МОТИВИ
към Присъда № 260041/22.02.2021 г.
по
НОХД № 4457/2020г.
по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас,
с който е повдигнато обвинение на И.Г.И. с ЕГН **********, за това, че на
14.06.2017г., в град Бургас, ж.к. „Славейков“, до блок № ***, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка *** с регистрационен № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Т.Г.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в
остеоепифизиолиза на делената част на дясна подколеница, довела до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 3-4 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 НК, вр. чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
След
проведено разпоредително заседание и вземане на становища на страните,
производството е насрочено за разглеждане по реда на гл.28 НПК.
В
последващо с.з. прокурорът не се явява.
Защитникът
на обвиняемия - адв. В. поддържа, че следва подсъдимият да бъде оправдан.
Твърди, че той няма вина и е спазил правилата за движение. Сочи противоречие
между първоначалната АТЕ и тройната АТЕ. Приема, че фактическата обстановка не
е такава, каквато е описана от прокурора, поради което пледира за цялостно
оправдаване на обвиняемия.
В
съдебно заседание обвиняемият моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс.
И. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал валидно
СУМПС за категория В AM В1, което било валидно до 27.03.2023 г.
На
14.06.2017г. той решил да управлявал моторно превозно средство лек автомобил,
марка *** с регистрационен № ***. Движил се в град Бургас, ж.к. „Славейков“, в
района на блок ***. В колата до него, на предната седалка била съпругата му В
И. И. управлявал лекия автомобил със скорост от около 25 км. в час, като му
предстояло да направи маневра - десен завой, който бил с радиус около 11 метра
между блок *** и блок ***. В този момент той възприел, две деца намиращите се
пред входа на блок *** - свидетелката Т.Г.Б. и нейната приятелка В. М. Д.,
които си говорили. Двете се намирали в страни на платното и нямало признаци, че
ще пресичат. Въпреки, че наближавал към тях И. не намалил скоростта си на
движение, въпреки, че срещу него се задавало друго МПС, с което трябвало да се
размине. Когато автомобилът на подсъдимия се намирал преди завоя и на около 28
метра преди мястото на удара постр.Б. решила да пресече пътното платно пред
блок ***. Тя преминала покрай паркираните пред блок *** превозни средства,
изчакала бялата кола, идваща от лявата й страна, и тъй като не видяла другия
автомобил, управляван от И., предприела пресичане. В това време управляваният
от обвиняемия И. автомобил се разминавал с неустановеното бяло моторно превозно
средство, което ограничавало видимостта му към децата. Независимо от това
водачът отново не се съобразил с възприетата от него опасност - двете деца и не
намалил скоростта си на движение, така че да може да спре в случай на
необходимост. Непосредствено след разминаването на двата автомобила, в началото
на правия участък след завоя свидетелката Виктория Иванова видяла пресичащото
дете - свидетелката Б. и се развикала. В този момент и подс. И. възприел
пешеходката, която вече се намирала на пътното платно пред автомобила, на около
9 метра от него и попадала в опасната му зона. Той незабавно натиснал
спирачката, но въпреки това последвал удар между предната лява странична част и
предното ляво колело на автомобила и десния крак на свидетелката Б.. Детето
паднало на земята и започнало да плаче. И. и съпругата му слезли от превозното
средство, като и оказали първа помощ.
Вследствие
на удара, пострадалата получила остеоепифизиолиза на делената част на дясна
подколеница. Увреждането е в резултат от действието на твърд тъп предмет и е в
пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Видно от
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалата е
причинено трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от
около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По
доказателствата:
Съдът
възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав
на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на св.Т.Б., К. Б., Г. Б., В. И., Р. Я., Т. Д., С. Н., А. К., Д. К.,
изготвените по делото експертизи: Единична автотехническа експертиза с вещо
лице В.Г.; Тройна автотехническа експертиза с вещи лица Т.И., Ж.С., М.Я., СМЕ
на д-р К. Я., както и приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства: протокол за
оглед на местопроизшествие, констативен протокол, справки и писма, медицинска
документация, справка нарушител, справка съдимост и др.
Същите
са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство.
Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до
установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които
да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът
основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно
и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице по изготвената първоначално автотехническа
експертиза на вещото лице Г. единствено в частта, в която приема, че водача е
бил в обективна невъзможност да възприеме пресичащото дете, тъй като се е
разминавал с друг автомобил. Този извод
противоречи на останалия доказателствен материал, а освен това при отговора не
са взети предвид момента на възникване на опасността, момента, когато тази
опасност е могла да бъде възприета, както и опасната зона на спиране. Този
извод на вещото лице Г. противоречи и на показанията на св.И., както и на
обясненията на самия подсъдим, който заяви, че преди да предприема разминаване
с неустановеното МПС е възприел двете деца, които били в страни на пътя, но не
е очаквал, че ще предприемат пресичане. След като ги е видял, той е следвало да
ги прецени като опасност, която би могла да възникне на пътното платно, още
повече, че се касае за деца, чиито постъпки могат да бъдат непредвидими. В тази
част заключението противоречи на същия въпрос по тройната АТЕ, където вещите
лица са приели, че настъпилият резултат е в следствие на невнимание от страна
на И.. По принцип децата представляват опасност от момент в който са
забелязани. След като И. ги е видял е бил длъжен да допусне, че те биха излезли
на платното. В тази връзка напълно обоснована се явява тройната АТЕ и от към
приетите математически изчисления за скоростта и опасната зона и в частта, в
която е прието, че причина за настъпилия инцидент е поведението на водача,
който след като е забелязал децата не е повишил вниманието си.
Обосновано
и съответстващо на останалия доказателствен материал е и заключението по СМЕ на
вещото лице Я. В него подробно са описани уврежданията на св.Б., като същото е
съобразено и с приложената медицинска документация. Увреждането е в резултат от
действието на твърд тъп предмет и е в пряка причинна връзка с настъпилото пътно
транспортно произшествие. Видно от заключението на пострадалата е причинено
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 3-4
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Заключението кореспондира и с
показанията на св.К.Б., Г. Б. и В. И. относно характера на уврежданията и
оздравителния период.
По
делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други.
От
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 116 и чл.117 от ЗДвП , за което му е повдигнато
обвинение.
Обект
на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността
на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от
хора.
От
обективна страна е налице и изпълнителното деяние, което съгласно препращане е
очертано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за
управление на лек автомобил, то формата на изпълнителното деяние се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно
средство, които правила в случая са установени в ЗДвП. И. е нарушил правилата
на чл. 116 и чл.117 от ЗДвП:
-чл.
116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун и към престарелите хора.
-чл.
117 от ЗДвП - При приближаване към място, където на пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре.
Съгласно
трайно установената съдебна практика подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на нарушение по дадена норма от ЗДвП, само ако между
нарушението и причиненият съставомерен резултат има пряка и непосредствена
причинна връзка. Трайно установено положение също така е и правилото, че в
случаите когато, като нарушени са инкриминирани както по общи норми от ЗДВП,
които очертават принципните задължения на водачите, така и специални норми,
уреждащи задълженията на водачите в специфична ситуация, приложение следва да
намери специалната норма, ако са налице предпоставките затова и да бъде
оправдан за нормите, които въвеждат общи правила за поведение или имат
пояснителен характер. С оглед изложените принципни постановки, в настоящия случай нормата на чл. 20 ал. 2
ЗДВП се явява обща съобразно разпоредбите на чл. 116 и 117 ЗДвП и се дерогират
от тях. По изложените съображения деецът следва да бъде оправдан по обвинението
да е извършил виновно нарушение чл. 20 ал.2 ЗДВП, в пряка причинна връзка с
което да е причинил съставомерната средна телесна повреда.
За
да се отговори на въпроса допуснал ли е подс.И. нарушение на чл. 116 и 117 ЗДвП
следва да се проследи правомерността на поведението му от момента, когато е
имала обективна възможност да забележи пострадалото дете до момента на
настъпване на ПТП. Установи се, че той е имала техническа възможност да
възприеме децата като потенциална опасност за движението на разстояние повече
от 27 метра от мястото на удара. От това разстояние той е имал техническата
възможност, както да намали скоростта, така и да спре достигайки мястото на
удара. Прието бе за установено от фактическа страна, че подсъдимият не е сторил
това – въпреки, че е забелязал децата той е продължил движението си, като се е
разминал с друго МПС, и вместо да се убеди, че децата са останали извън
платното за движение, той е продължил без да се убеди в това. След това е
задействал спирачната уредба опитвайки се да спре, но вече е настъпил удара с
постр.Б..
Със
сигурност пострадалата е представлявала опасност за движението към момента в
който е била забелязана. Съгласно ТР № 28 по н.д. № 10/1984г. на ОСНК, когато
пешеходецът се намира извън платното за движение, тоест върху тротоара, банкета
или върху платното за движение, но върху обозначените за пешеходци места,
началния момент на възникване на опасността за движение е от момента, в който
пешеходеца, намиращ се на тротоара или банкета се насочва към платното за
движение и с поведението си, обективно видимо за водача, явно и очевидно
показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му. В
случай, че пешеходецът се намира на тротоара или банкета и с поведението си не
е показал по недвусмислен начин, че възнамерява да навлезе в платното за
движение, същият не представлява опасност за движението и водачът не е длъжен
да съобразява поведението си с него. Тези правила не важат когато пешеходецът,
който се намира в близост до платното за движение е дете. В ТР № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/1983 г.,
ОСНК е прието, че с оглед особеностите на децата характеризиращи се с занижена
възможност правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват
опасностите, които ги застрашават, то те винаги представляват опасност за
движението, независимо дали са манифестирали намерението си да навлязат на
платното за движение. Задължението за намаляване на скоростта на движението
възниква във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от
близостта му до мястото, където ще премине превозното средство, и
обстоятелството дали то възприема, или не приближаването му. Скоростта на
движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при
преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато
настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на необмисленото и
опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в
състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват
опасностите, които ги застрашават, законът възлага на водачите да ги
предпазват, когато преминават покрай тях.
За
да е налице престъпление по транспорта е необходимо нарушаването на правилата
за движение да е в причинна връзка с настъпването на определен резултат
(общественоопасни последици). В случая е налице визирания в чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. второ резултат- средна телесна повреда. В резултат на
удара, видно от заключението на СМЕ, Б. е претърпяла средна телесна повреда,
изразяваща се в остеоепифизиолиза на делената част на дясна подколеница, довела
до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 3-4
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Тези телесни увреждания по
своите медико-биологични характеристики съответства именно на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Действително, за настъпване на
вредоносния резултат е допринесло и неправомерното поведение на пострадалата.
Нейното поведение обаче не е единствена причина за настъпване на ПТП и не
изключва от причинно-следствения процес - нарушаването на правилата за движение
от страна на подсъдимия И.. Както се установи от заключението на експертизите,
последният е могъл да възприеме много по-рано детето като опасност, да го
изчака и тогава да продължи движението си. Поради това, нарушаването на
правилата по ЗДвП от страна на И. се намира в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, т. е. налице са всички признаци от обективна страна за
ангажиране на неговата отговорност за настъпилите общественоопасни последици.
И. е субект на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като
то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От
субективна страна той в действал при форма на вината непредпазливост и по-конкретно-
при небрежност. При транспортните престъпления вината е отношение на дееца към
настъпилия резултат, предвиден в състава на НК, а не към нарушенията на
правилата за движение. В случая той не е предвиждал настъпването на престъпния
резултат, но с оглед конкретната обстановка е могъл и е бил длъжен да го
предвиди. Когато обаче, един водач сам се постави в обективна невъзможност да
предотврати настъпването на общественоопасните последици в резултат на
допуснати от него нарушения на правилата за движение, се касае за
непредпазливост, тъй като той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Подсъдимият разминавайки се с неустановеното
МПС не се е убедил дали децата, които е
възприел по-рано са запазили мястото си. Въпреки това той не е възприел
постр.Б., макар да е нямало никакви пречки за това, поради което същият се е
поставил в невъзможност да избегне настъпването на резултата.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание "лишаване от свобода" до три години или
"пробация". В същото време по отношение на него са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години (същото е извършено по непредпазливост); 2) с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната
дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по
настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "глоба" в размер от
хиляда до пет хиляди лева. По делото не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства. Налице са множество
смекчаващи такива- изразеното съжаление от И., както и пълното съдействие от
негова страна в хода на цялото производство за изясняване на обективната
истина. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно
минало на Иванов. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования
институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано
осъждане за престъпление от общ характер. В случая обвиняемият е неосъждан за
каквито и да е престъпления, като липсват данни за други противоправни прояви,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност. Съдът отчита и че за настъпване на вредоносния резултат
съществено е допринесла и пострадалата. Изложеното мотивира съставът да наложи
наказанието "глоба" в минимален размер от 1000 лв. С оглед посочените
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поведение на пострадалата,
както и предвид обстоятелството, че работата на обвиняемия е свързана с
управление на МПС, съдът намира, че за постигане на целите на закона следва да
бъде наложено наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
от три месеца.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия
за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия
случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист, 170 лева разноски на
съдебното следствие, както и 1598,73 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за
извършените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението
си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.