Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 08.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 02 октомври, Две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 598/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес Център, представлявано от К.С.а С.а, с ЕГН ********** и Я.Б., роден на ***г., чрез Адвокатско съдружие „С., Д.и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 210,63 лв., за ползвана ел.енергия за периода от 12.09.2017г. до 11.11.2017г., лихва за периода от 14.11.2017г. до 27.02.2018г. в размер на 6,09 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.237 ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на БСлРС. Допусната е и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и са възприети от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на БСлРС срещу длъжника А.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 221/12.03.2018г. за сумата от 210,63 лв.-главница за ползвана ел.енергия за периода от 12.09.2017г. до 11.11.2017г., лихва за периода от 14.11.2017г. до 27.02.2018г. в размер на 6,09 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
От приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че „ЧЕЗ Електро България "АД се е намирало в облигационни правоотношения с А.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Общите условия на „ЧЕЗ Електро България" АД, са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищеца е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 12.09.2017г. до 11.11.2017г. към ответника. От своя страна ответника Д. не е изпълнил изцяло задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените от ищеца данъчни фактури, подробно описани и приложени с и.м.
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът/ответникът/ разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията, веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Ищецът първоначално е упражнил правата си по реда на чл. 410 от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.03.2018г. и съдът е издал такава на 12.03.2018г., като ответникът в законоустановеният срок по чл.415 от ГПК е подал възражение.
Кредитора Ч.„Е.Б. "АД г. е получил съобщението на 16.04.2018г., който в едномесечният срок по чл.422 от ГПК е депозирал по пощата(виж пощенското клеймо от 16.05.2018г.-л.30 от делото) искова молба по чл.422 от ГПК входирана с вх.№ 3425/17.05.2018г. в РС-Б.Слатина, въз основа на която е образувано гр.д.№ 598/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
С писмена молба вх. № 5268/23.07.2018г. от ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Д.е поискала съдът да се произнесе с решение по чл.238 от ГПК, респ. по чл. 237 ГПК, в случай, че ответникът се яви и признае иска.
В първото по делото с.з. проведено на 02.10.2018г. ответникът заяви категорично, че признава иска по основание и размер и действително дължи процесните суми на ищцовото дружество.
От допуснатата и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че счетоводството на ищеца е водено редовно от гледна точка на отношенията, които съществуват между страните и издадените фактури притежават необходимите реквизити, съгласно ЗСчетоводството, ДДС и ЗКПО и фигурират като задължение за изплащане.
В счетоводството на ищцовото дружество към 14.08.2018г. не е отразено извършено плащане по процесните задължения, произтичащи от претендираните фактури, респ. към датата на извършване на проверката.
В счетоводството на ищцовото дружество има разкрита партида, по която се извършва снабдяване с ел. енергия на ответника, който има съответния абонатен номер и като титуляр на партидата е посочен А.Д. *** за обект находящ се в с.Галиче на ул.“Огоста“ № 20.
При проверката експерта констатирал, че ответника е извършил плащания, но те не касаят исковият период.
Общият размер на ответника към ищцовото дружество е в размер на 216.72 лева, от която сума 210.63 лева е главницата и 6.09 лева лихва за забава за процесните периоди.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства във връзка със възраженията си по заповедното производство, а в хода на настоящото производство признава изцяло предявеният иск – както по основание, така и по размер.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител с писмена молба вх.№ 5268/23.07.2018г. направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В с.з. ответникът А.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, изцяло признава исковете по основание и размер.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана и като такава следва да се уважи.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото следва да бъде признато за установено, че ответникът А.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес Център, представлявано от К.С.а С.а, с ЕГН ********** и Я.Б., роден на ***г., чрез Адвокатско съдружие „С., Д.и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д., сумата от 210,63 лв.-главница за ползвана ел.енергия за периода от 12.09.2017г. до 11.11.2017г., лихва за периода от 14.11.2017г. до 27.02.2018г. в размер на 6,09 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, която предмет на издадена Заповед № 221/12.03.2018г. по ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
При този изход на процеса,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника
ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково
производство разноски в общ размер на 312.00 лв., от които:75.00
лв. заплатена държавна такса, 87.00 лв.
за адвокатско възнаграждение и 150.00
лв.-депозит за вещо лице.
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на БСлРС в размер на 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.237 ГПК., съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.И.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес Център, представлявано от К.С.а С.а, с ЕГН ********** и Я.Б., роден на ***г., чрез Адвокатско съдружие „С., Д.и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д., сумата от 210,63 лв.-главница за ползвана ел.енергия за периода от 12.09.2017г. до 11.11.2017г., лихва за периода от 14.11.2017г. до 27.02.2018г. в размер на 6,09 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, която е предмет на издадена Заповед № 221/12.03.2018г. по ч.гр.д.№ 344/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, А.И.Д., с
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление:***
Марк, Бизнес Център, представлявано от К.С.а С.а, с ЕГН ********** и Я.Б.,
роден на ***г., чрез Адвокатско съдружие „С., Д.и партньори” с ЕИК *********,
гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д.,
направените по настоящото исково производство по гр.д.№ 598/2018г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 312.00 лв.(Триста и дванадесет лева),
от които:75.00 лв.(Седемдесет и пет
лева)-заплатена държавна такса, 87.00 лв.(Осемдесет
и седем лева)-адвокатско възнаграждение и 150.00
лв.(Сто и двадесет лева)-депозит за вещо лице, както и сторените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 344/2018г.
по описа на РС-Б.Слатина разноски в размер на 25,00 лв.-държавна такса и 58,00
лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 344/2018г.по описа на
РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: