Р
Е Ш Е Н И Е
№ 737/3.12.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на първи ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 863 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215 от Закона за
устройство на територията(ЗУТ), във
връзка с чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Г.Т.Г.,***, против
Заповед №ДК-19-Пз-4 от 04.09.2018 год. на началника на РО НСК - Пазарджик при
РДНСК - ЮЦР, с която заповед на основание започнато административно
производство по чл. 178, ал.
5 от ЗУТ и на
основание чл. 222, ал.
1, т. 6, т. 7 от ЗУТ, е
разпоредена забрана за ползване на строеж: "Нова кабелна линия"/ІІІ
категория/ , минаваща през няколко поземлени имота земеделска земя на
територията на община Ракитово и държавен горски фонд, с дължина на трасето L=552л.м., захранваща
„вилна сграда“, находяща се в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 62004.12.567,
собственост на Г.Т.Г. и с която е определен тридневен срок от датата на
получаването на заповедта, да се прекъсне електроснабдяването на строежа. В
жалбата се излагат съображения, че са налице нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че посоченият констативен акт №
1124/21.08.2018г. в заповедта, не е връчван на жалбоподателя, тъй като му е връчен констативен акт №
1123/21.08.2018г. Счита, че не следва да е адресат на акта, тъй като е сключил
предварителен договор за продажба на имота от 21.08.2017г. с друго лице, като
той не е реализирал строежа. Счита, че строежът не е трета категория, поради
което административният орган е превишил правата си. Иска отмяна на заповедта
като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващият се представлява от
адвокат К., който поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, които са възражения срещу категорията строеж.
Твърди, че с предварителния договор е извършено предаване на владение, поради
което не може оспорващият да е извършител на строежа. В становището по
съществото на спора обосновава неясност на заповедта с използване на термина
„нова кабелна мрежа“, която легална дефиниция липсва в ЗУТ. Счита, че се касае
за отклонение от техническата
инфраструктура по т. 31 на § 5 от ЗУТ. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и
Ответникът по жалбата - началникът
на Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Пазарджик при
РДНСК - ЮЦР, се представлява от валидно упълномощен процесуален представител -
юрк. М. М., чрез който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта
е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия. Смята за изяснена собствеността на вилата, съгласно
приложения нотариален акт, като собственик на сградата е оспорващия Г.Г.. Счита,
че от събраните доказателства по делото безспорно се установява, че е налице
строеж, който е трета категория с аргумент чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №
1/30.07.2003г., според която
електропроводи до 35 kV включително са строежи трета категория. Иска от
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да присъди
юрисконсулстко възнаграждение.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима. Тя е подадена в
законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Заповедта е връчена лично на
лицето, за което той се е подписал на 04.09.2018г., а жалбата му е депозирана в
съда на 14.09.2018г. Г.Г. е посочен в заповедта като собственик на имота и е
адресат на оспорената заповед, което засяга негови права и законни интереси,
поради което същият притежава процесуална легитимация да оспори акта.
Съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по издаване на
обжалваната заповед е започнало след сигнал на ТП ДСГ Ракитово за извършване на
строителни дейности в държавна горска територия. Служители от РО НСК Пазарджик
при РДНСК ЮЦР са извършили проверка на 15.08.2018г., за което е съставен
констативен протокол № 1112/15.08.2018г, и са констатирали положен
електропровод, който минава пред държавен горски фонд и земеделски земи
със съответната дължина от 552 л.м.,
като достига до обект, който захранва в поземлен имот, собственост на Г.Г..
Съставен е Констативен акт № 1123/21.08.2018г. за извършена проверка от
служители на РО НСК РДНСК ЮЦР, в присъствието на Г.Г., с установяване на строеж
„Нова кабелна линия“ Трета категория, преминаваща през няколко поземлени имота
земеделска земя на община Ракитово и през държавен горски фонд. Посочено е, че
строежът е собственост на Г.Т.Г.. Строежът е описан като трасето започва от
новомонтирано електротабло на ЕР-ЮГ ЕВН Група, КЕЦ Велинград, захранено с нов
извод от старо електротабло на съществуваща мандра. Трасето е с обща дължина на
552 л.м. и минава през няколко поземлени имота. Новата кабелна линия захранва
сградата, собственост на Г.Т.Г., като е установено, че строителството е
извършвано в периода 05.07.2018г. до 15.08.2018г. Установено е, че подземната
кабелна линия – външно захранване Трета категория строеж е изпълнено без
необходимите строителни книжа и без
издадено разрешение за строеж. Екземпляр от констативния акт е връчен на Г.Г..
Съставен е и Констативен акт №
1124/21.08.2018г. от служители при РО НСК РДНСК ЮЦР. С него е установено, че
строеж „Нова кабелна линия“ Трета категория е извършен от Г.Т.Г.. Изпълнението
минава пред няколко поземлени имота земеделска земя и през държавен горски
фонд. Строежът е завършен и захранва сграда на Г.Т.Г., като дължината на
трасето на кабелната линия е 552 л.м. Строежът се ползва по предназначение за
външно електрозахранване на сграда. За него не са представени документи.
Установеното нарушение е по чл. 178 от ЗУТ, като се ползва строежът, без да е
въведен в експлоатация. При това установяване жалбоподателят Г. не е
присъствал, за което е направено отбелязване в констативния акт.
До началника на РДНСК ЮЦР чрез
началника на РО НСК Пазарджик е постъпило възражение от Г.Г. с вх. №
Бт-1002-01-868/27.08.2018г. насочено срещу съставен констативен акт №
1123/21.08.2018г. В него е посочено, че като собственик на сградата, която е
Пета категория, е изградено кабелното захранване, като е направено
присъединяване, съгласно сключен Договор с Електроразпределение Юг ЕАД №
4328507/12.04.2018г. Посочва, че изграденото трасе е за нуждите на вилната
сграда, като строежът по констативния акт е неправомерно квалифициран като
трета категория. Представя на административния орган нотариален акт за
собственост с вх. Рег. № Служба вписвания № 339/24.02.2009г., акт 56, том ІІ,
дело № 215/2009, удостоверение за търпимост на сградата № 74/10.12.2015г. на
главния архитект на община Ракитово, скица № 15-528328-03.12.2015г. на СГГК гр.
Пазарджик, съгласно която собственици на вилната сграда са Г.Т.Г. и А. М. Г.,
Заповед за одобряване на ПУП, Договор с Електроразпределение Юг ЕАД №
4328507/12.04.2018г.
Съставени са констативен протокол №
1190/30.08.2018г. и констативен протокол № 1189/30.08.2018г., с който служители
при РО НСК Пазарджик установяват, че в срок е постъпило възражение с вх. №
Бт-1002-01-868/27.08.2018г. от посочения за извършител Г.Т.Г. срещу констативен
акт № 1123/21.08.2018г. и констативен акт № 1124/21.08.2018г.
Въз основа на така съставения
Констативен акт № 1124/21.08.2018г. е издадена процесната Заповед №ДК-19-Пз-4
от 04.09.2018 г. на началника на РО НСК Пазарджик при РДНСК - ЮЦР. В мотивната
част на заповедта е посочено, че административното производство е по реда на чл. 178, ал.
5 от ЗУТ за
забрана на използване на строежа и прекъсване на захранването му с електрическа
енергия. Установено е изпълнение на нова подземна кабелна линия, минаваща през
няколко имота земеделска земя в на територията на община Ракитова и през
държавен горски фонд с дължина L=552л.м.
Стоежът е завършен и захранва сграда, собственост на Г.Т.Г., съгласно
нотариален акт. Строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация по
надлежния ред, с което е нарушен чл. 178, ал. 1 и чл. 177 от ЗУТ.
Административният орган е оставил без уважение подадените възражения, тъй като
няма представено разрешение за ползване на подземния електропровод – строеж
„нова кабелна линия“ ІІІ категория, минаваща през поземлени имоти земеделска
земя на територията на община Ракитово и през държавен горски фонд, с дължина
на трасето L=552л.м.,
захранваща „Вилна сграда“, находяща се в имот с идентификатор 62004.12.567,
собственост на Г.Т.Г..
Със заповедта е определен 3-дневен
срок от датата на получаване на заповедта, в който ръководител на КЕЦ Велинград
при "Електроразпределение Юг" да прекъсне захранването му с
електрическа енергия. Със същата заповед е посочено, че съгласно чл. 178, ал. 8
от ЗУТ ползването на обектите се разрешава от началника на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице, след отстраняване на причините, които са
предизвикали забраната, т.е. след като обектът бъде въведен в експлоатация по
законоустановения ред.
Освен обсъдените по горе
доказателства по описаните факти, по преписката като доказателства са приложени
и приети:
Заповед РД-13-180/11.08.2014г. на
началник ДНСК, с която са предоставени на началниците на регионални отдели
„Национален строителен контрол“ към регионалните дирекции за национален
строителен контрол правомощия по ЗУТ, сред които в точка 5 да забраняват
ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация
по установения ред или се ползват не по предназначение съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.
Писмо с №
Бт-1002-01-991/12.09.2018г. от служител в ЕРЮГ ЕВН група, с което началникът на
РО НСК Пазарджик уведомява, че във връзка със Заповед № РК-19-Пз-4/04.09.2018г.
на началник РОНСК Пазарджик на 05.09.2018г. е преустановено електрозахранването
на обект “Вилна сграда“ в имот 62004.12.567 с място на потребление за ИТН
4345370 и електромер № ********* с клиент Г.Т.Г., за което е представен
констативен протокол.
Прекъсване на захранвано е
установено и от служители на РО НСК Пазарджик, за което е съставен констативен
протокол № 1348/10.09.2018г.
Нотариален акт с вх. Рег. № Служба
вписвания № 339/24.02.2009г., акт 56, том ІІ, дело № 215/2009, чрез който като
собственици на двуетажна вилна сграда с площ от 26 кв.м., изградена в имот
държавна собственост, означен по КВС 238001, е собственост на Г.Т.Г. и А. М.
Г..
Удостоверение за търпимост №
74/10.12.2015г. на главен архитект на община Ракитово, съгласно което
двуетажната вилна сграда с идентификатор 62004.12.567.1, със застроена площ от
25 кв.м., собственост на Г.Т.Г., находяща се в имот с идентификатор
62004.12.567 по КККР на гр. Ракитово е търпима и не подлежи на премахване и
забрана ползването съгласно разпоредбите на § 16 от ПР на ЗИД на ЗУТ.
Предварителен договор за
покупко-продажба между Г.Т.Г. и А. М. Г., като продавачи и Н. Г. Ц., като
купувач за имот двуетажна вилна сграда с площ от 26 кв.м., находяща се в имот
частна държавна собственост ДАГ ДЛС Ракитово, който предварителен договор е
нотариално заверен на 28.03.2018г.
Договор за присъединяване на обекти
на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Юг“ЕАД от
12.04.2018г. с клиент Г.Т.Г.. Предмет на договора е присъединяването на обект
Вилна сграда, с местонахождение гр. Ракитово, имот КК Цигов Чарк, м. Ачмите, ПИ
62004.12.830, ЕКАТТЕ 62004 към енергоразпределителната мрежа на ЕР Юг, КЕЦ
Велинград. Съгласно т.2.2 от Договора нивото на напрежение на присъединяване
към точка от конструкцията на съществуващата електроразпределителна мрежа е 0,40
kV.
При така установеното по делото и в
изпълнение на чл. 168 от АПК, на всички основания
по чл. 146 от АПК, настоящият
съдебен състав прави следните изводи:
Оспорваната по делото
заповед № ДК-19-Пз-4/04.09.2018г. на Началника на РО НСК Пазарджик към РДНСК
Южен централен район е издадена от компетентен орган, в изпълнение на
правомощията му по чл. 222, ал.
1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ във
връзка с т. 5 от Заповед РД-13-180/11.08.2014г. на началника на ДНСК. С т.5 от
тази заповед, на началниците на Регионалните отдели "Национален строителен
контрол" към Регионалните дирекции за НСК, са предоставени правомощия да
забраняват ползването на строежи или части от тях, които не са въведени в
експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си,
съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.
От това следва, че началникът на РО "НСК" – Пазарджик към РДНСК - ЮЦР
е надлежно оправомощен да забранява ползването на невъведени в експлоатация по
установения ред строежи.
Съгласно чл. 178, ал. 5
от ЗУТ при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от първа до трета категория началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз
основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е
задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. Като основание за издаване на заповедта е посочен констативен акт №
1124/21.08.2018г., с който се установява нарушение е по чл. 178 от ЗУТ, тъй като
строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация. Тоест оспорената заповед е
издадена при спазване на предвидената процедура, след съставяне на констативен
акт от компетентни служители на ДНСК, посочени в нормата на чл. 224, ал.
2 от ЗУТ и след
извършена проверка на място. В мотивната част на оспорената заповед са изложени
факти и обстоятелства, послужили за издаването й, както и такива, установени и
с Констативен акт № 1123/21.08.2018г. Видно от
административната преписка констативен акт № 1123/21.08.2018г. е връчен на
жалбоподателя. Същият е имал възможност да представи възражение, което е
направено и е разгледано от административния орган.
Съдът счита, че в случая е спазена процедурата по издаване на оспорената
заповед, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на
изискванията за нейното съдържание, като същата съдържа всички реквизити,
съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК.
Съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на
закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал.
5 от ЗУТ, във връзка
с чл. 222, ал.
1, т. 6, т. 7 от ЗУТ.
Съгласно чл. 178, ал.
