Р Е
Ш Е Н И Е
номер 7 11.02.2020
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и осми януари
2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 813 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на П.М.Д. срещу „Рудник Трояново-север“, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Ищецът
твърди, че е работил при ответното дружество по безсрочен трудов договор за
изпълнение на длъжността „механошлосер – ТПРМС 2 група“. Твърди, че трудовото
му правоотношение било прекратено със заповед № 004 от 09.10.2019 г. на
управителя на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
считано от 10.10.2019 г. Твърди, че в заповедта му било вменено като нарушение,
че на 01.09.2019 г. около 20,10 ч.-20,20 ч. бил изнесъл от територията на
дружеството без надлежно разрешително бронзов сепаратор на Лагер 23168К,
собственост на рудника, с което не спазил заповед № 84/12.04.2006 г.,
представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди, че на 01.09.2019 г. бил дневна смяна, но тъй като закъснял за служебния
автомобил, бил с личния си автомобил, но тъй като му паднал акумулатора се
наложило през деня да го припали. Твърди, че около 19,00 часа отишъл да си
вземе за ядене и да припали автомобила, като видял до автомобила си чанта, която
била забравена от негов колега, тъй като на паркинга си паркират колите
колегите му. Твърди, че най-отгоре на чантата били работни дрехи и не погледнал
какво има в нея. Твърди, че прибрал чантата в колата си и като се прибрал на
работното място казал на колегите си който си я е забравил да се обади, че я е
прибрал в колата си. Твърди, че си тръгнал от работа с двама свои колеги и ги
спрели за проверка на кръстовище, а при обискът открили в чантата наличие на
бронз около 1 кг. Твърди, че след това бил закаран в районното управление на
полицията в гр. Раднево, където писал обяснения, но тъй като не се харесали на
полицая подписал някакви обяснения, без да се съобрази какво се случва в
момента, след което бил откаран в болницата с високо кръвно. Твърди, че не
отговарят на истината вмененото му нарушение и поради това заповедта била
незаконосъобразна. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да
бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира разноски.
Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Рудник Троянов-север“, клон на „Мини Марица -
изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни
и недоказани. Не оспорва твърденията, че между страните бил сключен безсрочен
трудов договор за изпълнение на длъжността „механошлосер – ТПРМС 2 група“, като
на 01.09.2019 г. бил назначен първа смяна от 8 до 20 часа. Твърди, че около
20,10-20,20 часа на 01.09.2019 г. ответникът е злоупотребил с доверието на
работодателя като е изнесъл от дружеството без надлежно разрешително част от
бронзов сепаратор на Лагер 23168К, собственост на рудника. Твърди, че частта е
иззета от полицейски служители от РУ-Раднево, които ги открили при проверка на
автомобила на ищеца – Рено Сценик с рег. № **** в района на с. Ковачево, като в
автомобила били и брат му Д.М.Д. и трето лице Т.И. Г.. Твърди, че с докладна
записка от 02.09.2019 г. охранителната фирма уведомила управителя на рудника за
иззетата бронзова част при извършената проверка, както и изпълнителния директор
на дружеството, който със заповед възложил спешна инвентаризация на лагера,
като комисията констатирала липса на сепаратора на Лагер 23168К+Н, находящ се в
механична работилница. Твърди, че било установено, че откритите при проверката
части съответстват на липсващите от лагера части. Твърди, че с извършеното
ищецът не е спазил т.1 от заповед № 84/12.04.2006 г. и представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 и т. 4 КТ. Излага
съображения за законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание при
спазване на процедурата за това. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца. Представя писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 28.01.2020 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 06.01.2020 г.,
с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключеният между страните безсрочен трудов договор за
изпълнение на длъжността „механошлосер – ТПРМС 2 група“; на 01.09.2019 г.
ищецът е бил назначен на работа като първа смяна от 8 до 20 часа; връчена на ищеца заповед № 004 от 09.10.2019
г. на управителя на рудника, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 10.10.2019 г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди
налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е
съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например
решение
№ 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба.
Поради
това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени
в исковата молба,
и които
факти единствено
навеждат възражение, че ищецът не е извършил деянието, за което му е наложено
дисциплинарно уволнение.
Не
са налице други твърдения в исковата молба като липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/; неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/, поради което по
тези факти и въпроси съдът не дължи служебно произнасяне.
