РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София,
23.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
с
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 505 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от С.И.АД искове по чл.405 КЗ срещу З.А.Б.Д.з. АД, З.У. АД, З.Б.В.И.Г. ДЗИ О.З.ЕАД и ЗАД ОЗК З. АД при
твърдения ответниците, в качеството им на застрахователи при условията на съЗ. по застрахователен договор, сключен със застрахователна
полица „Имущества – всички рискове“, № 08880172180000016, да носят отговорност,
съобразно посочените в договора квоти /20 % за З.А.Б. 20 % за Д.з. АД, 25 % за З.У.
АД, 14,5 % за З.Б.В.И.Г. 10,5 % за ДЗИ О.З.ЕАД и 10 % за ЗАД ОЗК З. АД/, за
вредите, причинени върху застрахованите имуществени блага вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 18.05.2017 г. и представляващо покрит
риск по договора, които вреди са били
само частично обезщетени, чрез плащане в размер на 502622,42 евро, като
са останали необезщетени вреди в общ размер на 904936,44евро, от които 66942,23 евро, представляващи
направени разходи за външни услуги и материали за възстановяване на имуществото,
143452,83 евро – стойност на вложени в ремонта на имуществото собствени
материали, 46735,16 евро – стойност на необходимите за поправката огнеупорни
материали, 206516,27 евро – увеличен размер на направени разноски за
електроенергия във връзка с ограничаване на вредите от прекъсване на дейността,
173873,40 евро – допълнителни разноски за огнеупорни материали във връзка с
ограничаване на вредите от прекъсване на дейността и 267417,14 евро – с
ограничаване на вредите от прекъсване на дейността, като . При условията на
евентуалност целият остатък от обезщетение се претендира от З.А.Б. в качеството му на водещ застраховател по
договора.
Ищецът твърди, че на 18.07.2017г. е
възникнала експлозия на застрахована вещ-Електродъгова пещ № 3 /ЕДП3/, при
която експлозия е повредена самата пещ, съоръженията, които я захранват със
суровина, повреди по сградата, погинал е намиращия се в пещта материал, като в
резултат от аварията пещта е била извън експлоатация до 31.08.2017 г. Съгласно уточнителна молба от 02.12.2021 г. ищецът твърди да е направил
разходи за възстановяване на повредите, като направил разходи за външни услуги
и резервни части в размер на 173380,65 евро, вложил собствени материали на
стойност 279525,82 евро, разноски за огнеупорни материали в размер на 81952,93
евро, погиналия материал бил на стойност 11066,91 евро. За намаляване на
загубите ищецът натоварил допълнително другата електродъгова пещ /ЕДП1/, за да
минимизира вредите от прекъсване на дейността, като направил разходи, извън обичайните
в общ размер на 647806,81 евро, от които за ел. енергия в размер на 206516,27
евро, за огнеоупорни материали 173873,40 евро и
разноски за балансиране на повишеното потребление на ел.енергия в размер на
267405,66 евро и въпреки това пропуснал печалба в общ размер на 291436,37 евро.
Ищецът предявил претенции за застрахователно обезщетение пред водещия
застраховател – ответника З.А.Б. но въпреки че предоставил всички необходими
документи и оказал поисканото съдействие за обследване и оценка на щетите,
получил само частично възстановяване, тъй като не били признати всички
направени от него разходи за отстраняване на повредите по имуществото, по
отношение на признатите разходи без основание бил приложен коефициент на
овехтяване и коефициент за подЗ., а разноските за
минимизиране на щетите, направени във връзка с допълнително натоварване на
работещата ЕДП 1 и изразяващи се допълнителни разноски за огнеупорни материали,
електрическа енергия и разходи за балансиране на потреблението на ел.енергия
изобщо не били признати като вреда, която се покрива по застрахователния
договор. Счита, че разпоредбата, която предвижда негово право да
претендира застрахователното обезщетение
от водещия застраховател, е установена
само в негов интерес и не ограничава правата му спрямо всеки от сключилите договора
застрахователи. Посочва, че правото му да претендира застрахователно
обезщетение следва от отказа на третите лица да се ползват от правата по
застрахователния договор.
По отношение възраженията на ответниците
относно възстановителната стойност на имуществото и наличието на подЗ. ищецът поддържа, че няма основание да се взема
предвид отчетната стойност и то на всички активи, а не само на увредената пещ.
Поддържа, че в баланса на дружеството са били включени вещи, които не са
съществували, били са негодни или без никаква стойност, по отношение на тях не
е съществувал застрахователен интерес, съответно не са част от предмета на
договора, а преценката дали застрахователната стойност е съответна на
възстановителната следва да се прави само по отношение на имуществата, които са
реално използваеми и за които е имало намерение да се сключи договора. Счита,
че възстановителната стойност не може да се съизмерява
с исторически натрупаните разходи за придобиването и поддържането на активите, а
още по-малко на всички активи, при положение, че са увредени само част от тях.
Твърди да е представил при сключването на договора чрез застрахователния брокер
инвентарна книга, в която са посочени всички вещи, включително и тези с нулева
стойност.
Във връзка с възраженията на
ответниците, че разходите за ел.енергия, небаланси и допълнителни огнеупорни
материали не се покриват от застрахователния договор, тъй като представляват
„увеличени разходи“ по смисъла на раздел ІІІ, т.2 от приложимите Общи условия
на застраховка „Загуба на печалба“, ищецът поддържа твърдения, че не се
позовава на тази клауза, а претендира тези разходи като такива, направени от
застрахования с грижата на добрия стопанин за минимизиране на загубите, които
разходи се покриват съгласно клаузата на раздел ІІІ, т.1 и раздел VІІІ, т.2.
