвинението такива.
Неприложимо за тях се явява и изключението в чл.6, ал.1, т.2 от новата
Наредба № 1/2021г., според която не подлежат на идентификация движимите
вещи по действащата и към инкриминирания момент норма на чл. 7, ал.3 от
ЗКН /нова - ДВ бр. 53/2011 г./ - културни ценности и фрагменти от
археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват
19
малка част от автентичната цялост на предмета, обезличени в значителна
степен и не притежават значима културна, научна или художествена стойност
и се определят като масов материал, поради което не подлежат на
идентификация.
Вероятно защитата счита за относима спрямо инкриминираните 31 бр.
монети разпоредбата на чл. 7, ал.4 /предишна ал.3, изм. ДВ бр. 54/2011 г./ от
ЗКН, която определя, че не са културни ценности по смисъла на закона – по
т.1 машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение
за научните изследвания и експозиционната дейност, с изключение на
особено редки и ценни екземпляри идентифицирани по реда на този закон
като културни ценности. Но за 31 бр. антични, средновековни монети /в
пункт 1-19/, в. л. Т. обясни пред съда, че технологията за тяхното
производство е ръчно сечене с матрици, т.е. това не става машинно, за да се
причисляват към тази категория и да се преценява допълнително тяхното
значение на особено ценни или редки екземпляри и изискването за
идентификация. За останалите 10 бр. предмети /пункт 20 – 27/, средновековни
пръстени, фрагменти от пръстени, кръст, апликация за ремък, кабърче и връх
от стрела, също се явяват неприложими изключенията в чл.7, ал.4, т.2 - 5 от
ЗКН. Затова и вещото лице разделя в заключението си изследваните вещи на
две части – първата /т.1 – 19 и т. 24 – 31/ за инкримираните монети и
предмети, които са автентични, притежават качествата на движими културни
ценности и представляват археологически обекти по чл. 53 от ЗКН и втората
/т.20 – 23 и т.31/ за предмети, които макар и да са автентични, не притежават
качествата на движима културна ценност и не представляват археологически
обект по ЗКН.
В този смисъл, напълно резонно от окръжния съд е преценено за
доказано от обективна страна, че подс. П. е установил фактическа власт върху
инкриминираните монети и предмети, след което е бездействал до
откриването им от разследващите органи, като не е изпълнил
законоустановеното му задължение да поиска идентификацията и
регистрацията им като движима културна ценност.
От субективна страна деянието безспорно е извършено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият П. е бил наясно, че държаните от него монети
и предмети представляват движима културна ценност и са археологически
20
обекти, като такива не са идентифицирани и регистрирани по реда предвиден
в ЗКН.
По отношение на престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК.
Правилно е преценено за установено от обективна страна, че подс. П. на
30.09.2019 г. в дома си в с. *, ул. „*“ № * противозаконно е държал оръдие –
специално техническо средство - метал детектор, марка „*“, модел „*“,
окомплектован със сонда, за което е знаел, че е предназначено и е послужило
за извършване на теренни археологически проучвания и за търсене на
археологически обекти.
Противно на доводите на защитата, основателно е съобразено, че за
наличието на подобно познание от страна на подс. П. говорят откритите в
негово присъствие при проведеното претърсване и изземване в дома му
монети заедно с това специално техническо средство. Вещото лице Т. изясни
и пред настоящия състав, че изследваните монети са с калцирана почва, без
впоследствие спрямо тях да са били извършвани някакви консервационни
дейности, т.е. същите са били намерени в земята, за което спомага и
използването на металдетектор. А в заключението на другото вещото лице К.,
изрично е посочено, че при изследването на въпросният металотърсач по
повърхността на сондата са констатирани следи от кал и надрасквания.
Липсата на вградена батерия не възпрепятства възможността същият да се
използва с външен модул за захранване, вкл. и за откриване на процесните
монети, средновековни накити и др. от съответния метал /л.39 - 40 от ДП/.
Затова и независимо от твърденията на защитата в съдебно заседание за
противното, очевидно иззетият метал детектор е бил годен да служи по
предназначението си за търсене на археологически обекти, въпреки че не е
бил открит при изземването му да е окомплектован с батерия. Свидетелката
К. твърди в показанията си, че е виждала подсъдимия да излиза навън с
металотърсача, което в по-косвен порядък подкрепя заключението за
използването му за подобни цели.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
процесният металдетектор е оръдие, чрез което могат да се извършат
дейности, насочени към търсене и откриване на археологически обекти.
Същевременно се явява и техническо средство, съгласно легалното
определение на § 4, т. 2 от ЗКН.
21
Това престъпление отново попада в категорията деяния на формално
извършване, защото е достатъчно деецът да упражнява фактическа власт над
него, какъвто е и конкретният случай. Безспорно е, че металдетекторът е бил
намерен на 30.09.2019 г. в жилището и прилежащите му части, обитавани и
ползвани от Д.П..
От субективна страна подсъдимият е съзнавал предназначението на
държания противозаконно метал детектор т. е., че с този уред могат да се
извършват теренни проучвания и да се откриват археологически предмети,
каквито впрочем са били открити и иззети от дома му. Независимо от това,
той не е предприел необходимото за неговата регистрация по ЗКН като
лицето, което упражнява фактическата власт. В този смисъл правилно е
преценено, че и това деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл с
целени и настъпили обществено-опасни последици.
По отношение на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК.
Законосъобразно е преценено, че от доказателствата по делото е
установено държането от подсъдимия без нужното разрешение на общо 28
броя боеприпаси - 4 бр. ловни патрони, 12-ти калибър, разл. марки, заводски
снаряжени и 24 бр. патрони /т.нар. „Стоп патрони“/, 12-ти калибър, с гумени
сачми, заводски снаряжени, което разкрива от обективна страна и състава на
престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.
На 30.09.2019 г. в жилището и прилежащите постройки на ул. „*“ № *,
местността „*“ № * в с.*, общ. *, обитавани от Д.П. е държал гореописаните
боеприпаси, всички годни да се използват по предназначение – да
произвеждат изстрели, като ловните патрони могат да поразят жива сила,
докато „стоп - патроните“ са с по-ограничен обхват, тъй като са
предназначени за полицейските органи и жандармерията, вкл. и от частните
охранители за самозащита или охрана на обекти. Неслучайно вещото лице е
отразило в заключението си, че последните имат начална скорост от 450
м/сек., с диаметър на сачмата от 7,5 мм, т.е. могат да нанесат по
предназначение и установените в практиката тежки телесни увреждания. В
случая, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ за всички инкриминирани ловни
патрони и „стоп-патрони“ е налице категоризирането им като „боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на този закон – патрони или изстрели или
техните компоненти – снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се
22
използват в огнестрелно оръжие“. Или пригодността им да бъдат боеприпаси
за огнестрелно оръжие не се влияе от обстоятелството, в каква степен с тях се
уврежда или поразява живота или здравето на лицата така, както се твърди от
защитата. Подсъдимият не е разполагал с изискуемото разрешително,
съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОБВВПИ, според която
„Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях, чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване
на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или
от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“.
Основателно е преценено за установено от показанията на дъщеря му,
на лицето, с което е живял на съпружески начала, на майка му, както и на св.
Д. относно факта, че подсъдимият е заявил, че намерените патрони са били на
охранителна фирма, т.е. са били на мястото, където са намерени - в
обитаваното от него жилище, въпреки което той ги е държал без да
притежава нужното разрешително и не ги е предал на полицията.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, защото
подсъдимият е съзнавал, че държи боеприпаси, годни да се използват по
предназначение, без да има за това необходимото разрешително.
За инкриминираните деяния не са налице условията за
преквалифицирането им като маловажен случай по чл.93, т.9 от НК. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за това, че преценката за
маловажността е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена
със значителността на вредните последици. В тази насока, не може да се
счита, че степента на обществена опасност на всяко едно от престъпленията, с
оглед начина на извършването им и стойността на предмета им, е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи от този вид[4].
Първоинстанционният съд е съобразил при индивидуализацията на
наказанията степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите
за извършването им и другите смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
За извършените от подсъдимия Д.П. престъпления са предвидени
следните наказания: по чл.278, ал.6, пр.3 от НК - „Лишаване от свобода” до 6
години и „Глоба“ от 3 000 до 15 000 лева, като може да се наложи
конфискация до ½ от имуществото на дееца и лишаване от права по чл.37,
23
ал.1, т.6 и 7; за престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК – лишаване от свобода
до 6 години, като може да се наложи лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 или
конфискация на част или цялото имуществото на дееца и за престъплението
по чл.339, ал.1 от НК – наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
При определяне на вида и размера на наказанията по повод на
извършените от подс. П. престъпления, окръжният съд се е ръководил от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на генералната и лична
превенция, както и визираните такива в чл.54 от НК при тяхната
индивидуализация, свързани със степента на обществена опасност на
деянията и на дееца, подбудите за извършването им, както и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Основателно е преценено, че и трите престъпления по чл. 278, ал.6, по
чл.277а, ал.7 и по чл.339, ал.1 от НК съставляват деяния с висока степен на
обществена опасност, като липсват други отегчаващи отговорността
обстоятелства. Безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват
чистото съдебно минало на дееца към момента на извършването им, както и
добрите характеристични данни. Данните по делото говорят и за сравнително
ниската лична степен на обществена опасност на дееца. А като причини и
условия, които са способствали за извършването на деянията се явяват
ниската правна и гражданска култура, стремеж да се облагодетелства по
престъпен начин.
