№ 17334
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110125428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от Е. С. Г., Р. Г. Г., С. Я. Д., Н. Н. Н., М. С. М.,
Г.К.Д., Ц. Ц. П. и Л. Г. П. срещу „....“ ЕООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че в периода от 08.02.2021 г. до
14.02.2021 г. ищците са отседнали в хотел „С-КА“, находящ се в к.к „....“, както и че
целта на визитата им била да ползват ски пистите, находящи се в курортен комплекс
„....“. Твърдят, че сутринта на 11.02.2021 г., около 9:30 ч. - 9:46 ч., закупили седем боря
лифт карти на стойност 62 лева, всяка, и една карта на стойност 49 лева, която била за
лица над 65 години, които карти били необходими за ползване на ски пистите,
стопанисвани от ответника „....“ АД. Поддържат, че не са имали възможност да
използват услугата, като сочат, че на датата на закупуване на целодневните ски карти
са се изкачили с лифт № ... ДО СКИ ПИСТА № .... - ......, опитали се да направят едно
спускане, като още в самото начало на спускането всички ищци – без изключение, са
установили, че пистите не са в добро състояние, същите са били необработени и
абсолютно негодни за употреба. Считат, че процесният договор бил прекратен по
право, поради което платената от тях сума за стойност на лифт карти подлежи на
връщане. Твърдят, че поради липсата на предоставена услуга от ответника, а именно:
обработени ски писти и безопасно каране по тях, ищците са извършили и ненужни
разходи, свързани с нощуването през нощта на 10.02.2021 г. срещу 11.02.2021 г. в
хотел „С-КА“, находящ се в курортния комплекс, като претендират заплащането им от
ответника. Твърдят, че са отправили до ответника искане за възстановяване на
заплатените услуги, но същите не били заплатени, включително и след проведено
производство пред Комисия за защита на потребителите /КЗП/, която ищците са
сезирали. Правят искане за присъждане и на законна лихва за забава за периода на
забавата от 12.02.2021 г. до датата на сезиране на съда – 16.05.2022 г. Претендират
1
разноски.
Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа становището за
основателност на предявените искове.
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че на процесната дата ски писта „Стойките“ в курортен
комплекс „....“ е била обработена и е била годна за безопасна употреба, както и че била
отворена от 8.40 часа, като тези обстоятелства били констатирани и в изготвен от ски-
патрул протокол. Твърди, че евентуалното омекване на зимната покривка е било
вследствие на по-високите температури през предходните дни. Сочи, че съгласно чл.
2.12. от приложимите от Общите условия за предоставяне на услуги и правила за
ползване на ски писти и въжени линии на територията на ски зоната в к.к. „....“, преди
да започне да използва услугите, предоставяни в ски зоната, всеки потребител е
длъжен да прецени своето психическо и физическо състояние в момента, конкретните
снежни/климатични условия, дали е в състояние и притежава ли нужното ниво умения
за извършване на съответните действия - каране на ски/сноуборд по пистите в ски
зоната и/или използване на прилежащите към тях въжени линии (лифтове и ски
влекове), както и да направи задължителна преценка за готовността си да поеме
рисковете, свързани с упражняването на снежни спортове и ползването на
пътническите въжени линии, както и че последиците от липсата на преценка или от
неправилна преценка са за сметка на лицето, което не я е направило или я е направило
неправилно. Поддържа, че за ищците не е налице основание да претендират заплащане
на стойност на заплатени хотелиерски услуги, доколкото евентуалното наличие на
вреди в размер на претендираните суми не се явява в пряка причинно-следствена
връзка със сключения между страните договор за ползване на ски пистата, така и не се
доказва наличие на противоправно поведение на ответното дружество, респ. на негови
служители, на които то е възложило определени функции и от което да са настъпили
някакви вреди за ищците в причинна връзка с евентуално заплатена от тях сума за
нощувка. Съобразно подробно изложените в отговора доводи е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение № 33667/10.12.2022 г. /л. 129 и сл. от делото/ съдът е указал на
страните, че доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищците по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е
да докажат пълно и главно, че са платили на ответника процесните суми по силата на
валидно сключен договор за туристическа услуга, който е бил развален по право
поради обективната невъзможност на ответника за изпълнение на поетите задължения,
а ответникът – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения за предоставяне
на туристическа услуга, респективно, че е изпълнил паричното си задължение за
връщане на сумите или че е налице основание за задържането им.
По исковете с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД в тежест на ищците е да
докажат, че са претърпели твърдените имуществени вреди – платили са хотелиерски
услуги за престой в хотел в посочения размер, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на служители на ответника, които не са
изпълнили надлежно задълженията си за привеждане на ски пистите в състояние,
годно за обичайното им ползване на 11.02.2021 г., поради което същите са били
2
необработени и не са били безопасни.
По осъдителните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищците е да докажат наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава чрез
отправена покана за плащане на претендираното вземане и получаване на поканата от
ответника.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за
безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване съдът е обявил обстоятелствата, че
между страните е сключен договор за туристически услуги от 11.02.2021 г. чрез
закупуването от ищците на седем боря лифт карти на стойност 62 лева всяка и една
карта на стойност 49 лева, който е имал за предмет ползването на ски пистите,
стопанисвани от ответника в курортен комплекс „....”.
Не е спорно по делото и от събраните доказателства – показанията на свидетеля
Даниела М.а /л. 144 от делото/, се установява, че на процесната дата от ищците е
отправено по телефон уведомление за разваляне на договора за туристическа услуга
поради тяхно становище за абсолютна негодност на ски пистите за ползване по
предназначение, като е направено и искане за връщане на платените суми за ски лифта.
Спорен по делото и от съществено значение за основателността на всички
предявени искове е въпросът годни ли са били за ползване по предназначение ски
пистите на 11.02.2020 г.
Във връзка с него по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза /л. 196 и сл. от делото/, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изгответно, включително и като съответстващо на събраните по делото
писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице, за снежните условия на 11.02.2021 г. от
фотоснимки № 54 от 11.02.2021 г., направена в 10:31 ч., и фотоснимка № 56 в 10:54 ч. и
фотоснимка № 57 от 10:36 ч., от метеорологичните условия и трафика на пистата,
могат да се направят следните заключения:
Денонощните положителни температури и дъждът, превалял на 09-10.02.2021
г. и наличния трафик от скиори и сноубордисти са причина за бързо влошаване на
снежните условия. Те са характерни с наличието на снежни натрупвания (бабуни), улеи
(виражи), дълбоки следи от ски и сноубордове. Дълбоките виражи свидетелстват за
поточно каране след ски учител. Посочено е, че тези констатации се забелязват и при
огледа на останалите фотоснимки. При тези положителни температури дори и най-
старателното снегоустъпкване, направено достатъчно време преди отварянето на
пистите, не може да даде добрата плътност на терена, която да издържи през целия
ден. Това е така, защото снега не може да прекристилизира (преструктурира),
влажността се задържа и деформациите на терена са големи, особено при по-голяма
скорост и движение по крива (при изпълнение на завои).
Вещото лице се позовава на Наредбата за обезопасяването и информационната
обезпеченост на ски пистите в република България и за определяне правилата за
безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на
работата на ски патрулите, в която се изяснява конфликтът по отношение на
допустими снежни условия. Сочи, че в допълнителните разпоредби 1 са описани
„нетипични опасности и препятствия“, които изискват обозначаване и обезопасяване.
Такива при огледа на снимките не са констатирани. Вещото лице е разяснило, че
съществуват различни състояния на влошени снежни условия, които биха могли да се
отразят върху сигурността и безопасното практикуване на снежните спортове, но не са
причината пистите да се затварят или допълнително да се снегоутъпкват в рамките на
времето, когато са отворени за потребителите на предоставената услуга. Това е
3
практика не само за българските зимни курорти, но и в световните ски дестинации.
В заключение вещото лице е посочило, че няма основание от заснетото на
снимките състояние на пистите да се прави извод, че същите не са били обработени
след тяхното затваряне в деня, предхождащ деня на изготвянето на снимките.
Влошените снежни условия установени от фотоснимките, повишават степента на риск
от практикуване на снежни спортове, но са част от променящата се среда за каране
характерна за ски и сноуборд практикуващите.
Предвид заключението на вещото лице, съдът намира, че предявените главни
осъдителни искове са неоснователни, тъй като факта, че ски пистите на посочената
дата са били обработени, съобразно нормативно установените изисквания, и са били
годни за ползване по обичайното им предназначение, т.е. безопасни, сочи, че не се
установява да е налице виновно противоправно поведение на служители на ответното
дружество или трето лице, на което е възложена работа, във връзка с което за ицщите
да са възникнали твърдените имуществени вреди, включително не е било налице
основание за разваляне на договора за туристическа услуга, т.е. не е доказано по делото
кумулативното наличие на предпоставките, необходими за основателността на
предявените главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД. Съдът намира за необходимо да посочи и че по делото не е доказано и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършените разходи за
нощувки и посещението на ски пистата.
Във връзка с оспорванията на процесуалните представители на ищците, че
заключението се базира на справки относно метереологичните условия, които нямат
дата, съдът намира за необходимо да отбележи, че данни за времето и състоянието на
пистите на процесната дата вещото лице е установило основно от приложения от
самите тях снимков материал, което се установява и е отбелязано в съдържанието на
съдебно-техническата експертиза от 21.09.2023 г. На следващо място, данни относно
положителните температури в процесния период се съдържат в показанията на
свидетеля Данаил Ангелов /л. 144 – гръб и сл./, които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните писмени
доказателства по делото.
Във връзка с представения от ищците снимков материал, въз основа на който е
изгответно заключението на вещо лице Згуровски, е необходимо да се посочи, че съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено заключението на изгответния
протокол за извършена съдебно-техническа експертиза от 29.05.2023 г. /л. 177 и сл. от
делото/, съгласно който обсъжданите фотоснимки са точни копия на представените
дигитални файлове, като не се установяват признаци да са манипулирани, т.е. същите
са автентични оригинали и изразяват документално заснетата обстановка.
Съдът намира за необходимо да посочи и че извод относно факта, че ски пистата
е била в състояние за ползване според обичайното й предназначение на процесната
дата, което е съответствало на нормативно установените изисквания за безопасност,
следва и от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира – становище
на Главна Дирекция „Контрол на пазара” към КЗП с изх. № П – 03-217/04.03.2021 г. /л.
18 и сл. от делото/ и Протокол за отваряне на ски писти в ски зоната на к.к. .... от
11.02.2020 г. от служители на Ски патрул /л. 92 и сл. от делото/.
Във връзка с показанията относно този факт на свидетеля Даниела М.а, която
сочи, че пистата е била „много разорана”, съдът намира за необходимо да посочи, че
същите не разколебават извода, че ски пистите са били годни за ползване по
предназначение, доколкото свидетелката няма експертни знания и преценката й
изразява нейни субективни лични впечатления, базирани на непрофесионален опит
като любител на ски спорта. В тази връзка съдът съобрази, че на база представения
4
снимков материал, отразяващ възприетата от свидетелката обстановка, и в проведеното
съдебно заседание на 28.09.2023 г. вещото лице изрично е посочило, че условията,
които се констатират от снимките, са характерни и не са отбелязани в Наредбата за
обезопасяване и информационно осигуряване като опасности, които би следвало да
бъдат обезопасявани и да бъдат поставени информационни табели.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира за неоснователни
предявените главни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и предявените
акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответника. От последния се претендират такива в размер на 500 лв. за адвокатски
хонорар, плащането на който е доказано по делото с платежно нареждане от 23.09.2022
г. /л. 206 от делото/. Предвид изложеното, ищците следва да бъдат осъдени за заплатят
претендирана сума на ответното дружество.
С оглед изхода на спора, искането на ищците за присъждане на разноски е
неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е. С. Г., ЕГН **********, Р.
Г. Г., ЕГН **********, С. Я. Д., ЕГН **********, Н. Н. Н., ЕГН **********, М. С. М.,
ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, Ц. Ц. П., ЕГН **********, Л. Г. П., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „....” АД, ЕИК:
...., за сума в общ размер на 931,19 лв., претендирани от ищците, както следва:
- от Е. С. Г. : сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв. -
разходвана сума за закупена на 11.02.2021г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 14.15 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.;
- от Р. Г. Г.: сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв.- разходвана
сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за нощувка на 10-
11.02.2021 г.; 14,15 лв. - законна лихва за забава за периода от 12.02.2021 г. до
16.05.2022 г.;
- от С. Я. Д.: сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 14.15 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.;
- от Н. Н. Н.: сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 14.15 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.
- от Г. К. Д.: сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
5
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 14.15 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.;
- от Ц. Ц. П.: сума в общ размер на 125,15 лв., представляваща: 62 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 14.15 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.;
- от Л. Г. П.: сума в общ размер на 110,50 лв., представляваща: 49 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 12.50 лв. - законна лихва за забава за периода от
12.02.2021 г. до 16.05.2022 г.;
- от М. С. М.: сума в общ размер на 69,79 лв., представляваща: 62 лв.-
разходвана сума за закупена на 11.02.2021 г. лифт карта; 49 лв.- разходвана сума за
нощувка на 10-11.02.2021 г.; 7,79 лв. - законна лихва за забава за периода от 12.02.2021
г. до 16.05.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. С. Г., ЕГН **********, Р. Г. Г.,
ЕГН **********, С. Я. Д., ЕГН **********, Н. Н. Н., ЕГН **********, М. С. М., ЕГН
**********, Г. К. Д., ЕГН **********, Ц. Ц. П., ЕГН **********, Л. Г. П., ЕГН
**********, да заплатят разделно на „....” АД, ЕИК: ...., със седалище в град Чепеларе и
адрес на управление: к.к. ...., Хотел „Орловец”, сума в размер на 500 лв. – разноски за
платен адвокатски хонорар по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6