№ 3313
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20231110201898 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу
Наказателно постановление (НП) № 38-69/31.08.2022г. издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на
чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП вр. с ал. 76, ал. 1 от ЗМИП.
С жалбата се иска отмяна на обжалвания акт поради неговата
незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на извършено деяние. Алтернативно
жалбоподателят се позовава на чл. 28 от ЗАНН като твърди, че извършеното
представлява маловажен случай.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от управителя К. М. лично и с адв. З. Последната поддържа
1
изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Сочи допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и липса на извършено
деяние. Твърди и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и
иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин
и правилно била определена санкционната разпоредба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
разноските, поискани от другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа, в свой обект за обмяна на валута в гр. **,
жалбоподателят „*******“ ЕООД продал на „*****“ АД 85 000 GBP по курс
2.3062, с левова равностойност 196 026.55. Сделката била свързана с плащане
в брой на стойност над 30 000 лева, извършено от/на клиент на „*******“
ЕООД по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Сделката била регистрирана с
издадени от обменното бюро: фискален бон № 0033193 (с вписано бордеро №
114021) от 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа и насрещно потвърждение за
пoпокупка на валута от 09.08.2021 г., издадено от „*****“ АД. В тази връзка,
като „обменно бюро“, задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, дружеството-
жалбоподател „*******“ ЕООД следвало да уведоми дирекция „Финансово
разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършеното
плащане в брой на стойност над 30 000 лева до 15-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася информацията.
Било изпратено запитване до дружеството жалбоподател във връзка с
посочената сделка, като то отговорило, че за периода от 01.01.2021 г. до
31.10.2021 г. не е изпращало такива уведомления до ДАНС, но в най-кратък
срок щели да бъдат изготвени и изпратени.
На 29.03.2022 г. в ДАНС постъпило писмо, с което „*******“ ЕООД
изпращало информация по чл. 76 от ЗМИП за извършени плащания в брой на
2
стойност над 30 000 лева, за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. Сред тях
било и сделката от 09.08.2021 г. с „*****“ АД за покупка на 85 000 GBP. За
плащането в брой, осъществено на 09.08.2021 г., „*******“ ЕООД е следвало
да предостави информацията в срок от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г., а то е
изпратило информацията на 28.03.2022 г., което било след изтичане на срока
по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП.
Предвид тези констатации, проверяващите приели, че като не е
уведомило дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС в срока от
01.09.2021 г. до 15.09.2021 г. за плащането в брой – 85 000 GBP по курс
2.3062, с левова равностойност 196 026.55, осъществено на 09.08.2021 г. с
„*****“ АД, на 16.09.2021 г. в гр. **, „*******“ ЕООД е извършило
административно нарушение по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. с чл. 76, ал. 1 от
ЗМИП.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № ФР-10-4564 от
15.06.2022 г. за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. с чл. 76, ал. 1 от
ЗМИП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което
бил предявен на представляващ нарушителя, а последният го подписал с
отбелязване, че има възражения, които ще представи в срок.
Администртивнонаказаващият орган счел изложените в акта фактически
констатации за доказани и издал обжалваното в настоящото произовдство
наказателно постановление (НП) № 38-69/31.08.2022г., издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на
чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП вр. с ал. 76, ал. 1 от ЗМИП. Същото е връчено на
управителя на жалбоподателя на 20.09.2022г. и обжалвано с жалба от
05.10.2022г.
По делото беше разпитан актосъставителят Р. А. Т., като показанията на
същия са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло
на констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената
част на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира
напълно. Свидетелят разказа подробно за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията му се подкрепят от приложените по
3
делото писмени доказателства.
В издадените АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено в град
**, тъй като там се намирало обменното бюро, в което била извършена
сделката, а и дружеството било със седалище в град **.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС –София. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен
за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В
този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта и
шестмесечният срок по алинея 3 за издаване на наказателното постановление.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извод, че в процедурата по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподатела.
Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП и чл. 76, ал. 1 от
ЗМИП, лицата по чл. 4 (в случая обменното бюро) уведомяват дирекция
„Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за
всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лева или тяхната равностойност
в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените
отношения или при случайни сделки или операции, като това трябва да стане
на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
информацията, на хартиен или магнитен носител или по електронен път по
образец, утвърден от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на
4
Държавна агенция „Национална сигурност“. От обективна страна
категорично се доказа по делото, че 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа, в свой
обект за обмяна на валута в гр. **, жалбоподателят „*******“ ЕООД продал
на „*****“ АД 85 000 GBP по курс 2.3062, с левова равностойност 196 026.55.
Сделката била свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лева,
извършено от/на клиент на „*******“ ЕООД по смисъла на чл. 76, ал. 1 от
ЗМИП. Сделката била регистрирана с издадени от обменното бюро: фискален
бон № 0033193 (с вписано бордеро № 114021) от 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа
и насрещно потвърждение за пoпокупка на валута от 09.08.2021 г., издадено
от „*****“ АД. В тази връзка, като „обменно бюро“, задължено лице по чл. 4,
т. 4 от ЗМИП, дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД следвало да
уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция
„Национална сигурност“ за извършеното плащане в брой на стойност над 30
000 лева в срок до 15.09.2021 г., а то е изпратило информацията едва на
28.03.2022 г., тоест след изтичане на срока по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП. С
оглед изложеното от обективна страна е налице извършено нарушение на
цитираните по-горе разпоредби.
Посочено е и се твърди обаче, че нарушението е било извършено в град
**, който извод настоящият съдебен състав определя акто неправилен.
Нарушението е извършено чрез бездействие на наказаното лице, тъй като то
не е изпълнило в законоустанвения срок задължението си да уведоми
дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална
сигурност“, тоест деянието е осъществено чрез бездействие и мястото на
извършването му е там, където е трябвало да се изпълни дължимото действие.
Бездействието се е изразило в липса на уведомяване на дирекция „Финансово
разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за осъществено
плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено на 09.08.2021 г. в
обменното бюро в град Балгоевград.
Седалището на ДАНС, където е следвало да постъпи уведомлението, се
намира в град София. Налице е липса на уведомление на ДАНС, дължимо от
юридическо лице, функциониращо в град **, но което е трябвало да извърши
уведомяването в град София.
Долу на страница 3, в първия абзац от обжалвания акт е изрично
посочено, че: „На 16.09.2021 г. в гр. **, „*******“ ЕООД, ЕИК ******* е
5
извършило административно нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. чл.
76, ал. 1 от ЗМИП“, а на страница 5 в наказателното постановление е
посочено, че: „Проверката на място е извършена в периода 14.03.2022 г. –
16.03.2022 г. в гр. **“.
Очевидно наказващият орган е приел, че както проверката, така и
нарушението са били извършени в град **, което не се установи в хода на
настоящото производство. Нарушението е извършено в град София. В този
смисъл и застъпеното от ВКС в определение № 226 от 06.12.2022 г. по ЧНД
№ 938/2022 г., постановено в рамките на спор за подсъдност между РС –
София и РС – ** по идентичен казус.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността
на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва
да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране
отговорността на нанрушителя. След като наказанието е наложено за
извършено нарушение в град **, то трябва да бъде доказано, че именно в това
населено място е трябвало да бъде изпълнено и не е било изпълнено
задължението за уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване“ на
Държавна агенция „Национална сигурност“. Недоказването на това
обстоятелство е основание деецът да бъде оправден. Тежестта за доказване в
случая е на административнонаказаващият орган, който следва да ангажира
доказателства установяващи категорично всички фактически обстоятелства
около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не
трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в
негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения.
По посочените съображения, обжалваният акт следва да бъде отменен.
При този изхода на спора, право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, има жалбоподателят. Същият претендира и реално доказва да е
направил такива в размер на 500,00 лева. Направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът
намира за неоснователно при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото от една страна и от друга – че претендираното такова е в
размер, които не надхвърля драстично минималния такъв.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 100 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 38-69/31.08.2022г.
издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с
което на „*******“ ЕООД, ЕИК: ******* на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
118, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП вр. с ал. 76, ал. 1 от
ЗМИП.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да
заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 500,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в настиоящото произовдство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7