О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1800/13.09.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в
закрито заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
разгледа адм.д.
№ 2035/2021 година,
Производството е
по реда на чл. 256 ал. 2 от АПК.
Образувано е по
жалба вх. № 8756/13.08.2021 година по описа на Административен съд – Бургас
(АдмСБ), подадена от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД
(в несъстоятелност) с ЕИК ********* и съдебен адрес – град Бургас, ж.к.
„Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от прокуриста П. К.и синдика И.
П., против твърдяно неизвършване на фактически действия от кмета на община
Бургас - да изпълни задължението си по чл. 64 ал. 1 от Закона за
общинската собственост (ЗОС) като отпише от актовите книги за общинска
собственост поземлен имот (ПИ),
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.659.554 (стар
идентификатор 07079.659.546) по КККР на град Бургас (лист 2 - 6).
В жалбата се
прави ретроспекция на апорта на ПИ от общината в капитала на търговското
дружество и се сочи, че през 2021 година от кмета на общината е съставен акт за
публична общинска собственост (АПОС) № 9590/01.06.2021 година за 17 287/139 943
идеални части от ПИ с обща площ 139 943 м² - в нарушение на закона и без
всякакво основание. Заявява се, че АПОС не е документ за собственост и не
създава права за общината върху актуваните части от вече частния ПИ. Твърди се,
че със заявление вх. № 91-00-76/30.07.2021 година по описа на Община Бургас
търговското дружество е поискало отписване на ПИ от актовите книги на общината,
но до датата на подаване на жалбата кметът на общината не е предприел
фактически и правни действия по изпълнение на задължението си по чл. 64 ал. 1
от ЗОС.
Жалбоподателят
иска кметът на общината да бъде задължен да извърши фактическо действие, което
е длъжен да извърши по закон – да издаде заповед, с която да отпише от актовите
книги на общината ПИ представляващ 17 287/139 943 идеални части от ПИ с
идентификатор 07079.659.554 (стар идентификатор 07079.659.546) по КККР на град
Бургас, с обща площ 139 943 м².
След като се запозна с доводите на
жалбоподателя и доказателствата по делото съдът приема, че подадената жалба е
недопустима.
Волеизявленията
по отписване на имоти като общинска собственост, респективно отказите за такова
отписване, имащи за правно основание чл. 64 ал. 1 от ЗОС, по своя характер са
вътрешнослужебни актове, които не създават права и задължения за трети лица,
извън подчинените на издателя на акта. Отписването (т. нар. „деактуване“) не
притежава конститутивно действие по отношение правото на собственост и
разпореждането за извършването му не може да бъде квалифицирано като акт,
подлежащ на съдебен контрол. Съставянето на актове за общинска собственост, респективно
- отписването на имоти от актовите книги (чл. 64 от ЗОС) е вътрешнослужебна
дейност на администрацията по отчета на собствеността, която няма за последица
възникването на права и задължения. Тя не засяга пряко права и законни
интереси, тъй като не притежава конститутивно действие по отношение на правото
на собственост.
ЗОС не урежда
правомощия за кмета да се произнася по заявления на частно-правни субекти за
извършването на промени, за съставяне на актове за общинска собственост или за
отписване на общински имоти от актовите книги. Следователно липсата на правен
способ административния орган да бъде задължен да издаде акт (заповед) с
претендираното от жалбоподателя съдържание изключва отказа (изричен или
мълчалив) от категорията на подлежащите на съдебен контрол актове по чл. 21 от АПК.
Също така,
неприложим към предмета на искането е и реда по чл. 256 ал. 2 от АПК. Защитата в тази
хипотеза предполага неизвършването на фактически действия, които органът е
задължен да извърши по силата на закона, т. е. дължимостта на действието следва
да произтича пряко от закона и осъществяването му да не бъде опосредено от друг
юридически факт. В случаите по чл. 64 ал. 1 от ЗОС, от компетентността
на кмета е необходимо издаването на нарочна заповед. Този акт - разпореждащ
отписването, е правно действие (волеизявление), а не фактическо, и предхожда
самата техническа дейност на администрацията по отразяването на промяната в
книгите за собствеността. Евентуално противоречие между правните твърдения на
оспорващия и общината, представлявана от кмета, относно собствеността на
заявения за отписване имот би обективирало спор за материално право, който по
аргумент от чл. 64 ал. 2 от ЗОС следва да бъде разрешен
по общия исков ред.
Актуването на
чужд имот като общински, съответно отказът/бездействието на кмета да разпореди
отписването на имот от книгите за общинска собственост, по същността си е
отричане на претендираното от лицето право на собственост, което може и следва
да бъде защитено по общия исков ред, а не в административно производство, включително
такова по чл. 256 от АПК.
По тези
съображения съдът приема, че в настоящия случай непроизнасянето на кмета на
общината по заявление вх. № 91-00-76/30.07.2021 година не представлява
неизвършване на фактически действия. Предвидената в глава петнадесета от АПК защита се отнася само до
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона, но не се отнася до вътрешнослужебен акт, каквито са
волеизявленията и бездействията (или отказите) по чл. 64 ал. 1 от ЗОС (в този смисъл решение №
3363/09.03.2011 година по адм. д. № 15638/2010 година на ВАС; определение №
13682/16.11.2009 година по адм. д. № 13485/2009 година на ВАС и определение №
2773/01.03.2021 година по адм. д. № 2200/2021 година на ВАС).
Собствеността на
общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се
погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или
обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на съставен акт
за общинска собственост. Затова всеки, който счита, че негов имот неправилно е
бил вписан като общински или неправилно му е било отказано отписването като
такъв, може да защити материалното си право на собственост по състезателния
исков ред чрез предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК или ревандикационен иск
по чл. 108 ЗС. Издаването на
вътрешнослужебни актове представлява правна, а не фактическа дейност, поради
което избраният път за съдебен контрол върху нея не е приложим по инициатива на
частноправни субекти.
По изложените
съображения, на основание чл. 159 т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 8756/13.08.2021 година по описа на Административен съд
– Бургас, подадена от „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********* и съдебен адрес – град Бургас, ж.к.
„Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, представлявано от прокуриста П. К.и синдика И.
П., против твърдяно неизвършване на фактически действия от кмета на община
Бургас - да изпълни задължението си по чл. 64 ал. 1 от Закона за общинската
собственост като отпише от актовите книги за общинска собственост поземлен
имот, представляващ самостоятелен обект 17 287/139 943 идеални части от имот с
идентификатор 07079.659.554 (стар идентификатор 07079.659.546) по КККР на град
Бургас, за който е съставен акт за публична общинска собственост №
9590/01.06.2021 година.
ПРЕКРАТЯВА адм.
д. № 2035/2021 година.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: