№ 4460
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110106185 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422, ал.1 ГПК ГПК.
Образувано е по искова молба на „М...“ ЕООД против „Ф... ЕООД , с която по реда на
чл.422, ал.1 ГПК са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.266, ал.1 за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4 044,00
лева (четири хиляди четиридесет и четири лева), представляваща главница за частично
задължение по 13 бр. фактури, издадени във връзка с извършени услуги за период от
01.09.2020 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г. до
изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.04.2023 г., до
погасяването, и за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.05.2023г. по ч.гр.д. №
20814/2019 г. по описа на СРС, 141 – ви състав, както и осъдителни искове с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 999,12 лв. мораторна лихва за забава върху главниците по
фактури № № 2332/09.2020 г., 2353/02.10.2020 г., 2354/10.2020 г., 2394/03.11.2020 г.,
2395/11.2020 г. за периода 02.10.2020 г. – 02.02.2024 г. /уточнителна молба л.91 от
делото/.
Ищецът „М...“ ЕООД твърди, че с ответника са страни по договор за поръчка за
предоставяне на услугата „Онлайн репутация и реклама“ от 01.02.2019 г., със срок на
действие три месеца, като съгласно чл. 2.1 от договора действието му било удължено за една
година. Извършените действия по договора били месечна поддръжка на кампании в Google
Adwards, както и месечна поддръжка на Фейсбук страница и месечна реклама във Фейсбук,
създаване на профил в Инстаграм и месечна поддръжка в Инстаграм. Сочи, че изпълнил
задълженията си по договора, съгласно уговореното, като за извършените услуги в периода т
01.09.2020 г. до 30.09.2022 г. били издадени следните фактури на обща стойност 4 044 лв.: №
2332/09.2020 г., №2353/10.2020 г., №2354/10.2020 г., 2394/11.2020 г., 2395/11.2020 г.,
2841/06.2022 г., 2842/06.2022 г., 2865/07.2022 г., 2866/07.2022 г., 2887/08.2022 г., 2888/08.2022
г., 2904/09.2022 г. и 2905/09.2022 г., които останали незаплатени от страна на ответника,
въпреки приемането на извършената работа. При тези твърдения предявява настоящия иск
1
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 4 044 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка
от 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от 21.04.2023 г. до окончателното погасяване, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 20814/2023 г. по описа на СРС, 141 с-в, както и осъдителни искове
с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 999,12 лв. мораторна лихва за забава върху
главниците по фактури № № 2332/09.2020 г., 2353/02.10.2020 г., 2354/10.2020 г.,
2394/03.11.2020 г., 2395/11.2020 г. за периода 02.10.2020 г. – 02.02.2024 г. Претендира
разноски.
Ответникът „Ф... ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва да е налице облигационно отношение
между страните, като твърди, че приложените към исковата молба договор и фактури не
били подписани от ответника. Сочи, че не е ясно какво точно е извършил ищецът по
процесното облигационно отношение. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, като
претендира и разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
За вземанията си ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 20814 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 141 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове от ищеца.
По делото е представен Договор за поръчка от 01.02.2019 г. за предоставяне на
услугата „Онлайн Репутация и Реклама“ между „М...“ ЕООД, като довереник и „Ф... ЕООД,
като доверител. Предметът на договора е уреден в чл.1 и се изразява в извършването на
ежемесечни услуги, изразяващи се в месечна поддръжка на кампании в Google Adwards,
както и месечна поддръжка на Фейсбук страница и месечна реклама във Фейсбук, създаване
на профил в Инстаграм и месечна поддръжка в Инстаграм. В чл.3 на договора е предвидено
доверителят да заплати на довереника три месечно възнаграждение в размер на 1299 лева
без ДДС и следва да се изплаща авансово по банков път. Договорът се сключва за срок от
три месеца и влиза в сила на 01.02.2019 г., като в чл.2.1 е предвидено автоматичното му
продължаване с една година, в случай, че нито една от страните не изпрати писмено
уведомление за прекратяването му, преди изтичане на срока му. Плащанията по договора е
предвидено да бъдат авансови и извършени в 5 дневен срок след издаване на фактура от
страна на довереника. Договорът не е подписан от страните.
За извършени услуги ищецът издал 13 бр. фактури, с № както следва: №№
2332/01.09.2020 г., 2353/02.10.2020 г., 2354/02.10.2020 г., 2394/03.11.2020 г., 2395/03.11.2020
г., 2841/01.06.2022 г., 2842/01.06.2022 г., 2865/01.07.2022 г., 2866/01.07.2022 г.,
2887/01.08.2022 г., 2888/01.08.2022 г., 2904/02.09.2022 г. и 2905/02.09.2022 г. на обща
стойност 4 044,00 лева, с вкл.ДДС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че издадената от
„М...“ ЕООД фактура №**********/01.09.2020 г., е осчетоводена в счетоводството на всяка
от страните, като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на начисления по фактурата
ДДС, увеличило е разходите си за външни услуги в размер на 300,00 лв. и е увеличило
задължението си към „М...“ ЕООД със сумата от 360,00 лв. Процесната фактура е намерила
отражение в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период м.09.2020 г. на „Ф...
ЕООД. Ответникът не е осчетоводил останалите процесни фактури в счетоводството си и не
е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит с начисленият ДДС по фактурите.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на
2
21.04.2023 г.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи.
Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от
предявяването на иска – за исковата сума по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е възразил срещу нея в
предвидения от закона срок.
По иска с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266,
ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за изработка с ответника с
твърдяното съдържание и размера на договорената цена, че е изпълнил задължението точно
и е предал извършената работата - предмет на договора, на ответника, като последният я е
приел.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е
погасил задължението си за заплащане на цената.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. Договорът е консенсуален и неформален и писмената форма не е условие
за неговата действителност. След като по силата на действащото законодателство отсъства
законово основание да се изисква писмена форма на договора за изработка, то той може да
бъде сключен и устно, като изпълнението му подлежи на установяване с всички допустими
от ГПК доказателства и доказателствени средства.
Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат качеството
“търговци” по смисъла на чл. 1 ТЗ /какъвто е и настоящият случай/, във връзка с
упражняваната от тях дейност (чл. 286 и чл. 287 ТЗ), сделката е търговска и съгласно чл. 288
ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки
(част III, раздел I – раздел VI от ТЗ) и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите
и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка.
Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на
закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите
задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на
другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното
неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на
договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно средство за ликвидиране на
възникналото между страните правоотношение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка, обхваща два
момента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че
изработеното съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на договора.
По делото не се доказа от страна на ищеца наличието на формален договор за
изработка, тъй като представеното по делото хартиено копие не носи подпис на нито една от
страните в производството. Недоказано остана и твърдението на ищеца, че договорът е
изпратен по имейл на ответника. В този смисъл ирелевантни са твърденията за наличие на
извършени други плащания между страните, тъй като не се доказа наличието на един рамков
договор, по силата на който страните да са уговаряли отделните възлагания за извършване на
уклуги.
От друга страна и предвид липсата на писмена форма за действителност на договора
3
за изработка, една от процесните фактури, а именно № **********/01.09.2020 г. е отразена в
счетоводството на „Ф... ЕООД, като дружеството е ползвало данъчен кредит за начисления
му ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се
документират стопанските операции, във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ,
който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от
получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е
основание за плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата
само удостоверява този факт. Осчетоводяването на издадена фактура за стойността на
престацията в търговските книги на ответното дружество обаче съставлява извънсъдебно
признание на отразената в нея доставка, приемането й без възражения и на възникналото
задължение за заплащане на паричната й стойност. Когато фактурата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките, се приема, че търговецът е приел престацията и е
признал задължението за заплащане на стойността й, така, както е отразена във фактурата. В
чл.264 от ЗЗД е уреден начинът, съобразно който следва да се приеме извършената съгласно
договора работа, като законодателят не е установил задължителна писмена форма за
доказване на приемането, поради което същото може да бъде извършено и с конклудентни
действия.
Неоснователни са възраженията на ответника досежно липсата на договор между
страните, във връзка с фактура № **********/01.09.2020 г., тъй като осчетоводяването на
фактурата в ответника съставлява приемане на доставката на услуга по поддръжка на три
сайта, посочена в същата. Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290
ГПК, която има задължителен характер, обективирана в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.
д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46
от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
В чл.264 от ЗЗД е уреден начинът, съобразно който следва да се приеме извършената
съгласно договора работа, като законодателят не е установил задължителна писмена форма
за доказване на приемането, поради което същото може да бъде извършено и с конклудентни
действия. В този смисъл разпоредбата на чл.264, ал.3 от ДДС презюмира, че ако не са
направени възражения, относно приемането на работата, същата се счита приета.
При тези изводи предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява частично основателен
и като такъв следва да бъде уважен за сумата от 360 лв. по фактура №
**********/01.09.2020 г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4044 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Ищецът
не доказа в условията на пълно и главно доказване извършване на услуги по останалите
фактури и в този смисъл наличието на облигационни правоотношение между страните,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на фактурата е парично, с оглед на което в
случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на
4
законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Видно от фактура № **********/01.09.2020 г., срокът за
плащане на фактурата е 30.09.2020 г., респ. ответникът е в забава, считано от 01.10.2020 г.
Размерът на лихвата определен от съда на основание чл.162 ГПК чрез използване на онлайн
калкулатор възлиза на сумата от 131,56 лева, поради което искът подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 178,42 лева.
При този изход на спора по делото, право на разноски имат двете страни по
съразмерност. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното и
исковото производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 1030,88
лева, от които 161,76 лева за държавна такса в двете производства и 950 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение в двете производства. Посочените разноски са оспорени от
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено под минимума предвид, че
се касае за дело с определен материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид даденото в т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, решение
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 125,67 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като е определено на
минимума предвид, че се касае за дело с определен материален интерес по смисъла на чл.7,
ал.2, т.2 и ал.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На ответника по съразмерност се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1207,30 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл.79 вр. чл. 266 ЗЗД, че „Ф... ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „П..., дължи на „М...“ ЕООД, ЕИК: ****** и адрес: гр. София, ЖК С...,
сумата от 360,00 лева, представляваща главница по фактура № **********/01.09.2020 г. за
извършена услуга по поддръжка на три сайта, ведно със законна лихва за период от
21.04.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 4 044,00 лева (четири хиляди четиридесет и четири лева), представляваща главница по
фактури, издадени във връзка с извършени услуги за период от 01.10.2020 г. до 30.09.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 20814/2023 г. на Софийския районен съд, 141
състав.
ОСЪЖДА „Ф... ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „П..., ДА ЗАПЛАТИ „М...“ ЕООД, ЕИК: ****** и адрес: гр. София, ЖК С... на
основание чл.86 ЗЗД, сумата от 131,56 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху сумата от 360,00 лв., представляваща главница по фактура № **********/01.09.2020 г.
За периода от 01.10.2020 г. до 02.02.2024 г., като отхвърля исковете за разликата до пълния
предявен размер от 999,12 лв., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направени по делото
разноски в исковото и заповедното производство в размер на 125,67 лева.
5
ОСЪЖДА „М...“ ЕООД, ЕИК: ****** и адрес: гр. София, ЖК С... ДА ЗАПЛАТИ на
„Ф... ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „П..., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1207,30 лв., представляваща направени по делото
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6