Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 311
гр.Пловдив, 15.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…тридесет и първи
октомври…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на секретаря……Цветелина
Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №358 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №106/26.02.2018г.,
постановено по търг. д. №701/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по
предявен иск по чл.422 от ГПК, е признато за установено по отношение на ответниците
„М.С.“ ЕООД с ЕИК ** и Д.И.Б. с ЕГН **********, че ищецът „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***има
вземания спрямо тях и ответниците са солидарно
задължени спрямо банката за заплащането на
вземания, произтичащи от договор за банков кредит № ***., анекс №1 от
08.05.2007г., анекс ***., анекс ****., анекс ***., анекс ***., анекс ***.,
анекс ***., анекс *** анекс ***., допълнително споразумение ***., анекс **., анекс
*** анекс ***., анекс ***., анекс ***., допълнително споразумение **., допълнително
споразумение **., допълнително споразумение **., допълнително споразумение ***.
и допълнително споразумение ***. към договора, за сумите от:1 294 116,42лв., представляваща
част от дължимата главница по договор за банков кредит № ***., цялата в размер
на 5 119 667,44лв., ведно със законна лихва от 06.06.2016г.
до окончателното й изплащане; 45 496,05лв. - просрочена договорна лихва върху
просрочена главница за периода 21.01.2015г. - 03.06.2016г. /наказателна лихва/;
215,80лв. -такси по договора за кредит за периода от 29.01.2016г. до
02.06.2016г., за които суми в полза на банката-ищец срещу солидарно задължените
ответници са издадени заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №7431/2016 г. по описа на
РС-Пловдив,XIV-ти гр. състав.
Отхвърлен е установителният иск за установяване
съществуване на вземане на банката спрямо ответниците
в размер на 479 546,73лв., представляваща просрочена договорна лихва върху
редовна главница по договора за банков кредит № ***., анексите и допълнителните
споразумения към него, за периода 21.11.2014г. - 03.06.2016г. /редовна лихва/, като
за част от този период - от датата 10.02.2016г. до 03.06.2016г. искът е
отхвърлен, като неоснователен, а за останалата част от исковия период - от
датата 21.11.2014г. до 10.02.2016г. – искът е отхвърлен, като недоказан по
размер.
„М.С.“ ЕООД с ЕИК ***и Д.И.Б. са
осъдени да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *** сумата от 77 155,33лв. - разноски
по делото –съобразно уважената част от претенциите, както и сумата от 51
381,83лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство –„Ю.Б.“ АД в частта, с която искът за възнаградителна
договорна лихва е отхвърлен. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд за недължимост на възнаградителната
лихва. Иска се отмяна на решението в
обжалвана част и постановяване на друго, с което установителният
иск за сумата от 479 546,73лв., представляваща договорна лихва върху главницата
по договора за банков кредит №***. да бъде уважен. Претендират се сторените по
делото разноски.
В представения отговор по
чл.263 от ГПК въззиваемите страни „М.С.“ ЕООД с ЕИК *** и Д.И.Б. оспорват въззивната жалба. Не сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон.
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното
производство, жалбоподател в настоящето – „Ю.Б.“ АД, е изложил фактически
обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от
ГПК, като издадената Заповед №4132/08.06.2016г., съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение, по ч.гр.д. №7431/2016г. по
описа на РС Пловдив, е в срок възразена. С цитираната
Заповед ответниците са осъдени да заплатят солидарно
на заявителя горепосочените суми, включително и сумата от 479 546,73лв., представляваща
договорна лихва върху главницата по договор за банков кредит №**. за периода
21.11.2014г. – 03.06.2016г.
Ответниците „М.С.“ ЕООД с ЕИК ***и Д.И.Б. са оспорили
предявените искове. По отношение на претенцията, предмет на въззивното
производство, ответниците са възразили, че при
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита /считано от 17.01.2016г./, възнаградителна лихва не се дължи, тъй като същата е
свързана с продължителността на ползване на предоставената сума. Наведени са
доводи, че предсрочната изискуемост има значение на разваляне на договора, поради
което лихвата следва да се изчислява като договорна до датата на предсрочна
изискуемост, а след тази дата се дължи само наказателна лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, прие следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор
за банков кредит №***., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя „М.С.“ ЕООД кредит - револвираща
кредитна линия за оборотни средства за финансиране на вземания в размер на 1
000 000 евро. Правоотношенията между страните са преуредени с последвали анекси и допълнителни споразумения,
като с допълнително споразумение №**. Д.Б. е встъпил като солидарен длъжник.
С влизане в сила на решение №106/26.02.2018г., постановено
по търг. д. №701/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд в необжалваната
част, със сила на пресъдено нещо е установено
съществуването на вземането, представляващо главница, санкционни лихви и такси,
произтичащи от неизпълнение на договора за банков кредит, вследствие
предсрочната му изискуемост.
В чл.4 от договора за банков кредит №***. е регламентиран начинът на
формиране на възнаградителната лихва, а именно: За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на: действащия 3-месечен EURIBOR, който
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните и договорена лихвена надбавка в размер на 2.75% годишно.
Съображенията за
неоснователност на така заявената претенция за възнаградителна
лихва, изложени от първоинстанционния съд са следните:
Първоинстанционният съд правилно е определил момента
на настъпване на предсрочната изискуемост – 10.02.2016г. Приел е обаче, че възнаградителната лихва следва да бъде начислявана до
датата на предсрочната изискуемост. Аргументирал се е, че тази лихва има възнаградителен характер за предоставеното ползване на главницата по отпуснатия
кредит и се дължи като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на същата главница. В този смисъл е прието, че възнаградителната
лихва е обвързана с продължителността на ползване на дадената в заем сума, при
което, при предсрочната изискуемост на главницата по заема, пораждаща
задължение за връщането на главницата в цялост, респективно на остатъка от нея,
възнаградителна лихва не следва да се начислява
поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на ползване на
кредита занапред. Прието е, че предсрочната изискуемост има значение на
разваляне на договора. По тази причина установителният
иск за възнаградителна лихва е отхвърлен, като
неоснователен - след датата на настъпване на предсрочната изискуемост – след
10.02.2016г. до 03.06.2016г., а за предходния период – считано от 21.11.2014г.
до 10.02.2016г. – искът е отхвърлен, като недоказан по размер.
Спорният за настоящето производство въпрос е правен и
той е: включва ли се в размера на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за кредит уговореното в договора възнаграждение – възнаградителна лихва. Съдебната практика е противоречива
по този въпрос, при което същият е предмет на разглеждане по Тълкувателно дело
№3/2017г. на ОСГТК – т.2. С оглед предстоящото разрешаване на този въпрос при въззивното разглеждане на делото бе допусната съдебноикономическа експертиза за установяване размера на възнаградителната лихва за периода, предхождащ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото за този период окръжният съд
е отхвърлил претенцията като недоказана по размер.
Становището на ПАС обаче е, че при предсрочна
изискуемост на вземане по договор за банков кредит в задължението на длъжника
се включва и уговореното в договора
възнаграждение - възнаградителни лихви, което е
цената на предоставената услуга. В чл.430 от ТЗ е дадена легална дефиниция на договора за банков
кредит- това е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне
парична сума на заемателя, който от своя страна се
задължава да я ползва съобразно
уговорената цел и да я върне след изтичане на срока. Заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Според мотивите на т.18 от тълк. решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г., предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на двете предпоставки – от обективен
и субективен характер. Т.е. – не се касае за разваляне на договора, както е
приел първостепенният съд, а е изменение, касаещо
срока на договора и начина на изпълнение. При предсрочна изискуемост на договор
за банков кредит са приложими специалните разпоредби за този вид договор на
чл.432 от ТЗ и на чл.60, ал.2 от ЗКИ, като в този случай кредиторът се ползва от
уговорения в негова полза срок. При неизпълнение на основното си задължение по
договора, кредитополучателят е неизправна страна и не може да се ползва от
преимуществото на срока. В тази хипотеза - на загубване на преимуществото на
срока, задължението на длъжника следва да е съответно на уговореното в договора
– по вид и размер на задължението. Основно задължение на длъжника е да изпълни
точно и пълно задължението си, включително и уговореното възнаграждение – възнаградителна лихва.
По изложените
съображения въззивната жалба се явява основателна, а
решението в обжалваната част, като неправилно, следва да бъде отменено. Следва
да се постанови друго, с което установителният иск за
сумата от 479 546,73лв., представляваща
договорна/възнаградителна лихва по договор за банков
кредит №**г. за периода 21.11.2014г. – 03.06.2016г. – да бъде уважен.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците в първоинстанционното производство следва да заплатят на
ищеца направените разноски при първоинстанционното
разглеждане на делото в пълен размер. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 104 770,50лв. Или, освен
присъдените разноски за исковото производство с първоинстанционното
решение – 77 155,33лв., следва да се присъдят допълнително
27 615,17лв. Следва да се присъдят в пълен размер и сторените в
заповедното производство разноски, които са общо 69 772,24лв. Или, освен присъдените
от първоинстанционния съд разноски за заповедното
производство – 51 381,83лв., следва да се присъдят допълнително
18 390,41лв.
На основание чл.78 от ГПК във връзка
с чл.273 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
на жалбоподателя направените разноски пред въззивната
инстанция, които, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК са
в размер на 9 740,93лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №106/26.02.2018г., постановено по търг. д. №701/2016г. по описа на
Пловдивския окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***, срещу „М.С.“ ЕООД с ЕИК ***и Д.И.Б.
с ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК -
да бъде признато за установено по отношение на ответниците
вземане на банката в размер на 479 546,73лв., представляващо договорна/възнаградителна лихва върху главница по договора за банков
кредит № *** от **., анекси и допълнителните споразумения към него, за периода
21.11.2014г. - 03.06.2016г., като за част от този период - от датата 10.02.2016г.
до 03.06.2016г. искът е отхвърлен, като неоснователен, а за останалата част - от
датата 21.11.2014г. до 10.02.2016г. – искът е отхвърлен, като недоказан по
размер, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „М.С.“ ЕООД
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** и Д.И.Б. с ЕГН **********, с
адрес:г***, че „Ю.Б.“ АД с ЕИК*** има вземане спрямо тях, при условията на
солидарност, произтичащо от договор за банков кредит № **., анекс *., анекс *.,
анекс №*., анекс *г., анекс *., анекс *., анекс *., анекс *., анекс *., допълнително
споразумение *., анекс *., анекс *., анекс *., анекс *., анекс *., допълнително
споразумение *., допълнително споразумение *., допълнително споразумение *., допълнително
споразумение *. и допълнително споразумение *. - за сумата от 479 546,73лв., представляваща договорна/възнаградителна лихва върху главницата за периода
21.11.2014г. - 03.06.2016г., за която сума са издадени заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК - №4132/08.06.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№7431/2016 г.
по описа на РС - Пловдив, XIV-ти гр. състав.
ОСЪЖДА „М.С.“ ЕООД с ЕИК *и Д.И.Б.
с ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК * допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
27 615,17лв.; допълнително разноски за заповедното производство – в размер
на 18 390,41лв., както и разноски за въззивното
производство в размер на 9 740,93лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: