№ 212
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503804 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.03.2020г по гр.д. № 14016/2019г СГС, ГО, І-13 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на А. И. Г. сумата от 32 342.80лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , възникнали от ПТП, настъпило на 26.06.2018г, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата до 150 000лв. Съдът е приел, че ищецът е
допринесъл за увреждането си в обем от 1/4.С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано , в осъдителната си част за
сумата до 20 000лв.
Ищецът А.Г., представляван от адв. Н., обжалва постановеното решение в
неговата отхвърлителна част с оплакване за необоснованост и материалноправна
незаконосъобразност. Поддържа, че решението в посочената част е неправилно, поради
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД , поради това, че определеният размер на
обезщетението е занижен и не е справедлив, че съдът не е отчел всички установени ,
1
претърпени от ищеца вреди, че съдът не е отчел и всички относими към размера на
обезщетението обстоятелства. Оспорва правилното приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД ,
като поддържа, че изпълняваните служебни функции на ищеца не му позволили да
ползва обезопасителен колан. Оспорва и размера на определения обем на
съпричиняване от страна на ищеца. Въззивникът поддържа, че незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приспаднал заплатеното обезщетение по ЗМВР от
дължимото се застрахователно обезщетение. Моли въззивния съд, след като събрази
изложените съображения да отмени решението на СГС в ожалваната част и да
постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Застрахователят ЗД“Бул инс“ АД депозира насрещна въззивна жалба , с която
обжалва решението на СГС в неговата осъдителна част за сумата над 20 000лв, като
неправилно. Въззивникът- ответник поддържа, че СГС в обжалваната част от
решението неправилно е приложил материалния закон- чл.52 от ЗЗД , както и
неправилно е определил обема на съпричиняване. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 20 000 лв. Претендира
разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Страните не са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната им
страна.
В о.с.з. въззивникът – ищец А.Г. се представлява от адв. Н. , която поддържа
жалбата на страната, моли обезщетението за неимуществени вреди да бъде увеличено,
като се съобразят претърпените от ищеца увреждания. Моли да се приеме, че не е
налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия или евентуално да се
приеме, че съпричиняването е в по-малък обем. Моли да не се приспада заплатеното
обезщетение по ЗМВР, което е платено на различно от процесното основание.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от застрахователя адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът-ответник ЗД”Бул инс”АД не се представлява в о.с.з. От името на
дружеството е депозирана молба, с която се моли въззивния съд да уважи жалбата на
застрахователя и да се отхвърли жалбата на ищеца. Претендира разноски по делото, за
които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв / се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс”АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 26.06.2018г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и
наличието и обема на евентуално съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия.
3
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
32години.
Видно от представеното по делото споразумение по НОХД № 20036/2018г по
описа на СРС Е.-М. В. Т. е призната за виновна за това, че на 26.06.2018г при
управление на л.а. Мерцедес, нарушила правилата за движение по пътищата- чл.21 от
ЗДвП , като се е движила със скорост от 60км/ч и е причинила по непредпазливост
тежка телесна повреда на А. И. Г., изразяваща се в „руптура на слезката”-довела до
загуба на орган, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота-
престъпление по чл.343,”б” пр.1 вр. чл.342,ал.1, пр.3 от НК.
Споразумението, постигнато от страните в наказателното производство по реда на
чл. 382 от НПК съгласно чл.383 от НК има последиците на присъда и съгласно чл.
413, ал.3 вр. ал.2 от НПК е приравнено по последици на влязла в сила присъда.
Съответно, на осн. чл.300 от ГПК то обвързва гражданския съд относно
обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Мерцедес Е.-М. В. е
било за причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване
на ЗДвП . Тъй като претърпените увреждания от пострадалия и нарушенията на
извършителя са част от състава на чл.343 и чл.342 от НК, по които членове водачът на
МПС В. е призната за виновна следва, на основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал.
2 от НПК установените в споразумението увреждания на А. Г. и установените
нарушения на ЗДвП от водача на МПС, да се приемат за установени и в гражданския
процес, обезщетяващ вредите от същия деликт.
Уврежданията, претърпени от ищеца се установяват и от изслушаната КСМАТЕ,
изготвена от вещите лица д-р Й. и инж. Х.. Според експертизата следствие на
процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдно-коремната област и разкъсване
на слезката с излив на 1500 мл кръв в коремната кухина. Слезката е отстранена
оперативно, извършена е промивка на коремната кухина с аспирация, поставени са
дренажи. Вещото лице, след преглед на ищеца дава заключение, че е в добро общо
състояние. По данни на самия ищец – чувства тежест и опъване в корема, както и
тежест след консумация на мазни храни. Според вещото лице- медик слезката не е
жизненоважен орган, нейните функции могат да се изпълняват и от други органи в
човешкото тяло. Според вещото лице същата изпълнява изключително важна роля в
имунитета и при липсата й пациентът става по-податлив на инфекции. Вещото лице
дава заключение още,че за период от около 3 месеца ищецът е търпял болки и
4
страдания като за първия месец те са били с интензивен характер. С оглед проведената
оперативна интервенция и голямото количество кръв излята в коремната кухина като
следствие от разкъсването на слезката е възможно наличието на сраствания в
коремната кухина, които в даден момент могат да доведат до пасажни смущения.
В о.с.з. на 14.11.2019г е изслушана свидетелката Г.- майка на ищеца .
Свид. Г. установява,че когато видяла за първи път сина си той бил в тежко
състояние, блед, изпотен, адекватен .Според свидетелката ищецът лежал 9дни в
болница, изпитвал силни болки. След като се прибрал в къщи имал нужда от помощ-
свидетелката установяа, че го е къпала, имал нужда от диетична храна. Свидетелката
установява,че ищецът много отслабнал,че му се наложило да смени работата си, че
спрял да спортува. Установява, че една простуда при него се проточва със седмици.
Съдът приема, че може да кредитира свидетелските показания. Свид. Г., въпреки
че е майка на ищеца излага информация за факти, която не противоречи на останалите
събрани по делото доказателства. Показанията й са житейски логични и в синхрон с
изслушаната СМЕ.
При така възприетите доказателства за факти съдът намира,че по делото е
установено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял контузия на
гръдно-коремна област и разкъсване на слезката, довело до отстраняване на този орган,
което се явява тежка телесна повреда и разстройство на здравето опасно за живота,
според горецитираното споразумение. Съдът като съобрази тези увреждания и
първоначалните интензивни болки, възстановителния период- около 3 месеца,
претърпяната операция, болките понастоящем и занапред от сраствания в коремната
обраст, трайно намалелия имунитет на ищеца, първоначалната нужда от помощ в
ежедневието и промените, които ищецът е претърпял- смяна на работата,
невъзможност за спортуване, като съобрази, че тези неимуществени вреди дават
отражение във всички сфери от живота на един млад мъж съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 60 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането, както и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на увредата , доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането поради противоправно поведение на ищеца, а именно това, че е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан.
5
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В о.с.з. на 14.11.2019г е изслушан свид И., колега на ищеца, който пътувал на
предната дясна седалка на микробуса при настъпване на ПТП установява, че ударът е
настъпил внезапно в предната лява част на микробуса. Ищецът бил на задната седалка,
като свидетелят не знае дали е бил с колан. До него имало масичка и той попълвал
документи във връзка с предстоящ оглед, на който отивали.
Според изслушаната КСМАТЕ при удара на л.а. Мерцедес с л.а. Фолксваген, в
който пътувал ищеца, л.а. Фолксваген е бил спрял, ударен е в челна лява част, косо,
при което автомобилът се връща назад и завърта обратно на часовниковата стрелка,
като се удря в спрелия лек автомобил зад него. Според вещите лица ищецът е бил без
предпазен колан. Вещите лица дават заключение, че разкъсването на слезката може да
се получи при удар върху тъп твърд предмет или при т.нар вътрешен сблъсък, когато
когато тялото на пътника спре, но вътрешните му органи продължават да се движат и
се удрят.
При така установеното съдът приема извод, че ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан в л.а. Фолксваген, което поведение е противоправно и в нарушение на
чл.137а от ЗДвП. Липсват доказателства за причинната връзка между противоправното
поведение на ищеца и претърпяното увреждането. Това е така, защото видно от
заключението на КСМАТЕ, неоспорена в тази част от страните, дори и при спиране на
тялото инерцията на вътрешните органи на пътника може да доведе до нараняване на
тези органи. Т.е. дори и да е бил с колан ищецът е можело да получи нараняване на
слезката, което да е причина за нейното отстраняване. Дори и с колан, след удара на
л.а. Мерцедес в автомобила на ищеца и завъртането на л.а. Фолксваген , ищецът би бил
неподвижен, но вътрешните му органи биха могли да получат по инерция движение,
водещо до вътрешен сблъсък и нараняване. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че по делото не се установява портивоправното поведение на ищецада е в
причинна връзка с претърпяното от него увреждане. Поради липса на такава причинна
връзка съдебният състав приема, че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия ищец.
От изложеното следва , че за причинените вреди от процесния деликт на ищеца
се дължи заплащане на обезщетение в размер на 60 000лв. От посочената сума
6
съдебният състав приема,че следва да се приспадне изплатеното обезщетение по чл.238
от ЗМВР в размер на 13 657.20лв.Съгласно чл.238 от ЗМВР това обезщетение се дължи
на ищеца за обезщетялаве на неимуществени вреди, причинени от тежка телесна
повреда при и по повод изпълнение на служебните задължения. Съдът намира, че
процесното обезщетение по КЗ, което се търси и това, което е заплатено по ЗМВР
обезщетяват едни и същи вреди, породени от един деликт. Съгласно чл.45 от ЗЗД
пострадалият от деликт има право на обезщетение за причинените ме вреди от
увреждащото лице. В завимисимост от обстоятелствата при настъпването на деликта
вместо увреждащото лице, гаранционно- обезпечително отговорност спрямо
увреденото лице могат да носят и други правни субекти- работодател, застраховател,
ЮЛ възложител на работа и т.н. В някои случай, както настоящият, обстотелствата,
при които е настъпил деликта позволяват такава гаранционно обезпечителна
отговорност, вместо увреждащото лице, да носят повече от едно лица- в случая
застраховател на увреждащото лице и работодател на увреденото. Независимо от това,
че по закон имуществената тежест да заплатят на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е върху други лица, то това все е обезщетението, което се дължи
от увреждащото лице за вредите, които е причинило със своето деликтно поведение.
Фактът, че различни лица могат да отговарят за вредите, причинени на едно лице при
деликт, е форма на гаранционно- обезпечителна отговорност, безвиновна , която
законодателят предвижда, за да обезпечи по-бързото, лесно и гарантирано
обезщетяване на увреденото лице. Различните законови хипотези в този случай- да се
ангажира обективната отговорност на работодател, или тази на застраховател и т.н. не
променя извода, че се обезщетяват вредите от деликта, причинен от увреждащото лице.
Ето защо след като увреждащото лице дължи обезщетение за всички вреди, но само
веднъж, то няма как увреденото лице да получава максимално обезщетение от няколко
отговорни за обезщетяване на вредите субекта, тъй като при регрес/ в случаите , когато
е допустим/ би се постигнал резултат увреждащото лице да заплати обезщетение в по-
голям размер от дължимиея се за причинените вреди. Ето защо, в разглеждания случай
от определеното глобално обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ищеца следва да се приспадне заплатеното за същите вреди на ищеца обезщетение от
неговия работодател.
Ето защо въззивният съдебен състав приема, че дължимата се сума по настоящият
иск от застрахователя на ищеца възлиза на сумата от 46 342.80лв, до която сума
исковата претенця следва да бъде уважена.
Върху главницата се дължи законна лихва, която според първоинстанционния съд
е с начален момент от 17.10.2018г и против този извод няма наведени въззивни доводи.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
7
претенция е отхвърлена за сумата над 32342.80лв до 46 342.80лв и в тази част
предявеният иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи
лихва за забава, считано от 17.10.2018г . В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат още 656.25лв-
възнаграждение за защита пред първата инстанция .
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 559.72лв, както
и съдебно-деловодни разноски от още 33.00лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 3434.50лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 279.50лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 836.90лв, определени с оглед изхода от спора от общо
дължимите се при материален интерес от 130 000лв- 4130лв.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължат му се разноски за адвокатска защита в
размер на 2972.23лв- от общо дължимите се 4130лв, при обжалваем интерес от
130 000лв. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от застрахователя за основателно. Пред настоящата
инстанция е проведено едно съдебно заседание, не са събирани и обсъждани нови
доказателства, поради което и справедливото възнаграждение за защита по настоящото
дело е в размер на минималния определен в чл.7,ал.2 от НМРАВ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 1955 от 11.03.2020г , постановено по гр.д. № 14016/2018г
на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от А. И. Г. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 32342.80лв до 46 342.80лв-
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която А. И. Г. е осъден да
заплати разноски по делото за сумата над 3434.50лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на А. И. Г. с ЕГН
********** сумата от още 14 000лв, представляващи разликата между присъдените
32342.80лв и дължимите се 46 342.80лв- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата , считано от 17.10.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1955 от 11.03.2020г , постановено по гр.д. №
14016/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С.Н. от САК
сумата от още 656.25лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
836.90лв - възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 559.72лв- държавна такса, съдебно деловодни разноски от
още 33лв, а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 279.50лв- държавна
такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 2972.23лв- разноски по делото пред въззивната инстанция , на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9