Р Е Ш Е Н И Е
17.03.2022
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2022 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
17 (седемнадесети) февруари Година 2022
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2936
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В исковата си молба
ищецът П.К.П. твърди, че е единствен наследник на П.К.В, чийто баща през 1900
г. купил лозе с площ 2,000 дка в местността „Кечи баир“ в землището на гр.
Шумен. Семейството стопанисвало имота до 1966 г., когато бил одържавен. С
решение на Поземлена комисия – Шумен през 1996 г., на наследниците на П.В било
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
нива от 2,000 дка, трета категория, находяща се „в терен по §4“ в описаната
местност в землището на гр. Шумен. През 2016 г., със заповеди на Кмета на
Община Шумен, на ищеца били възстановени имоти с идентификатори *** и *** с обща площ 1498 кв.метра. Относно искането му за
възстановяване на собствеността върху имот с идентификатор ***с площ 827 кв.м,
му било отказано издаването на заповед. Последвали незавършени процедури пред
СГКК – Шумен, в които ответникът – Община Шумен отразила, че е собственик на
източната част от този имот с площ 500 кв.м, в която се намирала изградена от
трето лице сграда. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае
за установено по отношение на ответника Община Шумен, че е собственик на 502 кв.м в източната част на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Шумен, местност „Под
манастира“, целият с площ 827 кв.м, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ), както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, подава отговор на исковата молба.
Същият оспорва претенцията, като сочи, че ако ищецът е собственик на част от
процесния имот, то това е в западната му част, а не в претендираната източна. Намира,
че П. не доказал идентичността на притежавания от наследодателя му имот с
обсъжданата реална част от имот. Моли, искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
В хода на производството по гр.д. №
3559/2018 г. по описа на ШРС (след обезсилване на решението по което е
образувано настоящото производство), като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституиран М.В.П..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
третото лице-помагач подава отговор на исковата молба. Същият оспорва изцяло
претенцията на ищеца, като намира, че същият не доказва правото си на собственост.
Оспорва валидността на решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен. Освен това,
твърди, че през 2020 г. собствеността върху сградата, разположена в процесния
недвижим имот била прехвърлена на трето лице. Моли, претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
видно от представеното от ищеца копие на Решение № 10А/17.06.1996 г. на Поземлена
комисия гр. Шумен е, че на наследниците на П.К.В било възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот,
представляващ нива от 2,000 дка, трета категория, находяща се в терен по
параграф 4 на град Шумен, местност „Кечи баир“. Върху този екземпляр от
решението е налице ръкописно изписано „***, 654.215, 654.214, гл. спец. „ПИЛ“ Б.Б.“.
По делото са приложени продавателно от 27.01.1900 г., декларация за притежавани
непокрити земеделски имоти и декларация от 03.07.1958 г., в които е отразено,
че П.К.В придобил и притежавал право на собственост върху нива (келеме) с площ
2,000 дка в местността „Кечи баир“ в землището на гр. Шумен. От приложените
удостоверения за наследници изх. №№ 1637/13.05.2016 г. и 1910/01.06.2016 г.,
изд. от Община Шумен се установява, че ищецът П.К.П. е наследник на П.В, бивш
жител ***. Съдът констатира от протокол от
07.03.1967 г. на Комисия за ТПС, че на основание 21-во Постановление на МС от
1963 г., на М.К.М. била предоставена за вечно безвъзмездно ползване нива от
0,500 дка в местността „Лозевско шосе“. Със заявление вх. №
ОС-19-004/09.11.2016 г. до Кмета на Община Шумен, ищецът отправил искане по
реда на §4к, ал. 7 вр. §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти за местността „Под манастира“, да бъде възстановено
правото му на собственост върху имоти с идентификатори ***, ***и ***извън
строителните граници на г. Шумен. Видно от приложените Заповеди №№
РД-25-2324/18.11.2016 г. и РД-25-2325/18.11.2016 г. на Кмета на Община Шумен е,
че на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр.
§4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост на П.К.П.,
като наследник на П.К.В върху новообразувани поземлени имоти с идентификатори ***
с площ 928 кв.м и ***с площ 570 кв.м, в местността „Под манастира“ землище гр.
Шумен. По делото са представени писмо № ОС-19-004/18.11.2016 г., заявление вх.
№ ОС-19-004-002/08.06.2017 г., писмо изх. № ОС-19-004-002/29.06.2017 г., от
които се установява, че в отговор на исканията на ищеца за възстановяване на
правото му на собственост и върху поземлен имот с идентификатор ***, Община
Шумен отказала, като посочила, че е собственик на 500 кв.м в източната част на
този имот, върху която е построена сграда, собственост на трето физическо лице.
Съдът констатира от скица на поземлен имот № 15-542510/04.11.2016 г., изд. от
СГКК гр. Шумен, че описаният в кореспонденцията между страните имот
представлява поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Шумен, адрес на
имота – местност „Под манастира“, площ 827 кв.м, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих
(съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Видно от нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело № 180/2007 г. и нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело № 311/2007 г., и двата на нотариус рег. № 024 на
НК е, че М.К.М бил признат за собственик и продал на М.В.П. масивна сграда за
сезонно ползване със застроена площ от 72,00 кв.м с идентификатор ***по КК на
гр. Шумен, построена в поземлен имот, намиращ се в землището на гр. Шумен, в
местността „Лозевско шосе“ „Чадър тепе“, с идентификатор ***с площ от 500 кв.м
– терен от държавния поземлен фонд, предоставен за безвъзмездно ползване.
Представен е и нотариален акт № ***, том 1, рег. № ***, дело № 99/2020 г. на нотариус рег. № 717 на НК, от
който се установява, че описаната сграда била дарена на И.М.В., като М.П.
запазил пожизнено право на ползване и обитаване върху сградата. Съдът е изискал
и е представена преписката на ПК – Шумен (ОСЗ – Шумен), по която е издадено
Решение № 10А от 17.06.1996 г., като същото е подписано от всички членове на
ПК, върху него не са налице отбелязванията, налични в представеното от ищеца
копие.
Съгласно заключението
по извършената по делото съдебно-техническа експертиза от 05.05.2021 г., ведно с
приложенията към него, за земеделските имоти в землището на гр. Шумен, останали
извън земите на ТКЗС като маломерни или непригодни, през 1964 г. е изработен
земеустройствен план – първи по време. В този план имотът на наследодателя на
ищеца не е нанесен, като всички терени, попадащи в местността „Под манастира“
са отразени като цял имот „306“. Със заповед № КД-14-27-1572/27.05.2007 г. на
началника на СГКК е изменена одобрената през 2005 г. кадастрална карта, като в
нея е нанесен План за новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №
РД-15-52/10.04.2008 г. на Областния управител на Област Шумен. Вещото лице
сочи, че имот № 1994а по плана от 1964 г., предоставен за ползване на М.К,
застъпва четири имота по КК – поземлени имоти с идентификатори ***,
83510.654.216, *** и 83510.654.149. Описва, че в документите за собственост на
наследодателя на ищеца, приложени по делото, няма посочени граници и вещото
лице не може да даде еднозначен отговор за съответствието и местоположението му
съобразно действащата кадастрална карта. При съпоставката с плана от 1964 г.,
графиката към плана на новообразуваните имоти и кадастралната карта, този стар
имот от 2,000 дка включва ***, ***, път и ***. В съдебно заседание, вещото лице
сочи, че ако се търси възможност за графично изобразяване на имот, чийто
очертания да образуват площ от 2,000 дка, логичното е остатъкът (освен
възстановените имоти) да включва част от имот 150 и западната част от имот ***.
По делото е изготвено и заключение по назначената
допълнителна съдебно-техническа експертиза. В него се излага, че като се вземат
предвид влезлия в сила план на новообразуваните имоти, квадратурата на
възстановените вече поземлени имоти, следните квадратни метри от стария имот с
площ 2,000 дка попадат, както следва: 148 кв.м в път (поземлен имот с
идентификатор ***) и 266 кв. м в поземлен имот с идентификатор ***. Към датата
на издаване на решението на ПК-Шумен описаните поземлени имоти не са
съществували като такива.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели А.Й. и С.С
излагат, че в началото на шестдесетте години на 20-ти век, като деца,
посещавали процесния недвижим имот. Той бил обработван от дядото на ищеца и се
намирал по пътя гр. Шумен – с. Лозево, бил с площ около 2,000 дка.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обстоятелството,
че ищецът се домогва да докаже правото си на собственост върху реална част от имот,
за който във всички официални документи се сочи, че е съсобствен между П. ***,
обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от
съдебно установяване на правото на собственост върху реалната част от недвижимия
имот, поради което депозираният иск се явява допустим.
За
да обоснове правото си на собственост върху западната част от недвижим имот, ищецът
се позовава на наследяване и възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът
обосновава правото си на собственост върху 502 кв.м в
източната част на поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Шумен, местност
„Под манастира“, целият с площ 827 кв.м с представеното Решение № 10А от 07.06.1996
г. на ПК гр. Шумен по чл. 18ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ. По силата на същото, на наследниците на П.В –
наследодател на ищеца, е призната собствеността върху недвижим имот – нива от 2,000
дка, трета категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Шумен, местност „Кечи
баир“, в стари реални граници. Третото
лице-помагач отправя искане съдът да се произнесе по валидността на това
решение по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав намира, че обсъжданото
решение не съдържа част от изискуемите в нормата на чл. 18ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ реквизити – описание на местоположението на имота,
границите, съседите, евентуалните ограничения на собствеността. В решението не
е посочено кой е този имот, границите му, както и кой имот е представлявал по
някой от плановете преди това. Липсата на тези данни прави невъзможна
индивидуализацията на така възстановената земеделска земя. Към това решение не
е приложена и скица на имота, заверена от поземлена комисия, която е неразделна
част от решението по чл. 18ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ. Чрез заключението на приетата допълнителна
съдебно-техническа експертиза, обаче, се доказа, че имотът, предмет на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не е бил обхванат от планове, поради което е
било невъзможно описанието му от ПК по изискуемия от закона ред. Поради това, намирайки
горните пороци за неотразяващи се на валидността на решението на ПК, съдът
следва да се произнесе по собственическата претенция на ищеца, обоснована с
наследяване и възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ.
Категорично
се установи, че процесната реална част от недвижим имот се намира в местността „Под манастира“, като начинът
му на трайно ползване е за земеделски труд и отдих – земи по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Налице е проведена административна процедура по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като планът
за новообразуваните имоти е одобрен със Заповед № РД-15-52/10.04.2008 г. на
Областния управител на Област Шумен. Доказа се, че същият е нанесен в
кадастралната карта на гр. Шумен и след издадени от Кмета на общината заповеди
по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ищеца било възстановено правото на собственост, като наследник на П.К.В,
върху новообразувани поземлени имоти с идентификатори *** с площ 928 кв.м и ***с
площ 570 кв.метра. П.П. претендира, че е собственик на източната част на поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Шумен. Доказа се, че
именно в източната част на имота е налице законно построена масивна сграда,
собственост на третото лице-помагач по делото М.В.П. (който в хода на
производството дарява същата на сина си, запазвайки правото на ползване).
Съгласно разпоредбата на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановява се правото на
собственост на граждани върху незастроени
земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно
актовете, посочени в §4. Или, в случая,
възстановяването на правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с
идентификатор ***е незаконосъобразно, тъй като същият е застроен. Тоест, П.П.
не доказа наличието на твърдяното от него придобивно основание за право на
собственост върху процесната реална част от недвижим имот.
Независимо от горните изводи, следва
да се отбележи и следното: видно от отразяванията на вещото лице, изготвило
заключение по СТЕ от 05.05.2021 г., както и от заявеното от него в съдебно
заседание, при съпоставката на първия по време план – от 1964 г. с плана на новообразуваните имоти, този стар
имот (принадлежал безспорно на наследодателя на ищеца) попада върху поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***
и ***. Ако следва да се изобрази графично, този имот обхваща западната част на
поземлен имот с идентификатор ***. Съдът, кредитирайки изцяло това заключение
на вещото лице, а и видно от всички приложения, отразяващи различните действали
планове, намира, че при евентуално възстановяване на останала невъзстановена
част от недвижим имот на ищеца, попадащ в приложното поле на §4б, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, то тази част безспорно е западната такава от процесния.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът не притежава правото на собственост върху частта
от недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки я чрез наследяване и
възстановяване на право на собственост. Поради това, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25,
ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази
вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство
от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ответника – юридическо
лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 360,00 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, в размер на 590,00 лева.
Относно
искането на третото лице-помагач за присъждане на разноски: съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, на същото не се присъждат разноски. Ето
защо, съдът не следва да се произнася по искането на М.П., като недопустимо.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде даден шестмесечен срок, считано
от влизане в сила на настоящото решение, за отбелязването му в Служба по
вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.К.П. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. Р.П от ШАК, гр. Шумен, ул. „А.М“ № 1, ет. 2 срещу ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. „С” № 17, представлявана от
Кмета Л.Д.Х., иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за признаване за
установено между страните че П.К.П. с ЕГН ********** е собственик по наследяване и
възстановяване на право на собственост, на 502 кв.м в
източната част на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Шумен, местност „Под манастира“,
целия с площ 827 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника Община Шумен разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 360,00
лв. (триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА П.К.П. *** направените деловодни разноски, в
размер на 590,00 лева (петстотин и деветдесет лева).
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА
шестмесечен
срок, считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба, да бъде
извършено отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ответника Община Шумен – М.В.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адресат адв. Б.З. ***.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: