РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр.Бургас, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 8 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1548 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Х.С.Д. ***. Жалбоподателят участва в
производството чрез адвокат В.С.от АК Варна.
Ответник по касация е РУ Приморско, ОДМВР Бургас. Ответникът
не взема участие в касационното производството, редовно призован.
Страна в производството е и прокурор в ОП Бургас,
съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 94/29.06.2020г. по АНД
№ 127/2020г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-4635-000192/12.08.2019г. на началника на РУМВР Приморско, с
което на Х.С.Д. е наложено наказание глоба 100лв. за извършено нарушение по чл.177
ал.1 т.3 от ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 11.07.2019г. в 12.15 часа в гр.Китен на ул.Атлиман с посока на движение
към ул.Крайморска Д. предоставила МПС, черно, без марка и модел с посочен фабричен
номер, на неправоспособен водач Д.Д..
С решението си районният съд е потвърдил наказателното
постановление. В мотивите съдът е приел фактическата обстановка за установена.
Изследвал е вида на превозното средство – триколесен мотопед и като достигнал
до извод, че същото е МПС по смисъла на ЗДП, приел е, че дадената от АНО
квалификация е правилна, както и правилно е определен вида и размера на наложеното
наказание. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление. Констатирал е липса на предпоставки
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В касационната жалба и допълнителна молба се обосновават
доводи за неправилно приложен материален закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя в НП не било посочено
мястото на извършване на нарушението. Налице били предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Оспорва се, че Х.Д. е извършила вмененото нарушение. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени
наказателното постановление. Претендират се разноски. Не се сочат нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Фактите по случая са правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. На посочените в
наказателното постановление дата и място Д. и малолетния и син управлявали
посочените триколесни електрически превозни средства, които тя преди това наела
от търговец.
При така установените факти с наказателното постановление
неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.102 ал.1 от ЗДП на водача, собственика или
упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да
предоставя моторното превозно средство за управление на неправоспособен водач.
Тази норма правилно е била посочена от АНО като нарушена, но същата не е
административнонаказателна. Наказанието
е наложено на основание чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДП, която предвижда такова за
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на неправоспособно лице. Текстът на
посочената като приложима административнонаказателна норма не предвижда
наказание за посочения в чл.102 ал.1 „упълномощен ползвател“, а в случая е
установено и безспорно, че майката Д. не е била собственик, длъжностно лице или
водач на превозното средство, което е предоставила на малолетния си син. Такова
качество не е и посочено в обстоятелствената част на НП. Впрочем в НП изобщо не
са формирани фактически и правни изводи относно специалното качество на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което качество е необходимо
съгласно приложимите норми за реализиране на отговорността. Тази непълнота на
мотивите сама по себе си е съществено нарушение на процесуалните правила, основание
за отмяна на постановлението. Що се отнася до приложението на материалния
закон, след като чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДП е неприложим в процесния случай
поради това, че не предвижда наказание за упълномощен ползвател, извършил
нарушение по чл.102 ал.1 т.1, следвало е да се обсъди от АНО въпроса дали не са
налице предпоставките за търсене на административнонаказателна отговорност по
чл.185 от ЗДП.
Налице е и основание за отмяна на наказателното постановление, произтичащо
от разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН и изменение на ЗДП, прието след издаването
на наказателното постановление.
Съгласно посочената в НП като приложима санкционна разпоредба на чл.177
ал.1 т.3 б.А от ЗДП се наказва с глоба от 100 до 300лв. собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач.
По делото е безспорно установено, че процесното ППС представлява
електрическа триколка с фабричен № МС48V500W18040249.
Към момента на нарушението (11.07.2019г.) разпоредбата на §6 т.11 от ЗДП е
указвала, че „Моторно превозно средство“ е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства.
Тази разпоредба е изменена със Закона за изменение и
допълнение на ЗДП, ДВ бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г.,
като е придобила следната редакция: „моторно превозно средство“ е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.
Т.е. от легалното определение за МПС са изключени индивидуалните електрически
превозни средства. Същите са легално дефинирани с нова т.18б. от §6 от ЗДП (ДВ,
бр.60 от 2020г., в сила от 7.07.2020г.), както следва: „индивидуално
електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство,
оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост,
надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R
(референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство
е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm,
когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50
kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички,
обслужващи лица с увреждания.
Съдът намира, че посочените изменения в законодателството са основание за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна на НП. Това е така, тъй
като към момента на разглеждане на спора от касационната инстанция
индивидуалните електрически превозни средства са изведени от обхвата на
законовото определение за МПС и същите са дефинирани като отделен вид ППС с
новата т.18б. на §6 от ЗДП. Същевременно в случая не е изяснен въпроса дали
управляваните от жалбоподателката и сина и ППС представляват МПС или ИЕПС,
което е съществено с оглед наличието на предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност във връзка с управление на МПС.
Неяснотата не произтича от липсата на процесуална активност на АНО, а от
последвалото изменение на закона. Затова приложимо се явява правилото на чл.3 ал.2 от ЗАНН, което не позволява
налагане на административно наказание при изменена правна уредба в насока,
благоприятна за дееца. В случая съобразно вече действащите правни норми, предоставянето
на индивидуално електрическо превозно средство (за каквото са налице данни)
на неправоспособен водач не може да бъде санкционирано по чл.177 ал.1 т.3 б.А предл.1 от ЗДП, тъй като
тези превозни средства вече не могат да бъдат квалифицирани като МПС.
Следва да се отбележи, че това законодателно
изменение е влязло в сила на 7.07.2020г., 8 дни
след постановяване решението на Районен съд Царево, поради което съдът не е могъл
да приложи тази правна норма, макар към настоящия момент решението да се явява
неправилно. По повод подадената касационна жалба и на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови
ново по същество, с което наказателното постановление бъде отменено.
При този изход на спора, съдът намира за основателно, доказано и
своевременно, направеното искане на касатора за присъждане на разноски. Такива
са извършени в производството пред Районен съд Царево в размер на 360 лв. Отговорността за разноските следва да бъде възложена върху
ОД МВР Бургас, по силата на чл.228
във вр. с чл.143, ал.1 от АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94/29.06.2020г. по АНД № 127/2020г. на Районен
съд Царево.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4635-000192/12.08.2019г.
на началника на РУМВР Приморско.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Х.С.Д. *** Иван Страцимир, 2А, офис 318, разноски по делото
360лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.