Р Е
Ш Е Н
И Е
№
28.06.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Балчик граждански състав
на двадесет и осми май през две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦОНКО ИВАНОВ
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 696 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска
№ 19, представлявано от В.С.и Д.Н., чрез ю.к. П. П., и посочен адрес
за получаване на призовки и съобщения: ***, против Г.Д.П.,
с ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и евентуален осъдителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.210 от ГПК и материалноправна квалификация: чл. 430
от ТЗ, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, цена 7567.48 лв., от които 7130.18
лв. - главница, 312.10 лева - договорна лихва, 5.20 лв. - лихвена надбавка за
забава, 120.00 лв. - дължими такси.
Ищецът, чрез пълномощника си твърди, че Заповед № 139/27.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 27.03.2018 г., издадени от РС - Балчик по ч.гр.д. №
206/2018г. ответника Г.П. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД главница и
лихви по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013 г. Длъжника е
депозирал пред съда писмено възражение, което обуславя правния интерес да
предяви иск. На 28.06.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД ("Банката") и
Кредитополучателя Г.Д.П. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в
размер на 10000 лв. (десет хиляди лева), с краен срок
за издължаване 24.06.2023 г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски
е 20-то число на месеца. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и
подписани от Кредитополучателя Общи условия в съответствие с изискванията на
ЗПК /чл. 11/, с което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи.
Кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора преференциална
променлива възнаградителна лихва в размер на 12,45% годишно. При нарушаване на
Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично. Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя.
Банката е изправна страна по него. Кредитополучателя е допускал просрочия по
погасяване на кредита. Поради допуснатата забава, „Банка ДСК“ ЕАД е предприела
действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, за което е
уведомила Кредитополучателят, който не е заплатил изцяло дължимите към Банката
суми и след настъпване на изискуемостта на кредита. Кредиторът е предприел
действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на
вземанията си. Налице е неизпълнение на 4 месечни вноски - 98 дни забава. Договора
между страните е действителен, същият съдържа необходимото задължително
съдържание, въведено от законодателя. Банката е обявила процесния Договор за
кредит за предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника. По предявения евентуален осъдителен иск в случай на
преценка за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
респ. липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, твърди, че предсрочната
изискуемост на цялото вземане настъпва с връчване на исковата молба на
ответника. Твърди, че исковата молба служи като покана за изпълнение, от който
момент длъжникът изпада в забава. Моли съдът, да се произнесе с решение, с
което: Да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на
ищеца "Банка ДСК" ЕАД от ответника Г.Д.П., в качеството й на кредитополучател
по Договор за кредит от 28.06.2013 г., съгласно издадената по ч.гр.д. №
206/2018 г. по описа на PC -
Балчик Заповед за изпълнение, а именно: Вземане за изискуема главница, в размер
на 7130,18 лв.; Вземане за изискуема договорна (възнаградителна лихва), в
размер на 312,10 лв., дължима на основание чл.8 от Договора за кредит,
представляваща сбор от начислена съгл. Раздел III от Общите
условия и непогасена лихва за периода за периода от 20/11/2017 г. до 27/02/2018
г.; Вземане за изискуема обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава),
в размер на 5,20 лева дължима на основание чл.19.1. от Общите условия към
Договора за кредит и начислена за периода от 20/11/2017 г. до 27/02/2018 г.;
Вземане за изискуема дължими такси и разноски, в размер на 120,00 лева; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2018 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
й изплащане. В условия на евентуалност моли съдът да
осъди ответника Г.Д.П. да заплати на „Банка ДСК" ЕАД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо
потребление от 16.06.2015 г., а именно: Вземане за предсрочно изискуема
главница, в размер на Вземане за изискуема главница, в размер на 7130,18 лв.;
Вземане за изискуема договорна (възнаградителна лихва), в размер на 312,10 лв.,
дължима на основание чл.8 от Договора за кредит, представляваща сбор от
начислена съгл. Раздел III от Общите условия и непогасена лихва за
периода за периода от 20/11/2017 г. до 27/02/2018 г.; Вземане за изискуема
обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава), в размер на 5,20 лв.
дължима на основание чл. 19.1. от Общите условия към Договора за кредит и
начислена за периода от 20/11/2017 г. до 27/02/2018 г.; Вземане за изискуема
дължими такси и разноски, в размер на 120,00 лв. (всички подробно описани
по-горе), ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Да бъде осъден
ответника да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД всички направени по настоящото дело
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева),
както и сторените в заповедното производство.
Ответника Г.Д.П., с ЕГН **********,
адрес: ***, подава два отговора, първия чрез адв. К.И.Б. от РАК, счита
исковата
молба е неоснователна и недоказана. Оспорва дължимостта на
така посочените в исковата молба суми по основание и размер. Оспорва твърдението, че
кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Задължителни за
съдилищата разяснения са дадени с т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ап. 1 ГПК. Оспорва, че представеното с исковата молба Възлагателно писмо с изх. №
8326/6.2.2018 г. удостоверява, че е връчено надлежно уведомление за обявяване
предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит по реда на чл. 46, ал. 2
от ГПК. Оспорва, че лицето И.П.да и е брат и да
е от домашните, съответно оспорва Палов да живее на адреса, посетен от
призовкаря на ЧСИ: ***. Вземането има действие от получаване от длъжника
на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем. Оспорва твърдението, че с връчената и заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК длъжникът-ответник по делото е
узнал, че Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Предявеният
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Оспорва дължимостта на сочените в исковата молба суми по основание и
размер. Оспорва да е усвоила сумата от 10000 лв.
на основание Договор за кредит за текущо потребление от 28.6.2013 г. Оспорва Банката
надлежно да е уведомила ответницата за промяната в лихвения процент съгласно
реда на чл. 7.3. от ОУ на Банката. Намира, че неясна клауза в договора се явява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143. т. 9 от ЗЗП. която е
нищожна на основание чл. 146. ал. 1 ЗЗП. Счита, че
пазарния (бенчмарков) лихвен мерител - 6-месечен Софибор, в случая, ясно
определена величина, а уговорката в договора е недвусмислена-лихвата се
образува съгласно стойността на този индекс.Счита, че такива действия и
уговорки са недействителни и недопустими. В чл.143 ЗЗП е обявена за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално /чл. 146 ал.1 от ЗЗП/, осъществяват състава на чл. 143
т. 10 от ЗЗП, представлявайки неравноправни клаузи.В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения
по отношение на доставките на финансови услуги, каквато услуга представлява и
процесния Договор за банков кредит съобразно §13, т. 12 ЗЗП. Уговорената лихва
трябва да отговаря на определени условия. Оспорва клаузите в
договора поради неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Претендираните лихви за забава, начислени върху
главницата по Договора за кредит, не се дължат, защото същите са погасени по
давност, и прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Едва с исковата
молба е уведомена за обявената от Банката предсрочна изискуемост на кредита,
отпуснат с Договор за кредит. Правила редица опити и е
отправяла предложения до Банката за разсрочено погасяване на дълга си, но като икономически
по-слабата страна в отношенията си с Банката, е получавала
единствено откази и несъгласие за сключване на споразумения и извънсъдебно
уреждане на отношенията им. Моли съдът да отхвърли изцяло
предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан. Моли присъждане сторените в настоящото, исково производство
съдебни разноски.
Чрез втори
отговор с пълномощника адв. С.А.К. от САК, съдебен
адрес за призоваване и съобщения: ***, счита, исковете за
неоснователни и недоказани. Оспорва дължимостта на посочените в
исковата молба суми по основание и размер. Оспорва
да е усвоила сумата от 10000 лв. на основание Договор за кредит за текущо
потребление от 28.6.2013 г. В Договора за
кредит е посочено, че „главницата се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 12,45 % годишно или 0,03 % на ден, при условията на
Промоционални условия по стандартен НТП..." Лихвения процент, зависи от 6-
месечния Софибор, и се променя от Кредитора два пъти в годината. Незаконосъобразно
е изменено БЛП и е увеличило анюитетните вноски, дължими от ответницата, като
многократно се е увеличил общия дължим размер. Оспорва Банката надлежно да е
уведомила за промяната в лихвения процент. Налице е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т, 9
от ЗЗП, която е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
налагайки на потребителя приемането на условия, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално /чл.146 ал.1 от ЗЗП/, осъществяват състава на чл.143
т.10 от ЗЗП, представлявайки неравноправни клаузи, тъй като в тях се предвижда
увеличение стойностите на БЛП, без ясен механизъм. Налице е константната и задължителна практика на ВКС. Оспорва по основание и размер, дължимостта на претендираните санкционираща /договорна/ лихва.Оспорва в
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банката да е предвидена такса за
„разходи за изискуем кредит“.
Счита
лихвите за забава, начислени върху главницата по Договора за кредит, че
не се дължат, защото същите са погасени
по давност, и прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Едва
с исковата молба е уведомена за обявената от Банката предсрочна изискуемост на
кредита, отпуснат с Договор за кредит. Не са представени никакви доказателства,
нито са наведени твърдение, че до са отравяни извънсъдебни покани от страна на Банката
за плащане на дължимите по Договора за кредит суми. Ответницата е правила редица опити и е отправяла предложения до
Банката за разсрочено погасяване на дълга си, но е получавала
единствено откази и несъгласие за сключване на споразумения и извънсъдебно
уреждане на отношенията им. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения осъдителен
иск, като неоснователен и недоказан. Моли присъждане сторените в настоящото,
исково производство съдебни разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и
доказателствата прие: Не се спори, че ответницата е сключила с ищеца
Договор за кредит за текущо потребление на
28.6.2013 г.
Оспорва се от ответницата да е получила сумата по кредита, оспорва и лихвения
процент по договора, както и липса на покана за обявяване кредита за предсрочно
изискуем. С молба за даване ход на делото ищеца преди първото съдебно заседание
оспорва изцяло твърденията на ответницата относно начина на формиране на
лихвения процент, прилаган по договора за кредит. Посочва, че преференциалния
лихвен процент 12.45% е бил прилаган за целия период на кредита, въпреки, че
ответницата не е спазвала задълженията си по договора. По оспорването на
ответницата, че не й е брат И.П.- лицето получило уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита, ищеца моли съдът за удостоверение или служебна справка
за установяване кой, кой е. Съдът е изискал служебно справка по Наредба 14/09
г. и от същата е видно, че сочения И.Д.П.е брат на ответницата, с постоянен и
настоящ адрес ***. Поради спора между страните и направените доказателствени
искания на ищеца съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата
не е оспорена от страните, поради което съдът кредитира заключението й като
вярно ,документално обосновано и аргументирано“. По заключението на вещото лице
сумата по кредита е усвоена от ответницата.погасителните вноски са превеждани
от трудовото възнаграждение на ответницата от МВМ Груп ООД с.М.. Плащания има
от 28.04.2013 г. до 28.09.2015 г., като от тази дата до подаване исковата молба
няма счетоводни записвания за постъпления погасяващи кредита. Годишния лихвен
процент договорен в размер на 12.45% не е променян и не е обвързан с лихвения
процент Софибор, БЛП. Вещото лице посочва, че непогасеното задължение към ищеца
от ответницата е в общ размер на 7567.44лв.
Предвид
спора между страните за давността по чл. 114, ал. 1 ЗЗД, такава тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Кредитополучателя е поел задължение да внася по разплащателната
сметка суми/ вноски/ за погасяване на задълженията по договора за кредит и да
заплаща дължимата лихва върху ползуваната част от кредита месечно, на
определена падежна дата и следователно давността тече отделно за всяка вноска по лихвата от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката. Спори се относно коя
погасителна давност е приложима при вземания, възникнали от неизпълнение
на договори за кредит, а именно-дали общата погасителна давност, или
тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД. Отговор на така поставения
въпрос, съдът съобрази със задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28
от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/, според която при
договора
за заем е налице едно неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части,
което обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора
за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно
договорната лихва-същата представлява цената на ползваната парична сума, но понеже
същата не се дължи заедно с главницата/не е включена в дължимата анюитетна
вноска/ и тя се явява санкционираща лихва, по отношение на нея следва да се
приложи чл.111 от ЗЗД. От 28.09.2015 г. до входиране заявлението по чл.417 ГПК
27.02.2018 г. не е изтекъл тригодишен период за да е погасено лихвата по
давност и се дължи обезщетение за забава.
Съдът намира възражението за липса на надлежно уведомяване
на ответницата за настъпилата предсрочна за неоснователно. Безспорно е получено
писмото от брат й, съдържащо изрично изявление на банката, че обявява целия
остатък за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по
договора за кредит. В тази връзка е и неоспорения представен от ищеца, подписан
от ответницата Договор за залог върху вземания от 28.06.2013 г.
При така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за изцяло основателен и доказан. Кредитът е усвоен от ответницата. Допусната е
забава при внасяне на дължими по договора вноски в продължение на повече от 90
дни. При допусната забава в плащанията на главница и /или лихви банката има
право да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно
изискуемо.Това е сторено чрез призовкар на ЧСИ, който на 08.02.2018 г. е връчил
на брата на ответницата Иван Павлов, който е посочил, че тя е в чужбина и поел
задължение да предаде уведомлението. Законът не е предвидил изрични
задължителни реквизити, които следва да съдържа изпратеното уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит. От
уведомлението следва да се изведе ясната и категорична воля на кредитора да
счита занапред кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В настоящия случай от
отправената покана-уведомление ясно и
категорично се извежда волята на кредитора в тази насока. Налице са обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем-неплащане в повече
от 90-дневен срок на погасителни вноски по договора. Налице е и надлежно
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
По твърдяните от ответницата съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, които са в негова вреда
и не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Примерно
са изброени хипотези на неравноправни клаузи. Съгласно чл.144 ал.3 от ЗЗП разпоредбите на чл.143 т.7, 10 и
12 от закона не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа и финансови
инструменти, чиято цена е свързана с изменение на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Липсва основание за обявяване на клаузи в
договора, сключен между страните за неравноправни. Банката добросъвестно е
съблюдавала договорените между страните условия, като не е изменяла едностранно
размера на договорната лихва. В тази насока е заключението на съдебно
счетоводната експертиза по делото.
С
оглед изложеното предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде
изцяло уважен, като на ищеца по делото се присъдят сторените съдебно деловодни
разноски. Дължат се и сторените в заповедното и настоящото производство
разноски.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.П., с ЕГН **********, адрес: ***,
че същата дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска
№ 19, представлявано от В.С.и Д.Н., чрез ю.к. П. П., и посочен адрес за получаване на
призовки и съобщения: *** сумите:
-
7130.18 лв. (седем хиляди сто и тридесет лева и 18 ст.) -
главница;
-
312.10 лв. (триста и дванадесет лева и 10 ст.) -
договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.02.2018
г.;
-
5.20 лв. (пет лева и 20 ст.)
- лихвена надбавка за периода
от 20.11.2017 г. до 27.02.2018 г.;
-
120 лв. (сто и двадесет лева) - заемни
такси,
-
законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, суми
дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013 г.,
по издадена Заповед за изпълнение № 139 от 27.03.2018 г. по ч.гр.д. № 206/2018
г. по описа на Районен съд - Балчик.
ОСЪЖДА Г.Д.П., с ЕГН **********,
и адрес: ***, да
заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска
№ 19, представлявано от В.С.и Д.Н., чрез ю.к. П. П. и посочен адрес за получаване на
призовки и съобщения: ***, сумите от 151.35 лв. /сто петдесет и един лева и 35 ст./ - държавна
такса в заповедното производство и 50 лв. петдесет лева - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Д.П., с ЕГН **********,
и адрес: ***, да
заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска
№ 19, представлявано от В.С.и Д.Н., чрез ю.к. П. П., и посочен адрес за получаване на
призовки и съобщения: ***, сумите от 283.86 лв. (двеста
осемдесет и три лева и 86 ст.)
- държавна такса в настоящото
производство, сумата от 250 лв. (двеста и петдесет
лева) -
депозит за вещо лице и сумата от 150 лв. -юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Добрич.
Съдия: