№ 8456
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110167774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба на „............ЛСТАТ ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. Ст. З., ул. „....... срещу Г. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............. с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Г. П.
А. дължи на .............. – Адвокатско дружество“ следните суми: 1./ 954,72 лева,
представляваща непогасена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до
окончателното плащане и 2./ 313,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.03.2018 г. е сключен Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити между ........“ ЕАД и Г. П. А., по
силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 1
000,00 лева за срок от 12 месеца. Поддържа, че поради изтичане на крайния му срок
вземането е станало изцяло изискуемо на 19.03.2019 г. На 06.11.2023 г. е бил сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ........“ ЕАД и .............. –
адвокатско дружество“, по силата на който задължението на кредитополучателя,
произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 19.03.2018 г., е изкупено от адвокатското дружество. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия негов кредитор по посоченото парично вземане е
.............. – Адвокатско дружество“. Твърди, че е изрично упълномощен от цедента да
уведомява длъжниците за извършената цесия, като в случая уведомление за цесия е
изпратено на адреса, посочен в договора, но писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.
1
Поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ответникът получава уведомлението
за извършената цесия, изходящо от стария кредитор и е надлежно уведомен за
прехвърлянето. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми от страна на
ответницата е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е влязла в сила поради подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави
възражения за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 7243/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 07.02.2024 г. „............ЛСТАТ ..........., е депозирало пред
СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. А., ЕГН
**********, за следните суми: 1./ 954,72 лева, представляваща непогасена главница по
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018
г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на
заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до окончателното плащане и 2./ 313,68 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г. Претендират се
разноски в заповедното производство.
С разпореждане от 19.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,37 лева –
държавна такса, и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г. /л. 10 – л.
15/, сключен между ........“ ЕАД и Г. П. А., с който се уреждат отношенията им във връзка с
издаването, предоставянето и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и
закриването на платежна сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването,
ползването и погасяването на потребителски кредити, отпуснати на клиента във връзка с
изпълнението на платежни операции чрез платежни карти.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от рамковия договор неразделна част към него са Общите
условия /ОУ/ по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити и ценовата листа по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от рамковия договор максималният размер /лимитът/ на всеки
кредит е в размер на 1 000 лева, като лихвеният процент по кредитите е в размер на 18.50 %
на годишна база и се прилага към сумите на усвоените кредити /чл. 9, ал. 1/, а ГПР е 25,74
%, съответно общата дължима сума от клиента е 1 127,04 лева /чл. 10, ал. 1/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от рамковия договор срокът за погасяване на всеки кредит е 12
месеца, считано от усвояване на кредита.
В чл. 10, ал. 2, т. 3 от рамковия договор е предвидено заплащане от
2
кредитополучателя на годишна такса за използване на платежната карта, която е платима
еднократно заедно с първата месечна погасителна вноска.
В чл. 13, ал. 1 от рамковия договор е посочено, че във връзка с изпълнението на
договора клиентът дължи на ........“ АД такси и комисиони в размери и в срокове, посочени в
договора, ОУ и ценовата листа.
В чл. 14, ал. 1, т. 3 от рамковия договор е посочено, че при неизпълнение от страна на
клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по
кредитите, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане
на срока, за който този кредит е предоставен, ........“ АД има право да изпраща на клиента
уведомителни съобщения, като начислява такси за това съгласно ценовата листа, която
представлява неразделна част от договора.
От представената по делото Ценова листа по рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити /л. 26/ се установява, че годишната такса за
използване на платежната карта е в размер на 24,00 лева, а таксата за изпращане на
уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредитите
възлиза на сумата от 15,00 лева.
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
19.03.2018 г. е саморъчно подписан на всяка страница от страните по него, вкл. от
ответницата Г. П. Ганчева, чийто подпис не се оспорва в хода на процеса.
От представен и приет като писмено доказателство Приемо-предавателен протокол
от 21.03.2018 г. /л. 28/ се установява, че на Г. П. Ганчева са фактически предадени Рамков
договор, Общи условия, ценова листа и запечатан плик, съдържащ платежна карта, издадена
от ........“ ЕАД. Протоколът носи саморъчно положен за ответницата подпис, неоспорен в
срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същият удостоверява факта на
предаване на последната на платежния инструмент, посредством който се е усвоявал
кредитният лимит по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 19.03.2018 г.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
размерът на усвоените суми по рамковия договор от 19.03.2018 г. е 1 087,40,00 лева, като
сумата е била усвоена на четири пъти, както следва: на 21.03.2018 г. – 427,40 лева, на
22.03.2018 г. – 550,00 лева, на 23.05.2018 г. – 100,00 лева и на 28.05.2018 г. – 10,00 лева. След
извършени справки вещото лице е установило, че в погашение на задължения по процесния
рамков договор Г. П. А. е извършила две плащания, както следва: на 11.05.2018 г. – 150,07
лева, на 28.09.2018 г. – 130,00 лева, или плащания общо в размер на 280,07 лева, които са
разпределени за погасяване на следните задължения: 132,68 лева – главница, 68,19 лева –
договорна лихва, 25,20 лева – такса теглене, 30,00 лева – уведомления за закъснение на
плащане на задължения, и 24,00 лева – годишна такса. Съгласно отговора на задача 3 от
ССчЕ размерът на непогасената главница към датата на сезиране на заповедния съд възлиза
на 954,72 лева, а размерът на лихвата за забава за периода 15.02.2021 г. – 05.02.2024 г.
възлиза на 313,68 лева.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. /л. 29-34/, сключен между ........“ ЕАД –
цедент, и .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ – цесионер, съгласно § 2 /1/ от който
страните се споразумяват, че цедентът прехвърля възмездно не цесионера свои парични
вземания, произхождащи от рамкови договори, сключени между цедента, в качеството на
кредитодател, и ФЛ, в качеството на кредитополучатели, срещу задължение на цесионера да
му заплати уговорена помежду им продажна цена.
3
Съгласно представеното по настоящото дело извлечение от Приложение № 1 към
Рамковия договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. (л. 36-38) вземането на
........“ ЕАД срещу ответницата Г. П. Ганчева е прехвърлено на ищеца .............. –
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ на 06.11.2023 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Потвърждение за
сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 35) и пълномощно от 06.11.2023 г. (л. 41), с което
........“ ЕАД е упълномощило .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ да уведоми от името
на ........“ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, в което
и да е подписано Приложение № 1 между страните, неразделна част от рамковия договор за
цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1./ 954,72 лева,
представляваща непогасена главница по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2024 г. до
окончателното плащане и 2./ 313,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.
Основателността на предявения главен иск е обусловена от кумулативното позитивно
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ наличие на
сключен валиден Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, сключен между ........“ ЕАД – като заемодател и Г. П. А. – като заемател, с
посоченото в исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на задълженията по договора за
заем за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя; 3./
настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума; 4./ наличието на
обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на погасителната давност за
вземанията; 5./ наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между ........“
ЕАД и ищцовото адвокатско дружество; 6./ уведомяването на ответника за цесията.
Основателността на предявения акцесорен иск е обусловена от кумулативното
позитивно установяване от страна на ищеца установяване на следните материални
предпоставки: 1./ съществуването и размера на главния дълг, 2./ изпадането на ответника в
забава, и 3./ размера на обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
От приетия по делото като писмено доказателство Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., саморъчно подписан от
ответницата, чийто подпис не се оспорва в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, се установява по
несъмнен начин, че на посочената дата между ........“ ЕАД и Г. П. А. е сключен договор с
предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с издаването, предоставянето
и ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна
сметка; извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и
погасяването на потребителски кредити, отпуснати на клиента във връзка с изпълнението на
платежни операции чрез платежни карти.
4
Съгласно чл. 7, ал. 1 от рамковия договор максималният размер /лимитът/ на всеки
кредит е в размер на 1 000 лева, като лихвеният процент по кредитите е в размер на 18.50 %
на годишна база и се прилага към сумите на усвоените кредити /чл. 9, ал. 1/, а ГПР е 25,74
%, съответно общата дължима сума за връщане от клиента е 1 127,04 лева /чл. 10, ал. 1/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от рамковия договор срокът за погасяване на всеки кредит е 12
месеца, считано от усвояване на кредита.
От приетия по делото като писмено доказателство Приемо-предавателен протокол от
21.03.2018 г., саморъчно подписан от ответницата, чийто подпис не е оспорен в срока по чл.
193, ал. 1 ГПК, се установява, че на 21.03.2018 г. на Г. П. Ганчева е бил фактически предаден
платежният инструмент, посредством който се е усвоявал кредитният лимит по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г.
От приетото без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно
заключение на вещото лице В. П. по допуснатата ССчЕ, което преценено по реда на чл. 202
ГПК съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че размерът на усвоените
суми по рамковия договор от 19.03.2018 г. е 1 087,40,00 лева, като сумата е била усвоена на
четири пъти, както следва: на 21.03.2018 г. – 427,40 лева, на 22.03.2018 г. – 550,00 лева, на
23.05.2018 г. – 100,00 лева и на 28.05.2018 г. – 10,00 лева. След извършени справки вещото
лице е установило, че в погашение на задължения по процесния рамков договор Г. П. А. е
извършила две плащания, както следва: на 11.05.2018 г. – 150,07 лева, на 28.09.2018 г. –
130,00 лева, или плащания общо в размер на 280,07 лева, които са разпределени за
погасяване на следните задължения: 132,68 лева – главница, 68,19 лева – договорна лихва,
25,20 лева – такса теглене, 30,00 лева – уведомления за закъснение на плащане на
задължения, и 24,00 лева – годишна такса. Размерът на непогасената главница към датата на
сезиране на заповедния съд възлиза на 954,72 лева, а размерът на лихвата за забава за
периода 15.02.2021 г. – 05.02.2024 г. възлиза на 313,68 лева.
От приетите по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
06.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 06.11.2023 г. се установява, че ........“ ЕАД е
прехвърлило на .............. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“ вземания по договори за паричен
заем, сред които и тези по сключения с ответницата договор. По делото е представено
потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и пълномощно от 06.11.2023 г., с
което ........“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, в което и да е
подписано Приложение № 1 между страните.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, цедентът трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението,
извършено от цесионера. Безпротиворечиво е възприето в съдебната практика, че е
допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания – цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
5
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. преди
подаване на исковата молба, послужила като повод за образуване на настоящото исково
производство. Същевременно обаче уведомлението от упълномощения цесионер за
сключения договор за цесия с предмет процесното вземане, заедно с пълномощното за това,
представляват приложения към исковата молба, които са били лично връчени на ответника в
хода на настоящото съдебно производство. С връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника – в този смисъл е и Решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., и това обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото – по арг. от арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо,
съдът приема, че е налице активна материалноправна легитимация на ищеца, произтичаща
от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.11.2023 г. и
Приложение № 1 към него, който е произвел действие по отношение на ответника и спрямо
него носител на вземанията по рамковия договор от 19.03.2018 г. е именно ищцовото
дружество.
По делото не е спорно, а и се установява от неоспорените констатации на ССчЕ, че в
изпълнение на сключения рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 19.03.2018 г. кредитодателят е отпуснал на ответницата-
кредитополучател кредит в размер на сумата от 1 087,40 лева, която сума е била усвоена на
четири пъти, както следва: на 21.03.2018 г. – 427,40 лева, на 22.03.2018 г. – 550,00 лева, на
23.05.2018 г. – 100,00 лева и на 28.05.2018 г. – 10,00 лева. След извършени справки вещото
лице е установило, че в погашение на задължения по процесния рамков договор Г. П. А. е
извършила две плащания, както следва: на 11.05.2018 г. – 150,07 лева, на 28.09.2018 г. –
130,00 лева, или плащания общо в размер на 280,07 лева, които са разпределени от
кредитора за погасяване на следните задължения: 132,68 лева – главница, 68,19 лева –
договорна лихва, 25,20 лева – такса теглене, 30,00 лева – уведомления за закъснение на
плащане на задължения, и 24,00 лева – годишна такса. Други плащания по договора не са
извършвани.
Процесният договор за паричен заем има х.ктеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява
на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите в рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., предвиждащи възможност за
кредитодателя да изпраща на клиент по договора уведомителни съобщения, за което да
начислява такса съгласно ценова листа в размер на сумата от по 15,00 лева, както и
начисляването на годишна такса за използване на платежната карта и такси за теглене на
парични средства, са нищожни поради противоречието им със закона. Възможността на
кредитора да въвежда такси, извън стойността на договорения размер на заема, е
регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочената разпоредба да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Настоящият състав счита, че предметът на гореизброените услуги, за които
кредитодателят по рамковия договор от 19.03.2018 г. е предвидил възможност за
начисляване на такси, е непосредствено свързан с усвояването и управлението на самия
кредит. Поради което клаузите, предвиждащи заплащането им, са уговорени в противоречие
с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и са нищожни. На следващо място,
6
съгласно регламентираното в норма от императивен порядък – чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът счита, че уговорената в чл. 14, ал. 1, т. 3 от процесния договор възможност при забава
на кредитополучателят финансовата институция да изпраща уведомителни съобщения, като
потребителят дължи заплащане на такса за това съгласно ценова листа, по същността си
представлява установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е
предвидено като условие за възникването на вземането единствено забавено изпълнение на
задължението за заплащане на погасителните вноски по договора. Заплащането на
посочената такса за уведомително съобщение от по 15,00 лева е договорено да възникне
като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на
обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата. Отделно от това
тази наказателна клауза е в пряко противоречие и на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от
закона функции, което също влече нищожността.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от рамковия договор срокът за погасяване на кредита е 12 месеца,
считано от усвояване на кредита. От заключението на ССчЕ се установи, че усвоеният
кредит по процесния рамков договор размер възлиза на сумата от 1 087,40 лева, която сума е
била усвоена на четири пъти, както следва: на 21.03.2018 г. – 427,40 лева, на 22.03.2018 г. –
550,00 лева, на 23.05.2018 г. – 100,00 лева и на 28.05.2018 г. – 10,00 лева. Следователно
срокът за погасяване на кредита е изтекъл на 21.03.2019 г. При това положение, съдът
приема, че ищецът е установил по основание своите вземания. Размерът на същите се
установява от неоспорените констатации на ССчЕ.
Същевременно, от приетото без възражения на страните заключение на ССчЕ се
установи, че в погашение на задълженията по процесния договор ответницата е извършила 2
плащания в общ размер на 280,07 лева, които са разпределени от кредитора за погасяване на
следните задължения: 132,68 лева – главница, 68,19 лева – договорна лихва, 25,20 лева –
такса теглене, 30,00 лева – уведомления за закъснение на плащане на задължения, и 24,00
лева – годишна такса. С оглед на извода на съда за нищожност на клаузите от процесния
договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на годишна такса за използване
на платежната карта, такси за теглене и на такси за уведомления за закъснение на плащане
на задължения, то сумата от 79,20 лева /25,20 + 30,00 + 24,00/ се явява разпределена за
погасяване на задължения по нищожни клаузи и поради това следва да бъде приспадната от
общия размер на главната претенция – доколкото и двете плащания са извършени през 2018
г., т. е. към момента на извършване на плащанията не е настъпил срокът по чл. 8 от рамковия
договор. Следователно главният иск е основателен до размера на сумата от 875,52 лева, до
който същият следва да се уважи, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
954,72 лева искът следва да се отхвърли.
По делото не се твърди и не се установява ответницата да е заплатила главното вземане
на уговорения в чл. 8 от договора падеж, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД е установен по основание. След използване на електронен калкулатор
/лихвеният калкулатор на НАП/ и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на
претенцията за обезщетение за забава върху уважената главница от 875,52 лева за периода
15.02.2021 г. – 07.02.2024 г. в размер на 288,32 лева, до който искът по чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи, респ. следва да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 313,68
лева.
По възражението за давност
Съгласно чл., ал. 1 от рамковия договор срокът за погасяване на всеки кредит е 12
7
месеца, считано от усвояване на кредита.
В практиката на ВКС е прието за приложима по отношение на задължението за
главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски, тъй като уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. По отношение
на момента, от който започва да тече давността, настоящият състав споделя изложеното в
Решение № 50173/13.10.2022 г., постановено по гр. д. № 4674/2021 г. по описа на ВКС, III г.
о., че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница
и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е
обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита. В случая, съобразно уговореното в чл. 8 от рамковия договор
срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от усвояване на кредита, т. е.
страните не са уговорили разсрочване на задължението и падежът за изпълнение на
задълженията по процесния договор настъпва на 21.03.2019 г. /с оглед датата на усвояване
на кредитния лимит/. Същевременно заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
07.02.2024 г., т. е. към този момент общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Следователно, вземането на ищеца за невърнатата главница по рамковия договор от
19.03.2018 г. не е погасено по давност, а това означава, че ответникът дължи да го заплати в
останалия непогасен размер от 875,52 лева. Посочената сума следва да се присъди ведно със
законната лихва от даттаа на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024 г. до
окончателното плащане.
По отношение на вземането за мораторна лихва безспорно приложение намира
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „а“ ЗЗД. В случая се претендират вземания за
мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., поради което съдът намира за
неоснователно възражението за давност и досежно акцесорната претенция.
По разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и предвид направеното искане, право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира за заповедното производство разноски в размер на 25,37 лева –
държавна такса и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение. За исковото производство
претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 74,63 лева, 350,00 лева –
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, и 500,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 848,41 лева – разноски в
исковото производство, и 390,30 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „............ЛСТАТ ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. Ст. З., ул. „....... срещу Г. П. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.............. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че з Г. П. А. дължи на .............. – Адвокатско дружество“ сумата в
8
размер на 875,52 лева, представляваща непогасена главница по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 19.03.2018 г., сключен с ........“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за
изпълнение – 07.02.2024 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 288,32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 07.02.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважения
размер от 875,52 лева до пълния предявен размер на 954,72 лева и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 288,32 лева до пълния
предявен размер на 313,68 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.
ОСЪЖДА Г. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. да заплати на
„............ЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление: гр. Ст. З., ул. „....... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 848,41 лева – разноски в исковото
производство по гр. д. № 67774/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на
390,30 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7243/2024 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9