Решение по дело №6001/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3985
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20233110106001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3985
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110106001 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Б. М. Х., ЕГН
********** от гр. *, ул. „*“ № * и Г. Ц. С., ЕГН **********5 , от гр. *, ул. „*,
срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците
не дължат на ответника сума в общ размер на 3 586.18 лева /три хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет ст./, включваща изискуема
главница в размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от
15.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна
лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението – 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 318.72 лева /триста и осемнадесет лева и седемдесет и
две ст./, представляваща направените по делото разноски, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 161/2014 по описа на
ЧСИ Н*, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
4165/2014 г. по описа на PC-Варна.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна, ищците са осъдени
солидарно да заплатят на * /*/” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата от 3 586.18 лева, включваща изискуема главница в
размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г.
до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за
периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението –
28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
318.72 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.03.2014 г.
Твърди се, че срещу ищците било образувано изпълнително дело при ЧСИ
Н*. Сочи се, че впоследствие дълга е прехвърлен на настоящия ответник и е
бил конституиран по изпълнителното дело. Сочи се, че след образуване на
изпълнителното дело на 07.04.2014 г. не са поисквани и извършени
1
изпълнителни действия, поради което по силата на закона изп. дело се е
прекратило на 07.04.2016 г. Настоява се, че вземанията са погасени по
давност.По тези съображения се моли за уважаване на исковете и претендира
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която се моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски. Настоява се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
доколкото разполага с изпълнителен титул за вземането си, като се сочи, че
признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който се излага становище, което признава исковете. Обосновава
подробно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което
моли разноските по делото да се възложат на ищците на основание чл. 78,
ал.2 ГПК. Подчертава се, че с постановление от 19.03.2019 г. от съдебния
изпълнител изпълнителното дело е прекратено и към настоящия момент не е
налице висящо изп. дело спрямо ищците. Сочи се, че не е налице правен спор
относно дължимостта на вземането, поради което не следва да му възлагат
разноски. Сочи се, че и пред взискателя ищците не са се позовавали на
изтекла давност и той да е продължил да изпълнява, нито извънсъдебно, нито
в рамките на изп. процес. Моли се за уважаване на исковете при признание на
исковете и възлагане в тежест на ищците на сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която искът се признава и се настоява за присъждане на
разноски, поради това че не е дал повод за завеждане на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал. 1 ГПК.
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на
изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен
срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по
изпълнителния титул.
В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
окончателния доклад по делото, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна, ищците са осъдени
солидарно да заплатят на * /*/” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата от 3 586.18 лева, включваща изискуема главница в
размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г.
до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за
периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението –
28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
318.72 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.03.2014 г.; , че
срещу ищците било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н*; че
впоследствие дълга е прехвърлен на настоящия ответник и е бил
конституиран по изпълнителното дело; че по отношение на вземанията по
2
заповед за изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна е изтекъл
петгодишен срок от изискуемостта им.
Ответникът не оспорва, че вземането предмет на заповедта за
изпълнение е погасено по давност, което налага извод за основателност на
предявения иск за недължимост на вземането и същият следва да бъде
уважен.
Неоснователен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски
съобразно направеното от него признание на иска.
В случая не са установени предпоставките за присъждане на направените
по делото разноски по предявения иск по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
За да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице две
кумулативни предпоставки: признание на иска и ответникът с поведението си
да не е дал повод за образуване на делото. Втората предпоставка не е налице,
поради наличие на данни за извънсъдебни претенции от страна на ответника
за заплащане на процесната сума /видно от представеното споразумение от
15.10.2020г./, както и е налице изпълнителен титул за същата, който може да
бъде приведен в действие всеки един момент и ответникът да образува
изпълнително дело. Възражението за погасяване на вземането по давност
следва да се предяви по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора
последици и поради това сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца (в този смисъл Определение № 50010 от
23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о.; Определение № 420
от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.; Определение № 95
от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.; Определение № 318
от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о.). Освен това за
ответника не възниква вземане за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, каквото искане е заявено в отговора на исковата молба, тъй
като основание за възлагането им на ищеца е отхвърлена искова претенция. В
хипотезата на признато от ответника право и уважен иск ответникът няма
право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, като ирелевантен е фактът за
повода за завеждане на делото (Определение от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. №
477/2023 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3021/2022 г., III г. о.; Определение № 118 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. №2418/2017 г., II г. о.).
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложените разноските за държавна такса в полза
на бюджета на съда по сметка на ВРС, в размер на 274,05лв.
В полза на адвоката на ищците следва да се присъдят разноски за
осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА в
предвидения в Наредбата минимален размер за всеки от ищците, а именно
сумата от 985,13лв. в общ размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
М. Х., ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № * и Г. Ц. С., ЕГН **********5 , от
гр. *, ул. „*, не дължат на „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.*, сума в общ размер на 3 586.18 лева /три хиляди петстотин осемдесет и
шест лева и осемнадесет ст./, включваща изискуема главница в размер на
3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г. до
02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за периода
от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 28.03.2014 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318.72 лева
/триста и осемнадесет лева и седемдесет и две ст./, представляваща
направените по делото разноски, предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 161/2014 по описа на ЧСИ Н*, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4165/2014 г. по описа на PC-
Варна, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 274,05лв.
(двеста седемдесет и четири лева и пет стотинки), представляваща държавна
такса, на основание чл.78, ал.6 вр. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, да
заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, с лич. Номер ********** от
САК, с адрес гр. София, ул. Позитано №14, ет. 1,офис 4, сумата от 985,13лв.
/деветстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на ищците, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4