5 от ЗУТ, при
нарушения на ал. 1 и 4 (ползване на строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 или не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация)
на строежи от първа до трета категория, началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително
за доставчиците и се изпълнява незабавно. В чл. 222,
ал.1 от ЗУТ е
посочено, че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице: по т.6 - забранява ползването на строежи от
първа до трета категория включително или на части от тях, които не са въведени
в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация;
по т.7 - забранява достъпа до строежи от първа до трета категория включително
или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или
се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и
условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа
и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за
ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други. Същевременно,
разпоредбата на чл. 178, ал.
1 от ЗУТ забранява
ползването на строежи или на части от тях преди да са въведени в експлоатация
от компетентния по чл. 177 от закона орган и нарушаването на цитираната
разпоредба поражда правомощието на началника на ДНСК или на упълномощено от
него лице с мотивирана заповед да забрани ползването на строежа.
Материалноправните предпоставки, т.е. релевантните факти, които обуславят
издаването на административен акт по чл.178, ал.5 от ЗУТ, са:
1.строежът да подлежи на приемане, т.е. на въвеждане в експлоатация, а по
аргумент на чл.178, ал.2 от ЗУТ, това са
всички строежи от първа до пета категория, включително; 2. строежът да се
ползва към датата на съставяне на констативния акт; 3. за строежа да не е
издадено разрешение за ползване, т.е. строежът да не е въведен в експлоатация
по реда на чл.177 от ЗУТ. Съдът
намира, че в настоящия случай тези предпоставки са налице. По делото се доказа,
че строежът, предмет на оспорената заповед, е завършен и се е ползвал към деня
на проверката и съответно, на съставянето на Констативен акт №1124 от
21.08.2018г. Налице е установяване от компетентните длъжностни лица, съставили
констативния протокол, че обектът е завършен и действа. Представен е сключен
договор с енергоразпределително дружество от 12.04.2018г. В допълнение е налице
и изпълнение и прекъсване на електрозахранването след издаване на заповедта от началника
на КЕЦ Велинград. По делото не са представени доказателства за строежа да е
налице издадено разрешение за ползване от компетентен орган, т.е. същият да е
въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
Жалбоподателят не представя доказателства и не опровергава установеното от
административния орган. С определение за насрочване на делото е указана
доказателствената тежест на страните, като административния орган основава
своята заповед на събраните по административната преписка доказателства.
Жалбоподателят не представя доказателства,
които да опровергаят или да разколебаят изводите на административния орган,
обусловили издаването на процесната заповед, респ. да установят и докажат, че
са налице основания за ползване на строежа, ако той е въведен в експлоатация.
Спорният въпрос по делото, имащ
отношение към компетентността на административния орган и материална
законосъобразност на акта, е категорията на строежа–предмет на оспорената
заповед. Административният орган счита, че той е трета категория, докато
оспорващият твърди, че същият е пета категория, от където произтича и липсата
на компетентност у административния орган.
Строежът представлява "Нова
кабелна линия"/Трета категория/ , минаваща през няколко поземлени имота
земеделска земя на територията на община Ракитово и държавен горски фонд, с
дължина на трасето L=552л.м.,
захранваща „вилна сграда“, находяща се в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
62004.12.567, собственост на Г.Т.Г..
Кабелната линия, чрез която се
осъществява външното електрозахранване на вилната сграда, представлява строеж
ІІІ категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 3, б."б" от ЗУТ и чл.
6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи, като са изложени доводи в тази насока. Нормата на чл. 137, ал.
1, т. 3, б."б" от ЗУТ
регламентира, че трета категория са строежи, представляващи "елементи на
техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи,
съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории."/т.е. І и ІІ
категория/, а съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи - "Видовете строежи от трета
категория, буква "б" - елементи на техническата инфраструктура,
хидротехнически, хидромелиоративни и др. мрежи, съоръжения и инсталации,
непопадащи в горните категории, са електропроводи до 35 kV включително и
трансформатори до 16 МVA.". Процесната кабелна линия, чрез която се
осъществява захранването на вилната сграда на оспорващия е имено захранващ
електропровод до 35 kV. Основателен е аргументът на юрисконсулт М., че от
представения Договор за присъединяване на обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Юг“ЕАД от 12.04.2018г. с
клиент Г.Т.Г., е видно в т.2.2 от Договора, че нивото на напрежение на
присъединяване към точка от конструкцията на съществуващата
електроразпределителна мрежа е 0,40 kV.
Доколкото няма спор между страните,
че е налице този Договор между ЕР Юг ЕАД и Г.Г., то съдът приема, че
напрежението на присъединяване, касаещо електропроводите по кабелната линия е
0,40 kV, тоест в границите до 35 kV, и попада в категорията на чл. 6, ал. 2, т.
6 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Видно от съдържанието на сключен
договор за присъединяване с Енергоразпределение Юг ЕАД, то повече от ясно е, че
договореното напрежение е такова, посочено в именно този договор, като не е
възможно да надвишава 35 кV. Тези писмени доказателства са достатъчни и не е
необходимо извършване на каквато и да е замерване на това напрежение или
установяване от вещо лице.
Следва да се има предвид, че
съгласно номенклатурата на
видовете строежи за отделните категории, електропроводите са от Първа, Втора и
Трета категория, в зависимост от напрежението.
Посочените обстоятелства са известни
на жалбоподателя, тъй като именно той е представил обсъждания договор, по който
той е страна, и като такава е клиент на Енергоразпределение ЮГ и получава
съответната договорена електроенергия, в посоченото по т.2.2 от договора
напрежение.
Обсъденото до тук води съда до
извода, че не е налице неяснота или спор каква е категорията строеж. Същият
попада като строеж от посочената трета категория, съгласно Наредба №1 от
30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и като такъв,
съгласно чл. 177, ал.
2 от ЗУТ, подлежи на
въвеждане в експлоатация. За тези обекти, компетентен да издава заповеди за
забрана на тяхното ползване, съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.
5 от ЗУТ, е
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е
процедирано в настоящия случай.
По аргумент на изложеното съдът
счита, че възражението за липсата на компетентност на началника на РО НСК
Пазарджик и за противоречие с материалния закон за неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че
жалбоподателят не следва да бъде адресат на акта, тъй като е предал владението
на вилната сграда чрез сключването на предварителен договор. В
административната преписка е представен нотариален акт, чрез който Г.Т.Г. се
легитимира като собственик на вилната сграда, захранването на която се
осъществява чрез процесната кабелна линия. Видно и от вписването в КККР на гр.
Ракитово, като по делото са представени скици на имота, собственик на вилната
сграда също е посочен Г.Т.Г.. След като правото на собственост не е
прехвърлено, то няма как друго лице освен собственика да е адресат на акта.
Към момента на съставяне на
констативния акт и в последствие при издаване на оспорената заповед
жалбоподателят като собственик е бил длъжен да въведе строежа в експлоатация
съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ и да не допуска ползването му в нарушение на
разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, за което именно нарушение му е съставен
констативен акт, послужил за издаване на процесната заповед.
За пълнота съдът отбелязва, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.1 27, ал.1 от ПР
на ЗУТ.
Нотариалният акт за собственост е от 2009, като в констативния акт е
установено, че изграждането на строежа е 2018г. При това положение за този
строеж е неприложима разпоредбата на §127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която
третира единствено строежи, изградени до 31 март 2001 год. и която
регламентира, че за такива строежи, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване, като и тук следва да се посочи,
че ако строежът - предмет на заповедта, е бил изграден преди посочената дата,
то жалбоподателят е следвало да установи или да докаже това обстоятелство.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че оспореният индивидуален административен акт - Заповед №ДК-19-Пз-4 от
04.09.2018г., издадена от началника на РО НСК Пазарджик към РДНСК - ЮЦР, е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената от закона форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, като при това положение същият се явява
издаден и в съответствие с целта на закона. Целта на закона е да не се допуска
ползването на строежи, които не са въведени по съответния законов ред. Именно
такава цел се преследва и с процесната заповед. Полагането на кабелна линия,
която захранва с електрически ток изградена сграда, е недопустимо да бъде
извършено без спазване на изискуемата по закон процедура, поради което и целта
на заповедта по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е да не се допуска ползването на такава.
След представяне на съответното разрешение, тоест след отстравяване на
причините, които са предизвикали забранта, административният орган ще разреши въвеждането
в експлоатация.
Предвид изложеното съдът счита
жалбата, с която е сезиран, за неоснователна и същата следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. 37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, дължимо от
жалбоподателя.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на Г.Т.Г.,***, против Заповед №ДК-19-Пз-4 от 04.09.2018 год. на началника на РО
НСК - Пазарджик при РДНСК - ЮЦР
ОСЪЖДА Г.Т.Г.,***
да заплати на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ при РДНСК - ЮЦР,
сумата 100 /сто/ лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
С
РЕШЕНИЕ № 13199 от 07.10.2019 г. по адм. дело № 1040/2019 г. на ВАС - Второ
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
737/03.12.2018 г., постановено по административно дело № 863/2018 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.