Ответникът З.А.Б. оспорва исковете, като
не оспорва сключването на застрахователния договор, настъпването на
застрахователното събитие на 18.05.2017 г. Твърди обаче, че доколкото към
полицата няма опис на застрахованото имущество, то и застрахователните суми по
застраховката, в частта „Всички рискове на индустриални обети“ са определени
общо за цялото имущество, на адреса на ищеца в гр. Перник като съвкупност от
вещи, застрахователното покритие се ограничава до родово определени вещи, като
при оценката на вредите е установено, че застрахователната сума е по-ниска от
възстановителната сума на застрахованите съвкупности, така както са посочени в
баланса на ищеца и по отчетна им стойност, поради което е приложена клаузата за
подЗ.. Оспорва да е прилаган коефициент за овехтяване
при оценка на повредите върху имуществото, като сочи, че не са признати в
цялост разходите за охлаждащи панели, но по причина, че реално увреденият брой
е по-малък от претендирания, разходите за дюзи за въглерод и кислород са
намалени „ в процент за отработен ресурс“, а разходите за труд са намалени, тъй
като не всички касаят дейности, пряко свързани с щетата. По отношение на вредите,
които са във връзка с прекъсване на дейността, не оспорва размера на
пропуснатата брутна печалба, който сочи ищеца, но твърди именно същия размер да
е обезщетен с извършеното плащане на застрахователно обезщетение. По отношение
на останалите разходи, които ищецът твърди да са били необходими за минимизиране
на щетите оспорва същите да имат такава характеристика и счита, че са изключени
от застрахователното покритие. Оспорва изобщо да са извършвани такива разходи и
доказателства за тях да са били представени при оценка на щетата, а и с
исковата молба. Оспорва да е било налице допълнително натоварване на ЕДП 1,
като сочи, че още преди датата на застрахователно събитие е бил достигнат
производствения капацитет на тази пещ, който след 18.05.2017 г. е дори намален
при съпоставка на среднодневния брой производствени цикли на пещта, като
оспорва разходите, чието обезщетяване претендира ищеца да имат причинна връзка
с ползване на заместващи мощности и с настъпилото събитие, а по отношение на
разходите за възстановяване на балансирането на енергия сочи, че имат характер
на неустойка и съответно са изключени от покритие съгласно раздел ІІ, т.4.4 ОУ,
независимо от връзката им със застрахователното събитие.
Ответникът Д.З. АД оспорва исковете, като
оспорва да е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря за застрахователното обезщетение, тъй като не е водещ застраховател по
договора, а отношенията следва да се уреждат от водещия застраховател. Счита,
че е налице основание за приложение на клаузата за пропорционално обезщетяване
при подЗ., поради несъответствие на застрахователната
стойност с възстановителната такава на цялата съвкупност от вещи. Счита, че
претендираното от ищеца обезщетение за допълнителни разходи не касае покрит
риск по договора, тъй като се касае за увеличени разходи без прекъсване на
дейността по раздел ІІІ, т.2 ОУ, което няма връзка със застрахователното
събитие, тъй като ЕДП 3 не е работила и разходите нямат връзка с нея, а ЕДП 1
обективно не е могла да покрие и производствения капацитет на ЕДП 3, като
същото се отнася и до разходите за огнеупорни материали и за балансиране на
енергия, като не твърди какво минимизиране на вреди е постигнал ищеца. Евентуално
възразява за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът ЗК У.е депозирал отговор, с
който не оспорва сключването на застрахователния договор и участието си в него,
но оспорва исковете по съображения, че изплатеното обезщетение е репарирало
вредите, които са в причинна връзка с настъпилото събитие. Оспорва твърденията
на ищеца, че е приложен коефициент на овехтяване, като твърди, че се касае за
метод на оценка и определяне на възстановителната стойност на активите, при
който въз основа на всички преки и непреки разходи за придобиване на определен
актив и след отчитане на изхабяване се
определя стойността на имущества, които нямат подходящи пазарни аналози.
Оспорва, че разходите, които ищецът твърди да е направил за минимизиране на
щетите имат такива характеристики са покрит риск по договора.
Ответникът ЗАД ОЗК – З. оспорва
исковете, като счита, че изплатеното застрахователно обезщетение съответства на
действителния размер на вредите. Твърди, че доколкото при сключване на
застрахователния договор не е представен опис на отделните машини, съоръжения и
оборудване, то застраховани са всички вещи на ищеца от съответната категория,
така както са посочени по баланса му, включително и тези с посочена нулева
балансова стойност. По отношение на направените разходи, превишаващи
обичайните, счита, че не представляват покрит риск по договора, тъй като за тях
не е уговаряна отделна застрахователна стойност. Счита, че не е налице причинно
–следствена връзка между тях и застрахователното събитие, като възразява за
съпричиняването им от страна на ищеца.
Ответникът ДЗИ –О.З.ЕАД оспорва
исковете, като оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца да
получава обезщетение по застрахователния договор, който е сключен в полза на
трети лица, като счита, че представените от ищеца изявления на тези трети лица
не съдържат отказ от правата им по застрахователния договор и обстоятелството,
че застрахованото имущество е възстановено не отменя вече възникналите права по
застраховката на ползващите се лица. Оспорва настъпването на вреди в твърдения
от ищеца размер и в причинна връзка със застрахователното събитие, като сочи,
че настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди са изцяло възмездени с
вече извършеното плащане на застрахователно обезщетение от 502622,42 евро. Поддържа,
че определеното обезщетение е съобразено с обстоятелството, че е налице подЗ., поради което и е изплатена пропорционална част от
обезщетението, като подържа, че волята на страните е била да застраховат всички
имущества от определените в полица групи, респективно при липсата на опис,
относими към покритието и възстановителната стойност са именно всички имущества
от съответната група и тяхната отчетна стойност. Счита, че извънсъдебно
платеното обезщетение по риска загуба на печалба, покрива изцяло претърпените
от ищеца вреди, а дори и ищеца да е направил някакви допълнителни разходи
относно натоварване на ЕДП 1, то това няма връзка с аварията на ЕДП 3, тъй като
авариралата пещ има резервно предназначение и работи само когато ЕДП 1 не
работи поради продължителен планов ремонт или авария. Счита, че претенциите
относно разходи, надхвърлящи обичайните и свързани с използване на заместващо
оборудване, попадат в приложното поле на раздел ІІІ, т.2 от Общите условия, за
които покритие не е уговорено, а не представляват разходи за ограничаване на
вредите.
Ответникът З.Б.В.И.Г. оспорва исковете,
като не оспорва възникването на застрахователно правоотношение и настъпването
на аварията в ЕДП3, но счита, че определеното и платено застрахователно
обезщетение покрива загубите, които са в причинна връзка със застрахователното
събитие. По отношение вредите върху застрахованите вещи поддържа наличие на
основание за приложението на клаузата за подЗ. въз
основа на данните, предоставения от застрахования ищец, тъй като са
застраховани съвкупности от вещи, съответно отчетната им стойност е по-високата
от уговорената застрахователна стойност. По отношение на претенциите за
обезщетение, свързани с прекъсване на дейността, счита, че покрит риск по
договора е единствено нереализираната печалба и разходите на застрахования за
намаление на загубите до размера на това намаление, съгласно раздел ІІІ, т.1 от
Общите условия „Загуба на доход“. Счита, че направените от ищеца разходи,
надвишаващи обичайните, имат характеристиките
на допълнителни разходи по смисъла на раздел ІІІ, т.2 ОУ, за които обаче
не е договореното застрахователно покритие. Сочи, че двете пещи ЕДП 1 и ЕД 3
никога не са работили едновременно съгласно технологичния процес на ищеца в
предприятието Стомана, като ЕДП 3 функционира като резервна, в случаите, в
който основната пещ /ЕДП 1/ не работи, респективно каквито и разходи да са
направени във връзка с работата на ЕДП 1, те нямат връзка с аварията на
резервната пещ.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор с ответниците, твърденията си, че при сключване на
договора част от имуществата по баланса не са съществували, били са негодни или
с нулева стойност, както и че волята на страните е била да застраховат само
конкретни имущества, че в срока на действието на договора е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора, настъпването
на конкретни вреди в причинна връзка със събитието, техния размер, както и
твърденията си, че е направил конкретни разходи за възстановяване на повредите
по имуществото, както и конкретни разходи, които са в причинна връзка с
ограничаване на вредите, произтичащи от прекъсването на дейността на
повредената пещ.
Ответниците носят тежестта да докажат
фактите, обуславящи приложение на уговорена клауза за „подЗ.“.
Не са спорни и не се нуждаят
от доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно сключването
на договора за застраховка, както и изплащането на обезщетение в общ размер
на 502622,42 евро.
Договорът за застраховка е сключен между
ищеца и шестимата ответници, в качеството им на съзастрахователи
с уговорено участие в покритието на рисковете по договора съответно от 20 % за З.А.Б.
20 % за Д.з. АД, 25 % за З.У. АД, 14,5 %
за З.Б.В.И.Г. 10,5 % за ДЗИ О.З.ЕАД и 10 % за ЗАД ОЗК З. АД, като е уговорено З.А.Б.
да бъде водещ застраховател, а договорът е сключен в полза на А.Е.С.– И.Ф.К.,
САЩ, А.Б..А.Е.- Гърция, А.Б..А.Е. – Клон Лондон, О.Б.Б.А,
Ю.Б.АД, У.Б.АД.
Твърденията и възраженията на страните
по същество обуславят спор не относно всички факти, обуславящи основателност на
претенциите, а по въпросите относно материалноправната
легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение при наличието на
уговорка в полза на трети лица, пасивната легитимация на останалите ответници, извън З.А.Б.
което дружество е определено за водещ застраховател в застрахователния договор,
сключен при условията на съЗ., наличието на основание
за приложение на клаузата за подЗ., уговорена в Общите
условия, съобразяване на овехтяването на част от елементите на застрахованото
съоръжение – електродъгова пещ 3, която е увредена, действителния размер на
необходимите разноски за поправката на пещта, както и представляват ли
разходите, които ищецът твърди да е направил в по-висок от обичайния размер,
такива, които ограничават вредите от прекъсване на дейността, съответно
покриват ли се от застраховката, направени ли са в действителност.
Третите лица, в чиято полза е сключен
застрахователния договор - А.Е.С.– И.Ф.К., САЩ , А.Б..А.Е.- Гърция, А.Б..А.Е. –
Клон Лондон, О.Б.Б.А, Ю.Б.АД, У.Б.АД са дали
поотделно изрично и писмено / л.507 – 516/ съгласието си застрахователното
обезщетение да бъде изплатено на ищеца С.И.АД, които изявления са недвусмислени
и следва да се тълкуват като отказ от правото на третите лица да се ползват от
застрахователно обезщетение във връзка с конкретното събитие и следователно
ищецът, в качеството си на застрахован, е легитимиран сам да търси обезщетение
за вредите, настъпили върху имуществото му.
Неоснователни са и възраженията на част
от ответниците за липса на пасивна легитимация, поради определянето на водещ
застраховател, тъй като договорът за имуществено З. е сключен при условията на съЗ.. Разпоредбата на чл.376 КЗ, изискваща задължително
посочване на водещ застраховател в определени случаи, е установена единствено в
интерес на застрахования, съответно предвижда негово право да избере да получи
застрахователно обезщетение в цялост от водещия застраховател, но не забранява,
нито изключва възможността му да търси изпълнение и от останалите съзастрахователи, които са страна по застрахователния договор, но тяхната
отговорност е ограничена до размера на уговореното им участие в покритието. Този
извод следва както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от целта на
закона, като възраженията на ответниците, че участието на част или всички съзастрахователи би могло да доведе до постановяване на
различни решения спрямо тях е абсолютно несъстоятелно, още повече при участие
на всички тях, а в останалите случаи са приложими институтите на встъпване и
привличане, като способи за разпростиране на силата на пресъдено
нещо и установителната сила на мотивите спрямо различни от първоначалните
страни участници в производството.
По делото се установява от събраните
писмени доказателства, че на 18.05.2017
г., в срока на действие на сключения между страните застрахователен договор, е
настъпила авария в електродъгова пещ 3, находяща се в производствено хале на
ищеца в гр.Перник, на адреса, посочен в застрахователния договор – ул.**********,
като по време на работа на пещта е настъпила експлозия, която е увредила
съоръжението, околното пространство и е нанесла и други щети, извън покритите
от застраховката, като ответниците нито в хода на процеса, нито
извънпроцесуално са оспорвали настъпването на събитието, както и че същото попада
в рамките на уговорените рискове, като
тези обстоятелства не са отделени за безспорни поради липсата на изрично
изявления за признанието им и възприетата процесуална линия по защита чрез
препращането към заявеното в отговорите оспорване, което не касае всички факти,
нито изразеното становище ги изчерпва.
Установява се от събраните по делото
доказателства, че за възстановяването на повредите по пещта ищецът е използвал
собствени материали и части, както и е направил разходи за закупуване на такива
и за наемане на външни изпълнители, като е представил разходооправдателни
документи. От своя страна ответниците, чрез водещия застраховател З.А.Б. са наели експерти, които да извършат
оглед и оценка на щетите, да изследват причинната им връзка със събитието, както
и тази на направените разходи.
От Б.Е.Е.ЕООД
са изготвили четири доклада – първоначален, два междинни и окончателен, като
съгласно последният доклад претенциите на ищеца във връзка с външни услуги от
219803,29 евро са признати до размера от 173380,65 евро, претенциите във връзка
с вложените собствени материали от 279526,05 евро– до размера от 215514,71
евро, тази за огнеупорни материали от 81953,24 евро във връзка с ремонта – до
размера от 57367,27 евро, като претенцията във връзка със смяната на
електродите от 6138,06 евро е изцяло призната, като общият признат от
експертите размер на вредите върху имуществото
по секция „Машини, съоръжения и оборудване“ от 452400,69 евро е намален с коефициент за подЗ. от 0,6139 , съответно е предложено обезщетение в
размер на 277728,78 евро. Претенцията във връзка със загубата на материал от
13666,64 евро е призната до размера от 11067,03 евро, като от общия размер на
изчисленото обезщетение за вреди върху застрахованото имущество е приспадната
сумата по договореното самоучастие от 50000 евро и е определен размер от
238795,81 евро за вреди върху имуществото. По отношение на прекъсването на
дейността, като покрит риск, е призната единствено претенцията за загуба на
печалба до размер от 570000 лв. за 105 дни прекъсване и след приспадане на
договореното самоучастие за 10 дни от периода в размер на 54 000 лв., е
предложен размер на обезщетението от 516 000 лв. или 263,826,61 евро за вреди
от прекъсване на дейността, съответно общ размер на обезщетението във връзка
със събитието от 502622,42 евро / 238795,81 евро за вреди върху имуществото
+263,826,61 евро за вреди от прекъсване на дейността/, като съответните
признати разходи са посочени по вид и размер в приложения към окончателния
доклад, чрез посочване на претендираните от ищеца разходи по пера и корекциите
на наетите от ответниците експерти.
Изплатеното доброволно застрахователно
обезщетение в размер на 502622,42 евро е определено на база на пълно
възприемане на изготвените доклади от Б.Е.Е.ЕООД,
като ответниците са възприели предложението на
експертите относно неоснователност на претенциите във връзка с направените
разходи, извън обичайните.
Представените по делото доклади и
становища, послужили за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
което всички ответници поддържат да възмездява изцяло претърпените вреди съдът
цени не като доказателство относно настъпването на вредите и техния размер, а
като начало за дефиниране на вредите и разходите, които са спорни между
страните, тъй като поведението на ответниците по изплащане на определеното от
собствените им експерти обезщетение, съдът приема за извънсъдебно признание на
фактите, въз основа на които същото е изчислено.
Така
въз основа на приложенията към окончателния доклад, където имуществените вреди
– претърпени загуби са разграничени по пера – разходи за външни услуги и
материали, вложени собствени материали, вложени огнеупорни материали за
възстановяване на пещта и загуба на материал, се установява, че не са
признати само част от направените от ищеца разходи за външни изпълнители,
както и част от разходите за вложените собствени материали, поради невъзможност да се прецени относимостта им към конкретна работа, като за част от
елементите/охлаждащи панели, дюзи за водород и кислород/ е прието, че поради
износването им, макар и да подлежат на замяна, следва да се отчете оставащия им
полезен срок на употреба към датата на събитието, като експертът на ответниците
приема да е 30 %, след което е приложен и коефициент за подЗ.
от 0,6319.
При съпоставка на твърденията на ищеца
по делото, съгласно уточнителната му молба от
02.12.2021 г. за направени разходи за външни услуги и материали в размер на 173380,65
евро, респективно посоченото в окончателния доклад и определеното и доброволно платено обезщетение,
е ясно, че извънсъдебно чрез възприемане на предложението по окончателния
доклад на Б.Е.Е.ответниците
са признали направените разходи за външни услуги именно в твърдения по делото
размер от 173380,65 евро / извънсъдебно претенцията на ищеца е в по-голяма
размер/, а претендираната по делото от ищеца сума от 66942,23 евро,
представляваща неплатен остатък от обезщетение за направените разходи за външни
услуги е равна на намалението, произтичащо от приложения коефициент за подЗ. / 173380,65 – 0,6319 х 173380,65=66942,23/.
Следователно извънсъдебното и процесуалното поведение на страните сочи на липса
на спор относно размера на относимите и необходими за поправка на щетите
разходи за външни услуги, като намалението на обезщетението е резултат от
приложение на клаузата за подЗ., поради което е
безпредметно да се излагат съображения във връзка с многобройните писмени
доказателства, както и експертното заключение в тази част. Ищецът е представил
доказателства за всички плащания за закупуване на материали и наемане на външни
експерти, които надвишават сумата от 173380,65 евро и макар и извънсъдебно да е
предявил претенции в по-голям размер във връзка с тези разходи, то по делото
твърди именно размера, до който тези разходи са признати и от експертите на
ответниците в окончателния доклад, който изцяло е възприет при изплащане на
обезщетението, като спорно е единствено приложението на коефициент за подЗ., с който признатите разходи от 173380,65 евро са
намалени.
По отношение на вложените от ищеца
собствени материали при ремонта на ЕДП 3 от окончателния доклад на експертите,
чието заключение е изцяло възприето при определяне и изплащане на обезщетението
от ответниците, както и от междинния доклад в частта му относно приложеното
становище от инж. К., се установява, че разликата между претендираната от ищеца
стойност от 279525,82 евро /546705,44 лева/
като обезщетение и тази, предложена от експертите от Би Ай Ел в окончателния
доклад в общ размер на 215 514,71 евро /421 510,13 лева/ се дължи на три
обстоятелства. На първо място от приложение 1.2 към окончателния доклад се
установява да не са признати като вложени и относими към ремонта на пещта материалите
по фактури ********* / големи чували 90Х90Х120СМ/, ********* /огнеупорна смес
за покрив на електродъгова пещ/, ********* / Дизелов двигател/, *********/четка
голяма 100 мм/ и фактура ********* /подложки – отпадъци от плетен плат/, които
материали са с претендирана стойност от 394,50 евро. На следващо място експертите
са установили, че ищецът претендира стойност на вложени в ремонта панели в
по-голям брой от действително използваните, като панели тип 2-10 5.285412.L е
установено да са 2 бр., вместо претендираните от ищеца 4 бр. с единична
стойност 4537,53 евро, а панелите тип 5-9 5.285415.Р е установено да са
използвани при ремонта 2 бр., вместо претендираните от ищеца 3 бр. с единична
стойност всеки от 4557,08 евро. На трето място, разлика между претендираните и
признатите разходи за собствени материали произтича и от обстоятелството, че по
отношение на панелите, след намаляване на признатата бройка, както и по
отношение на дюзите за въглерод и кислород, експертите на ответниците са
приели, че са били износени /панелите на 70 %, а дюзите на 50 %/, съответно са предложили
да се признае оценка на вложените материали от 30 % от претендираната стойност
за панелите и 50 % от стойността по отношение на дюзите.
Следователно определеното от ответниците
и платено извънсъдебно обезщетение по посочения начин води до спор единствено
относно влагането на материалите по фактури ********* / големи чували
90Х90Х120СМ/, ********* /огнеупорна смес за покрив на електродъгова пещ/,
********* / Дизелов двигател/, *********/четка голяма 100 мм/ и фактура
********* /подложки – отпадъци от плетен плат/ на обща стойност 394,50 евро,
както и по отношение на повече 2 бр. от
панели тип 2-10 5.285412.L и 2 бр. от
панелите тип 5-9 5.285415.Р, а по отношение на останалите собствени части и
материали спор относно влагането им не е имало, съответно с плащането на
обезщетението, определено по посочения начин, съдът приема да е признато и
влагането им при ремонта, съответно че
те действително са вложени и обезщетението следва да покрие стойността им.
По отношение на стойността на
вложените собствени материали и части по вече изложените съображения относно
начина на определяне на вече платеното обезщетение спорна е стойността
единствено на панелите и дюзите, като претенцията в тази част не е
удовлетворена изцяло не поради обстоятелството, че се оспорва стойността на
вложените нови дюзи и панели, а защото експертите, използвани при определянето
на застрахователно обезщетение, са приели, че поради експлоатацията си тези
елементи са били амортизирани към датата на настъпване на застрахователното
събитие и макар да подлежат на замяна, не следва да се признава изцяло
стойността на новите части, а само частично според оставащият полезен живот на
повредените елементи. Така възприетото и поддържано от ответниците становище
противоречи на уговорката между страните относно начина на определяне на
застрахователното обезщетение, а именно на база възстановителна стойност, която
стойност е легално дефинирана в чл.400, ал.2 КЗ,
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка.
В случая, при оценката на подлежащите на
замяна панели и дюзи, е съобразявана експлоатационната им амортизация, т.е.
„овехтяването“ им, което е в противоречие
със закона, който изключва изобщо използването на метода на амортизираната
възстановителна стойност при определянето на застрахователно обезщетение, тъй
като този метод, съгласно определението му, дадени в Български стандарти за
оценяване, 2018 г., Камара на независимите оценители, „се базира на
определяне на всички преки и непреки разходи за заместване на идентичен
обект/актив с отчитане на различните видове изхабяване. Възстановителната
стойност трябва да отразява всички съпътстващи преки и непреки разходи за
придобиване на обектите/активите, които биха били направени от пазарен участник
при създаването на равностоен съвременен актив. Определената стойност на
еквивалента подлежи на корекция за остаряване и изхабяване, за да се отрази
сумата в намаление от гледна точка на неговото физическо състояние,
функционалност и стопанско-икономическа полезност“.
В случая за придобивната
стойност на частите има представени от ищеца писмени доказателства, а те не е и
оспорвана да отговаря на пазарната с извънсъдебното поведение на ответниците,
като неоснователно е приложен коефициент на овехтяване, чрез приложение на
метод за оценка, който е несъвместим с законовоопределения начин на определяне
на обезщетение.
Ищецът, който носи тежестта, не е
доказал, че действително са вложени повече панели, съответно изключените при
определяне на обезщетението части, поради което и съдът приема, че такива
части/материали не е доказано да са вложени, съответно стойността им от
14026,54 евро / 394,40 евро за
материалите по фактури ********* / големи чували 90Х90Х120СМ/, *********
/огнеупорна смес за покрив на електродъгова пещ/, ********* / Дизелов
двигател/, *********/четка голяма 100 мм/ и фактура ********* /подложки –
отпадъци от плетен плат/, 2 бр. от панели тип
2-10 5.285412.L и 1 бр. от панелите тип 5-9 5.285415.Р/ следва
да се изключи при определяне на стойността на това перо от обезщетението.
Стойността на останалите материали обаче е такава, каквато я претендира ищеца
по вече изложените съображения относно извънсъдебното признание чрез определяне
на обезщетението и включването на материалите именно с претендираната стойност,
която е и документално обоснована с
разходни документи и при липса на основание за прилагане на коефициент за
овехтяване. Следователно стойността на вложените от ищеца части и материали за
възстановяване на повредената ЕДП 3 е 265 499, 28 евро / 279525,82 евро – 14026,54 евро/.
По отношение на стойността на необходимите огнеупорни
материали за възстановяване на ЕДП 3 ищецът е представил разходни документи за
придобиването им, като по делото се установява от разясненията на експертите,
дадени в съдебно заседание при приемане на заключението на допуснатата
експертиза, че огнеупорните материали са необходими за изграждане на пещта,
като представляват част от облицовката й, но по същество представляват
консуматив, който подлежи периодично на смяна поради износване. Ищецът твърди
да е вложил при ремонта огнеупорни материали на стойност 81952,93 евро, като
съгласно представения окончателен доклад и приложение 1.3 към него, изплатеното
доброволно преди образуване на делото обезщетение съобразява именно и то всички
огнеупорни материали, които ищецът твърди да е вложил, както и тяхната
стойност, каквато я твърди ищецът, но намаленият размер на обезщетението по
това перо се дължи на намаление на общата стойност от 81952,93 евро с 30 %,
обосновано „със становище на доц. К.“ и приложения след това намаление
коефициент за подЗ.. По отношение на
извършената корекция на стойността на огнеупорните материали за ремонт
представените по делото документи относно становища на използваните експерти от
застрахователите, включително доц.К., не съдържат становище за необходимост от
корекция на направените разходи като стойност, като направената корекция
съвпада с тази на панелите. Както вече беше посочено и независимо от
характеристиките на огнеупорните материали, които подлежат на периодична
подмяна в резултат на експлоатация, няма основание да се прилага коефициент за
овехтяване, за което съдът е изложил съображения във връзка с панелите и дюзите
за кислород и водород. Следователно доколкото ответниците са признали
извънсъдебно с възприемане на предложението на експертите относно определяне на
обезщетението включително относно огнеупорните материали като вид и количество,
то при положение, че са представени фактурите за закупуването им, съответно е
установено чрез заключение реалното извършване на разходите и липсват
възражения относно несъответствието на тези разходи с пазарните цени на
материали от същия вид, които са специфични, съдът приема, че ищецът е вложил
при ремонта на ЕДП 3 именно огнеупорните материали по вид и количество, каквито
са посочени в приложение 1.3 на окончателния доклад на Б.Е.А.ООД, а стойността
на вложените материали е именно твърдяната от ищеца в размер на 81952,93 евро и
тази стойност отговаря на пазарните условия.
По тези съображения съдът приема, че
направените от ищеца разходи за възстановяване на ЕДП 3 са в размер на 173380,65
евро за външни услуги и материали, 265 499, 28 евро за вложените собствени
материали и резервни части при ремонта и
81952,93 евро за огнеупорни материали за възстановяване на пещта, както и че
тези разходи са били необходими за възстановяване на увреденото имущество.
Спорен е въпросът дали по отношение тези
разходи следва да се приложи коефициент за подЗ., тъй
като приложимите според уговорката на страните Общи условия на водещия застраховател ЗЕАД А.Б.АД по
отношение Имуществено З., Всички рискове на индустриални обекти, раздел III, т.3 съдържат уговорка за пропорционално
обезщетяване в случаите, в които застрахователната сума на цялото или част от имуществото е по-малка
от неговата действителна стойност.
Съдът намира, че
в хипотезата, в която застраховката е сключена по отношение на съвкупност от
вещи, с оглед разпоредбите на закона, уреждащи този вид застраховка,
позоваването на подЗ. е изключено, тъй като по
дефиниция застрахователят се е съгласил да покрие определени рискове спрямо
имущество, което е индивидуализирано най-общо по местонахождение и родов
признак, без да е индивидуализирано конкретно по начин, отличаващ вещите от
други такива от същия род/вид.
Съгласно чл.401 КЗ застрахователен
договор, сключен за съвкупност от
вещи, се отнася за всяка
отделна вещ от съвкупността, като в този случай договорът
се отнася и към вещите, принадлежащи
на лицата, с които застрахованият живее съвместно към момента на настъпване на
застрахователното събитие
или които са наети от
застрахования към
този момент за изпълнение на
дейност на мястото, уговорено в застрахователния договор, като в последния случай застрахователният договор се смята
за сключен за чужда сметка. Следователно по дефиниция при договора за
застраховка на съвкупност от вещи застрахователният договор не урежда
конкретното съдържание на застрахованото имущество, групирано по определен
признак, а релевантният момент съгласно закона, в който се идентифицират имуществата,
които за застраховани, е момента на настъпването на застрахователно събитие, докато
приложението на уговорена клауза за подЗ. изисква
съпоставка на стойност на застраховано имущество и застрахователна сума към
датата на сключване на застрахователния договор, каквато съпоставка е
изключена, когато имуществото не е индивидуализирано към този момент по начин
позволяващ идентифицирането на конкретни индивидуално определени вещи и/или
конкретно количество родовоопределени вещи с
достатъчно характеристики, позволяващи пазарната им оценка. Застраховката на
съвкупност от вещи е предвидена изрично законодателно като възможност да се застраховат
не конкретни имуществени права, а определяеми такива по уговорен признак към
датата на настъпване на застрахователно събитие, тъй като в противен случай се поставя въпроса
за липсата на предмет и застрахователен интерес.
В настоящия случай при сключването на
застраховката страните не са постигнали съгласие относно конкретни движими вещи
и недвижими имоти, които считат за част от съвкупността, като нямат спор, че се
касае за застраховка на съвкупност от вещи, а и този извод следва пряко от
уговорките им застрахователната полица,
в която застрахованото имущество е определено само с оглед
местонахождение, а именно с посочване на адресите на обектите и допълнително с
най-общо посочване на застрахователни суми спрямо предназначението на
имуществото – „сгради“, „машини, съоръжения и оборудване“, „друго оборудване“,
„вътрешен транспорт“, „материални запаси“. Не се доказват по делото твърденията на ищеца сключването на договора
да е предхождане от постигане на съгласие относно З. на конкретни имуществени
права, което се оспорва от ответниците, тъй като не се установява никакъв опис
да е изпращан или изискван от застрахователите преди сключване на договора,
като дори договорът със застрахователния брокер, чрез който ищецът твърди да е
изпратил такъв документ е сключен след сключването на застрахователния договор
между страните и следователно се касае за договор за застраховка на съвкупност
от вещи, съответно по вече изложените съображения възраженията на ответниците
за приложение на клауза от Общите условия за подЗ. са
неоснователни и ответниците дължат застрахователно обезщетение за установените
по вреди върху застрахованото имущество, които са на стойност в размер на
173380,65 евро за външни услуги и материали,
265 499, 28 евро за вложените собствени
материали и резервни части при ремонта и 81952,93 евро за огнеупорни материали
за възстановяване на пещта. Платеното от тях чрез водещия застраховател
застрахователно обезщетение с неоснователно приложение на коефициент за подЗ. от 0,6139 покрива частично задълженията им, като
съответно остават непогасени задължения в размер на 66942,27 евро -обезщетение
за направените разходи за външни услуги и материали, 133194,80 евро - обезщетение за вложените при ремонта
собствени материали и части на ищеца /представляващи разликата между
установената вреда от 265499,28 евро и изплатеното от ответника обезщетение,
определено на база признати по това перо вреди на стойност 215514,71 евро, намалени
с коефициент за подЗ. от 0,6139 / и 46735,47 евро –
обезщетение за направени разходи за огнеупорни материали за ремонт на пещта /представряващи разликата между установената по делото
стойност на огнеупорните материали от 81953,24 евро и платеното по това перо
обезщетение, изчислено на база същата стойност след намаление с 30 % „съгласно
становище на доц. К.“ и с приложение на коефициент за подЗ.
от 0,6139/. Следователно претенциите на ищеца за неплатено застрахователно
обезщетение за вреди по застрахованото имущество са изцяло основателни относно
обезщетението за направените разходи за външни услуги и материали в общ размер
на 66942,27 евро и в частта относно разходите за огнеупорни материали до
размера на претендираната сума от 46735,16 евро от всички ответници, която е
по-малка от установената по делото и частично неоснователни за разликата над
133194,80 евро до 143452,83 евро по отношение на претенциите във връзка с
разходите за вложените собствени материали, за които суми ответниците отговарят
съобразно посочените в застрахователния договор проценти, чрез които
разпределят риска помежду си.
Неоснователни са възраженията на
ответника Д. З. АД относно погасяване по давност на вземанията, тъй като
застрахователното събитие е настъпила на 18.05.2017 г., а исковете са предявени
на 18.05.2020 г., т.е. в последния ден преди изтичането на тригодишния срок по
чл.378, ал.1 КЗ за погасяване на вземанията за застрахователно обезщетение.
По отношение на предявените искове за
обезщетение за вреди във връзка с прекъсване на дейността
Ищецът основава претенциите си на
твърдения да е направил разходи за ограничаване на вредите от прекъсване на
дейността на увредената ЕДП 3, които разходи се дължат на увеличаване на
натоварването на другата пещ – ЕДП 1, в резултат на което са направени
допълнителни по-високи разходи за консумирана електроенергия, разходи за
нарушаване на договорения баланс, както и по-високи разходи за огнеупорни
материали, за които, както вече беше посочено, се установява да са необходими
за облицовка на пещите, но да подлежат на периодична смяна поради износване.
По делото са представени писмени
доказателства, а се установява и от заключението на приетата по делото
комплексна експертиза, какви разходи е направил ищеца във връзка с електроенергията
и огнеупорните материали, като е събрана информация и относно консумацията за
предходната част от годината, преди 18.05.2017 г.
Съдът не възприема посочените в
заключението изводи за наличие на причинна връзка между повишена консумация на
електроенергия, разходи за небаланси и огнеупорни материали и повредата на
ЕДП3, тъй като по тези въпроси експертизата се е основала изцяло на данни и
обяснения на служители на ищеца, като изводите са очевидно необосновани при
съпоставка на самите данни относно разходи и консумация и данните относно
работата на двете пещи и техния капацитет, като намира, че разходите, които
ищецът твърди да е направил в увеличен размер нямат връзка с повредата на ЕДП
3, нито са били необходими, нито са довели до ограничаване на вредите от
прекъсване на дейността, които вреди са обезщетени чрез обезщетение за
пропусната печалба.
Изобщо не се доказва по делото, че
ищецът е натоварил допълнително ЕДП 1 по начин, че да увеличи производството,
за да компенсира прекъсването от дейността на ЕДП 3. От заключението на
експертиза се установява, че двете пещи не работят едновременно, а ЕДП 3 е
заместваща, като за целия период от началото на 2017 г. до повредата си на
18.05.2017 е работила 23 дни, като съобразно разясненията на вещото лице Н. в
съдебно заседание, технологично няма причина двете пещи да работят
едновременно, нито такава е била практиката на предприятието, а двете пещи са
работили едновременно през януари
месец един ден, февруари – четири, март – шест, април – седем и май – пет дни.
Нещо повече, от заключението /задачи 15,16 и 17/ се установява, че след
повредата на ЕДП 3, другата пещ – ЕДП 1, която е и основна за производството,
не е работила с увеличен капацитет за периода 18.05-30.08.2017 г., като
средният брой производствени цикли на ден за периода е по-малък в сравнение с
достигнатия за предходната част от същата година, когато ЕДП 3 е била в
изправност, като вещото лице е посочило, че един производствен цикъл включва
времето за зареждане, времето за топене на стоманата и времето за изливането на
стоманата, като времето за топене е константно и електроенергията за тази част
от цикъла е постоянна. В съдебно заседание вещото лице Н. пояснява, че продължителността
на цикъла може да се повлияе от количеството подлежащ на топене материал, но
тъй като пещта има определен капацитет, то не е възможно увеличение на
материала над този капацитет, както и влияние може да окаже управлението на
продължителността на процесите по зареждане, топене и изливане на стоманата,
ако не са автоматични, но тогава продължителността на работа за един цикъл е в
резултат от субективна преценка на управляващите процеса работници. Установява
се, че през август месец ЕДП 1 изобщо не е работила в продължение на 12 дни
поради отпуск на персонала.
По отношение на цената на
електроенергията при съпоставка на данните по приложение 5 и отговорите на
задачите в заключението е очевидно, че разхода на електроенергия изчислен в КВч/т е абсолютно съпоставим за месеците от януари до август,
като през август повишената консумация се дължи очевидно на установеното
спиране на производството поради отпуск, през който период не е произвеждана
продукция, а съоръженията са поддържани, съответно е разходвана електроенергия
при намалено поради отпуск производство. Изводът за повишено потребление е
необоснован, тъй като вещото лице избрало произволно да съпоставя разхода за
месец април, който е най-нисък за цялата година, с този за месеците след
аварията, като данните за месеците януари – март са идентични с тези за май и
юни, поради което никакъв извод за повишение на консумация не може да се
направи, тъй като се касае за обичайни вариации в консумацията при дейността.
Що се отнася до разходите за
небаланси, то при положение, че вещото лице сочи, че ищецът е следвало почасово
да заявява количеството електроенергия, съдът счита, че разходите за небаланси
се дължат изцяло на негово поведение, което няма връзка с повредата на ЕДП 3,
който факт, а и необходимите дейности по ремонта и неговото изпълнение във
времето са били известни на ищеца, респективно предвидими и управляеми при
добросъвестно поведение, като по делото се установява, че ищецът непрекъснато
има значителни разходи за небаланси, включително преди настъпване на
застрахователното събитие.
По отношение на разходите за
огнеупорни материали не са установени никакви факти, които да обуславят извод,
че повишението в разходването им има
връзка с повредата на ЕДП 3, тъй като необходимите за ремонта на пещта
разходите за такива материали са обезщетени, респективно подлежат на
обезщетяване чрез изплащане на обезщетение за вреди върху имуществото. За
времето на прекъсване на дейността за ЕДП 3 огнеупорни материали, в качеството
им на консумативи, не са били необходими. Що се отнася до ЕДП 1, доколкото не
се установява тя да е произвела повече стомана, за което да е работила повече,
то ако са вложени повече огнеупорни материали при работата, това не е довело да
намаляване на вредите във връзка с прекъсване на дейността, които вреди са под
формата на пропуснати ползи чрез непроизведеното от ЕДП 3 количество стомана.
Следователно не се установява за периода
18.05.-30.08.2017 г. ищецът, чрез ЕДП 1 да е произвел повече стомана от
планираното, средният броя производствени цикли е по-малък в сравнение с периода
до настъпване на застрахователното събитие, ЕДП 1 не е работила 12 дни през
месец август, поради което и няма никакви обективни факти, които да обосноват
изобщо извод, че тази пещ е работила повече, извън обичайния си режим, а още
по-малко че допълнително нейно натоварване е компенсирало прекъсването на
дейността на ЕДП 3, като на ищеца е заплатено извънсъдебно застрахователно
обезщетение за нереализирана печалба в резултат от прекъсване на дейността в
размер на 263826,61 евро. Следователно каквито и разходи да е направил ищеца за
работата на ЕДП 1 в периода на ремонт на другата пещ, то тези разходи по
никакъв начин нямат връзка с прекъсването на дейността на ЕДП 3, която пещ е работила като заместваща
ЕДП 1, съответно тези разходи не биха могли да бъдат приети за разумни и
необходими за намаляване на вредите от прекъсване работата на увредената пещ, а
тъкмо обратното, поради което и не подлежат на обезщетяване като разходи за
ограничаване на вредите, които значително надвишават.
Право на разноски при този изход от
спора имат както ищецът, така и ответниците, които са
ги претендирали.
Основателни са възраженията на ответниците за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Възнаграждението, съобразно уговорките в
договора за правна помощ, не е уговорено само във връзка с процесуалното
представителство по делото, но и за консултации и представителство във връзка с
уреждане на претенциите по настъпилото застрахователно събитие, влючително извънпроцесуални
действия. По делото разноски могат да се присъдят само за процесуално
представителство, поради което и доколкото няма доказателства каква част от
възнаграждението е уговорена за извънпроцесуални
действия, то на ищеца следва да се признаят като разноски само тези за
адвокатско възнаграждение в размер на 35674,83 лв., която сума включва минималния
размер от 29729,02 лв., включващи минималния размер по чл.7, ал.2, т. 6 и чл.7,
ал.9 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията преди ДВ, бр.88 от 2022 г., която е
относима към сключване на договора за правна помощ,
както и разноските за ДДС върху възнаграждението. Съответно на ищеца, съобразно
уважената част от иска, се дължат разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 29325,59 лв. от общо разноски в размер на 107496,07 лв.,
като съобразно съотношението, в което са предявени исковете срещу ответниците З.А.Б. и Д.з. АД дължат по 5865,12 лв., З.У. АД
– 7331,40 лв., З.Б.В.И.Г. – 4252,21 лв., ДЗИ – О.З.АД – 3079,19 лв. и ЗАД ОЗК –
З. АД – 2932,56 лв.
Съответно на ищецът дължи разноски на ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете, в
размер на 8670,03 лв. на З.А.Б. за адвокатско възнаграждение, разноски за
преводи и преписи и депозит, по 145,44 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение от общо
възнаграждение от 200 лв., което съдът определя на основание чл.78, ал.5 ГПК по отношение на ответниците
Д.з. АД, З.У. Ад и ЗАД ОЗК З. АД , разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит в размер на 6286,15 лв. на З.Б.В.И.Г.
както и разноски за депозит и адвокатско възнаграждение в размер на 4796,86 лв.
на ДЗИ О.З.АД.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
З.А.Б. АД, ЕИК ********, със седалище адрес на управление:*** ********да заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.405 КЗ по
застрахователен договор, сключен със застрахователна полица „Имущества – всички
рискове“, № 08880172180000016 останалата
неплатена част от застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху
застрахованите имуществени блага вследствие на застрахователно събитие,
настъпило на 18.05.2017 г. в размер на 49374,44
евро, от които 13388,45 евро
за направени разходи за външни услуги, 26638,96 евро за направените разходи за
вложени собствени материали при ремонта на ЕДП 3, както и 9347,03 евро за
направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 5865,12 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата
им част до пълния предявен размер от 180987,29 евро.
ОСЪЖДА
Д.З. АД, ЕИК ********, със седалище адрес на управление:*** ********да заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.405 КЗ по застрахователен
договор, сключен със застрахователна полица „Имущества – всички рискове“, №
08880172180000016 останалата неплатена
част от застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху
застрахованите имуществени блага вследствие на застрахователно събитие,
настъпило на 18.05.2017 г. в размер на 49374,44 евро, от които 13388,45 евро за направени разходи
за външни услуги, 26638,96 евро за направените разходи за вложени собствени
материали при ремонта на ЕДП 3, както и 9347,03 евро за направени разходи за
огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до окончателното им
заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 5865,12 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата им част до пълния
предявен размер от 180987,29 евро.
ОСЪЖДА
З.У. АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ********заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.405 КЗ по застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица „Имущества – всички рискове“, № 08880172180000016 останалата неплатена част от
застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху застрахованите
имуществени блага вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
18.05.2017 г. в размер на 61718,05 евро,
от които 16735,56 евро за направени
разходи за външни услуги, 33298,70 евро за направените разходи за вложени
собствени материали при ремонта на ЕДП 3, както и 11683,79 евро за направени
разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 7331,40 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата
им част до пълния предявен размер от 226234,12 евро.
ОСЪЖДА
З.Б.В.И.Г. ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********да заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.405 КЗ по застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица „Имущества – всички рискове“, № 08880172180000016 останалата неплатена част от
застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху застрахованите
имуществени блага вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
18.05.2017 г. в размер на 35796,48 евро,
от които 9706,63 евро за направени
разходи за външни услуги, 19313,25 евро за направените разходи за вложени
собствени материали при ремонта на ЕДП 3, както и 6776,60 евро за направени
разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до окончателното
им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 4252,21 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата им част до
пълния предявен размер от 131215,78 евро.
ОСЪЖДА
ДЗИ -О.З.ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.405 КЗ по застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица „Имущества – всички рискове“, № 08880172180000016 останалата неплатена част от
застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху застрахованите
имуществени блага вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
18.05.2017 г. в размер на 25921,57 евро,
от които 7028,93 евро за направени разходи за външни услуги,
13985,45 евро за направените разходи за
вложени собствени материали при ремонта на ЕДП 3, както и 4907,19 евро за
направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3079,19 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата
им част до пълния предявен размер от 95018,32 евро.
ОСЪЖДА
ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.405 КЗ по застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица „Имущества – всички рискове“, № 08880172180000016 останалата неплатена част от
застрахователно обезщетение за вредите, причинени върху застрахованите
имуществени блага вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
18.05.2017 г. в размер на 24687,22 евро, от които 6694,22 евро за направени разходи за външни услуги,
13319,48 евро за направените разходи за
вложени собствени материали при ремонта на ЕДП 3, както и 4673,52 евро за
направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонта на ЕДП 3, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 18.05.2020 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2932,56 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на застрахователно обезщетение в останалата
им част до пълния предявен размер от 90493,64 евро.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З.А.Б. АД, ЕИК ********, със седалище адрес на управление:***
********на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение, преводи и преписи и депозит в размер на 8670,03 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.З. АД, ЕИК ********, със седалище адрес на
управление:*** ********на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 145,44 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З.У. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** *********на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 145,44 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З.Б.В.И.Г. ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. ********на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит в размер на 6286,15 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на ДЗИ -О.З.ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Б
на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение и депозит в
размер на 4796,86 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 145,44 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: