Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260807 28.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет
и пети май две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 8387 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е oбразувано по искова молба на „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б№ 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от **, с която се моли съда да приеме
за установено, че ответникът М.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ищеца
сумата от 1450
лева главница по договор за потребителски кредит № *от 11.03.2016 г., 701,36 лева договорно възнаграждение за периода 05.05.2016
г. – 05.04.2018 г., 1240,50 лева законна лихва за периода 05.04.2018 г. –
19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението - 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.10.2020 г. по
ч. гр. д. № 6492/2020 г. на БРС. Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1449,84 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор
за потребителски кредит № *от 11.03.2016 г. с краен падеж 05.04.2018 г.
Предоставена на Д. е сума в размер на 1450 лева срещу задължението да я върне,
ведно с лихва. Длъжникът е в забава, като първата непогасена вноска е с падеж
05.05.2016 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата молба и присъди
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. Не е изпратил представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните е сключен договор за потребителски
кредит „Профи кредит стандарт” № *от 11.03.2016 г. Със същия ищцовото
дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 1450
лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска 89,64 лева, ГПР от
49,89 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41,17 %, лихвен
процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1449,84
лева и общо задължение за погасяване в размер на 3601,20 лева, като общият
размер на вноската е 150,05 лева. Уговорено е, че с кредита се рефинансира
старо задължение на кредитополучателя в размер на 453,17 лева. Приложени са и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, погасителен план,
извлечение от сметка към договора. От представен документ за кредитен превод се
установява, че на 11.03.2016 г. ищецът е превел по сметка на ответника сума в
размер на 996,83 лева.
Ищецът претендира плащане на цялата сума по кредита на
основание настъпила изискуемост на 05.04.2018 г. – краен срок на договора.
Съобразно приложеното извлечение от сметка, обслужваща
кредита, по нея не е извършено нито едно плащане на задължение от страна на Д..
Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът не е
установил в производството плащане на задълженията си в срок, включващи
главница и лихва. Не са наведени и твърдения в тази насока. Ето защо предявените
искове за заплащане на главница и лихви по договора в размер на претендираните
суми са основателни и следва да се уважат изцяло, доколкото размерите са
установени посредством представените по делото писмени доказателства, не се
оспорват от ответника.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за
присъждане на претендираната сума от 1449,84 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Търсеното възнаграждение според т. 15 от Общите
условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни средства. Тази разпоредба от договора противоречи на посочената норма
на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП,
тъй като облагодетелства кредитора, като предвижда получаването на такса, която
не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна
такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна поради липса на
основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на
каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР,
тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В случая това не е сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига
ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва, поради което клаузата е
нищожна. Ето защо и искът следва да се отхвърли.
Частичното уважаване на претенциите налага и уважаване
молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на
направените в настоящото и в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, съдебно-деловодни разноски в общ размер от 337 лева, в това
число определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по
отношение на М.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от **, сумата от 1450 лева главница по договор за
потребителски кредит № *от 11.03.2016 г., 701,36 лева договорно
възнаграждение за периода 05.05.2016 г. – 05.04.2018 г., 1240,50 лева законна
лихва за периода 05.04.2018 г. – 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението - 20.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.10.2020 г. по ч. гр. д. № 6492/2020
г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на М.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК * сумата 1449,84 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА М.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от **, сумата от 337 лева (триста тридесет и седем лева), представляващи направени в
настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред БОС.
Районен съдия: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева .................................