№ 4632
гр. С.я, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110146475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца ЗК „Л. И.” АД срещу А. "П. и.а" осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1781,43 лева (с вкл. 20 лева ликвидационни разходи),
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № .... по
автомобилна застраховка „К.” за застрахователно събитие, настъпило на 22.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба –
18.08.2023 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът ЗК „Л. И.” АД твърди, че на 22.12.2018 г., около 19:00 часа на
второкласен път II-99 на км.40, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „К. ” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което
са причинени щети на застрахования автомобил Ауди ..., ДКН СО ... СС. За събитието е
съставен Протокол за ПТП № ... от 22.12.2018 г.
Поддържа, че щетите са на стойност 1761,43 лв. и са сторени ликвидационни
разходи в размер на 20 лева. Сочи, че сумата в размер на 1761,43 лева е изплатил като
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил на 01.04.2019 г.,
след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на
вредата. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, поради което сочи за виновен за настъпването
на щетите ответника, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира
1
републиканскитепътища. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата сума,
поради което претендира изплащането и в пълен размер, заедно с законната лихва.
Претендира сторените разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът А. "П. и.а" оспорва изцяло
иска. Счита, че не е налице противоправно поведение на ответника, което да се намира
в причинна връзка с реализираното ПТП. Сочи в тази връзка, че с Договор за възлагане
на поръчка № РД-38-22/18.11.2015 г. извършването на дейностите по поддържането на
републиканските пътища на територията на ОПУ- Бургас е възложено на Консорциум
„П. П. 2014“. Видно от месечния отчет от 31.03.2018 г. николко месеца преди ПТП-то
за отстраняване на неравности в процесния участък са били възложени и извършени
дейности по изкърпване на настилката със студена асфалтова смес и са поставени
множество знаци, като непосредствено преди ПТП е въведно ограничение на
допустимата скорост – 40км/ч. Твърди, е АПИ е изпълнило коректно и своевремнно
всички свои задължения за осигуряване безопасността на движението и че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността му. Оспорва се механизма на ПТП,
отрзен в предствени протокол за ПТП. Твърди се, че водачът на увредения автомобил
не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, не е спрял преди препяствието, не се е
движил с разрешената за участъка скорост и това негово противоправно поведение е
основание за изключване отговорността на ответника. В условие на евентуалност
твърди съпричиняване. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: настъпването и размера на описаните в исковата молба вреди, в резултат
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители или
лице, на което ответникът А. „П. и.а“ е възложил работа, както и наличието към
момента на ПТП на необезопасена и необозначена дупка на републикански път-
второкласен път II-99 на км.40.
При доказване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника А. „П.
и.а“ е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи
възражения, включително: обстоятелствата, на които основава възражението си за
съпричиняване; да обори презумпцията за виновност на поведението на лицата, на
които е възложил работа във връзка с извършване на текущ ремонт и поддържане на
пътния участък; да докаже поведение на водача на МПС Ауди ..., ДКН СО ... СС,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, с което е
допринесъл за настъпване на увреждането.
2
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с
доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, че към датата на ПТП е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „К.” между ищеца и водача на увредения автомобил,
че на 22.12.2018 г. е настъпило ПТП с участие на автомобил Ауди ..., ДКН СО ... СС, че
процесния участък е част от Републиканската пътна мрежа, че на 01.04.2019 г. ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1761,43 лв. за щети от ПТП,
настъпило на 22.12.2018 г. на второкласен път II-99 на км.40.
От показанията на свидетеля Г. Ц. М. съдът намира за установено, че на
процесната дата свид. М. се е движил с Ауди ..., ДКН СО ... СС с посока от гр. С. към
гр. П и преди П преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в близост до осевата линия, в резултат на която скъсал гума и повредил
джаната на автомобила си. Това се случило м. декември, пътят бил влажен. Скоростта,
с която се движел водачът била не повече от 70 км/час. Дупката била в низината и
поради тази причина свидетелят не я видял и не могъл да я избегне. Дупката била
огромн. Свидетелят се обадил на КАТ и на пътна помощ, тъй като колата не можела да
се движи на собствен ход след ПТП-то. Свидтелят потвърдждава, че подписът в
протокол за ПТП (л. 7 по делото) е негов.
Същият механизъм е възприет и от вещото лице в приетата без възражения
САТЕ, която съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвена. Ето
защо, съдът намира за несъмнено установено точното местоположение на процесната
дупка –Републикански път II-99 с посока гр. С. към гр. П, в района на км.40. Този
извод се явява и единствено логичен предвид категоричното изявление на свидетеля,
че ПТП е реализирано на бул. „С.ш“ с посока към гр. С. и след разклона на с. Д. П. в
посока към гр. С..
От неоспорената по делото САТЕ е видно, че в резултат на попадането на
посоченото МПС в необезопасената дупка на пътното платно са настъпили вреди по
автомобила, чиято стойност, определена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП се равнява на 1845,25 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета вещото
лице определя между 15 лева и 25 лева.
От приложеното платежно нареждане е видно, че ищецът е заплатил сумата от
1761,43 лв. за отстраняване на вредите от процесното ПТП, с което е изпълнил
задълженията си по сключената с увреденото лице имуществена застраховка.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу ответната А., в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа републиканската пътна мрежа (в т.ч. на пътните възли,
които в тези случаи се явяват елемент от републиканската пътна мрежа) в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства (чл. 30 ЗП).
3
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде
закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1845,25 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за сумата от 1781,43 лв. (с вкл. 20 лева
ликвидационни разходи).
Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба бланкетно възражение
за съпричиняване на увреденото лице. Не са наведени нито конкретни твърдения, нито
доказателства в изложената посока, в т.ч. по делото не се установи скоростта, с която
се е движил водачът на увреденото МПС да е несъобразена с условията на пътя.
Обстоятлството, че няколко месеца преди ПТП-то за отстраняване на неравности в
процесния участък са били възложени и извършени дейности по изкърпване на
настилката със студена асфалтова смес не води до извод, че е било отстранено
препятствието довело до проценото ПТП.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за присъждане
на законната лихва върху уважената главница за периода от депозиране на
възражението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Ищецът е претендирал разноски в исковото производство в размер на 71,26 лв.
за д.т., както и за разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв., както и разноски за депозит за допуснатата САТЕ в размер на 400 лв.
и разноски за депозит за свидетел в размер на 60 лева. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 631,26 лева.
Така мотивиран, С.йският районен съд, 36 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 86 ЗЗД, А. „П. и.а“, с ЕИК ..... и адрес на управление гр. С.я, бул. „М.“ № да
заплати на ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.я, бул.
„С.ш” № ..., сумата в размер на 1781,43 лева (с вкл. 20 лева ликвидационни разходи),
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № .... по
автомобилна застраховка „К.” за застрахователно събитие, настъпило на 22.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба –
18.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. „П. и.а“, с ЕИК ..... и адрес на управление гр. С.я, бул. „М.“ №, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „Л. И.” АД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление гр. С.я, бул. бул. „С.ш” № ... разноски в общ размер на 631,26 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С.йски градски съд, чрез С.йски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
5