№ 478
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100500105 по описа за 2021 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 282379/17.11.2020г., подадена от
А. М. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.М. П. от ВАК, срещу
решение №260944/29.10.2020 год., постановено по гр.дело №220/2020 год. на
РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от А. М. А., ЕГН **********, от
******, срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за
установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника
сума в общ размер от 22 500.48 лева, от които главница по Договор за
потребителски кредит № РК11-00284 от 01.02.2011 г. в размер на 19 292.63
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2014г. до
окончателното изплащане на задължението; просрочена лихва за периода от
19.12.2013 г. до 03.04.2014 г. в размер на 1631.37 лева; разноски по делото в
размер на 1576.48 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20197530401042 по описа на ЧСИ С.Б., peг. № 753, с район на действие ОС –
Перник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4464 по
описа за 2014 г. на РС – Варна.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и
необоснованост. Въззивникът излага, че ВРС правилно е приел, че
погасителната давност е прекъсната на 05.06.2014г., когато в СВ – Перник е
наложена възбрана върху недвижими имоти на ищеца. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че впоследствие давността е прекъсната и с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Излага, че
връчването на запорното съобщение на работодателя на ищеца „Инад“ ЕООД
не е валидно изпълнително действие, т.к. трудовото правоотношение на
ищеца с дружеството е прекратено един месец преди връчването на запорното
съобщение. Твърди, че давността не е прекъсната и същата е изтекла на
05.06.2019г., преди да бъде извършено следващото валидно изпълнително
действие – вписването на възбрана на 03.09.2019г. по новообразуваното изп.
дело 1042/2019г. на ЧСИ С.Б.. Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт В.Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите
в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални
правни норми. Сочи, че давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение, а не с извършването на такива действия. Излага,
че ТР №2/26.06.2015г. действа занапред и че началото на новата погасителна
давност започва след 26.06.2015г., поради което петгодишната давност е
започнала да тече отново от този момент. Моли за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът А. М. А. не се явява, не се представлява. Преди съдебно
заседание е подадена молба вх. №2168/04.02.2021г. от процесуалния
представител на въззивника адв. Д.П., с която поддържа жалбата и моли за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
2
въззиваемото дружество не изпраща представител. С представена преди
съдебно заседание молба вх. №2223/05.02.2021г. процесуалният представител
на дружеството ю.к. В.Ц. моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от А. М. А. срещу ответника "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, с искане да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответника главница по Договор за потребителски кредит № РК11-
00284 от 01.02.2011 г. в размер на 19 292.63 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, просрочена лихва за периода от 19.12.2013 г. до 03.04.2014 г. в
размер на 1631.37 лева; разноски по делото в размер на 1576.48 лева, предмет
на принудително изпълнение по изп. дело № 20197530401042 по описа на
ЧСИ С.Б., peг. № 753, с район на действие ОС – Перник, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4464 по описа за 2014 г. на РС –
Варна.
В исковата молба се излага, че въз основа на изпълнителен лист от
23.04.2014г. на 30.04.2014 г. било образувано изп. дело № 20148140400169 по
описа на ЧСИ Надежда Иванова Вангелова, рег. № 814, с район на действие
ОС – Плевен, по което на 05.06.2014 г. била вписана възбрана върху
недвижими имоти на ищеца, находящи се в землището на гр. Батановци, общ.
Перник. След вписване на възбраната изпълнителното дело било изпратено на
ЧСИ Стилиян Василев Бадев, peг. № 753 с район на действие ОC – Перник за
продължаване на изпълнителните действия и при него било образувано под
№ 20147530401817. На 10.11.2014 г. било изпратено запорно съобщение за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но
изпълнителният способ не бил приложен, тъй като към момента на
получаване на запорното съобщение трудовото правоотношение на длъжника
било вече прекратено. Ищецът заявява, че на 17.06.2015 г. по молба на
взискателя е насрочен опис на възбранените недвижими имоти на длъжника,
но такъв не е извършен. На 25.01.2016 г. ответното дружество – "Фронтекс
3
Интернешънъл" ЕАД било конституирано като взискател по изпълнителното
дело. С постановление на съдебния изпълнител от 23.05.2019 г.
изпълнителното дело било прекратено по молба на ищеца на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 19.06.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 20197530401042 на ЧСИ С.Б., по което на
03.09.2019 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти на ищеца в
землището на гр. Батановци. Ищецът поддържа, че вземанията, предмет на
принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело са погасени
по давност. Счита, че единственото изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, е вписаната на 05.06.2014 г. възбрана, като последващата
възбрана е вписана след погасяването на процесните вземания по давност.
Посочва, че нова давност е започнала да тече от предприемането на
последното валидно изпълнително действие, като е изтекла на 05.06.2017 г. по
отношение на вземането за лихва, съответно на 05.06.2019 г. по отношение на
това за главница.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
основателността на предявения иск. Оспорва вземанията да са погасени по
давност. Поддържа, че по отношение на същите е приложим 5-годишният
давностен срок, тъй като са установени с влязла в сила заповед за изпълнение.
Счита, че в случая е неприложимо задължителното тълкуване, дадено с ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като приложение следва
да намери ППВС № 3/1980 г. Счита, че давност не е текла, докато
изпълнителното дело е било висящо. Поддържа, че в рамките на същото са
предприети редица действия, които са прекъснали давността, а именно: на
05.06.2014 г. – вписана възбрана върху недвижими имоти на ищеца; на
24.10.2014 г. – преобразувано делото при ЧСИ С.Б.; на 10.11.2014 г. –
изпратено запорно съобщение; на 22.01.2016 г. – направено искане от
ответника за конституирането му като взискател. Счита, че давността е
отново прекъсната с образуването на новото изпълнително дело. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
4
По ч.гр.д. № 4464/2014 г. на ВРС е издадена заповед №
2383/07.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК в полза на кредитор "Сибанк" АД срещу длъжник А.
М. А. за заплащане на главница по Договор за потребителски кредит № РК11-
00284 от 01.02.2011 г. в размер на 19 292.63 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, просрочена лихва за периода от 19.12.2013 г. до 03.04.2014 г. в
размер на 1631.37 лева, разноски по делото в размер на 1576.48 лева.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
169/2014 г. по описа на ЧСИ №814 Н.В.. По това изп. дело на 05.06.2014г. е
вписана възбрана върху имоти на длъжника в гр. Батановци, обл. Перник. На
02.06.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А.А. на
постоянния му адрес, връчена на дъщеря му на 18.06.2014 г. (л. 97-98, дело
ВРС).
С писмо изх. №7620/23.10.2014г. ЧСИ №814 Н.В. е изпратила
изпълнителното дело на ЧСИ №753 С.Б. за продължаване на изпълнителните
действия. На 10.11.2014г. по изп. дело 1817/2014г. по опис на ЧСИ №753 С.Б.
е изпратено запорно съобщение изх. №16714/10.11.2014 г. до „Инад“ ЕООД
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А.А. (л. 104, дело
ВРС), връчено на представител на дружеството на 15.12.2014 г., видно от
приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне (л. 112, дело
ВРС). В отговор управителят е уведомил ЧСИ 753, че трудовото
правоотношение с длъжника е прекратено на 15.11.2014 г., като е представил
и заповедта, с която това е сторено (л. 113-114, дело ВРС).
По молба на взискателя, на 12.03.2015г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на възбранените недвижими имоти на длъжника за 17.06.2015
г., като липсват доказателства такъв да е реално извършен. Въз основа на
молба от А.А. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
На 22.01.2016г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подало молба да бъде
конституирано като взискател по изп. дело 1817/2014г. в качеството му на
частен правоприемник на "Сибанк" АД.
5
По молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е образувано ново
изпълнително производство за принудително събиране на вземанията,
предмет на процесната заповед за незабавно изпълнение - изп. дело №
1042/2019 г. по описа на ЧСИ С.Б.. По това изпълнително дело на 03.09.2019
г. е вписана възбрана върху недвижими имоти на А.А. (л. 226, дело ВРС) и е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Централна кооперативна
банка“ АД (л. 229-230, дело ВРС).
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на
гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва
определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по
едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение
на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да
може едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на
титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на
възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са
6
свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по
отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение. В конкретния случай правото на принудително изпълнение на
вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№4464/2014г. по описа на РС-Варна. Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена на постоянния адрес на длъжника гр. Варна, ул. Моряшка 23, ет.7,
ап.56 (л.125, дело ВРС) и е връчена на дъщеря му на 18.06.2014 г., т.е
връчването е редовно. В двуседмичния срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение длъжникът не е подал възражение по чл.414 от ГПК,
поради което заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК е влязла в сила. Вземанията по издадената заповед за изпълнение са
съдебно установени, поради което се погасяват с петгодишна давност. С
влизане в сила на заповедта за изпълнение са преклудирани възраженията на
длъжника по договора за кредит. Заповедта за изпълнение е влязла в сила,
поради което съдът не може да пререшава въпроса относно валидно
възникналите задължения на ищеца към ответното дружество. Съдът следва
да прецени дали безспорното задължение на ищеца към ответното дружество
е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността с прекъсва
многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ.
Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на
7
05.06.2014г., когато е вписана възбрана върху имоти на длъжника в гр.
Батановци, обл. Перник.
Впоследствие давността е прекъсната с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, като от 03.07.2014г. е започнала да тече нова 5-годишна давност
за всички вземания по заповедта за изпълнение.
Следващото изпълнително действие, прекъсващо давността, е
предприето на 10.11.2014г., когато по изп. дело №1817/2014г. по описа на
ЧСИ №753 1817/2014г. С.Б. е изпратено запорно съобщение изх.
№16714/10.11.2014 г. до „Инад“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на А.А.. Запорно съобщение изх. №16714/10.11.2014 г. е
връчено на представител на „Инад“ ЕООД на 15.12.2014 г., поради което на
тази дата давността е прекъсната. Необосновани са доводите във въззивната
жалба, че давността не е прекъсната, защото трудовото правоотношение е
било прекратено преди връчването на запорното съобщение. Въззивният съд
намира, че в конкректната хипотеза ВРС правилно се е позовал на мотивите
изложени по т.5 от ТР 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК. С посоченото тълкувателно решение е прието, че изпращането на
запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя. В настоящия случай съдебният изпълнител е получил отговор от
работодателя, че ТПО е прекратено след изпращането на запорното
съобщение, но преди получаването му от работодателя. Както бе посочено
по-горе, съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР 2/2013г. от
26.06.2015г., давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. От
15.12.2014 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията по
изпълнителния лист, издаден на основание заповед № 2383/07.04.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от въззивника
съдебна практика е неотносима към процесния случай.
Действие прекъсващо давността е извършено на 12.03.2015г. -
8
съдебният изпълнител е насрочил опис на възбранените недвижими имоти на
длъжника за 17.06.2015 г., а впоследствие на 22.01.2016г., когато „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е подало молба да бъде конституирано като взискател
по изп. дело 1817/2014г. в качеството му на частен правоприемник на
"Сибанк" АД.
По молба на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД от 18.06.2019г. е
образувано ново изпълнително дело №1042/2019г. по описа на ЧСИ №753
С.Б.. По новообразуваното изпълнително дело на 03.09.2019г. е наложена
възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Към датата на налагане на
възбраната давността не е изтекла, поради което от 03.09.2019г. е започнала
да тече нова 5-годишна давност. Дори и да се приеме, че на 12.03.2015г. и
22.01.2016г. не са извършени действия прекъсващи давността, то към
03.09.2019г. 5-годишната давност не е изтекла. Това е така, защото от
15.12.2014г. до 03.09.2019г. са изтекли по-малко от 5 години.
Исковата е молба е предявена на 10.01.2020г. Към датата на
предявяване на иска давността не е изтекла, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност
на иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази
част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260944/29.10.2020 год., постановено по
гр.дело №220/2020 год. на РС – Варна.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********** от ****** да заплати на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
9
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева),
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10