РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско дело №
20243000500197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени
въззивна жалба с вх. № 1654/22.01.2024г. на Р. Г. К. и Е. М. К. и насрещна
въззивна жалба на Ц. Х. С. с вх. № 7221/19.03.2024г. против решение №
1485/14.12.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 121/2023г.
Р. Г. К. и Е. М. К., чрез процесуалния си представител адв. И., обжалват
първоинстанционното решение в частта, в която по предявен срещу тях от Ц.
Х. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният на
05.02.2022г. предварителен договор за покупко-продажба на подробно описан
недвижим имот, при условие, че купувачът Ц. С. заплати на продавачите Р. К.
и Е. К. остатъка от продажната цена в размер на 24 000 евро в двуседмичен
срок от влизане на решението в сила, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД
въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата Ц. С. сумата от 5 500
евро, представляваща дължима неустойка по чл.13 от предварителния
договор.
В жалбата си излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното
от тях решение. Оспорват направените от съда изводи за наличието на
предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен,
твърдейки, че визираният в него срок е за след промяната на предназначението
на процесния имот, но липсва уговорен срок за извършване на тази промяна,
както и едногодишен срок за сключване на окончателния договор. Оспорват и
1
приетия от съда размер на дължимия остатък от продажната цена с доводи, че
условие за сключване на покупко-продажбата е било и заплащането на
уговорената цена за движимите вещи, както и че сумата от 23 000 евро,
платена от сина на ответницата, е за движимите вещи, а не част от цената на
имота. Наведени са оплаквания и срещу направения от първоинстанционния
съд извод за виновно бездействие от тяхна страна вр. поетото задължение за
промяна на предназначението на продавания имот и за основателност на
предявения срещу тях иск за заплащане на неустойка, в т.ч. за валидността на
тази клауза.
Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявените искове.
С насрещната въззивна жалба ищцата Ц. С. обжалва решението на ОС –
Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск по чл.92 ЗЗД за
заплащане на неустойка поради неизпълнение от страна на ответниците на
поетото от тях с предварителния договор задължение за прехвърляне на имота
с промяна предназначението му от офис на жилище повече от 1 година от
сключване на договора, за горницата над присъдената сума от 5 500 евро до
предявения размер от 16 000 евро.
Наведените в тази жалба оплаквания са за неправилност и
необоснованост на направените от съда изводи за прекомерност на
претендираната неустойка. Считат, че същите не кореспондират на
установеното по делото и характера на уговорената неустойка. Излагат се
доводи по същество. Отправеното искане е за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска по чл.92 ЗЗД в пълния му предявен
размер.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е депозирала писмен
отговор, с който оспорва подадената от насрещната страна жалба като
неоснователна.
В о.с.з., чрез процесуалните си представители, жалбите, респ.
отговорите по тях, се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Ц. Х. С.
против Р. Г. К. и Е. М. К. искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92
ЗЗД.
Наведените в исковата молба, уточнена с молба от 01.02.2023г.,
твърдения са, че по силата на предварителен договор от 05.02.2022г.
ответниците са се задължили да продадат на ищцата собствения си недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Майор Минчо Димитриев“ № *, съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.51.571.1.5 и представляващ офис
№ 2, подробно описан, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 и
ид.ч. от правото на строеж и ид.ч. от общите части на сградата, в която е
изграден, както и намиращите се в продавания имот движими вещи, срещу
уговорена продажна цена в размер на 80 000 евро, от която 55 000 евро е
2
цената на имота, а сумата от 25 000 евро е уговорената цена за движимите
вещи. При сключване на предварителния договор е било заплатено
уговореното в него капаро в размер на 8 000 евро, както и предадено
владението върху имота в полза на купувача. Посочено е още, че съгласно така
сключения предварителен договор прехвърлянето на собствеността е следвало
да стане в 14-дневен срок от издаването на акт за промяна на
предназначението на имота от офис на жилище по съответния
административен ред, задължение за изпълнение на което са поели
продавачите. През м.08.2022г. същите са уведомили сина на ищцата, действащ
като неин пълномощник, че промяната в статута на имота все още не е налице,
но желаят сделката да бъде изповядана, тъй като са им били нужни парични
средства за закупуване на имот. Отправени са били заплахи, че живеещият в
процесния имот син на ищцата ще бъде „изселен“, както и че има други
купувачи за имота. Предвид на това на 18.10.2022г. пълномощникът й е превел
на ответниците сумата от 23 000 евро, но ответницата К. е настоявала за
заплащането на пълната цена и финализиране на сделката без промененото
предназначение на имота. От страна на ищцата е било отправено предложение
за придобиване на ¾ ид.ч. от имота на настоящия етап, а останалата част, в т.ч.
и заплащането на остатъка от цената да бъде след извършването на смяната на
статута, което също не е прието. Междувременно по подадено от продавачите
заявление до гл.архитект на Община Варна е бил постановен отказ за промяна
на предназначението като с оглед мотивите на същия твърди, че причината за
него е виновното бездействие на ответниците до този момент. Независимо от
така постановения отказ ищцата е приела да закупи имота съгласно
действащия му статут като е отправила ел.писмо до продавачите, с което ги е
поканила да се явят в 11 часа на 16.01.2023г. в кантората на нотариус Бейлерян
за изповядване на окончателната сделка и изразена готовност за заплащане на
остатъка от продажната цена при приспадане на сумата от 16 000 евро,
уговорена в предварителния договор неустойка за неизпълнение на
задължението им за промяна в статута на имота. Ответниците не са се явили, с
което обуславя и правния си интерес от предявяване на иска за обявяване на
сключения между страните предварителен договор за окончателен, на
основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Едновременно с това и въз основа на наведените твърдения за виновно
неизпълнение на задължението на ответниците да им продадат имот с
променено предназначение, е предявен и иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на
сумата от 16 000 евро, претендирана като уговорена в чл.13, изр. второ от
предварителния договор неустойка вр. това задължение. В условията на
евентуалност се претендира заплащането на сумата от 5 500 евро като
дължима неустойка по чл.13, изр. първо от предварителния договор за
неизпълнение от ответниците на договорните им задължения по чл.9 /да не
предлагат имота на други купувачи/, чл.2 /предвид поисканото в отклонение
на уговорените срокове плащане на сумата от 23 000 евро/ и по чл.12
/непредприемане на действия, които да доведат до сключване на окончателен
3
договор повече от 10 месеца и неявяване на 16.01.2023г. за сключване на
окончателен договор/.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците К. са
оспорили предявените искове с възражения за тяхната неоснователност.
Твърдят, че към датата на отправяне на поканата от м.01.2023г. срокът за
изпълнение на задължението им по смяна на предназначението на имота не е
изтекъл, не е налице виновно бездействие от тяхна страна, своевременно и в
срок са предприели действия за това, а причината за постановения отказ и
невъзможността да бъде променен статута на имота се дължи на обективни
причини – настъпили законодателни промени. Твърдят също така, че
платеното капаро е в размер на 7 981.16 евро, както и че същото, ведно с
платените впоследствие 23 000 евро следва да бъдат отнесени към
уговорената в предварителния договор цена на движимите вещи. С оглед на
това считат, че към настоящия момент от цената на недвижимия имот са
платени само 5 983.16 евро, поради което и дължимият остатък от същата е в
размер на 50 016.84 евро. Относно претенциите за неустойка оспорват същите
с твърдения за липса на неизпълнени/нарушени от тях задължения. В тази
връзка сочат, че освен подаденото от тях заявление до гл. архитект от м.12
2022г., са били предприети от други съсобственици действия по промяна
ПУП, необходима за допускане на уговорената в договора смяна на
предназначение и които ги ползват. Оспорват имота да е предлаган на друг
купувач. Сочат още, че посоченият от ищцата нотариус, при когото са
поканени да изповядат сделката е различен от уговорения в договора, както и
че причината да не се явят е несъгласието с претенцията за заплащане на
неустойка. Правят възражения за нищожност на клаузата за неустойка като
противоречаща на добрите нрави и за прекомерност на същата.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в
жалбите оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия
закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Липсва спор, а това е установено и от приобщените по делото писмени
доказателства, че страните са обвързани от валиден договор, сключен между
тях на 05.02.2022г., по силата на който съпрузите Р. и Е. К. са се задължили да
продадат на Ц. С. собственият си недвижим имот, придобит от тях по договор,
обективиран в нот. акт № 123/2010г. и представляващ офис № 2 с
идентификатор по КК 10135.51.571.1.5, находящ се в гр.Варна, ул.“Майор
Минчо Димитриев“ № *, ведно с прилежащата му изба и ид.ч от общите части
на сградата и от правото на строеж, както и на намиращите се в имота
движими вещи, за сумата от 80 000 евро, от която 55 000 евро е цената за
недвижимия имот и 25 000 евро за движимите вещи. Уговорено е при
сключването на договора да бъде платено капаро в размер на 8 000 евро, за
изпълнението на което задължение са представени доказателства, а остатъкът
от цената на имота, както и дължимата цена за движимите вещи да бъдат
платени в деня на сключване на окончателния договор.
4
Владението върху продавания имот е било предадено на купувача в деня
на сключване на предварителния договор.
Съгласно клаузите на процесния предварителен договор прехвърлянето
на собствеността е следвало да стане в срок от 14-дни след извършването на
промяна на предназначението на имота от офис в жилище, като продавачите са
се задължили да предприемат следващите се за тази промяна действия /чл.1,
раздел 1 и чл.4, раздел 2 от договора/.
Към настоящия момент между страните не е налице спор и относно
обстоятелствата, че след сключване на процесния договор между тях е била
водена кореспонденция, касаеща уговорената смяна в предназначението на
имота и неговото прехвърляне, че през м.октомври 2022г. синът на
купувачката Ц. С. – А.С. е превел по настояване на ответницата К. сумата от
23 000 евро, че още през 2020г. друг собственик на обекти в сградата, чрез
пълномощника си И. И., е сезирал компетентните органи с искане за промяна
на предназначението на неговите имоти в жилищни, че същият е бил е бил
уведомен за необходимостта от извършването на промяна в ПУП и в каквато
насока е предприел действия, неприключили до настоящия момент /видно от
приетата административна преписка по заявления АУ105582ВН829.10.2020г.;
АГУП2200016бВН/03.02.2022г.; АУ034812ОД/12.04.2022г. и
АУ123501ВН/14.02.2022г./, както и че на 08.12.2022г. продавачката Р. К. е
входирала в Община Варна „запитване“ относно възможността за смяна на
предназначението на имота от офис в жилище, по което запитване е
постановен отказ, обективиран в писмо на гл.архитект с изх. №
АГУП22001611ВН-001ВН/15.12.2022г. След постановяване на този отказ
ищцата Ц. С. е отправила покана до продавачите за изповядване на
окончателната сделка на 16.01.2023г. при непроменено предназначение на
продавания имот, но при приспадане от дължимата продажна цена на
уговорена с договора неустойка за неизпълнение на задължението относно
промяната в статута в размер на 16 000 евро. Съгласно съставения
констативен протокол от нотариус Бейлерян продавачите не са се явили.
При така установената фактическа обстановка спорните въпроси са дали
към датата на отправяне на поканата от страна на купувачката, респ.
предявяване на настоящите искове задължението на продавачите за промяна
на статута на процесния офис е било изискуемо, сбъднало ли се е било
условието за сключване на окончателния договор, какъв е дължимият остатък
от уговорената продажна цена, налице ли е виновно неизпълнение на
договорни задължения от страна на продавачите, което да ангажира
отговорността им за заплащане на неустойката, уговорена в чл.13 от
предварителния договор, действителността на същата.
В чл.4, раздел втори от предварителния договор страните са уговорили,
че продавачът се задължава за своя сметка и по предвидения в закона ред да
промени предназначението на продавания имот от „офис“ в „жилище“, след
което в двуседмичен срок от издаването на официалния документ за тази
5
промяна да прехвърли собствеността на купувача. Промяната на
предназначението като предшестваща сключването на окончателния договор е
посочена и в чл.1 от договора. Изричен срок за изпълнение на задължението
на продавачите за промяна предназначението на имота не е посочен в клауза от
договора. В същото време в чл.13 е уговорено, че ако продавачът виновно не
изпълни задължението си да прехвърли собствеността на имота с променено
предназначение повече от 1 година от датата на сключване на договора, то
дължи на купувача връщане на платената първа вноска в двоен размер.
Тълкуването на посочените в тези две клаузи срокове в тяхната взаимовръзка
и съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД сочи на извод, че изпълнението на
поетото от ответниците-продавачи задължение за промяна предназначението
на продавания имот и прехвърлянето на имота е скрепено със срок – 1 година
от сключване на договора.
Съгласно приетата за установена по-горе фактическа обстановка е
безспорно, че към датата на изпращане на поканата за изповядване на
сделката на дата 16.01.2023г. и към датата на предявяване на исковата молба –
17.01.2023г. този срок не е бил изтекъл. Това е станало в хода на настоящия
исков процес, което обстоятелство следва да бъде съобразено /чл.235, ал.3
ГПК/. В същото време до настоящия момент уговорената промяна в статута на
процесния имот не е осъществена. Нещо повече, постановен е бил изричен
отказ от страна на компетентния административен орган, което обстоятелство
е мотивирало ищцата като купувач да приеме изпълнение на договора
съобразно актуалния статут на продавания обект. Видно от разменената между
страните кореспонденция желание за изповядване на окончателната сделка
при този статут на имота е изразявано и от страна на ответниците – продавачи.
В този смисъл са и изявленията на процесуалния им представител, направени
в о.с.з. от 13.10.2023г.
С оглед на горното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД – сключен
валиден предварителен договор, съдържащ съществените елементи на
окончателния и подлежащ на изпълнение, а прехвърлителите са собственици
на продавания имот.
На основание чл.362, ал.1 ГПК договорът следва да бъде обявен за
окончателен при условие, че ищцата заплати остатъка от уговорената
продажна цена за имота, а именно сумата от 24 000 евро.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че платеното за имота е в
размер на 5 983.16 евро, а дължимият остатък – 49 016.84 лева.
Уговорената продажна цена само за имота е в размер на 55 000 евро. В
чл.3, раздел 1 от договора е посочено, че при сключването му купувачът
заплаща по банков път капаро в размер на 8 000 евро от цената на продавания
имот, останалата част от 47 000 евро, както и дължимата цена за движимите
вещи в размер на 25 000 евро следва да бъдат платани в деня на сключване на
окончателния договор. Именно поради това и съдът приема, че заплатените с
6
два банкови превода от 07.02.2022г. по сметка на продавачката Р. К. общо
8 000 евро, съгласно представените извлечения от банковата сметка на
пълномощника на купувачката, съставляват част от продажната цена само за
имота. По същите съображения и доколкото не може да се направи извод за
постигната друга уговорка между страните от разменената между тях
кореспонденция, следва да се приеме, че и сумата от 23 000 евро, преведена
през м.10 2022г. също съставлява плащане за покупката на имота, а не за
движимите вещи.
При това положение платеното е в общ размер на 31 000 евро, а
дължимият остатък до 55 000 евро – 24 000 евро.
Предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е само предварителния договор за
прехвърляне на недвижимия имот, но не и инкорпорирания в същия акт
договор за продажба на движимите вещи. Поради това и заплащането на
продажната цена за същите не е част от условието по см. на чл.362, ал.1 ГПК.
По предявения като главен и разгледан от първоинстанционния съд иск с
правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението за прехвърляне на имот с променено предназначение, уговорена
в чл.13, предл. второ от процесния предварителен договор:
Съгласно задължителните разяснения по т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС и константната съдебна практика нищожна поради накърняване на
добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции
/обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като се съобразят специфичните факти и
обстоятелства, включително примерно посочени в цитирания тълкувателен
акт критерии като естеството и размера на задължението, което се обезпечава,
дали същото е обезпечено и с други правни способи, вида на уговорената
неустойка, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от евентуално неизпълнение.
В настоящия случай уговорената неустойка за неизпълнение на поетото
от продавачите задължение за извършване на следващите се действия по
промяна предназначението на продавания имот има компесаторен характер, за
изпълнението на това задължение не са уговорени други обезпечения, а
интересът на купувача-кредитор е за придобиване на имот с жилищно
предназначение. Именно с оглед на последното е и уговорената от страните
продажна цена, а неизпълнението на задължението ще е основание за
направата на допълнителни разходи от страна на купувача за постигане целта
на договора – придобиване на жилищен имот. Ето защо съдът намира, че
уговореният размер на неустойката, съизмерим с двойния размер на
платеното капаро, не надхвърля присъщите й обезпечителна, санкционна и
обезщетителна функция, поради което същата не е нищожна.
Налице са основанията за ангажиране отговорността на ответниците. От
7
коментираните по-горе доказателства по делото не се установява
своевременно предприети от тях действия по изпълнение на задължението им
вр. промяната статута на имота. Упълномощаването на лицето И. И.,
отправяла искания за промяна предназначението на други самостоятелни
обекти, впоследствие и за изменение на ПУП, е само от собственика И.М., но
не и от страна на ответниците. Действия от тяхно име пред компетентните
административни органи това лице не е извършвало. Действително към датата
на сключване на процесния предварителен договор е налице вече подадено
искане от страна на този собственик за разрешаване промяна на ПУП
/заявление АГУП2200016бВН/03.02.2022г./, което съгласно предходен отговор
на гл. архитект на район „Одесос“, Община Варна /л.176 от делото на ОС/ е
било необходимо условие за допускане промяна на предназначението на
обекти в сградата. Последвало е депозирането на две нови искания за
допускане на изменение и разрешаване изработването на проект за изменение
на ПУП от същия собственик от дати 12.04.2022г. и 14.12.2022г.,
производството по които не е финализирано. На заявителя са били дадени
указания, обективирани в писмо с изх. № АУ034812ОД-001ОД/28.04.2022г. и
получено от пълномощника му едва на 16.02.2023г., за представяне на
допълнителни документи, в т.ч. и съгласие от всички собственици на имота и
носители на ограничени вещни права, съгласно разпоредбата на чл.134, ал.2,
т.6 ЗУТ. Доказателства за участие на ответниците в това административно
производство, респ. за дадено съгласие от тях за изменение на ПУП в
изискуемата се форма до изтичане на срока за изпълнение на задължението
им, поето с предварителния договор, не са ангажирани.
Следователно недоказани се явяват твърденията на ответниците за
предприети от тях действия, насочени към изпълнение на това им задължение.
Подаденото на 08.12.2022г. „запитване“ относно възможността за промяна
предназначението на притежавания от тях офис № 2 се явява формално и
несвоевременно, направено след изявления от страна на купувача за
предприемане на съдебни действия, извод за което следва от разменената по
между им кореспонденция, твърденията им за знание относно предприетите
действия от трето лице по изменение на ПУП и дадения отговор на тяхното
искане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че
причината за непроменения статут и постановения отказ от 15.12.2022г. са
настъпили законодателни промени, съгласно които при определяне
предназначението на сградата изградените в нея ателиета се считат за
жилищни обекти. Това изменение е въведено с разпоредбата на §5, т.29 от ПР
на ЗУТ, обнародвано в ДВ бр.16/2021г., т.е. към датата на сключване на
процесния договор е било факт. С оглед на това, при полагане на дължимата
грижа, към датата на сключване на процесния предварителен договор на
ответниците би следвало да са известни и необходимите предпоставки, които
следва да са налице, за да може да изпълнят поетото от тях задължение
/промяна в действащия ПУП, предвижданията по който определят терена като
8
такъв „за обществено обслужване“, а изградената в него сграда като
„обществено обслужваща“/.
Основателно обаче се явява направеното възражение за прекомерност на
претендираната и дължима от тях неустойка.
Преценката дали е налице прекомерност или не се извършва въз основа
на съотношението между действително претърпените от кредитора вреди и
размера на уговорената неустойка, като то се преценява към момента на
неизпълнение на договора. Тежестта за доказване на действителния размер на
вредите е за длъжника. При направата на извод за прекомерност обаче съдът
не е длъжен да намали неустойката до размера на действително претърпените
вреди. Подобна обвързаност би била в противоречие със санкционната
функция и обезпечителния характер на неустойката, респ. незачитане на
договорната свобода на страните.
В случая съдът приема, че действителните вреди са съизмерими с
разходите, които купувачът следва да направи за осъществяване на въпросната
промяна на предназначението, както и заплатените от купувача до този
момент разходи по имота, размерът на които е обусловен и от
предназначението на имота, при условие, че същите надвишават подобни
разходи за жилищен имот.
Доказателства за прогнозната стойност на разходите по смяната на
статута, нито такива, даващи възможност за съпоставки на направените от
ищцата разходи за консумативи и дължимите такива за жилище, съответно
офис, не са ангажирани. Независимо от това, отчитайки необходимостта от
изработването на проект за изменение на ПУП от правоспособно лице и
обстоятелството, че разходите по правило следва да бъдат поети от всички
собственици на мястото и титуляри на ограничени вещни права, действията,
които след това следва да бъдат предприети за промяна предназначението на
продадения имот /чл.147а ЗУТ/, както и неоспорените от ищцата твърдения на
ответниците, че консумативните разходи за ток и вода се заплащат като за
битови потребители /т.е. не са налице разходи за консумативи, различни от
това, което ищцата би заплатила като собственик на жилище/, съдът намира,
че уговорената неустойка в размер на 16 000 евро се явява прекомерна. Въз
основа на тези обстоятелства и с оглед поведението на ответниците по повод
това им задължение, съдът приема, че санкция в размер на 10% от продажната
цена на имота, или сумата от 5 500 евро в достатъчна степен би компенсирала
купувача за неизпълнението и едновременно с това би имала и санкционен
характер за проявеното бездействие от страна на продавачите.
Ето защо тази искова претенция се явява основателна до размер на
сумата от 5 500 евро.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство са претендирани и от двете страни,
но с оглед изхода от спора /неоснователност на жалбите и на двете страни/,
9
съдът приема, че същите следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1485/14.12.2023г. на Окръжен съд -
Варна, постановено по гр.д. № 121/2023г.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10