№ 30860
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110119317 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Т. Х. М. е предявил срещу ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен
заем № 3504611/19.04.2019 г., поради противоречие на закона и добрите нрави, както и
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв.,
част от вземане в общ размер от 750 лв., представляващо платена без основание по
нищожната договорна клауза неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 1500 лв. и уговорена
неустойка от 750 лв. по чл. 4, ал. 2 от договора в случай на непредставяне на посоченото
обезпечение в срок – две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Поддържа, че е
платил неустойката, но счита, че посочената договорна клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, като уговорената неустойка излиза извън присъщите
функции на неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване, поради
противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като намира
и че същата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Намира и че
целият договор за заем е нищожен поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление на посочения
размер на ГПР и размер на дължимата лихва. Ето защо моли са установяване на
нищожността на клаузата и връщане на платената без основание неустойка, за която
предявява частичен иск.
1
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск е недопустимо. По
същество оспорва исковете, като счита че договорът за заем и клаузата на чл. 4, ал. 2 от него
са действителни и не противоречат на добрите нрави и на ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.
33 ЗПК е неприложима. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по
методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него,
тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а
клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на заем с
посоченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, което противоречи на
императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че
е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за
неоснователно. Кумулативното предявяване на отрицателен установителен и осъдителен
иск в настоящия случай е допустимо, тъй като предметът на двете претенции не е еднакъв,
доколкото по осъдителната претенция между страните няма да се формира сила на
пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на правоотношението, като този
въпрос единствено ще бъде разгледан като преюдициален в мотивите на решението.
Ответникът е представил към отговора на исковата молба писмени доказателства, които са
относими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства по делото. Исканията на
ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат
уважени само по отношение на договора за заем, като в останалата част искането касае вече
представени по делото документи (справки от ответника за извършените плащания) или не
цели установяване на относими по делото факти. Исканията на ищеца за допускане на ССЕ
и за издаване на съдебно удостоверение са неотносими и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид уважените искания на ищеца по чл. 190 ГПК неоснователно е искането на
ответника за събиране на същите писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2023 г. от 13:35
ч., за което страните да бъдат призовани.
2
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие договор за паричен заем №
3504611/19.04.2019 г., сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190
ГПК в останалата част, за допускане на ССЕ и за издаване на съдебно удостоверение, както
и искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3