РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. С, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500231 по описа за 2021 година
Производството е по чл.по чл.257-чл.283 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60485/23.03.2021г. от К. Р. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч., община С , ЕЛ. Р. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.О., ул. Т.Н. №26, област С.З., и Р. Р. БР.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул. В.Л., бл.11, ет.4, ап.12, против
решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г.по описа на Сския
районен съд,което намират ,че е незаконосъобразно Твърдят ,че са продали
чужд имот на В.Б. и нейният баща С.Б., затова възразяват срещу съдебното
решение. Твърдят ,че продадения имот е бил тяхна собственост.Твърдят ,че
за него са се снабдили с нотариален акт и винаги са ползвали имота,поради
това считат ,че съдебното решение е неправилно.След като разбрали за какво
се води делото, първия от тях - К.М. се явил в съдебно заседание лично и дал
обяснения. Считат ,че с тези обяснения се изяснило кой и как е ползвал
техния имот до момента, в който го продали. Считат ,че ако е необходимо и
молят съда да посети на място имота, да извърши оглед и веднага ще
прецени как се ползва имота. Твърдят ,че между двата имота има камен
дувар, който е построен още от техния дядо К.Ж..Твърдят ,че когато арх.
П.П. одобрил плана на с.Ч. и дал част от техния имот на братовчедите им
(които сега водят дело срещу тях ) жалбоподателите не бяхме съгласни,
като твърдят ,че нито получили пари за тази част, нито я дали да се ползва
1
от някой друг.По настоящата въззивна жалба правят искане , въззивното
гражданско дело да се води в тяхно отсъствие. Няма да сочат нови
доказателства.Молят въззивния съд да отмени решение №60027/01.03.2021 г.
по гр.д. №465/2019 г. на Сския районен съд, в частта ,с която е уважен иска по
чл.54, ал.2 от ЗКИР, както и в частта, с която са осъдени да заплатят
съдебните разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№
60642/05.05.2021г. от М. К. М.,с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.”С.”
№12 и В. Б. СТ. , с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.”Л.” №33, чрез
адв.Д.К.,който намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано постановено. Твърди ,че с решение № 60027/01.03.2021 г. по
гр.дело №465/2019 г. по описа на Районен съд С са уважени предявените от
доверителите му искове като е признато за установено на основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, по отношение на ответниците К. Р. М., ЕГН **********, от с. Ч.,
общ. С; ЕЛ. Р. Р., ЕГН **********, от с. О., общ. Б.Д., обл. С.З., ул.„Т.Н.“ №
26; Р. Р. БР., ЕГН **********, от гр. Р., ул.„В.Л.“ № 11, ет. 4, ап. 12 и В. СТ.
Б., ЕГН **********, от гр. С, ул.„С.“ № 27, че към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. С със Заповед №
РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, М. К.
М., ЕГН **********, от гр. П., ул.„С.“ № 12 е собственик на 1/8 ид.част, а В.
Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.„Л.“ № 33 е собственик на 1/24 ид.част
от част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 81520.501.257
по КККР на с. Ч., която част с площ от 110 кв.м. е повдигната в сив цвят на
комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-техническата
експертиза /л. 143 от делото/, и е налице кадастрална грешка, тъй като същата
част от 110 кв.м. не е заснета като част от имот с идентификатор
81520.501.259, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на В.
Б. СТ. в частта за разликата над установената 1/24 ид.част до претендираната
1/12 ид.част.Осъдена е В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на
основание чл. 108 ЗС да предаде на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„С.“ № 12 владението върху 1/8 ид.част от част с площ от 110 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С,
одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към
заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/.Осъдена
е В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на основание чл. 108 ЗС
да предаде на В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 33 владението
върху 1/24 ид.част от част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ.С, одобрени със Заповед
№ РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София,
повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по
съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/.Осъдени са К. Р. М., ЕГН
**********, от с. Ч., общ. С; ЕЛ. Р. Р., ЕГН **********, от с. О., общ. Б.Д.,
обл. С.З., ул. „Т.Н.“ № 26; Р. Р. БР., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „В.Л.“ №
11, ет. 4, ап. 12 и В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр.С, ул.„С.“ № 27 да заплатят
на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.„С.“ № 12 и В. Б. СТ., ЕГН
2
**********, от гр. П., ул.„Л.“ № 33 сумата от 532,50 лв. за деловодните
разноски, направени по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Осъдена е В. СТ. Б.,
ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 да заплати на М. К. М., ЕГН
**********, от гр. П., ул.„С.“ № 12 и В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Л.“ № 33 сумата от 532,50 лв. за деловодните разноски, направени по
исковете по чл. 108 ЗС.Осъдена е В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Л.“ № 33 да заплати на В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27
сумата от 197 лв. за деловодните разноски, направени по иска по чл.108 ЗС,
пропорционално на отхвърлената част от иска.Счита, че обжалваното
решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Намира ,че иска с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР е основателен и доказан. Изложените възражения счита
,че са неоснователни и не се подкрепят както от събраните по делото
доказателства, така и от техните изявления направени с отговора на исковата
молба и обясненията пред съда.Твърди ,че по делото категорично е
установено, че съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 75, том 17, дело №72/03.03.1972 г. на PC
С и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулация № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г. на PC С, наследодателите на
ищците К. И. Ж. и Р. И.а Ж.а са били собственици при равни права на дворно
място цялото с площ 725 кв.м., което съставлява парцел IX /девети/,
планоснимачен номер 259 /двеста петдесет и девет/ в кв.17 /седемнадесет/ по
регулационния план на с.Ч., община С. Моли съда да обърне внимание ,че
видно от тези нотариални актове по силата на дворищната регулация към
имот пл.№259, кв.17 са предадени 127 кв.м. от поземлен имот пл.№256,
кв.17 и 110 кв.м. от поземлен имот пл.№257, кв.17. След заплащане на
дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. и снабдяване с
нотариален акт, предадените към парцел IX - 259, кв.17 части от имоти пл.
№256 и пл.№257 твърди ,че са реално завзети и имота е ограден, което и
видно от протокол за въвод във владение по изп.д. №246/1994г.(л.156-157) и
удостоверение изх.№83/29.10.2019 г. на СИС при PC С (л.191).Твърди ,че
придобиването на спорната част от имот пл.№257 (нот.акт № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г. на PC С) е при действието на регулационния план на с.Ч. от
1965 г. От приетото заключение по назначената СТЕ и приложените към него
скици (л. 138-146) счита ,че е установено, че за имот пл.№259, записан в
разписия лист на И. Ж., е отреден парцел IX - 259, кв.17. Със Заповед
№140/29.09.1972 г. планът е изменен и към парцел IX - 259 се придадени
части от имоти пл.№256 И ПЛ.№257. Вещото лице е констатирало, че
регулационните сметки са уредени като дължимите суми по протокол за
оценка от 12.02.1975 г. са платени с вносни бележки №№1269 и 1270 от
29.03.1975 г. на ДСК-С. На лист 193-195 от делото са приложени и
намиращите се по преписката в община С доказателства - протокол за оценка
от 12.02.1975 г., обяснителна записка и цветна скица. Счита ,че е установено
от вещото лице по приетото заключение и приложената комбинирана скица
№2, спорната част от имот пл.№257 (отбелязана с подробни точки с техните
координати), попада в парцел IX - 259, кв.17 по плана на с.Ч. от 1965 г., ЧИ
3
със Заповед №140/29.09.1972 г. на ОНД-С, т. е. доверителите му се
легитимират като собственици на процесния имот на релевираното
придобивно основание.Твърди ,че с отговора на исковата молба ответниците
К. Р. М., ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР. признават иска с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР. На въпроси, поставени по реда на чл.176 от ГПК в с.з на 28.11.2019
г. К.М. обяснява , че през 1994-1996 г. е направен въвод, като съдия
изпълнител е сложил колчета, които са към техния имот, който е отишъл към
Ж.. Подписал документ, но не го е чел.... “Става въпрос за квадратите, които
арх.П.П. ги беше предал на тях .Трябваше да дадем около 100 кв.м.. “
Приетите като доказателства по делото протокол за въвод във владение по
изп.д. №246/1994г.(л. 156-157) и удостоверение изх.№83/29.10.2019 г. на СИС
при PC С (л.191), намира ,че установяват, че К. Милковски лично е участвал
при предаване на владението на придаваемите части и осъществения въвод
във владение му е противопоставим.Счита ,че районният съд правилно е
приел, че към момента на въвода - 08.04.1994 г. планът следва да се счита за
приложен, а собствениците на имот пл.№259 към същия момент - Г., Р. и К.
Ж. и наследниците на починалата през 1992 г. Е.К. - С. /С./ и И. С.ви са
станали собственици на придаваемата част от имот пл.№ 257 с площ от 110
кв.м. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение №
60027/01.03.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на Районен съд С,като
законосъобразно и обосновано постановено Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60477/19.03.2021г. от В. СТ. Б.
,с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.С, ул. „С.“№2,чрез адв.С. Н. против
решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г. по описа на Сския
районен съд.Счита, че решението е постановено при допуснати нарушения
на процесуалния и материалния закон. Намира ,че районния съд е формирал
неправилни изводи, както по отношение на приложимите правни норми, така
и при обсъждане на фактите по делото.С отговора на исковата молба е
направено възражение за недопустимост на предявените искове, което
възражение независимо дали е основателно следва да бъде обсъдено в
съдебния акт.С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че
доверителката и Б. е придобила правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 81520.501.257, в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС, като
добросъвестен владелец - купувач, считано от 2012 до настоящия
момент.Счита ,че в настоящия процес тази презумпцията не е оборена и по
делото липсват каквито и да било доказателства за знание у доверителката
и,че праводателите не са собственици на процесния имот Счита ,че този
релевантен въпрос дори не е споменат в съдебното решение.Праводателите на
жалбоподателката - К.М., Е.Р. и Р. Б. твърди ,че са се легитимирали пред нея с
нотариален акт за собственост за дарение №15, том 2, дело №203/2007 г.
Моли съда да обърне внимание ,че е налице и предходен нот. акт №112, том
1, дело №107/2007 г., за признаване право на собственост на наследниците на
К.Ж. върху имот пл.257, с площ от 310 кв.м., план на с.Ч.. Посочените лица са
били вписани като единствени собственици на имот 81520.501.257 в КККР на
с.Ч., одобрена през 2010 г.. Твърди ,че в разписния лист по предходния план
4
на с.Ч., като собственици на същия имот пл. 257 (част от които е процесната
квадратура) е записан отново на наследодателят на К.Ж., както е приел и съда,
въз основа на СТЕ.Счита ,че не е спорно, че ищците представят нотариален
акт от 1976 г., за уреждане на регулационни сметки за 110 кв.м. от имот
пл.257. Твърди ,че същата година е извършено и дарение на общо 1/2 идеална
част на Е.К. (наследодател на ищцата В.С.) и Георги И. Ж. (чийто наследници
не са страна по делото). От тази 1976 г., са и последните данни за
собствеността на наследодателите на ищците по делото. Последващия нот.
акт за продажба от 2006 г., въпреки че е представен към исковата молба, не
касае ищците по делото. Счита ,че от 1976 г. до образуване на настоящото
дело през 2019 г., нито ищците, нито техен наследодател са предприели
действие да приведат в съответствие имотните грации с регулационните
граници. Твърди ,че в продължение на повече от 40 години, никой от тях не е
предприел действие за изменение на предходния кадастрален план на с.Ч. и
отразяване на собствеността за която се претендира Счита ,че не е обжалвана
и одобрената през 2010 г. кадастрална карта, не са предприети действия за
нейното последващо изменение. Ищците не са предприели и действия за
отразяване и вписване на собствеността върху спорната площ, както в
разписния лист на с.Ч., така и в кадастралния регистър. Посоченото счита ,че
доказва липсата на възможност доверителката и да узнае, че закупения от
нея имот би могъл да бъде спорен. От друга страна счита ,че посоченото е
доказателство за пълната незаинтересованост на ищците и техните
праводатели да уредят „собствеността си“ за която претендират, за да може
тази собственост да е видна за трети добросъвестни лица.Намира за погрешен
извода на съда, че след като ищците веднъж са придобили собствеността, то
правото не могло да се изгуби поради неосъществяването му. Посоченото
принципно е вярно, но не и когато е налице придобиване/закупуване на този
имот от трето добросъвестно лице, в защита на чийто интерес законодателят
е предвидил кратката петгодишна давност.Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че основното възражение на доверителката и не е обсъдено, съдът
дори е формирал обратния извод - за изтекла в полза на ищците кратка
добросъвестна давност и 10 годишната такава. Счита ,че за да обоснове този
извод, съдът е предпочел да не обсъжда един изключително съществен по
делото факт, а именно установената от вещото лице и свидетелите
съществуваща, материализирана граница, представляваща каменен зид.
Счита ,че дори и в исковата молба се съдържат твърдения за владение по
материализирани на място граници, като в хода на делото се оказа, че
материализираната на място граница минава, не по парцелната, а по
имотната граница между имоти 257 и 259. В.л. сочи ,че границата на УПИ
IX-259 в кв.17, по плана на с.Ч. в обхвата на ПИ 257 и 256 не е
материализирана. В края на своето заключение в.л. отново сочи:
„Съществуващият между ПИ с идентификатори 257 и 259 зид съвпада с
нанесената в кадастралната карта граница“. Твърди ,че това становище в.л.
поддържа и в с.з. от 28.11.2019 г.: ,Каменния зид съвпада с имотната
граница“. Т.е., на място между закупения от ответницата имот и имота на
ищците е налице трайна , представляваща каменен зид, който съвпада с
5
имотната граница по одобрената КККР на с.Ч.. За този каменен зид твърди
,че говори и св.Р.: ,“Нa мястото има стар зид, друга огР. не е имало“. Счита, че
материализираната на място граница винаги има отношение към владението,
защото показва в какви граници в крайна сметка се е ползвал един имот.
Намира ,че наличието на такава граница би следвало да се цени приоритетно
пред свидетелските показания в един съдебен процес.Моли съда да обърне
внимание ,че нито един свидетел не сочи ищците М.М. и В.Б., като лица
ползващи или владеещи процесната квадратура, в нито един период от време.
Всички свидетели сочат други лица, различни от ищците и техните
наследодатели (Е.К. и К.Ж., и двамата б.ж. на гр.П.). Св. К. сочи ,че познава
И. Ж.. Св. Р.а, сочи че имота се е ползвал от К. Ж.а, която била жена на Г. Ж..
Посочва още ,че тя е ползвала градинката под терасата, за която освен всичко
останало следва да се отбележи, че не е процесната площ, както неправилно е
възприел съда. Видно от скицата площта пред къщата е имот пл. №256, които
имот е вписан като собственост на ищците в КККР).Счита че ищците не бих
могли да ползват спорната част от 110 кв.м., след като тази част се намира
зад материализирана граница. От друга страна от разпита на свидетелите
счита ,че става ясно, че в къщата на Ж.и не живее никой, като всички са в
гр.П., което е видно и от постоянните адреси в удостоверението за
наследници на Е.К. и К.Ж..Съдът е приел, че считано от 1994 година, когато
бил извършен въвод във владение върху процесната площ от съдия
изпълнител, регулацията се счита приложена, като в полза на ищците е
изтекла и кратката петгодишна, и десетгодишната давност. Моли съда да
обърне внимание ,че такова заявено основание в исковата молба няма. В
исковата молба са описани всички представени документи за собственост -
нот. акт №75/03.03.1972 г. за придобиване на имот пл. 259 по давност; нот.
акт №3/26.01.1976 г. за имоти придобити по регулация имоти; нот. акт
№112/16.09.1976 г. за дарение и нот. акт №139/18.12.2006 г. за покупко
продажба, като е уточнено, че собствеността е придобита въз основа на
посочените в актовете способи (давностно владение, приложена регулация,
дарение, продажба). По отношение на давността, с исковата молба е
поддържано твърдение, че собствеността е придобита по давност към онзи
момент - 1972 г., а по отношение на регулацията - към 1976 г., съгласно
представените документи за собственост.
По делото не е спорно, че е налице нот. акт №3, дело №4/1976 година
за уреждане на регулационни сметки. Вещото лице сочи, че в преписката по
уреждане на регулационни сметки липсват данни за извършен въвод във
владение, или придадената по регулация част не е преминала във фактическа
власт на праводателите на ищците. Извода на в.л. се потвърждава от
представеното удостоверение изх. №83/29.10.2019 г. на ДСИ към PC. Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че от същото е видно, че през 1994 г. е
било образувано изп. дело, с взискатели Г. И. Ж. и Р. Ж.а, с предмет на
изпълнение въвод във владение по нот. акт №4/1976 г. Посоченото означава,
че фактическо заемане на процесната площ е направено 20 години след
възникване на основанието за заемане на площта, въз основа на заплатени по
регулация сметки. От друга страна, от това удостоверение става видно, че
6
въведените във владение лица са Р. Ж.а и Г. Ж., които не са наследодатели на
двете ищци по делото. Посоченото възражение в тази насока отново остана
извън рамките на съдебното решение.По делото се установи още, че една
година по-късно, колчетата от въвода са премахнати от лицето Х. Ч., срещу
което е образувано и прекратено наказателно производство, видно от
приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.01.1995 г. Счита ,че това установява и ответника М. в
отговорите си по реда на чл.176 от ГПК, като посочва че след този момент
процесната площ е владяна отново от ответниците, цитирам: „След като
спечелих делото с Ч., продължих да си ползвам целия парцел като
зеленчукова градина, заедно с тези 100 кв.м. Естествената граница си стои на
място, това е сух зид.“ За установяване именно на това владение,
ответниците- праводатели на доверителката и са се снабдили с нот. акт №112,
том 1, дело №107/2007 г., който счита ,че носи своята доказателствена
стойност, необорена от ищците по делото . От тази 2007 година, видно от
представените декларации от МДТ по делото, данъка върху този имот е
заплащан от ответниците по делото.Поради това моли съда да отмени
решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д. №465/2019 г. на Сския районен съд и
вместо него отхвърли предявените искове, като присъди на доверителката и
направените разноски по водене на делото пред двете инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№60644/05.05.2021г от М. К. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.”С.”
№12 и В. Б. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.”Л.” №33, чрез адв.Д.
К. , който счита , че обжалваното решението е правилно, обосновано,
постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на
решението.Жалбоподателката твърди, че направеното с отговора на исковата
молба възражение за недопустимост на предявените искове не е обсъдено в
съдебния акт. Намира ,че това възражение е неоснователно.Спорът по делото
е за собствеността на реално обособена част с площ от 110 кв.м . от
поземлен имот с идентификатор №81520.501.257 по КККР на с.Ч., община С
(целият с площ от 305 кв.м.), която площ по предходния план е част от ПИ пл.
№257 и е предадена по силата дворищно-регулационния план на с.Ч. към
имот пл.№259, образуващ УПИ IX - 259, кв.17, идентичен с поземлен имот с
идентификатор №81520.501.259 по КККР на с.Ч.,община С. За този имот
наследодателите на доверителите им счита ,че притежават нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 75, том
17, дело №72/03.03.1972 г. на PC С и нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г. на
PC С.
С нотариален акт № 112, том 1, рег.№ 1595, дело №107/2007 г. за признаване
право на собственост върху недвижими имот по давност и нотариален акт №
15, том 2, рег.№ 2837, дело №203/2007 г. за дарение на недвижим имот, и
двата по регистъра на А. С. - нотариус с рег.№366 по регистъра на НК,
ответниците К. Р. М., ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР. се легитимират като собственици на
7
ПИ пл.№257, кв.17 по плана на с.Ч. (поземлен имот с идентификатор
№81520.501.257 по КККР на с.Ч.), в който е включен и спорният имот.
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №172, том 1, рег.
№2737, дело №138/13.07.2012 г. на Ана Шопова - нотариус с рег.№613 по
регистъра на НК те са продали имота на В. СТ. Б. и М. А. Б., а нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №178, том 2, рег.№6055, дело
№327/10.09.2018 г. на Ана Шопова - нотариус с рег.№613 по регистъра на НК,
М. А. Б. е прехвърлила на В. СТ. Б. своята 1/2 идеална част от имота.Счита ,че
в случая е налице спор за материално право, тъй като ответниците
неоснователно претендират да са собственици на реално обособена част с
площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №81520.501.257 (целият
с площ от 305 кв.м.), която площ е придадена по силата дворищно
регулационния план на с.Ч. към имот пл.№259 образуващ УПИ IX - 259,
кв.17, идентичен с поземлен имот с идентификатор №81520.501.259 по КККР
на с.Ч..
Счита ,че правилно районният съд е приел, че породеният спор за
материално право ищците имат право да насочат както към настоящия
приобретател на спорната част - В.Б., така и срещу нейните праводатели.
Съдът се е позовал на задължителното за съдилищата разрешение дадено с т.
36 от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и е приел за неоснователно
възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове срещу
първите трима от тях . Жалбоподателката счита, че съдът не е обсъдил
твърдението, че е придобила спорния имот като добросъвестен владелец -
купувач, считано от 2012 г. до настоящия момент и че е погрешен извода на
съда, че след като ищците веднъж са придобили собствеността, то правото не
могло да се изгуби поради неосъществяването му.
Счита ,че по делото категорично е установено, че съгласно
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 75, том 17, дело №72/03.03.1972 г. на PC С и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г. на PC С, наследодателите на ищците К. И. Ж. и Р. И.а Ж.а са
били собственици при равни права на дворно място цялото с площ 725 кв.м.,
което съставлява парцел IX /девети/, планоснимачен номер 259 /двеста
петдесет и девет/ в кв.17 /седемнадесет/ по регулационния план на с.Ч.,
община С. Видно от тези нотариални актове по силата на дворищната
регулация към имот пл.№259, кв.17 са предадени 127 кв.м. от поземлен имот
пл.№256, кв.17 и 110 кв.м. от поземлен имот пл.№257, кв.17. След заплащане
на дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. и снабдяване с
нотариален акт, предадените към парцел IX - 259, кв.17 части от имоти пл.
№256 и пл.№257 са реално завзети, което счита ,че е видно от протокол за
въвод във владение по изп.д. №246/1994г.(л.156- 157) и удостоверение изх.
№83/29.10.2019 г. на СИС при PC С (л. 191). Моли съда да обърне внимание
,че извършването на въвода е признато от ответника К.М., който в с.з на
28.11.2019 г. Обяснява , че през 1994-1996 г. е направен въвод, като съдия
8
изпълнител е сложил колчета, които са към техния имот, който е отишъл към
Ж..Поради това счита ,че съдът правилно е приел, че към момента на въвода
- 08.04.1994 г. планът следва да се счита за приложен, а собствениците на
имот 259 към същия момент - Г., Р. и К. Ж. и наследниците на починалата
през 1992 г. Е.К. - С. /С./ и И. С.ви са станали собственици на придаваемата
част от имот пл.№ 257 с площ от 110 кв.м. Неоснователно е възражението, че
тъй като въведените във владение лица - Р. Ж.а и Г. Ж. не са наследодатели на
ищците по делото, то ищците не са собственици на имота и не са
осъществявали владение върху него. Намира ,че в случая Г. и Р. Ж. са
действали от името на всички съсобственици, което произтича от правото им
да си служат с общата вещ.Моли съда да обърне внимание ,че придобиването
на спорната част от имот пл.№257 (нот.акт № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г.
на PC С) е при действието на регулационния план на с.Ч. от 1965 г. От
приетото заключение по назначената СТЕ и приложените към него скици (л.
138-146) е установено, че за имот пл.№259, записан в разписия лист на И. Ж.,
е отреден парцел IX - 259, кв.17. Със Заповед №140/29.09.1972 г. планът е
изменен и към парцел IX - 259 се придадени части от имоти пл.№256 и пл.
№257. Вещото лице е констатирало, че регулационните сметки са уредени
като дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. са платени с
вносни бележки №№1269 и 1270 от 29.03.1975 г. на ДСК-С. Сочи ,че на лист
193-195 от делото са приложени и намиращите се по преписката в община С
доказателства - протокол за оценка от 12.02.1975 г., обяснителна записка и
цветна скица. Счита ,че е установено от вещото лице по приетото
заключение и приложената комбинирана скица №2, спорната част от имот пл.
№257 (отбелязана с подробни точки с техните координати), попада в парцел
IX - 259, кв.17 по плана на с.Ч. от 1965 г., частично изменен със Заповед
№140/29.09.1972 г. на ОНД-С, т. е. доверителите му се легитимират като
собственици на процесния имот на релевираното придобивно
основание.Включването на спорния имот в площта на парцел IX - 259, кв.17
по плана на с.Ч. от 1965 г. Счита ,че е на основание придаване по
регулация, като по делото намира ,че са представени неоспорими
доказателства за уреждане на сметки по този план, което е основание за
приложението на регулацията при действието на ЗТСУ (отм.). С оглед
изложеното намира ,че е правилен извода на районен съд –С че ответниците
М., Р. и Б. не са били собственици на спорната част от имот пл.№257, тъй като
по силата на приложената регулация и на отчуждителното действие на
изменението на регулационния план от 1972 г. същата част е придобита от
ищците. Поради това и изводът, че ответницата Б. не е могла да придобие
спорната част от имота въз основа на двете покупко-продажби от 2012 г. и
2018 г., тъй като нейните праводатели не са били собственици на същата
спорна част, намира ,че е обоснован и законосъобразен.
Счита ,че е неоснователно възражението, че между закупения от
ответницата Б. имот и имота на ищците е налице трайна материалицирана
граница. Моли съда да обърне внимание ,че в жалбата заключението на
вещото лице е коментирано избирателно. Вещото лице М. изрично е
посочило, че границата на УПИ IX - 259, кв.17 по плана на с.Ч. в обхвата на
9
ПИ с идентификатор №81520.501.257 и идентификатор №81520.501.256 не е
материализирана. ПИ с идентификатор №81520.501.259 е застроено дворно
място, а ПИ с идентификатор №81520.501.257 е незастроено дворно място,
което при огледа е силно буренясало, в т.ч. и площта на процесните 110 кв.м.,
които на място не са оградени или видимо очертани. В с.з. на 28.11.2019 г.
допълва, че огР. между имоти 259 и 257 няма . В тази насока са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и описанието на
действията на съдия изпълнителя при извършване на въвода, който не е
посочил наличието на трайна граница между имотите, а е маркирал спорната
граница с колчета.Моли съда да обърне внимание ,че ответницата Б.
упражнява фактическа власт върху тази част от имота едва от две-три години
чрез нейния баща С.Б., който е заравнил имота с багер и е струпал камъни в
същата част. Счита ,че ответницата не е доказала твърдението, че е
добросъвестен владелец и не е налице хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.След като
установеното от страна на доверителите му владение още от 1994 година не е
отблъснато, прекъснато или по друг начин отнето от праводателите им или от
тях самите, и след като няма отнемане на владение, което да е станало явно,
със знанието на собствениците на УПИ IX-259, като същото да е било
необезпокоявано и несъмнено, включително и от ответницата Б., тосчита ,че
районния съд правилно е уважил предявените искове по чл.108 от ЗС.Поради
това моли въззивния съд да потвърди решение № 60027/01.03.2021 г. по
гр.дело №465/2019 г. по описа на районен съд С като законосъобразно и
обосновано постановено Претендира за разноските ,направени в настоящата
инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60645/05.05.2021г. от В. СТ.
Б. чрез адв.С.Н. против допълнително решение №60041/14.04.2021 г. по гр.д.
№465/2019 г. по описа на рйонен съд – С.С горепосоченото допълнително
решение, районният съд е допълнил решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.
№465/2019 г., в установителната част на предявения иск по чл.108 от ЗС,
катое признал за установена претендираната собственост на ищците по
делото, спрямо доверителката и. Със същото решение съдът е отхвърлил иска
по чл.108 от ЗС, в частта му за предаване на владението над 1/8 идеална част
от 110 кв.м. от ПИ е идентификатор 81520.501.257 за ищцата М. К. М. и над
1/24 идеална част за ищцата В.Б. С..Предвид обстоятелството, че
доверителката и е атакувала допълненото съдебно решение
№60027/01.03.2021 г.„ по отношение на уважения иск по чл.108 от ЗС,
депозира настояща жалба и срещу допълнителното решение, в частта му, с
която е признато за установено по отношение на В. СТ. Б., че ищцата М. К. М.
е собственик на 1/8 идеална част от 110 кв.м. от поземлен имот е
идентификатор 81520.501.257 по КККР на с.Ч., съгласно комбинирана скица
№2 от заключението към СТЕ,в частта с която е признато за установено по
отношение на В. СТ. Б., че ищцата В.Б. С. е собственик на 1/24 идеална част
от 110 кв.м. от поземлен имот е идентификатор 81520.501.257 по КККР на
с.Ч., съгласно комбинирана скица №2 от заключението към СТЕ.Моли
въззивния съд да отмени решението в атакуваната му част, като съобрази
изложените съображения във въззивната жалба.
10
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№60684/17.05.2021г. от М. К. М. и В. Б. СТ. чрез адв.Д.К. ,който намира ,че
въззивната жалба на В.Б. е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение.
С Решение № 60041/14.04.2021 г. районният съд е допълнил решение №
60027/01.03.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на районен съд С в
установителната част на предявеният осъдителен иск по чл.108 от ЗС, като е
признал за установено по отношение на В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С,
ул. „С.“ № 27, че доверителките му са собственици на претендираните
идеални части от спорния имот, като отхвърли иска по чл.108 от ЗС, в частта
за предаване на владението над 1/8 ид.част от 110 кв.м. от ПИ с
идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч. за ищцата М. К. М. и над 1/24
ид.част от 110 кв.м. от ПИ с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч. за
ищцата В. Б. СТ., съгласно комбинирана скица № 2 към заключението по
съдебно- техническата експертиза.Това решение в установителната част е
обжалвано от ответника В. СТ. Б., по съображения изложени във възивната
жалба срещу първоначалното съдебно решение.Счита, че допълнителното
решение № 60027/01.03.2021 г. в обжалваната част е правилно, обосновано,
постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените
правила.Установява ,че подробни мотиви и съображения са изложили в
отговорите на въззивните жалби депозирани от ответниците К. Р. М., ЕЛ. Р. Р.
и Р. Р. БР., и ответника В. СТ. Б., които поддържа.Моли въззивния съд да
постанови решение , с което да потвърди допълнително решение №
60041/14.04.2021г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на Районен съд С в
обжалваната установителна част като законосъобразно и обосновано
.Претендира разноски за настоящата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60643/05.05.2021г.от М. К. М.
и В. Б. СТ. против решение № 60027/01.03.2021 г. и допълнително
Решение № 60041/14.04.2021 г.,постановени по гр.дело №465/2019 г. по
описа на районен съд С в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
иска за осъждане на В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на
основание чл. 108 ЗС да предаде на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„С.“ № 12 владението за разликата над уважената част от 1/8 идеална част
до цялата площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С, която част с площ от 110 кв.м. е
повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по
съдебно- техническата експертиза /л. 143 от делото/ и в частта ,с която е
отхвърлен като неоснователен иска за осъждане на В. СТ. Б., ЕГН
**********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на основание чл. 108 ЗС да предаде на В.
Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 33 владението за разликата над
уважената част от 1/24 ид.част до цялата площ от 110 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С, която част с площ
от 110 кв.м. е повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към
заключението по съдебно- техническата експертиза/л. 143 от делото/.Намира
,че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на
11
процесуалните правила и нарушение на материалния закон - чл.108 от
ЗС.Спорът по делото е за собствеността на реално обособена част с площ от
110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №81520.501.257 по КККР на
с.Ч., община С (целият с площ от 305 кв.м.), която площ по предходния план е
част от ПИ пл.№257 и е предадена по силата дворищно-регулационния план
на с.Ч. към имот пл.№259, образуващ УПИ IX - 259, кв.17, идентичен с
поземлен имот с идентификатор №81520.501.259 по КККР на с.Ч.,община С.
Твърди ,че за този имот наследодателите на доверителите му притежават
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 75, том 17, дело №72/03.03.1972 г. на PC С и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г. на PC С.
По т.2 от петитума на исковата молба ,моли въззивния съд да
обърне внимание ,че доверителките му са поискали от първоинстанционния
съд да признае за установено по отношение на ответницата В. СТ. Б., че към
момента на предявяване на исковата молба ищците са собственици на реално
обособена част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
№81520.501.257 по КККР на с.Ч., община С (целият с площ от 305 кв.м.), с
граници: №81520.501.257, №81520.501.258 и №81520.501.259, която площ е
предадена по силата дворищно-регулационния план на с.Ч. към имот пл.
№259, образуващ УПИ IX - 259, кв.17, идентичен с поземлен имот с
идентификатор №81520.501.259 по КККР на с.Ч., при права 1/8 ид.част за М.
К. М. и 1/12 ид.част за В. Б. СТ., като осъди ответницата В. СТ. Б. да предаде
владението върху този имот.В конкрения случай намира ,че кумулативно
дадените предпоставки на чл.108 ЗС са налице - ищците са собственици на
имота, предмет на иска, видно от представения по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г. на PC С, ответникът В. СТ. Б. владее тази вещ (и този факт
не се отрича от нея) и това владение е без правно основание.
С Решение № 60027/01.03.2021 г. съставът на районния съд е приел, че
исковете по чл.108 от ЗС са основателни и доказани. Изложил е обосновани
доводи, че ответницата не владее имота на годно правно основание, а владее
тази спорна част едва от две-три години чрез нейния баща С.Б., който е
заравнил имота с багер и е струпал камъни в същата част. Но счита ,че в в
противоречие с мотивите си е уважил частично искането, като е осъдил
ответницата В. СТ. Б. да предаде владението само върху установените
идеални части, притежавани от ищците от спорните 110 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С, а не върху
целия процесен имот, каквото искане е направено от доверителките му.
На основание чл.250 от ГПК с молба от 17.03.2021 г. е поискано
съдът да допълни постановеното решение, в частта по предявения иск по
чл.108 от ЗС, като се осъди ответницата В. СТ. Б. да предаде на М. К. М. и В.
Б. СТ. владението върху спорните 110 кв.м.
С допълнително решение № 60041/14.04.2021 г. съдът е оставил без
12
уважение искането, като е приел че е недопустимо да пререшава тази част от
спора. Изложил е доводи, че вече е формирал воля да бъде постановено
ответницата да бъде осъдена да предадеде на ищците владението на
притежаваните от тях идеални части от спорната част от 110 кв.м., но не и да
им предаде целите спорни 110 кв.м.Тези доводи на съда намира ,че са
необосновани и в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл.290 от
ГПК. В случая и в двете съдебни решения липсват мотиви защо се отхвърля
искането за предаване на владението върху целия спорен имот с площ от 110
кв.м. Сочи решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2016 г., II
г. о., ГК, в мотивите на което е посочено, че съдът може да ревандикира
целия имот от всяко трето за съсобствеността лице, което упражнява
фактическата власт без противопоставимо на ищеца правно основание. Ако
това трето лице е владелец на имота и се позове на придобивна давност,
заявявайки правоизключващото възражение, че е собственик по давност, то
съдът следва да прецени какви са правата на ищеца в съсобствеността
/придобивната давност е прекъсната на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. "б"
от ЗЗД само за тези права/ и при разрешаване спора за собственост да
формира извод дали давностния срок относно правата на ищеца е изтекъл към
момента на предявяване на иска. Ако счете, че към този момент ищецът се
легитимира като собственик на идеална част от имота и правата му не са
придобити по давност от ответника, съдът постановява установителен
диспозитив за правата на ищеца в съсобствеността. При преценката си дали
може да уважи иска в осъдителната част за целия имот, Счита ,че съда
следва да съобрази дали ответникът има противопоставимо на ищеца право да
ползва идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска, т. е.
дали давностният срок за правата на тези съсобственици, които не са ищци е
изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене, като относно тези
права отчете и настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК. Ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният
срок за правата на съсобствениците, които не са предявили иска не е изтекъл
(в която хипотеза попада настоящия случай), съдът ще уважи ревандикацията
в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищеца.
Поради това моли съда да бъде допълнено решение № 60027/01.03.2021 г.,
допълнено с решение № 60041/14.04.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа
на районен съд С да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и уважи иска по чл.108 от ЗС за предаване на владението
от ответницата на ищците върху цялата спорна част от имота с площ от
110 кв.м.Претендира разноски за настоящата инстанция.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№60739/08.06.2021г.от В. СТ. Б. чрез адв.С.Н. срещу допълнително Решение
№60041/14.04.2021 г. по гр.д.№465/2019г. по описа на районен съд С,което
намира за законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го
потвърди. С цитираното допълнително решение, районния съд е приел, че
претенцията в частта за разликата над уважената 1/12 за жалбоподателката
М.М. и 1/24 част за жалбоподателката В. С. от ПИ с идентификатор
81520.501.257 по КККР на с.Ч., Община С, до сега претендираната площ от
13
110 кв.м., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.Единственият мотив
на съда за посоченото е несвоеврменното заявяване на тази претенция.Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че едва с молбата за допълване на съдебно
решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г., ищците са заявили
искане за предаване на владението върху цялата площ от 110 кв.м.Счита, че
произнасянето на съда с допълнителното решение е извършено съобразно
заявения петитум, а именно за уважаване на иска до заявените 1/12 и 1/24
идеални части, като такова е било становището на съда и при постановяване
на основното решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г. Затова
счита ,че районния съд е посочил, че не следва да формира различен извод
от вече направения.В този смисъл, счита за неотносими изложените във
въззивната жалба възражения, касаещи фактическия състав на чл.108 от ЗС,
кой и как владее квадратурата от 110 кв.м., налице ли е изтекъл давностен
срок и други. Посочените възражения счита ,че биха касаели основателноста
на претенцията, в случай че същата е заявена.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С жалбоподателите
М. К. М. и В. Б. СТ. редовно призовани , не се явяват. Вместо тях адв.Д.К. и
адв.Елена Р.а редовно упълномощени поддържат депозираната от
доверителите им въззивна жалба и оспорват жалбата на К. М. ,Е.Р. и Р. Б.
,като неоснователна .Молят въззивният съд освен всички останали доводи
,които са направили да имат предвид ,че още с отговор на исковата молба
първите трима ответници са признали исковата претенция по чл.54,ал.2 ЗКИР
като на въпроси по реда на чл.176 ГПК ответникът К.М. изрично е посочил
,че е участвал във въвода ,като е подписал протокола за въвод във владение
.Считат ,че основното възражение на жалбоподателя В.Б. ,че е добросъвестен
владелец , е неоснователно Молят съда да обърне внимание че
жалбоподателката В.Б. е придобила спорния имот от несобственик и това не
може да я направи добросъвестен владелец.Молят съда да вземе предвид
заключението на в.л.М. ,което установява ,че в имота на място няма
материализирани граници.Считат ,че имотната граница съвпада със сегашната
кадастрална граница ,но каменният зид съвпада и с границата ,която е била
между имотите по предходния план като това е проблемът ,че кадастралната
карта е пренесла автоматично тази граница в настоящата кадастрална карта
,без да съобрази уреждането на сметки по регулация ,което се е
осъществило.Считат ,че решението на районен съд –С е неправилно ,като не е
предадено владението върху целият спорен имот от 110 кв.м.,а само до
размера на притежаваните от ищците идеални части ,защото според
съдебната практика един от съсобствениците може да владее мястото от
името на всички останали съсобственици. Представена е подрбона писмена
защита от адв.Д.К..
Жалбоподателите ЕЛ. Р. Р. ,К. Р. М. и Р. Р. БР. редовно
призовани ,не се явяват и не изпращат представител.
Жалбоподателката В. СТ. Б. ,редовно призована , не се
явява. Вместо нея адв.С.Н. поддържа изцяло въззивната жалба на
14
доверителката си по подробни съображения, изложени и в представена
писмена защита.Моли да бъде отменено обжалваното решение на районен
съд –С и отхвърлени исковете ,а потвърдено като законосъобразно и
обосновано допълнителното решение на районен съд –С.Намира ,че по
отношение на доверителката и не биха могли да се противопоставят както
уредените през 70-те години регулационни сметки ,така и извършеният
въвод във владение през 90-те години , тъй като тя е трето добросъвестно
лице -купувач и в нейна полза е изтекло пет годишно добросъвестно
владение върху процесния имот.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
съществуващия стар каменен зид е много по-годно доказателство
,отколкото гласните доказателства ,като е видно ,че на място има трайна
материализирана граница .Претендира разноски за двете съдебни инстанции
Сският окръжен съд намира ,че всички въззивни жалби
са процесуално допустими . Депозирани са от надлежно упълномощени
процесуални представители,в законният срок ,срещу съдебни актове , които
подлежат на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
По въззивна жалба с вх.№60485/23.03.2021г. от
К. Р. М., ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР., против решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.
№465/2019 г.по описа на Сския районен съд ,Сският окръжен съд намира ,че
е неоснователна по следните съображения :
Жалбоподателите считат ,че решението на районен съд –
С в частта , с която е уважен иска с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР и в
частта , с която са осъдени да заплатят разноски е неправилно.
Сският окръжен съд счита ,че няма спор ,че съгласно нот.
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 75,
том 17, дело №72/03.03.1972 г.по описа на районен съд С и нот. акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г. по описа на районен съд на С, наследодателите на ищците
К. И. Ж. и Р. И.а Ж.а са били собственици при равни права на дворно място
цялото с площ 725 кв.м., което съставлява парцел IХ, планоснимачен номер
259 в кв.17 по регулационния план на с.Ч., община С.
Установява се от назначената , изслушана и неоспорена СТЕ ,че по
силата на дворищната регулация към имот пл.№259, кв.17 са придадени 127
кв.м. от поземлен имот пл.№256, кв.17 и 110 кв.м. от поземлен имот пл.
№257, кв.17. След заплащане на дължимите суми/с вносни бележки №1269 и
№1270/29.03.1975г. на ДСК С / по протокол за оценка от 12.02.1975 г. и
снабдяване с нотариален акт, предадените към парцел IX - 259, кв.17 части от
имоти пл.№256 и пл.№257 са завзети и имота е ограден.Това е видно от
приложен на стр.193 от първоинстанционното дело протокол за въвод във
владение по изп.д. №246/1994г. и удостоверение изх.№83/29.10.2019 г. на
СИС при районен съд - С Вещото лице установява ,че придобиването на
спорната част от 110 кв.-м. от имот пл.№257 (нот.акт № 3, том 24, дело
№4/26.01.1976 г.по описа на районен съд - С е при действието на първия
15
регулационния план на с.Ч. от 1965 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗТСУ/отм./ недвижимите имоти придадени по
дворищнорегулационния план се заемат след обезщетяване на правоимащия
по специален ред и процудера определени в ЗТСУ (отм.); и ППЗТСУ (отм.);.
Съгласно нормата на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.); за недвижими имоти
придадени към парцели на други физически и юридически лица и за частите в
мястото на образуван по регулация парцел нотариусът издава нотариален акт,
след като провери дали са изпълнени условията за заемане на имота.
Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 година на ОСГК на ВКС регулацията е
приложена, когато е изплатено обезщетението или имотът е завзет. В
случая с изплащането на обезщетението е осъществена посочената
алтернативна възможност, поради което изводът на районен съд, че
регулацията фактически е приложена към 08.04.1994г. срещу К. Р. М. е
законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото .Следва да
бъде отбелязано, че урегулирането на недвижимите имоти е често срещан
юридически факт, вследствие на който се променят границите на
собствеността, възниква съсобственост или се изгубва правото на
собственост. Площта е част от основните кадастрални данни за поземления
имот , но не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е
функция на границите му. При действието на ЗТСУ (отм.); дворищно-
регулационният план има пряко отчуждително действие; собственикът на
парцела, към който се придават части от съседен имот, става собственик на
придаваемите места от деня, когато планът влезе в сила - чл. 110, ал. 1 от
ЗТСУ (отм.); , но преминаването на собствеността има условен характер,
който отпада след прилагането на регулацията - когато придадените имоти са
заети по законоустановения ред или дължимото за тях обезщетение е
изплатено на правоимащия собственик.
Настоящият състав на окръжен съд –С приема, че в случая се
установява приложена регулация и ищците са придобили претендираното
право на собственост върху процесния имот още през 1976г. В този смисъл е
практиката на ВКС, включително и Тълкувателно решение № 3/1993 г. на
ОСГК на ВС, според което регулацията е приложена или чрез заемане на
придаваемите площи по законоустановения ред или чрез заплащане на
паричното обезщетение за придаваемите части /както е в конкретния случай/
Фактически от 08.04.1994г. с извършен въвод във владение ищците по
давност ,продължила повече от 10г. са станали собственици на спорната част
от имота.
Неприложими са в случая преходните разпоредби на ЗУТ - § 6, ал. 2 и
§ 8, ал. 1, тъй като последните са относими към неприложени
дворищнорегулационни планове, а в настоящия случай, както се посочи,
регулацията е приложена до влизане в сила на ЗУТ.
Сският окръжен съд освен това констатира,че с писменият си отговор
на исковата молба тримата ответници/сега жалбоподатели/ са признали
исковата претенция ,съгласни са с обстоятелствата ,на които се основава
16
иска и поради това молят съда да не им възлага заплащането на разноски
,защото не са дали повод за завеждане на делото.
Поради това ще следва да бъде оставена без уважение въззивната
жалба на К. Р. М., ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР., против решение №60027/01.03.2021 г.
по гр.д.№465/2019 г.по описа на Сския районен съд и потвърдено
решението на районен съд С в обжалваните части като законосъобразно и
обосновано.
Относно въззивна жалба с вх.№60477/19.03.2021г. от В. СТ. Б. ,чрез
адв.С.Н. против решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г. по описа
на Сския районен съд ,въззивният съд намира ,че разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Предявени са пред районен съд -С обективно и субективно съединени
искове –иск с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС.Спорът по
делото е за собствеността на реално обособена част с площ от 110 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор №81520.501.257 по КККР на с.Ч., община С
(целият с площ от 305 кв.м.), която площ по предходния план е част от ПИ
пл.№257 и е била придадена по силата дворищно-регулационния план на с.Ч.
от 1965г. към имот пл.№259, образуващ УПИ IX - 259, кв.17, идентичен с
поземлен имот с идентификатор №81520.501.259 по КККР на с.Ч.,община С.
Установява се ,че на основание нот. акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 75, том 17, дело №72/03.03.1972 г.по
описа на районен съд - С и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по регулация № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г. по описа на
районен съд - С, наследодателите на ищците К. И. Ж. и Р. И.а Ж.а са били
собственици при равни права на дворно място цялото с площ 725 кв.м., което
съставлява парцел IX, планоснимачен номер 259 в кв .17 по регулационния
план на с.Ч., община С.
Видно от заключението на в.л.М. по СТЕ по силата на дворищната
регулация към имот пл.№259, кв.17 са предадени 127 кв.м. от поземлен имот
пл.№256, кв.17 и 110 кв.м. от поземлен имот пл.№257, кв.17. След заплащане
на дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. и снабдяване с
нотариален акт, предадените към парцел IX - 259, кв.17 части от имоти пл.
№256 и пл.№257 са реално завзети, което и видно от протокол за въвод във
владение по изп.д. №246/08.04.1994г и удостоверение изх.№83/29.10.2019 г.
на СИС при PC С ,приложени по първоинстанционното дело.
Видно от обясненията по реда на чл.176 ГПК на ответника К.М. в
открито съдебно заседание на 28.11.2019г. по гр.д. №465/2019г. по описа на
районен съд –С извършването на въвода е признато от него .Той установява ,
че през 1994-1996 г. е направен въвод, като съдия -изпълнител е поставил
колчета, които са към техния имот, който е отишъл към Ж.и.Поради това
счита ,че съдът правилно е приел, че към момента на въвода - 08.04.1994 г.
планът следва да се счита за приложен, а собствениците на имот № 259 към
същия момент - Г., Р. и К. Ж. и наследниците на починалата през 1992 г. Е.К.
17
- С. /С./ и И. С.ви са станали собственици на придаваемата част от имот пл.№
257 с площ от 110 кв.м.
В конкретният случай Г. и Р. Ж. въззивният съд намира че са действали от
името на всички съсобственици, което произтича от правото им да си служат
с общата вещ.Това е така ,тъй като съсобствениците са обикновени ,а не
необходими другари по иск за ревандикация .И всеки един от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за
ревандикация на цялата вещ/В този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК
решение №70/16.08.2017г. по гр.д. №3991/2016г. на ВКС,второ гр.о/
От приетото и неоспорено заключение по назначената СТЕ и
приложените към него скици е установено, че за имот пл.№259, записан в
разписия лист на И. Ж., е отреден парцел IX - 259, кв.17. Със Заповед
№140/29.09.1972 г. планът е изменен и към парцел IX - 259 са придадени
части от имоти пл.№256 и имот пл.№257. Вещото лице сочи че
регулационните сметки са уредени като дължимите суми по протокол за
оценка от 12.02.1975 г. са платени с вносни бележки №№1269 и 1270 от
29.03.1975 г. на ДСК-С. Приложени са по делото и протокол за оценка от
12.02.1975 г., обяснителна записка и цветна скица. Видно от комбинирана
скица №2 към заключението на в.л.М. спорната част/повдигната в жълт цвят
на скица №1/от имот пл.№257 (отбелязана с подробни точки с техните
координати), попада в парцел IX - 259, кв.17 по плана на с.Ч. от 1965 г., ЧИ
със Заповед №140/29.09.1972 г. на ОНД-С.Включването на спорната част от
110 кв.м. в площта на парцел ІХ-259,кв.17 по плана на с.Ч. от 1965г. е на
основание приложена регулация ,като има уредени регулационни сметки
по този план В този смисъл вещото лице установява ,че границата на УПИ
ІХ-259,кв.17 по плана на с.Ч. в обхвата на ПИ с идентификатор
81520.501.257и 81520.501.256 не е материализирана .Съществуващият
между ПИ 81520.501.257 и ПИ 81520.501.256 зид според вещото лице
съвпада с нанесената в кадастралната карта граница .В.л.М. в съдебно
заседание на 28.11.2019г. пред районен съд –С уточнява ,че огР. между
двата имота пл.№259 и №257 няма .Кадастралният и регулационен план на
с.Ч. е от 1965г. като промяната на регулацията през 1972г. засяга парцел ІХ-
259.Вещото лице установява ,че северозападната граница е минавала по
подпорната стена ,която отпада и границата в източната страна на дъгата
като южната граница отпада и минава в югоизточна посока с овална форма
При изчисление на придаваемата площ от имот пл.№257 към парцел ІХ-259
в.л. установява ,че по скицата от 1972г. тази площ е 110кв.м,а по скицата от
1975г. е 136 кв.м. В.л.установява ,че за него не е действаща регулацията от
1975г. ,а тази от 1972г. Установява ,че тази разлика в квадратурата се
получава от обстоятелството ,че се е образувала дъга в югоизточната част
на парцела със съседния парцел за озеленяване както и стълбището ,което е
било предвидено , но не е реализирано .В този смисъл са и показанията на
св.Вълчанов ,разпитан пред първата инстанция,който установява ,че спорния
имот е на Ж.и ,като както старите така и младите си поддържали имота
,който е бил ограден като сега терена е заравнен и има струпани камъни от
18
преди две три години В този смисъл са и показанията на св.Р.а .Установява
,че на границата с Б. нямало огР. и сега няма такава огР. ,но има стар зид на
мястото.Св.М. установява ,че между имота на Ж.и и Б. имало дувар ,който
не е разрушен,като Ч. махнал оградите между имота на Ж.и и Б..
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че установителните
субективно съединени исковете с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР следва
да бъдат уважени , тъй като към момента на одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регстри на с.Ч. през 2010г. е била допусната
кадастрална грешка ,която се състои в неправилно заснемане и неточно
отразяване на границата между двата поземлени имота ПИ 81520.501.257 и
ПИ 81520.501.259,като придадената площ по регулация от
110кв.м./повдигната в сив цвят на скицата , която е неразделна част от
решението /, неправилно е заснета към поземлен имот 81520.501.257
,вместо към поземлен имот 81520.501.259.Законосъобразно и обосновано
районният съд е приел ,че към момента на въвода 08.04.1994г. планът следва
да се счита приложен и от този момент наследодателите на ищците са
започнали да упражняват правото си на собственост върху спорната част от
имота .Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че
след като първите трима ответници не са станали собственици на спорната
част от имота ,то не са могли да прехвърлят собствеността на спорния имот
чрез покупко-продажба през 2012г. собствеността върху ответницата /сега
жалбоподател/В.Б. .Последната не доказва въведеното твърдение ,че е
добросъвестен владелец на спорната част от имота. Това е така , тъй като
видно от показанията на свидетелите ,сочени по-горе от две ,три години В.Б.
чрез нейния баща С.Б. е започнала да заравнява имота с багер и са
разтоварени камъни .
Относно съществуващия частично стар каменен зид в.л.М. в
съдебно заседание пред районен съд С установява ,че той не е граница между
двата имота №259 и №257 .Освен това обстоятелството ,че съществува стар
зид не може да изключи останалите писмени и гласни доказателства а
именно въвода във владение от 1994г. за което ответникът К.М. е знаел и
присъствал Поради това правилно районният съд е уважил и иска за
предаване на владение с правно основание чл.108 ЗС
В този смисъл ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
районен съд –С като законосъобразно и обосновано постановено.
Относно въззивна жалба с вх.№60643/05.05.2021г.от М. К. М. и В.Б.
С. против решение № 60027/01.03.2021 г. и допълнително решение №
60041/14.04.2021 г.,постановени по гр.дело №465/2019 г. по описа на районен
съд С в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за осъждане на
В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на основание чл. 108 ЗС да
предаде на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.„С.“ № 12 владението за
разликата над уважената част от 1/8 ид.част до цялата площ от 110 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С,
която част с площ от 110 кв.м. е повдигната в сив цвят на комбинирана скица
19
№ 2 към заключението по съдебно- техническата експертиза /л. 143 от делото/
и в частта ,с която е отхвърлен като неоснователен иска за осъждане на В.
СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на основание чл. 108 ЗС да
предаде на В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 33 владението за
разликата над уважената част от 1/24 ид.част до цялата площ от 110 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С,
която част с площ от 110 кв.м. е повдигната в сив цвят на комбинирана скица
№ 2 към заключението по съдебно- техническата експертиза,Сският окръжен
съд намира ,че разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Видно от петитума на исковата молба пълномощникът на ищците е
претендирал предаване на владението върху имота ,а не върху идеални части
от него. В този смисъл възражението на пълномощника на В.Б. ,адв.Н. ,че
това е направено едва във въззивната жалба на ищците по делото ,е
неоснователно.
Ще следва да бъде отменено решение №60027/01.03.2021г. по гр.д.
№465/2019г. по описа на районен съд С , допълнено с решение
№60041/14.042021г. по гр.д. №465/2019г. по описа на районен съд гр.С , в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на М. К. М.
и В. Б. СТ. за предаване на владението и върху останалите съответно над 1/8
идеална част/за М. К. М. / и над 1 /24 идеална част/за В. Б. СТ. до цялата
площ от 110 кв.м. , от поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по
КККР на с. Ч. като вместо това следва да бъде постановено ,че осъжда В. СТ.
Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на основание чл. 108 ЗС да
предаде на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № 12 владението и
върху останалите над 1/8 идеална част до цялата площ от 110 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С,
одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към
заключението по съдебно-техническата експертиза .Ще следва да бъде
постановено ,че осъжда В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул. „С.“ № 27 на
основание чл. 108 ЗС да предаде на В. Б. СТ. владението и върху останалата
съответно над 1/24 идеална част до цялата площ от 110 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С, одобрени със
Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК –
София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението
по съдебно-техническата експертиза.Това е така , тъй като двете ищци М.М.
и В.С. са съсобственици и те могат да искат ревандикация на цялата вещ от
третото лице ,каквото в случая е В.Б. ,която владее вещта без основание.
Съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното
предназначение доколкото останалите съсобственици не претендират да
упражняват правата си върху нея Поради това и съсобсдтвеникът може с
ревандикационния иск по чл.108 ЗС да отстрани напълно от общата вещ
владението без правно основание на всяко трето лице .Предявяването на иска
по чл.108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота и
20
поради това следва ,че съсобственикът притежаващ идеална част от целия
имот може да иска от ответника –несобственик ,който го владее без
основание предаване на владението на целия имот ,а не само на идеална част
от него /В този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК решение
№179/08.06.2012г. по гр.д. №1241/2011г. на ВКС ІІ гр.о/……………..
В конкретният случай съдът следва да съобрази дали ответницата има
противопоставимо на ищците право да ползва идеалните части на
съсобствениците, които не са предявили иска, т. е. дали давностният срок за
правата на тези съсобственици, които не са ищци е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене, като относно тези права отчете и
настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако към
момента на приключване на съдебното дирене давностният срок за правата на
съсобствениците, които не са предявили иска не е изтекъл /както е в
настоящия случай/, съдът ще следва да уважи ревандикацията в осъдителната
част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищците .
Сският окръжен съд намира ,че законосъобразно и обосновано
районен съд С е приел ,че исковете за собственост с правно основание чл.108
ЗС следва да бъдат уважени,но неправилно ги е уважил единствено до
размера на идеалната част на всяка една от ищците. Поради това ще следва да
бъде отменено решение № 60027/01.03.2021 г., допълнено с решение №
60041/14.04.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на районен съд С в
частта,с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС като неправилно и
незаконосъобразно и уважи исковете по чл.108 от ЗС за предаване на
владението от ответницата на ищците върху цялата спорна част от имота с
площ от 110 кв.м
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени В. СТ. Б. ,К. Р. М.
, ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР. да заплатят в полза на М. К. М. и В. Б. СТ. разноски за
въззивната инстанция по представен списък на разноските по чл.80 ГПК в
общ размер на 550 лева ,от които 50 лева държавна такса и 500 лева адв.
възнаграждение за адв.Д.К..
Водим от гореизложеното Сският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №60027/01.03.2021г. и
допълнено с решение №60041/14.04.2021г. ,постановени по гр.д. №465/2019г.
по описа на районен съд гр.С в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.108 ЗС от М. К. М. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.“ № 12 и
В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 33 срещу В. СТ. Б. ,ЕГН
**********, от гр. С, ул. „С.“ № 27, за предаване на М. К. М. на владението
над уважената 1/8 идеална част от част и за предаване на В. Б. СТ.
владението над уважената 1 /24 идеална част до цялата площ от 110 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С,
21
одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към
заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/, като
незаконосъобразно и необосновано и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул.
„С.“ № 27, на основание чл. 108 ЗС да предаде на М. К. М., ЕГН **********,
от гр. П., ул. „С.“ № 12 владението и върху останалите съответно над 1/8
идеална част до цялата площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
81520.501.257 по КККР на с. Ч., общ. С, одобрени със Заповед № РД-18-
52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, повдигната в
сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-
техническата експертиза .
ОСЪЖДА В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул.
„С.“ № 27, на основание чл. 108 ЗС да предаде на В. Б. СТ., ЕГН **********,
от гр. П., ул. „Л.“ № 33 владението и върху останалите над 1/24 идеална част
до цялата площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 81520.501.257
по КККР на с. Ч., общ. С, одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК – София, повдигната в сив цвят на
комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-техническата
експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№60027/01.03.2021г. и допълнено с решение №60041/14.04.2021г.
,постановени по гр.д. №465/2019г. по описа на районен съд гр.С в останалите
части като законосъобразно и обосновано постановени.
ОСЪЖДА В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, ул.
„С.“ № 27,К. Р. М. ,ЕГН-********** с.Ч. ,общ.С , ЕЛ. Р. Р. ,ЕГН-**********
от с.О. улТ.Н. №26 ,обл.С.З. Р. Р. БР. ,ЕГН-********** от гр.Р. ,ул“В.Л. „
№11,ет.4 ,ап.12 да заплатят в полза М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„С.“ № 12 и на В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 33 разноски
за въззивната инстанция в размер на 550/петстотин и петдесет /лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
22
Членове:
1._______________________
2._______________________
23