Въпреки очевидния превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, последните не могат да бъдат преценени като цяло за
многобройни, нито някое от тях се явява изключително по своя характер, така
че с оглед разпоредбата на чл.55 от НК да налагат извод за това, че при
тяхното наличие и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко.
Поради тези причини, напълно справедливо окръжният съд е преценил,
че в настоящия случай следва спрямо подс. Д.П. да се наложат поотделно
минимални наказания, съответно за престъплението по чл.277а, ал.7, пр.2 от
НК – една година „Лишаване от свобода“; за престъплението по чл.278, ал.6,
пр.3 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер
на 2000 лева[5], а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – „Лишаване от
свобода“ от 2 години.
Законосъобразно по чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо и
най-тежко наказание за срок от 2 години „Лишаване от свобода“, към което е
присъединил изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева /макар и без
да е посочено в присъдата, законосъобразно е приложен чл.23, ал.3 от НК/.
Коректно е преценено, че целите на чл.36 от НК биха се постигнали и
без приложението на чл.24 от НК.
Безспорно са налице и материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода е до
3 години, деецът не е осъждан, като за пълното постигане на целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложително
24
същият да го изтърпява ефективно. В този смисъл правилно е отложено
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Д.П. наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 години с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Отново, въпреки липсата на изрично посочване в съдебния акт, съдът
правилно е отнел в полза на държавата, иззетите с протокол за претърсване и
изземване от 30.09.2019 г. вещи, съгласно чл. 278, ал.7 и чл.53 от НК – 46
броя монети и предмети, подробно описани в заключението на КИАНОАЕ,
които да се предадат за съхранение на РИМ гр. *, металдетектор марка „*“,
модел „*“ и 28 броя боеприпаси, иззети със същия протокол, описани в
заключението на СБЕ, които да се предадат на служба * към МВР гр. *.
Тъй като подс. П. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, трябва да заплати направените по делото разноски, съответно от
досъдебното производство в полза на държавата и по сметка на ОД на МВР –
*, в размер на 687,50 лева и на съдебното следствие по бюджетната сметка на
Окръжен съд – Пазарджик – 150 лева.
Подсъдимият П. следва да заплати и направените допълнителни
разноски на въззивното съдебно следствие във връзка с явяването на вещото
лице Т. в общ размер от 101,10 лева в полза на бюджета на Съдебната власт и
по сметка на Апелативен съд - Пловдив.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да се потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда, а
жалбата на подсъдимия Д. Г. П., чрез защитника му, да се остави без
уважение.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,
[1] Заб. Правилното изписване е сачма/сачми, според Нов правописен речник на българския език, БАН,
издателство Хейзъл, София, 2002г., с. 812, но така е посочено в повдигнатото обвинение и възприето, поради тази
причина от съда.
[2] Вж. Р № 73/1.04.2016 г. по н.д. № *33/2016 г. на II н.о. на ВКС.
[3] Вж. Р № *00/18.12.2017 г. по н.д. № 877/2017 г. на III н.о. на ВКС.
[4] Р № 354 от 26.06.2013 г. по н. д. № 1090/2013 г., I н. о.; Р № *49 от 18.12.2018 г. по н. д. № 849/2018 г., II н. о.
на ВКС.
[5] Минималният размер на глобата, предвидена за този квалифициран състав е от 3000 лева., а не от 2000 лева,
както е постановил съда при условията на чл.54 от НК. Но при липсата на съответен протест и забраната за
„реформацио ин пеус“ по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, следва да остане в този по-благоприятен за подс. П. размер.
РЕШИ:
25
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260026/30.11.2021 г. по НОХД №
194/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА подс. Д. Г. П., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Апелативен съд –
Пловдив, направените допълнителни разноски в размер на 101,10 лева.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26