По наведените
факти за липса на извършено деяние, за което е ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищеца:
В
обжалваната заповед № 004/09.10.2019 г. подробно е посочено, че на 01.09.2019
г. около 20,20 часа при съвместна проверка на лицето П.П. – организатор охрана
при „ВИП Секюрити“ ЕООД и служители на РУ-Раднево, бил спрян за проверка лек
автомобил Рено Сценик с рег. № ****, управляван от П.М.Д., като било
констатирано, че в чанта в автомобила са открити 2 бронзови детайла /части от
бронзов сепаратор на лагер 23168 К/, за което лицето е задържана за 24 часа в
РУ-Раднево. Посочено е, че бил получен през деня около обед сигнал, че лицето П.М.Д.,
заедно с брат си Д.М.Д., са изнесли детайли от дружеството и са ги поставили в
автомобила, който бил извън територията на рудника и не можело да се извърши
проверка от охранителната фирма, поради което било поискано съдействие от
служители на РУ-Раднево. В последваща проверка на 04.09.2019 г. проверяваща
комисия от ответното дружество е констатирала, че липсва бронзов сепаратор на
Лагер 23168 К+Н, находящ се в цех „Механична
работилница“, където ищецът работил. Посочено е, че ищецът е изнесъл бронзовия
сепаратор без разрешение от управителните органи на ответното дружество, с
което е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.
7 КТ чрез нарушаване на т. 1 от заповед № 84/12.04.2006 г., съгласно която
строго се забранява изнасянето на какъвто и да е инвентар и други от работници
и служители, без да има надлежно разрешително за това, и с това деяние е
злоупотребил с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Ищецът
в исковата молба развива контра съображения на изложените в обжалваната заповед,
че е намерил на паркинга за автомобили торба с работни дрехи до неговата кола,
в която се оказали и въпросните бронзови детайли, която чанта сложил в
автомобила си, след което отишъл в цеха и попитал колегите си дали някой не си
е забравил торба с дрехи на паркинга, но не получил положителен отговор.
За
изясняване на тези обстоятелства са събрани по делото значителен обем писмени доказателства
и гласни доказателства, които установяват с нужната за гражданския процес
сигурност, че въпросните детайли са изнесени от ответното дружество от ищеца
без надлежно разрешително от управителните органи.
По
делото е разпитан като свидетел лицето П.И.П., който е бивш работник на
ответното дружество, работил до 31.12.2019 г., поради което и следва извод за
неговата незаинтересованост в показания /не е в трудово правоотношение с
ответното дружество, за да се счита, че показанията му биха могли да са в
интерес на ответното дружество, което теоретично се счита като работодател за
по-силна страна/. От неговите показания е видно, че е работил в ответното
дружество като организатор Охрана и помни добре случая, за който ищецът е
дисциплинарно уволнен, тъй като имало предистория. Установява се, че лицето П.П.
е получил още месец май 2019 г. информация, че от цех „Механична работилница“
се изнасят елементи, като са му посочили с кой автомобил с регистрационен номер
се осъществявало изнасянето на елементите. Установява се, че отишли на място
тогава и видели автомобила там, където им било казано и назначил постоянно
наблюдение на автомобила, но до края на деня не се случило нищо съществено.
Свидетелят посочва, че в продължение на 2-3 месеца постоянно получавал подобна
информация за въпросния автомобил Рено Сценик, който бил на паркинга, но самият
паркинг бил извън територията на дружеството и нямали правомощия да проверяват
автомобилите извън КТП в дружеството. Посочва, че на 01.09.2019 г. бил със
семейството си в гр. Трявна и около 12,30-12,40 часа му се обадили по телефона
да му кажат, че отново се изнасяли елементи от работилницата /това е цех
Механична работилница/ с въпросния лек автомобил. Посочва, че с експерт
„Сигурност“ в рудника обсъждали въпроса в предходни разговори и решили да
търсят съдействие от РУ-Раднево, които имали правомощие да проверяват
автомобилите по пътя. Установява се, че лицето П.П. след получаване на
обаждането звъннал на г-н А., експерт „Сигурност“ към рудника, запознал го с
информацията и след малко му върнал обаждане да се свърже по телефон с
началника на „Охранителна полиция“ в РУ-Раднево, който при проведен последващ
разговор му казал, че ще прати патрулен автомобил, за което се уточнили в колко
часа и къде ще бъде патрулният автомобил. За целта св. П. назначил постоянно
наблюдение на въпросния автомобил Рено Сценик и ако има някакви действия да се
реагира. Установява се, че лицето Д.К., началник смяна във „ВИП Секюрити“ ЕООД,
му се обадил към 20,40 часа и му съобщил, че операцията се реализирала и имало
задържани лица от страна на РУ-Раднево. Свидетелят посочва, че много пъти
минавал да види дали автомобила е на паркинга, но го нямало, и само когато щяло
да се изнасят елементи се идвало с автомобила. Свидетелят посочва, че с цел
ограничаване на прекия достъп от цех „Механична работилница“ до паркинга, който
бил пряк по пътека, вече била построена ограда, за да може всички да минават
през КПП, за да могат да им правят проверки.
По
делото е разпитан като свидетел и лицето Д.К., който е бил началник смяна „А“
във „ВИП Секюрити“ ЕООД към 01.09.2019 г. и координирал и присъствал на
проверката на автомобила Рено Сценик от органите на РУ-Раднево. Свидетелят К.,
идентично и последователно, в унисон с показанията на св. П.П., посочва, че
началникът му се обадил, че полицията ще извършва рутинна проверка и да им окаже
съдействие чрез присъствие, тъй като на същия ден бил на смяна. Свидетелят
посочва, че полицаите чакали конкретно автомобила Рено Сценик и го спрели за
проверка, а в багажника му открили платнена торба, в която имало два метални
бронзови елемента, които свидетелят лично видял. Служителите на полицията
задържали лицата и го помолили да ги придружи до районното управление, където
дал показания и след това го освободили. Свидетелят посочва, че торбата била в
багажника, полицаите я свалили на земята и в торбата имало и работни дрехи.
По
делото са разпитани като свидетели и полицейските служители, участвали на
проверката на автомобила. Така св. Я.М. посочва, че заедно с колегата ѝ
били изпратени от дежурния на сигнал в близост до рудника, като трябвало да
направят проверка на конкретния автомобил. Посочва, че на място изчакали
дневната смяна да свърши и като тръгнали да излизат автомобилите, получили
обаждане от охраната, че въпросният автомобил тръгнал, след което го видели и
го спрели за проверка, от която намерили в багажника на автомобила два метални
елемента с жълт цвят, които били в торба заедно с работни дрехи, като
елементите били увити в работните дрехи. Посочва, че ищецът пътувал с други
двама свои колеги. Св. М. посочва, че като попитали чии са торбата с дрехите,
ищецът П.Д. отговорил, че били негови мръсни работни дрехи, които прибирал да
се изперат, а частите казал, че не знае от къде са, но после посочил, че били
някакви изхвърлени елементи, които той прибрал. Св. М. посочва, че возещият се
на предна дясна седалка отговорил, че неговата торба била в него и тази
намерена в багажника не била негова, а после разбрала, че това лице било брат
на шофьора. Идентично на показанията на св. М. са показанията на другия
разпитан полицейски служител Ж.Н., присъствал на проверката. Същият посочва, че
проверката била на 01.09 около 20 часа, като били изпратени да проверят
конкретен автомобил и лицето се оказало П.Д.. Посочва, че когато ищецът П.Д.
отворил багажника имало торба и в нея увити в работни дрехи две парчета метал. Когато
попитала ищеца П.Д. чие е това нещо, той отговорил, че е лагер и вещите са
негови, след което от колежката му М. ***, а св. Н. бил със служебната кола
отзад. Св. Н. няма спомен да е карал ищеца П.Д. ***, но мисли, че колегите му
от нощната смяна са го карали до ЦСМП. Посочва, че има спомен ищецът в някакъв
момент да се е оплакал, че не се чувства добре, че имал здравословен проблем.
Без
особено значение за фактите относно реализираната дисциплинарна отговорност е
установяването точно на обстоятелството дали проверката е била в 20,30 часа или
в 20,40 часа, както и дали ищецът е бил воден до спешния център в болницата за
оказване на спешна медицинска помощ на по-късен етап след проверката и от кои
лица. Св. М. и св. Н. посочват, че ищецът започнал да се притеснява и тревожи
какво ще се случи след задържането и проверката и се оплакал от здравословен
проблем. Това обстоятелство по никакъв начин не компрометира доказателствата,
че ищецът е носил в чанта със свое работно облекло двата метални детайла,
намиращи се в багажника на автомобила му. Напротив, даже е нормално ищецът да
се притесни от случилото се, предвид обстоятелството, че е предполагал какво ще
последва.
По
делото е разпитан като свидетел лицето И.П.И., който работи в ответното
дружество като ръководител отдел „Вътрешен одит“. От неговите показания е
видно, че в дружеството било получено писмо от началника на РУ-Раднево досежно
извършената проверка на автомобила Рено Сценик с рег. № **** /грешката в
последната буква от регистрационния номер – В вместо Н, не се отразява на
обективността на показанията на свидетеля/
и задържаното лице П.Д., за който установили, че в багажното отделение на
автомобила му имало в торба метални елементи, части от бронзов сепаратор. Посочва,
че въз основа на сигнала със заповед му е възложено да направи проверка на
фактите в сигнала, като направи проверка в цех „Механична работилница“ и да
установи дали липсва бронзовия сепаратор и да разпита длъжностните лица, имащи
връзка със случая. Така комисия от длъжностни лица от ответното дружество
направила проверка и установила липса на бронзов сепаратор от лагер 23168 К+Н, който по обясненията на МОЛ и съставените писмени
документи бил свален за отстраняване на неизправност и за влагане пак в
употреба. Тоест комисията е констатирала точно липсата на части от бронзов
сепаратор в лагер 23168 К+Н, намиращ се в цех „Механична работилница“, където
работи ищецът, които части напълно съвпадат с намерените при проверката от
РУ-Раднево детайли от бронзовия сепаратор в багажника на колата на ищеца. Без
конкретно значение за констатираната липса е под какъв номенклатурен номер е
бил заприходен въпросният лагер 23168 К+Н. Св. И. посочва, че от ищеца П.Д.
били искани обяснения по случая и той посочил, че намерил чантата на паркинга,
не знаел какво има в нея, но я прибрал в колата. От показанията на св. И.И. е
видно, че били съставени 2 протокола за лагери 23168, единият за предаване на 1
лагер за брак в звено „Вторични суровини“, а другият за съхранение в склада от
МОЛ и на който лагер липсвал сепаратора, което било установено с протокол и
снимков материал.
По
делото са събрани множество писмени доказателства, които са в пълен синхрон с
посоченото до тук от свидетелите.
По
делото е разпитан като свидетел Д.К.Д., който посочва в показанията си, че на
01.09.2019 г. ищецът му споменал, че намерил някакъв багаж, но не питал какво
направил с него. Посочва, че в работилницата има такива лагери 23168, но не
знае колко е точно голям. Посочва, че хвърлят ненужните части в метални палети.
Посочва, че след случая с ищеца им била връчена заповед по уреждане на
процедура за намерени детайли на дружеството.
По
делото е разпитан като свидетел и лицето П.Б., който също посочва, че ищецът
във въпросния ден казал, че намерил торба с работни дрехи и да питал някой дали
не си я е забравил. Също посочва, че негодните части се слагат в контейнери,
които се извозват в последствие, и че след уволнението на ищеца им била четена
заповед по уреждане на процедура за намерени детайли на дружеството.
По
повод посоченото от ищеца на двамата свидетели, че е намерил чанта с чужди
работни дрехи, която прибрал в колата, съдът намира, че това обстоятелство
противоречи пряко на казаното от него на полицейските служители, че работното
облекло в чантата със сепараторите е негово. Тоест няма пряка причинна връзка
между посоченото от ответника намерено чуждо работно облекло с това, което е
посочил да е негово и взето за пране.
По
делото е изискано и приложено за послужване образуваното ДП № 327 ЗМ-185/2019
г. по описа на РУ-Раднево, по което ДП ищецът П.М.Д. е дал сведение на
01.09.2019 г. /л.6/, което представлява признание на неизгодни за ищеца факти в
подписан от него писмен документ и съгласно процесуалните правила на ГПК съдът
може да го кредитира. В посоченото сведение ищецът П.Д. посочва, че намерил
найлонова чанта, в която имало 2 парчета бронз, увити в парцали, които прибрал
в колата си, за да си плати горивото до с. Ковачево. Като тръгвали от работа
към 20 часа казал на брат си, че ги е намерил и той му казал да ги хвърли, но
той не ги хвърлил, тъй като искал да си плати горивото.
Отделно
от това противоречи на всякаква житейска логика да намериш чанта на някой от
колегите си, да я прибереш в колата си и след това да отидеш в работилницата
при колегите си без чантата, а само да ги питаш дали някой си е забравил
чантата на паркинга. Логично и закономерно е, ако човек намери чанта на някой
колега да я занесе в случая в работилницата при колегите си, а не да я сложи в
багажника на автомобила си и след това с нея да си тръгне към вкъщи. От друга
страна тая защитна теза на ищеца е тотално оборена от показанията на
свидетелите, които посочват, че от доста време имат информация, че ищецът
изнася детайли с неговата кола и именно в неговата кола са намерени въпросните
детайлни при конкретната проверка на ищеца и неговата кола. Противоречи и на
самите неизгодни и признати от самия ищец факти в писмен документ пред
разследващите органи по образуваното досъдебно производство.
Затова
и съдът намира, че с оглед на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е изнесъл въпросните бронзови сепаратори,
части от лагер 23168 К+Н, находящ се в цех „Механична работилница“, в своя
автомобил Рено Сценик с рег. № ****, без разрешение на органите на ответното дружество.
По какъв начин бронзовите сепаратори са пренесени от работилницата до
автомобила му, дали има и други съучастници в тази дейност, дали са намерени на
паркинга от ищеца, това не се отразява на ангажираната дисциплинарна отговорност.
Самото
нарушение е от такава категория, че за да бъде квалифицирано като нарушение на
трудовата дисциплина, не е необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт
на работодателя като такова. Винаги кражбите и присвояванията на стоково-материални
ценности /СМЦ/ от работодателя представляват дисциплинарно нарушение. Кражбата,
обсебването и длъжностното присвояване, са престъпления съгласно НК, което
неминуемо обосновава тези деяния да представляват нарушения на дисциплината
като част от обществените отношения, свързани с полагането на труд.
Поверяването
на СМЦ на работника във връзка с извършваната от него работа е неизменна част
от процеса по престиране на труд, което изисква доверие на работодателя, че
работника ще използва поверените му СМЦ за изпълнение на трудовите си
задължения. Кражбата, присвояването на СМЦ от работника поради това
представлява накърняване на доверието, което работодателят му има. Едно от
изрично предвидените в чл. 187, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина е
именно злоупотреба с доверието на работодателя /т.8/ във вр. чл. 126, т. 9 КТ -
при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с
неговото доверие.
В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с
доверието на работодателя“. Константна е практиката на ВКС, че
кражбата на материални активи на работодателя е злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
В
случая деянието на ищеца е в пряко нарушение и на заповед № 84/12.04.2006 г. на
управителя на ответното предприятие /л.96 от делото/, с която е строго
забранено изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива, смазочни материали,
оборудване, средства за аварийни и пожарна безопасност и други от работниците и
служителите на рудника без да имат надлежно разрешително за това, като в
заповедта е посочено, че при нарушение ще се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“. Нарушението на заповедта попада в обхвата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Константна
е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата
дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във
всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/.
Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се
преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното
уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в
този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Така
констатираното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190,
ал. 1 КТ, тъй като за дейността на ищеца по изнасяне на материални активи от
ответното предприятие имало данни от доста време, като за случая с оглед
неговото поведение се е наложило по необходимост съдействие от органите на
полицията в гр. Раднево. Кражбата на активи от работодателя винаги разстройва
работният процес и влага липса на сигурност и загуба на доверие от страна на
работодателя, който не е длъжен да търпи подобни деяния.
Деянието
е извършено умишлено от ищеца и с користна цел, а ищецът не изразява съжаление
за стореното.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е
тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което
следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на
трудовото правоотношение. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на процесния
бронзов сепаратор от страна на работника, винаги е било преценявано в съдебната
практика като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява
най-тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя /например решение
№ 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение №
32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в,
необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. №
1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То освен че
носи пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за
работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко
нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите,
но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия
процес /в този смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на
ІІІ г.о. на ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ
г.о. на ВКС/. Липсата на наказване на такъв вид нарушения на трудовата
дисциплина от страна на работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо
работниците, но и носи като пряка последица отрицателно въздействие върху
трудовия колектив и цялостния трудов процес. Липсва критично отношение на ищеца
към извършеното нарушение, а на позива на брат му да изхвърли бронзовите
елементи, ищецът е решил да ги запази.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание “уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му
по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради
което също следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Такива са сторени от ответното дружество в размер на 150 лв., платени
възнаграждения за разпитани свидетели. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. общо за двата иска /по 75 лв. за всеки иск с оглед правната и
фактическа сложност по делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.М.Д., ЕГН **********,***, срещу Рудник „Трояново-север“,
клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038,
с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване
за незаконно на наложеното със заповед № 004 от 09.10.2019 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца П.М.Д.
и за отмяна на заповедта, и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „механошлосер – ТПРМС II група“ в цех „Механична работилница“ при ответното дружество.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ платени възнаграждения за свидетели и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 11.02.2020
г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: