Решение по дело №1441/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2213
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330101441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    2213                        Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 02.07                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 18.06.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 1441 по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. 

Ищецът П.Б.Т. от с. К. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на И.Д. на ответната страна, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ – гр. София, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответната страна, последно като „***“ в ***към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ (ГДАИ) в ответната Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ (ИААА) – гр. София до ***г., считано от която дата с процесната заповед, която му е била представена за връчване на същата дата, но той е отказал да я получи – което обстоятелство е било удостоверено с имената и подписите върху самата заповед на двама с. на отказа, на П.Т. е било наложено дисциплинарно наказание **и прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.189, ал.1, чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10, чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ и чл.2, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.5, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) във връзка с чл.107А, ал.21 от КТ и във връзка с Доклад с рег. № *г., за извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина през периода * г., подробно описани в Заповедта.

Заповедта съдържа всички законоустановени в чл.195, ал.1 от КТ реквизити - нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната заповед поради неспазване на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, с писмо от * г., връчено на ищеца на * г., ответникът е поканил П.Т. да даде писмени обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство в срок до 7 дни от получаване на писмото, и на * г. ищецът е изпратил такива и те са били получени от ответника на * г. – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконност на процесната заповед поради неизпълнение на задълженията на ответника по чл.193 от КТ.

Процесната Заповед е била издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно – от извършването на нарушенията, а с оглед тежестта на извършените нарушения, системния им характер, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на ищеца, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание се явява съразмерно на извършените от П.Т. нарушения на трудовата дисциплина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесната Заповед се явява законосъобразна, а оттук – че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответната страна не е претендирала заплащане на разноски и не е ангажирала доказателства за направени такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Б.Т., ЕГН **********, от с. К., *** със съдебен адрес:*** - ***С.В., против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5,  представлявана от И.Д. Б. З.Р., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на  Заповед № ***г. на И.Д. на ответната страна, с която, считано от ** г. на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.189, ал.1, чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10, чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ и чл.2, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.5, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) във връзка с чл.107А, ал.21 от КТ и във връзка с Доклад с рег. № *** г., на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „У.“ и прекратено трудовото му правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 02.07.2020 г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.