Р Е Ш Е Н И Е
№ 573/7.7.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, Х касационен състав, в открито заседание на осми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ К.А
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието на прокурора Живко Пенев,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД
№ 487 по описа за 2022 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на А.И.К.с
ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Р.И., против Решение № 11
от 17.02.2022 год. постановено по адм. дело № 196 от 2021 год. по описа на
Районен съд – Пещера. С обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено
Наказателно постановление № 13-017 от 31.08.2021 год. на Началник отдел
„Рибарство и контрол - Южна България“ – гр. Пловдив към „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на А.И.К.
са наложени две административни наказания „глоба“ в размери от по 2000, 00 (две
хиляди) лева за извършени нарушения на чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството
и аквакултурите (ЗРА) и чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон,
по които се претендира отмяната му.
В съдебно заседание касаторът не се
явява, представлява се от адв. И., който поддържа изцяло подадената касационна
жалба. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да
постанови друг по същество на спора, с който да отмени процесното наказателно
постановление.
Ответникът – Началник на отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив, редовно призовани, не се явява,
не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх. № 5023/07.06.2022 г.
от юрисконсулт М.А., пълномощник на ответната страна, която оспорва
касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Пазарджик, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд - Пазарджик, Х състав, счита, че касационната жалба е допустима, като
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана
по същество – неоснователна. Съображенията за това са следите:
С обжалваното решение Районен съд -
Пещера е потвърдил Наказателно постановление № 13-017 от 31.08.2021 год. на
Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ – гр. Пловдив към
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), с което на касатора А.И.К. са наложени две административни наказания
„глоба“ в размери от по 2000, 00 (две хиляди) лева за извършени нарушения на
чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и чл. 32, ал. 1
от ЗРА. В съответствие с представените доказателства е прието за установено, че
на К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № В
0017032/01.06.2021 г., от главен инспектор Н.А.Х.при РК-Южна България – гр.
Пловдив, за това че, на 03.05.2021 г., по обяд, на язовир "Батак",
местност "Студенец", е извършвал стопански риболов във воден обект,
различен от Черно море и р. Дунав, с два броя хрилни мрежи, завързани една за друга, с обща дължина 100 м., поставени в работно положение.
Констатирано е, че мрежата е немаркирана и е с размер на "окото" – 70
мм, както и че лицето не притежава разрешително за стопански риболов и
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
Установено било, че уловената риба е от вида „шаран“ – 15 броя и „златиста
каракуда“ – 10 броя, както и че риболовът е извършен през периода на забрана за
улов на риба и други водни организми в периода на размножаването. Актът за
установеното нарушение е съставен в отсъствие на касатора – по реда на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, като е връчен по пощата, като въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.
За изясняване на фактите по делото,
въззивният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал
показанията на свидетелите, които подробно е анализирал и е посочил кои от тях
кредитира с доверие и кои не. За да потвърди наказателното постановление е
приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила в административнонаказателното производство. Приел е, че
в НП описаната фактическа обстановка е идентична с установената в АУАН за
нарушението, като в обстоятелствената част на НП е прецизирано, че деянията
представляват извършени административни нарушения на чл. 39а, ал. 1 и чл. 32,
ал. 1 от ЗРА, за което следва да се наложат наказания в размерите, предвидени в
чл.73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Счел за безспорно извършеното нарушение,
установен е нарушителят и неговата вина. От показанията на свидетелите –
възпроизвели конкретните обстоятелства, кредитирани от съда като обективно и
безпристрастно дадени, е прието за доказано, че К. на посочената в АУАН и НП
дата, час и място на язовир Батак, е извършвал действия по риболов (§ 1, т. 26
от ДР на ЗРА), чрез поставяне на мрежа във воден рибностопански обект (чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗРА), в период на размножаване на рибата от 01.05. до 15.06.,
посочен в буква „Г“, т. 17 на Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА, поради
което е счетено, че е осъществен състава на извършените административни
нарушения по чл. 32, ал 1 от ЗРА и чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
Съдът е приел, че случая не е маловажен
и не попада в приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не е с явно
незначителна обществена опасност, тъй като извършването на процесния риболов в язовира
с хрилни мрежи на големи риби има неблагоприятни последици за устойчивото
развитие на рибните ресурси в този воден обект, за възстановяване и опазване на
биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието им в дадената
екосистема.
Постановеното решение е правилно.
Настоящият съд споделя изложените в
оспореното решение изводи за доказаност на описаното в АУАН и НП нарушение,
както и за липса на съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Установено е по делото, че срещу
касатора К. е бил съставен АУАН от служители в сектор "Рибарство и контрол
– Южна България“ гр. Пловдив, а въз основа на акта е издадено Наказателно
постановление № 13 – 017/31.08.2021 г., за това, че на 03.05.2021 г. е
извършвал стопански риболов с хрилни мрежи в язовир "Батак",
нарушавайки правилото на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
В посочената като нарушена разпоредба на
чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, е въведена забрана за риболов с мрежени риболовни уреди
в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван: 1. във водите
на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17; и 2. от лица, регистрирани
по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията.
Безспорно
е в случая, че язовир "Батак" е изкуствен воден обект по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА, както и че не са налице изключенията по т. 1 и т. 2
на чл. 39а, ал. 1 ЗРА, тъй като водният обект е различен от посочените в т. 1,
а по делото няма твърдения, нито са представени доказателства, К. да е бил
надлежно регистриран по реда на чл. 25 ЗРА. При това положение, по отношение на
касатора е приложима забраната по чл. 39а, ал. 1 ЗРА за риболов в язовир
"Батак", с мрежени риболовни уреди, в т. ч. и с хрилна мрежа.
От показанията на свидетелите П. Я. и В.Д.
свидетели – очевидци на извършването на нарушението се установява по безспорен
начин, че касаторът е осъществил риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА,
поставяйки хрилна мрежа във водите на язовир "Батак" - съставомерно
от обективна и субективна страна деяние – административно нарушение по чл. 39а,
ал. 1 ЗРА и основание за налагане на административно наказание по чл. 73, ал. 1
от ЗРА. Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Я. и тези
на св. Д., в частта им, в която са заявили, че касаторът е влизал с помощта
на водно колело в язовира и извършвал
риболов. От показанията на първия се установява, от къде и кога е виждал К.
преди, за да го разпознае в деня на нарушението, а свидетелят Д., категорично е
посочил, че именно К. е поставил риболовните мрежи във водите на язовира. Индиция за достоверност на
разказаното от двамата е и идентичното му препредаване, от переспективата на
косвените свидетели – служители на ИАРА – Н.Х. и Г.Л.. Свидетелите – служители
на ИАРА описват по непротиворечив начин: повода за извършване на проверката;
начина, по който е извършена; откритите и иззети вещи; начина на изваждане на
хрилната мрежа от водите на язовира и наличието на уловена в нея риба. По
отношение на относимите факти, горните показания са последователни, логични,
еднопосочни и напълно съответстват на описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка, като липсват данни за тенденциозност при извършване на проверката
или заинтересованост от изхода на делото. В мотивите към оспореното решение са
изложени доводи за причините, поради които съдът не е дал вяра на показанията
на свидетеля Ч., които настоящата инстанция споделя напълно. Освен това,
показанията на Ч. противоречат на всички останали доказателства и единствени
подкрепят защитната теза на касатора. В тази връзка, неоснователни са
възраженията за противоречива фактическа обстановка, респ. за недоказаност на
процесното нарушение.
По изложените съображения, настоящият
съд намира, че нарушението, за което е наказан К. е установено по безспорен
начин от обективна и субективна страна. Районният съд правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице, поради което постановеното от него решение, следва да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ИА „РА“ възнаграждение в размер
на 80,00 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд-Пазарджик, Х състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 11 от 17.02.2022 год. по АНД № 196
от 2021 год. на Районен съд – Пещера, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 13-017 от 31.08.2021 год. на Началник отдел „Рибарство и
контрол - Южна България“ – гр. Пловдив към „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА),
ОСЪЖДА А.И.К.с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/