№ 3212
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203551 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните наказания и нарушения (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. С. М. срещу наказателно постановление
(НП) № СО-Т-М-22-01-100/ 20.07.2022г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на основание чл. 53, ал.1, 2, вр. чл. 24, ал. 1 от
ЗАНН и чл.35, ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
упражняване на търговска дейност на територията на Столична община
(Наредбата) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление, като моли
атакуваният акт да бъде отменен. Желае присъждане на сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. С нарочна писмена молба
поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване
1
изцяло на НП. В указан от съда срок не депозира писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 02.05.2022 г. около 15.20 ч., при обход на маршрута в гр. София,
район „Средец“, „Градска градина“, Народен театър “Иван Вазов“, е
извършена проверка от органите на Столичен инспекторат (СИ) към
Столична община. Проверката е завършила с констатация за това, че
жалбоподателят извършва търговия на открито – продажба на царевица, вода
и балони - от съоръжение за търговия на открито – метална конструкция,
заемайки около 3 кв. м. публична общинска собственост. За дейността не е
било налице разрешение за ползване на място, издадено от кмета на района.
Поради това св. Й. Ц. И., старши инспектор в СИ към СО, съставила в
присъствие на жалбоподателя и на св. Н. Т. К., служител в СИ към СО, акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Актосъставителят
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на
територията на Столична община (Наредбата). Актът е предявен на
жалбоподателя и подписан от него, като му е връчен препис; констатират се
вписани обяснения в предвидената за това графа. В законоустановения срок е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на акта заместник-кмет на Столична община издал
процесното НП № СО-Т-М-22-01-100/ 20.07.2022гл, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, 2, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗАНН и чл.35,
ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за упражняване на
търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата) на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300
(триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля И., съставител на АУАН. Като лице, участвало в проверката,
същата се явява и очевидец на нарушението. Свидетелят по същество
потвърждава изцяло констатациите по акта. Съдът възприе с доверие тези
показания като непротиворечиви, в синхрон със събрания по делото
доказателствен материал. Съдът цени и писмените доказателства по делото,
2
които са относими и също допринасят за разкриване на обективната истина,
събрани и са приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По въпроса относно процесуалната допустимост на жалбата:
Редовността на процедурата по връчването на НП е част от проверката
на районния съд за допустимост на жалбата, т.е. дължимо процесуално
действие по чл. 59 от ЗАНН. Това е така, защото редовността на предприетия
способ по чл. 58 от ЗАНН е пряко относим към срочността на жалбата по чл.
60, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, която пък е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на административнонаказателното
производство. Нещо повече, единствено в производство по Раздел пети, Глава
трета ЗАНН, развиващо се пред районен съд, нарушителят би могъл да
оспорва законосъобразността на процедурата по връчване на НП.
От ангажираните от въззиваемата страна писмени доказателства, от
отбелязването върху процесното НП за начина на връчване по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, като извършил отбелязването е С. С. Г. – юрисконсулт в
Столичен инспекторат, не се установява да са спазени изискванията за
надлежното връчване чрез този способ. Това е така, защото, на първо място,
не са ангажирани надлежни доказателства, установяващи кое е длъжностното
лице, извършило отбелязването, както и дали то притежава представителна
власт. Това обстоятелство е от значение с оглед изискването на нормата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН (която като отклонение от общите правила за връчване на
книжа трябва да бъде тълкувана стриктно), отбелязването да бъде извършено
именно от наказващия орган. С други думи, наказващият орган е
длъжностното лице, което има правомощие да удостовери връчването на НП
по този особен ред, но представеното пълномощно /л. 23 от делото/ от
въззиваемата страна установява, че представителна власт притежава М. Т. Т.,
заемащ длъжността „главен юрисконсулт“, но това лице не е идентично с
лицето, извършило отбелязването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място, административнонаказващият орган /АНО/ не е
ангажирал доказателства /например, обратна разписка/, с оглед преценка за
връчване на НП, респ.възможност за връчване при условията на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН. Връчването на НП е част от производството по издаването му и е
3
процесуален способ за уведомяване на лицето, за да може то да реализира
правото си на защита чрез обжалването му. Поради това съдът намира, че
жалбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
като трябва да се приеме, че е подадена в установения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
срок и поради това се явява процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Видно от представените
по делото копия копия от заповеди и трудов договор /л. 31 от делото/ налице
е била компетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление.
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата предвижда, че търговия на открито
се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, издадено от
кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Съдът
съобрази изискванията на ЗАНН относно относно реквизитите на
процесуалните документи, като не констатира допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на СО постановява, че търговия на открито
се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно реквизитите на
процесуалните документи, като не констатира допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. В хода на
производството не е нарушена разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като
са посочени всички конкретни факти и обстоятелства за съответното
нарушение, при които същото е било извършено и установено. Съдът
споделя това виждане, доколкото е налице идентитет между отразеното в
4
АУАН и НП. Като съобрази това, настоящият съдебен състав не намира, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е могъл да
разбере, какво е извършил, и липсват препятствия за организиране на
защитата му. Правото на защита на санкционираното лице включва това, да
разбере, какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага то и
на кое нарушение съответства, като не е ограничено правото му на адекватна
и в пълен обем защита. Така по делото се установява, че при издаването на
АУАН и процесното НП не са допуснати нарушения на императивните
изисквания на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С факта на продажба на царевица, вода и балони от самостоятелни
съоръжения за извършване на търговия на открито, заемайки около 3 кв.м.
публична общинска собственост, без разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на район „Средец“, търговия на открито, жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по
чл.23 от Наредбата. По възражението за това, че М. не е извършвала
търговска дейност и не е осъществявала продажба по време на извършване на
проверката: от показанията на св.И. в съдебно заседание категорично се
установява обратното - фактът на продажба на сочените артикули от страна
на жалбоподателя, наблюдаван от проверяващите. Съдът не споделя и
наведения довод за това, че незаконосъобразно актът е съставен на
жалбоподателя, доколкото именно той е реализирал процесното деяние като
физическо лице – търговец, по смисъла на параграф 3, т.3 от ДР на Наредбата
/за това, че търговец, съобразно параграф 13, т.2 от Закона за защита на
потребителите, е всяко физически или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки/.
Липсват основания за приложение на института на „маловажен случай“,
съгласно чл.28 от ЗАНН: не се касае за по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения.
Законосъобразно административнонаказващият орган е определил и
санкцията на извършеното нарушение – в законоустановен вид и размер.
По искането за разноски, направено в съдебно заседание от страна на
процесуален представител на жалбоподателя: с оглед изхода по спора, съдът
намира, че същото не следва да бъде уважено. Аналогичното искане от
въззиваемата страна следва да се уважи и да се присъди юрисконсултско
5
възнаграждение в размер на 80.00 лв., доколкото по делото е проведено едно
съдебно заседание, разпитан е един свидетел и същото не се отличава с
правна и фактическа сложност.
При тези изложени съображения настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно, затова наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63,
ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № СО-Т-М-22-01-100/ 20.07.2022г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 53, ал.1, 2, вр.
чл. 24, ал. 1 от ЗАНН и чл.35, ал.3, вр. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и
условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична
община (Наредбата) на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от
Наредбата.
ОСЪЖДА жалбоподателя н да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
сумата от 80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.ССТ
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6