Решение по дело №1807/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, против Решение № 158 от 23.08.2023 година по АНД № 395 от 2023 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № 50 от 19.06.2023 година (НП) на директора на БД“ЧР“ и са присъдени разноските по делото. С процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството „Строй-Спийд“ ООД, за нарушение на чл.143, т.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи се, че първоинстанционният съд /РС-Несебър/ е подходил формално, като направил „буквален прочит на текста на забранителната норма без обсъждане на мястото й в закона в смислово и редакционно отношение“, с което касаторът изразява несъгласие. Изтъква се, че конкретното изпълнително деяние в случаят обхваща нарушаването и разрушаването на морския бряг. Извършеното позициониране на верижна техника от страна на санкционираното дружество, с което се изземва пяскъ от морското дъно и по този начин се разрушава брега не следва да бъде освобождавано от отговорност единствено заради разликите в понятията „морски“ и „речен“ бряг. Касаторът счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството-ответник въз основа на посочената в НП разпоредба и същото следва да бъде потвърдено.

Иска се решението на РС да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено НП.

Прокурорът счита, че жалбата е основателна и решението трябва да се отмени, респективно да се потвърди процесното наказателно постановление.

Административен съд-Бургас намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол от настоящата касационна инстанция, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството „Строй-Спийд“ ООД е санкционирано за нарушение на чл.143, т.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ за това, че при извършена съвместна проверка на 01.12.2022 година от служители на БДЧР, РИОСВ-Бургас и Община Несебър е установено по плажната ивица Несебър-юг, изграждане на пясъчен вал с приблизителни размери 8-10 метра ширина, височина 1,5-1,8 в най-високата част, а в най-южната част на дигата е позициониран багер, с посочени идентификационни данни, който в деня на проверката извършва изкопни дейности и изкопава пясък от заливаемата от вълни зона. По този начин е нарушено естественото състояние на крайбрежната заливаема ивица Несебър-юг, гр.Несебър.

РС е отменил оспореното по делото НП като е приел, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по съставения акт за установяване на административно нарушение и издаването на НП, но преценил, че материалният закон е приложен неправилно. В тази връзка е анализиран обекта на защита, според цитираната в акта и НП норма- чл.143, т.1 от Закона за водите, която обаче не се отнася до морския бряг. Изтъкнато е, че забраната се отнася за нарушаване естественото състояние на леглата на реките и техните брегове, съответно крайбрежните им заливаеми ивици. Позовава се на законовата дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми ивици на реките“, съгласно §1, т.16 от ДР на ЗВ, а също така и на т.81 от допълнителната разпоредба относно понятието „речно легло“. Цитира се съдебна практика на касационната инстанция.

Решението е законосъобразно и мотивите му се споделят напълно от настоящия касационен състав.

Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства. В съответствие с ангажираните доказателства и при правилно приложение на закона решаващият състав е обосновал верни изводи за материална незаконо-съобразност на процесното НП, обусловило отмяната на санкционния акт.

Между страните няма спор по основания факт от състава на вмененото нарушение, а именно, че деянието е осъществено на морския бряг, а не на речно корито, поради което цитираната от наказващият орган нарушена разпоредба е неприложима.

Следва да се отбележи, че в санкционното право законовите норми се тълкуват именно както сочи касатора „буквално“ и никога не се налагат санкции по аналогия, както се предлага в касационната жалба. Обстоятелството, че законодателят е въздигнал в състав на административно нарушение именно описаните действия по отношение на речните брегове и корита означава, че обектът на защита са именно тези места. Същият не би могъл да се разширява, т.е. да се прилага по аналогия спрямо други обекти /морския бряг/, за които не са въведени съответните забрани, в противен случай би се нарушил основен правен принцип- законоустановеност на наказанието /санкцията/. Въпросът дали едно или друго деяние съставлява нарушение, съответно дали за него се носи административнонаказателна отговорност се решава от законодателя по предвидения нормативен ред, а не с разширително тълкуване на законовите норми по усмотрение на контролните органи или съда. Нито наказващият орган, нито съда може да приложи разширително дадена норма, за да наложи наказание за действие, за което счита, че следва да се наложи санкция, ако в законът не се съдържа подобна хипотеза, с корелативно предвидена санкционна разпоредба. В противен случай, съответните органи биха иззели правомощията на законодателя да въздига едно или друго деяние в административно нарушение, което е недопустимо и противоречи на всички правни принципи.

РС е установил коректно фактите по делото, не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон.

При тези констатации решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

От процесуалният представител на ответника в писмено становище е направено искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, което е основателно при този изход на спора и следва да се присъди в съответният доказан размер, а именно сумата от 400 лева, което е минималният размер за това производство, т.е. не би могло да бъде прекомерно, съответно направеното възражение в писмено становище от представител на касатора е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 23.08.2023 година по АНД № 395 от 2023 година на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на „Строй-Спийд“ ООД, с ЕИК *********-със седалище- Ахелой, обл.Бургаска, ул. „Струма“ № 39, сумата от 400 /четиристотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение на един адвокат за настоящата касационна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: